Ловци на мигове

[Kleo]

Мерси, Чери.
Набелязвам си тези места за месец май да ги посетим семейно.
Изключително много ми харесаха, Вер!

[Ver]

До Погановския Манастир и обратно
/една ексцесия в Сръбско/

Тръгвайки натам си мислех , че една лека разходка не би ми дошла зле. Предварителната информация, ми казва, че ще има по около 35км каране на ден. Колко му е? Ще ги извъртя
Почти стигаме до Калотина и чувам заветните думи:
- Ти да не мислиш, че ще е разходка в прака? Чакат ни 50 км с 1200м денивилация.
- :128
Въпросът е защо пак се набутах в тази ситуация?
Смешно ми е сега, ама нагоре ми се плачеше ...
Минаваме границата върху велосипедите си. Интересно ми е.
"Граница" ?! Земята си е същата, хората същите (е, не съвсем), кукувицата си кука, пиленцата пеят по същия начин. Какво му е толкова различното. Разбирам го на връщане ...
1200-та метра денивилация и 50 км ми изпиха силите. За около 7 часа каране пристигаме в кръчмата при Погановския манастир. Трябва да се заредят депата. Такава умора не ме бе връхлитала отдавна.
По предварителен план, това трябваше да е маршрутът за днес. Ще хапнем, пък ще потърсим място за бивак ( и да разбира се - мъкнем спални чували и палатки на гърбовете си ). Благодарение на бавното обслужване, успях да почина, да заредя батериите и тръгвайки по пътя в търсене на място за нощуване, ми мина мисълта, че съм си ОК и какво пък ако се "наложи" да се приберем и днес (Това означаваше да се иазвъртят още 30 км).
Караме по долината на продошлата р.Ерма. Място за бивак - тц. Започва пак да вали, а ние с ме взели най-леката еднослойна палатка ...Никъде не се виждат навеси, нито път изоставени постройки. Ето я разликата - тук всяко нещо е нечие. Няма да видиш изоставени къщи (дори високо в планината). Всяко има ограда и катинар. Дори около навесите ... При нас има толкова ничия земя...
Идеята да се прибираме става все по-реална. Вали. Притъмнява. Ще се кара на тъмно. Ха, пука ми. Вече съм толкова уморена, че дори не се стряскам много от преминаващите покрай мен ТИР-ове. Мускулите ми отказват, повръща ми се. Умората яко ме е приклещила. Най- трудни се оказаха последните 2 км след като прекосихме границата ...
10 часа каране, 80 км, 1200 м денивилация ...
Отново поставих тялото си на предела.

[Kleo]

Лелееее, Верчееее Ти наистина имаш талант на сървайвър, настръхнах, докато те четях Уникална си, браво за храбростта, смелия и борчески дух, дарбата да устояваш пред всякакви трудности, да прескачаш всякакви препятствия и тежести Само едно въпросче, ако позволиш? С кого беше?

[Ver]

Тук все още си мисля, че ще карам малко, за това се усмихвам
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107745.jpg?r=0[/img]

Пътят изкачва
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107750.jpg?r=0[/img]

Сръбската част на Гребен планина
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107756.jpg?r=0[/img]

Теменужения път
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107765.jpg?r=0[/img]

Красиво е
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107773.jpg?r=0[/img]

Перуникови поля
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107777.jpg?r=0[/img]

Това може и да прилича на усмивка, но не е ясно ...
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107780.jpg?r=0[/img]

Ще ни вали
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107789.jpg?r=0[/img]
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107812.jpg?r=0[/img]

Пътечката от маргаритки
[img]http://media.snimka.bg/s1/3432/033107833.jpg?r=0[/img]

[dexter]

Вер... Направо нямам думи, изобщо не мога да си го представя....
Спомням си преди около 8-9 години пътувах честичко до Белград, та като каза ТИР-ове, се сетих, че може би от тогава живея втори живот . По същия този път една нощ се прибирахме посред нощ с лек автомобил, който имаше проблем с електрическата инсталация. Следователно нямаше фарове, нито каквито и да било други светлини, нито чистачки, а валеше като из ведро . Как не ни забърса някой ТИР тогава, все още се чудя...

[Ver]

Как не ни забърса някой ТИР тогава, все още се чудя...

Направи ми впечатление, че повечето караха внимателно. Мислено благодарях на всеки преминал на дистанция.
А покрай онези, които минават близо каква вихрушка се завихря ....

[cvety_rz]

Вер, снимките са невероятни, но останах без дъх, когато те четях Ей на това му се вика кураж.Браво Не мога да намеря точните думи, за да изразя това което чувствам в момента......

[Ver]

Мерси за аплодисментите
Наистина се размазах от умора.
Вчера цял ден почивах
Абе, щом и Явор се впечатли ... само дето си направих лоша услуга: другия яът, като ми каже айде проучим еди-кой си район, само 60-тина километра са, как ще му откажа

[cvety_rz]

Абе, щом и Явор се впечатли ... само дето си направих лоша услуга: другия яът, като ми каже айде проучим еди-кой си район, само 60-тина километра са, как ще му откажа

Семейна черта да се каните да покарате малко колело Много ви се радвам

[Ванчето]

Вер, много силно съм респектирана!
Мисля си, че не би ми се искало да карам колело с вас... Поне не точно в този момент...
Хората са казали "Здрав дух - здраво тяло" , но за вас като че ли по-вярно би звучало "Силен дух - силно тяло"!
Страхотни сте!

[Ver]

Мисля си, че не би ми се искало да карам колело с вас...

Ох, Бъни ... Ако знаеш, че не си единствената, вече (почти) никой (а понякога и аз ) не иска, когато знае какво го чака Най-хубавото е, че всъщност не знаем
Но, той живота е красив и интересен именно заради контрастите: как ще почувстваш наслада от почивката, ако преди това не си се уморил; как ще ти стане топло, ако преди това не ти е било студено; как ще оцениш сухите чорапи, ако краката ти не са подгизнали; как ще оцениш водата, ако не си жадувал, храната, ако не си гладувал; как ще се почустваш по-силен, ако преди това не си чувствал слабост; как ще видиш Слънцето, ако не познаваш Тъмното ...