forum.metsababa.net

Въпреки, че следващото не е толкова спортно, колкото духовно изживяване, смятам, че тук му е мястото да го споделя:


Пътуване отвъд времето
Почти средата ма Март е. Време е да изпратим зимата. Взехме скромен багаж, леки дрехи, малко храна, доброто си настроение и потеглихме към дълоочакваия маршрут в Голямата планина: Огоя-Билото-Лескова махала-Огоя.
Времето е повече от прекрасно! Слънчо пече така ласкаво, че този път наистина съм убедена, че пролетта е наблизо. Тихо е. Чуват се само стъпките ни и птичите песни. С навлизането в гората усещането за пролет се притъпява – започваме да газим в сняг (от най-качествения – мокър и тежък ) Да, бе, да ще си обувам зимните обувки то да не е Март, пък и с тези плувам по-лесно Смело напред през преспите! Много, много колко да е много не повече от 3 часа
И така шляпайки в добро настроение ето ни на Билото. Пред нас в цялата си прелест е в. Козница, в далечината далечните внушителни скали над Очин дол, върховете Мургаш, Ком, Издеремец и цялото Било е пред очите ни. Няма други стъпки в снега. Хора не са минавали. Чуват се само кълвача и пролетните песни на птичките.
След някой и друг час ще се стъмни. Трябва да намерим място за нощувка. Наоколо хижи няма, палатка не взехме. Отправяме се към Лескова махала.
Навремето тук е имало хора, деца, училище. Жилави Балканци чиито дух е оживил планината. Хората вече ги няма. Махалата обаче е там. Някои от къщите са порутени, други здрави и сгушени една до друга сякаш да си правят компания. Сядаме да попием атмосфера. Уж е пусто, уж няма хора, а мястото е Живо! Дори не трябва да затваряме очи за да видим хората тук. Живота е оставил видими и невидимми следи. Ние сме само миг. Човешкия живот е само миг ...
На моменти ми се струва малко призрачно. Все едно хората са се нахранили и са отишли да се разходят за малко. Къщите са сякаш непокътнати: снимките са още по стените, козяците и чергите в ралката, везаните възглавнички подредени по креватите, кувьорчета, съчки пред печката ....навън в праника доматите стоят на колците, а на въжетата за пране има щипки.....
Имам чувството, че всеки момент някой ще дойде. Но никой не идва. Сами сме .... и не сме. Лескова махала е жива! Усеща се физически.
Нощта наближава. Изпращаме Слънчо зад хълма и влизме в най-крайната къща. Тук ще нощуваме. Поизметохме, хапнахме на две на три, запалихме свещ и вдъхнахме от къщата. Някога навярно е била огласяна от детски гласчета. Кой ли е спал на леглото на което ние днес ще спим? Щастливи ли са били хората тук? Обичали ли са се? За къде бързаме? На къде отиваме? Усещам, че тук времето сякаш е спряло или по-точно не съществува.
С настъпването на нощта въпросите намаляват. Сякаш се сливаме с къщата. Сега тя е наш дом. Чувстваме се добре, защото вкъщи това не е място, това е чувство! В къщи сме си! Щастливи сме.

---------------------------------------
Филмът

Вер, уникално е. Изгледах и филма, но разказа ме грабна

Знаеш ли, Марианче не мога да се съвзема от усещането. Толкова истинско, толкова силно ... не си спомням да съм чувствала друго място по подобен начин. Разказът е семпъл, но се постарах да предам част от това което почувствах. Както винаги изпитвам огромна радост да го споделя

ВЕР <МНОГО ХУБАВ РАЗКАЗ ! И после филм ... Браво!

Иска ми се да кажа нещо, а не мога. Знаете това усещане - мускулите на гърлото се съкращават, трудно ти е да дишаш, иска ти се да заплачеш, а не успяваш... Искам да излея всички емоции, които ме връхлитат, но мислите препускат бясно в главата ми и думите се изплъзват. Ужасена съм! Страх ме е! Защо ли?! Познах моят дом след 50-60 години.
Не искам това да се случи, опитвам всичко, за да предотвратя тази тенденция, но не мисля, че има надежда, не и без политическа воля. Един от коментарите към видеото е "Много е миличко!" - не, не е УЖАСЯВАЩО Е, потресаващо и жестоко!

Вер, прости ми за тези думи, те не са срещу теб. Чудесно е, че хора като теб преоткриват тези домове и с такава почит и уважение се отнасят към тях и хората, живели там.

наистина ми е адски трудно да пиша.........

Сиренце, няма за какво да ти прощавам
знам, че думите ти не са насочени срещу мен
И ние си мислехме, какво е накарало хората да си тръгнат от там; какво кара хората да напускат родните си места?! Тази конкретна махала е била населена, и определено живота там не е бил лесен. Но живот е имало! Години наред, въпреки трудностите.
Сега може би хората търсят по-лесното, а дали е по-лесно?! Много въпроси, много отговори ...
Сиренце, аз досега не съм ти казвала, но ти се възхищавам за решението да заживееш на село! Мисля, че не трябва да се страхуваш, нито да се ужасяваш. В крайна сметка ти правиш това, което осмисля твоя живот. Децата и внуците (живот и здраве) ще взимат техните решения. Живота наистина е кратък и всеки си решава как ще го изживее.

Верче, уникален разказ! Не толкова заради пълнотата на съдържанието, а заради прекрасно предадените усещания и породените от тях чувства...... Вярваш или не, имах чувството, че ти съм аз, че всъщност аз съм била в тези стари къщи, гледала съм оставените сякаш преди минути съдове и покъщнина и съм чертаела в съзнанието образите на техните собственици. Боже, обърна ли внимание на снимката, където са леглата - има едно килимче за стена. Така де, обърнала си, то бива и ти да не си го направила, нали си била там ..... Картината на това килимче е лунен пейзаж.... река, лебеди, къщи, тъмно небе и една прекрасна луна, разпростряла лъчите си зад облаците - толкова добре е предадено сиянието й.... Колко ли мечти е отнесла тази картина?!?! Поне една малка част от тях сбъднала ли се е?!!?

Знаеш ли, на едното ми село - Крушето, Горнооряховско..... там имаше много такива килимчета за стени. Там къщата също е кирпичена, а вътре се измазваше всяка година с вар. Тези килимчета се слагаха едно за да е красиво, и второ за да не се цапат спящите до стената с бяла вар. Моите баби са ги бродирали сами. Едно от тези килимчета винаги съм харесвала. На него в далечината се виждаше замък, пред него езеро или море, а на преден план прекрасна гондола и в нея принц и разнежена принцеса..... и това е бродирано в началото на 20-те..... а говорим, че животът е бил труден тогава. Труден и въпреки това е имало време и за подобна романтика, защото не можеш да създадеш такава красота, ако не идва от душата ти. И се чудя и се мая, защо сега я няма, защо само се търсят оправдания с трудния ни живот! Та преди 100 години да не е бил по-лесен?!?!

Вер, благодаря за разходката. Не успях да пусна видеото, щото нямам фейсакаунт .

Вер, наситих се на разказа ти.Така ми стана хубаво на душата от милите ти думи.Признала съм те-новия Елин Пелин.Не! Не си Елин Пелин-ти си Вер -неповторимата.

Hrisi написа:Вер, наситих се на разказа ти.Така ми стана хубаво на душата от милите ти думи.Признала съм те-новия Елин Пелин.Не! Не си Елин Пелин-ти си Вер -неповторимата.

Попаднах на интересен материал за Лескова махала.

Да, материалчето е пълно с разни данни и маршрути. Има някои неточности, но като цяло е истинно. Сухичко е, но какво пък Истина е, че мястото на Лескова е ключово, особено за правещите маршрута Ком-Емине. Но, хижа вече няма за съжаление ....

Ние този уикенд заведахме децата над Черепишките скали и направихме първото съвместно спане на открито Както се казва открихме сезона. Тъй като дечките не носеха никакъв багаж, нашите раници бяха по 20-30 килограма .... издрапахме до горе, посетихме някоя и друга дупка в района, на другия ден отидохме до Водопада Скаля над Бов. Доволни и щастливи, природата се събуждаше пред очите ни Пеперуди, мухи, гущери, змии, скорпиони ... хора , изобщо всички земни твари се бяха втурнали да търсят пролетта.
И щъркели видяхме, така че обявихме "официален" край на зимата и свалихме мартениците.