Ловци на мигове

Подфорум за поддържане на тялото чрез спорт
Публикувай отговор
Аватар
bubalina
В началото бе словото
Мнения: 703
Регистриран на: 07 Ное 2010, 11:19

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от bubalina »

Хей,Вер,страхотно наистина :326 И направо си ви завиждам-и на вас, и на децата :954
[url=http://www.baby-gaga.com/][img]http://tickers.baby-gaga.com/t/lamlamsbu20120313_-8_My+child++is.png[/img][/url]
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

Момичета, много извинявайте, че без да мисля :1053 изтрих снимките ...
Днес се рових в снимка.бг и реших да попрочистя туй-онуй и го прочистих :1062
Кой да се сети, че когато снимката я няма, линка също изчезава :1139
Опа... и снимката от подписа ми е изчезнал, май прекалих :plezya se
П.П. Оправих старите снимки :1062 По-добре късно, отколкото никога :222
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

Отдавна не съм пускала нищо в тази темичка, я да поправя тази грешка :1062
Не, че това е голяма приключение, а просто от носталгия :)
Та, в този хубав Ноември направо си е грехота човек да стои в града. Грабнахме си колелата и се отправихме 1 ден по-рано към Плана планина за МЪР-втори опит :1062
Съботният ден беше топъл и слънчев, надявах се такава да бъде и нощта, :1062 но ....
Като залезе бате Райчо и температурите стремглаво започнаха да падат. Огънчето не гореше, и само лампата трудно ни топлеше. Затова към 7.00 часа (барабар с кокошките :1028 ) бяхме по чувалите.
На сутринта пусти нужди :plezya se , тябваше да се излиза навън ....
Термометърът в колата показваше -7 :1150 Колелата и те се бяха "окостили".
Къде ти ще ставам в 6 часа :1100 Я беж на топло в палатката!
Когато Слънчо изгря, обаче нещата коренно се промениха :954
Витоша светеше пред нас висока и чиста, пътят спокойно си лежеше межди жълтите полета осеяни със шипки ....
Последва един хубав и забавен ден в който се поизгубихме лееко в Плана (което никак не е трудно!), пукахме гуми и въпреки това един член от семейството (този път не аз :229 :221 ) се добра по почетната стълбичка .
IMG_2537.JPG
Лампата грее, но не топли
(25.99 KiB) Свалено 740 пъти
IMG_2534.JPG
Заледени
(77.97 KiB) Свалено 740 пъти
IMG_2535.JPG
(63.26 KiB) Свалено 740 пъти
IMG_2545.JPG
По-добър художник от природата не знам
(121.01 KiB) Свалено 740 пъти
IMG_2547.JPG
Витоша
(81.15 KiB) Свалено 740 пъти
IMG_2548.JPG
Забавата
(109.28 KiB) Свалено 740 пъти
Аватар
droidd
Философска система
Мнения: 1123
Регистриран на: 10 Юли 2011, 16:26

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от droidd »

Ver написа:Та, в този хубав Ноември направо си е грехота човек да стои в града.
Вярно е Верка, радвам се че пак сте имали букет от емоции :524
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

Ето и едно Кратко Видео
Между другото Дидка, най-добрият български МТБ състезател е от Казанлък :222
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

От известно време ми се иска тук да постна едни пътеписи, които по-рано бях пускала тук-таме. Някои от вас може да са ги чели, други не. Иска ми се да са тук, защото за мен тези преживявания да повече от разходка в планината. Те се превърнаха в духовни преживявания. Дидка, приятно четене :222
***************************************
Сън в края на Октомври
(или Рила по детоксово време)

Края на Октомври. Циганско лято. Слънчо пече и хората отиват там където е топло, за да се насладят на последните слънчеви лъчи. Но не и ние. Отправили сме взор към Високата Планина за да потърсим зимата.
Планината ни посреща гостоприемна. Бат’ Райчо пече, на небето няма нито едно облаче. Поемеме към добре познатата пътека към х. Мальовица и с радост се раздишваме. Въздухът е свеж, както може да бъде само на Рила в края на Октомври. Въпреки, че е почивен ден, хора няма. Планината ни прегръща, ние с радост и отвръщаме.
При втора тераса пресичаме реката, за да поемем нагоре, към заслон „Орловец” – нашата цел за днес.Пътеката изкачва стръмно нагоре, с всеки дъх усещам зимата: пътеката вече е заледена, а по скалите има замръзнали водопадчета. Долу може и да е есен, но тук вече е зима. Ето го и заслонът. Малка каменна къщичка между скални хребети. Тя ще бъде наше убежище тази нощ. На покрива на залона изпращаме последните лъчи на Слънцето.Червения диск бавно изчезва зад едрото тяло на връх Мальовица и нещата продобиватмалко по-скован вид ;)
А ние оставаме в очакване, защото изпратихме Голямото Слънце, но ще посрещтнем Малкото. За миг планината змаира между залеза и изгрева. Дори Октомврийския вятър е нежен и топъл, доколкото може тук, на 2500 м.
Тихо е. Връх Орловец светва, а зад него и другите върхове. Луната още не е изгряла съвсем, но осветява върховете. Всяко камъче се вижда, всяка преспа. Снегът по улеите свети, образувайки чудни картини по снагата на планината. Вътърът е затихнал. Чува се само далечния шум от планински потоци и .....светлината. Малкото Слънце скоро ще изгрее. Седим в очакване - на покрива на заслон, а сякаш сме на покрива на света. Всичко е идеално. Няма мисли в главата, няма тревоги, нищо не смущава духа, забравям за физическото си тяло. Просто съществувам. И ето я и нея! Нощната красавица в цялата й прелест. Издига се над върховете пълна и светла. Огряваща всичко. Една мисъл се стрелва в главата ми: няма Аз....аз съм Луната....аз съм светналата Планина, аз съм Снега....Всичко сме едно!
Чувството не продължава вечно, започвам да усещам тръпките на нощния студ. Треперя (детокс е все пак). По-добре вътре в топлия спален чувал....
На сутринта гледката отново е страхотна .Слънцето запалва алени огньове на отсрещните върхове. И днес сме късметлии.
Времето е притихнало, прикава ни. Каменистата пътека нагоре ни зове. Тръгваме пълни със щастие, жадни за гледки, готови за ходене, радостни като деца.
Предстои ни чудесен ден!
IMG_1454.JPG
Каменният заслон
(72.5 KiB) Свалено 728 пъти
IMG_1466.JPG
Утро в розово
(53.52 KiB) Свалено 728 пъти
IMG_1475.JPG
Слънцето пали върховете
(36.1 KiB) Свалено 728 пъти
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Kleo »

Прекрасно изживяване!
Особено онова чувство на ЕДНО, което описваш.
Благодаря ти, че ни правиш съпричастни с екскурзиите, които си правите :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

Моля, Деси :)
И за мен е приятно :954
**********************************

С цвят на старо злато
Място на действието: с. Оплетня.
Цел: Билото

Маршрута бе отдавна замислен, но някакси нямахме възможност да го осъществим, до сега. Стегнахме минимум багаж, взехме си доброто настроение и потеглихме към Дефилето.
Неочаквано топло е за Ноември, Слънцето припича. Потегляме по стръмната и камениста пътека нагоре. Така ще е до билото. Очакват ни 1000м денивилация. Леко по леко набираме височина и гледките започват да се откриват: Долината, Дефилето, „малките” скалички отсреща. Пътеката води неумолимо и категорично нагоре. С всяка стъпка усещам мускулите си живи и напрегнати. Това ми харесва. Стара планина в този момент изглежда притихнала, златна и топла. Пътеките свършат, така както са започнали. Това не ни притеснява особено, продължаваме нагоре, все някъде ще стигнем ;)
Есента е напреднала, но Гората още пази спомена за багрите. Потъвам в нея, листата шумят при всяка стъпка, дърветата са огряни от залязващото Слънце, въздухът е с цвят на старо злато, уютен, топъл, нежен....
Вече сме на високо. Българският Кайлас (бел.ред. Кайлас – свещена планина в Тибет, която крие пътищата към Шамбала) е пред очите ни. Изпращаме залязващото Слънце, щастливи от отминалия ден. И след като сме си легнали с него, редно е да станем с него ;)....
Стоим на ръбчето и чакаме Слънчо. Подготовката за изгрева е дълга. Това ни дава възможност да попием атмосфера: пред нас е Застиналото Разбушувано Море, а под нас Дефилето, селцата от които се носят далечен кучешки лай, кукуригане, мучане....Едно птиче припява наблизо. Тишината е около нас и в нас. Покоя е абсолютен. Ето го и Него – Големият Огнен Диск. Показва се бавно и неумолимо. И днес сме благословени. Всеки ден живот е подарък. Щастливи сме.
Няма и час и сме на Билото. Гледките от там пълнят сърцето. Всичко се вижда като на длан. Ние сме като мравки, които пълзят по снагата на великан. Иска ни се да останем тук дълго, но както винаги става тръгваме обратно. Чакат ни 1000м спускане 
Имаше една мисъл: „Не оставай по-дълго от възторга!”, че как иначе ще имаме желание пак да се върнем :)

IMG_1371.JPG
Есен
(72.48 KiB) Свалено 721 пъти
IMG_1377.JPG
С цвят на старо злато
(106.25 KiB) Свалено 721 пъти
IMG_1382.JPG
Големият Светилник
(19.34 KiB) Свалено 721 пъти
IMG_1426.JPG
...
(19.21 KiB) Свалено 721 пъти
IMG_1415.JPG
Българския Кайлас
(40.25 KiB) Свалено 721 пъти
Аватар
droidd
Философска система
Мнения: 1123
Регистриран на: 10 Юли 2011, 16:26

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от droidd »

Верка, да знаеш само как стопли душата ми :923 :329
За миг дори си помислих, че крача след вас...
А и снимките са прекрасни :326 Докато ги гледах / без есенните/, се сетих как работихме в тъмнината и светлината.
Аватар
Сиренце
Със словото напред
Мнения: 1652
Регистриран на: 13 Окт 2010, 13:58
Местоположение: Черни Вит

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Сиренце »

Мисля, че тук е мястото да споделя този блог, който чета от няколко часа и не мога да спра. Тези двама приключенци са осъществили ученическата ми мечта. С момчето, в което бях влюбена в седми клас, мечтаехме как ще обикаляме и изучаваме света :954 . А и снимките са невероятни!

Споделянето е всичко
Ver

Re: Кратък пътеводител на приключенеца

Мнение от Ver »

Сиренце, наистина споделянето е всичко :)
Благодаря :)
Наистина много увлекателно. Браво на приключенците :326
Другия път от теб да е пътеписът :)
Публикувай отговор