Ето ме на отчетчеееееееее. Да кажа първо, че както винаги се получи - аз съм Анелия чела-недочелата!
И в тази връзка, да кажа, че чак преди малко като изчетох съвсем внимателно първия ти пост,
Тита, видях че..... редуването на бързи и бавни "серии" тичане е строго определено във времето. Т.е. или го правиш на 1 минута, или пък пирамидално. Еее, аз го направих ................ оптимално
ама за мене си.
Така подред сега. Първият ми опит да протичам обичайния си маршрут чрез интервална тренировка беше миналия петък - ден 4-и от промоцията на грипа, която хванах в незнайни доби
. Реших, че вече съм добре и мога да тичам, и слязох с голям хъс в парка. И какво се получи?!? За разстояние, което тичам без никакви проблеми, ама никакви....... ми се наложи да спирам 3 пъти и да почивам! Едно че нямах сили и второ, че страшно много ми "бодеше" далака. Кой да знае, че грипчо раздавал бонуси и около 3 часа след моето фиаско в парка почнах да пресипвам. До 12 часа през нощта бях тотално без глас. Очевидно, защото не само че не съм се била излекувала, ами съм се и влошавала, не съм имала сили да тичам. А бодежите в далака...... те може би са ....... не знам от какво бяха предизвикани. Но е факт, че се прибрах вкъщи като пребито куче.
Така или иначе, аз инат имам за милиони и опит втори за интервална тренировка беше проведен този понеделник. Ето какво аз бях разбрала, че трябва да правя:
5-6 минути тичане в нормално за мен темпо (загрявка)
1 минута интензивно тичане
5 минути нормално темпо
1 минута интензивно тичане
30 секунди нормално
30 секунди интензивно
5 минути нормално
1 минута интензивно
и 4-5 минути мешена скара
- това са ми завършващите минути, последвани от разтягане.
Как така съм решила, че ще си тичам както си искам, не мога да отговоря.
Тази сутрин тичах по същата схема като малко увеличих секундите на интензивното тичане и в резултат пак ме заболя далака.
Какво е много интересното в случая - след като съм тичала интензивно, възвръщам за кратко време равномерното дишане и се чувствам страшно тонизирана до следващото бързо бягане. И като цяло, в края на кроса не се чувствам уморена, а напротив - тонизирана. С мен ли нещо не е наред?!
Или явно при интензивното тичане се отделя повече адреналин, който ми дава силички?! :!: :?: :!: :?:
Ще се опитам в петък да направя интервална тренировка от първи тип - т.е. да редувам 5-6 пъти бавно и бързо бягане. Пък да видим!