Ванчето написа:Чери, това означава ли, че 10 000 крачки се броят за тренировка...?
Тази цифра е много добра,
Ванче! Има, разбира се, фактори, които трябва да се отчитат, за да се "брои" за тренировка като например скорост на вървене, дължина на крачките, денивелация и т.н. Но, ако не говорим именно за
тренировка, 10 000 крачки дневно е прекрасната и много балансирана норма за ежедневно движение, което е пряк път към здравето. Както е написал док в новата си книга, най-забравяните 2 условия, както за възстановяване след боледуване, така и за профилактика, са излагането на дневна светлина и ходенето пеш!!! Той дори с доза на хумор (неговия си) е написал, че хората не си "позволяват" дори и затворническия минимум от половин час на открито, на слънце и с движение :!: :!: .
Ванчето написа:Аз направих сефтето на моята гривна с едни 12 562 крачки на 21 януари. От тогава насам правя по около 6 000 на ден, защото Марти си е вкъщи и му отделям повече време на него.
Ванче, чакам те да посъбереш още впечателения от гривната и да почнеш да я препоръчваш. Аз много отдавна се каня на едно такова устройство, но ме спира фактът, че цялата съм затънала от устройства и машинарии...
.....
Ванчето написа:Иначе отново започнах тренировките за начинаещи и се чувствам точно като начинаеща!!! Такава хубава мускулна треска си подарих за рождения ден, че 3 дни охках и пъшках от нея...
Опитвам се отново да вляза в ритъм, но нещо мотивацията ми яко куца...
НЕ ГУБИ МОТИВАЦИЯ, не мисли за това, не обслужвай този порив на съзнанието си, именно защото е
ПОРИВ! Често ни е трудно, безмсмислено, безпътно и т.н. Аз самата бях така твърде дълго и още не съм почнала да тренирам сериозно. Но ето - записах се и ходя на въздушна йога - една изключително малка крачка в сравнение с онези интензивни тренировки, които съм правила, но е КРАЧКА!!! Нещо, което ще ме преведе през тъмните дебри на лошата ми мотивация, за да започна да тренирам пак ... Така че - прави и ти малки крачки, за да си способна на по-големи!!! Като сме отворили тема за МТ и тренировки за начинаещи, да спомена, че от второто ми ходене на въздушна йога имах такава мускулна треска в бедрата и прасците, че не можех да се обърна нощем в леглото
.... Ето и аз колко съм "застояла". Но вътрешно чувствам, че моят ден идва и няма да го изпусна!!! Затова,
Ванче, давай заедно да следим "прогнозата" и да се мятаме на вихъра, когато ни приближи!!!
Kleo написа:Важното е, че се движих, а не се пльоснах на дивана, както ми се искаше първо.
Това е точно така,
Десита, а след 22-и януари, има ли още тренировки при теб?!
Мен миналата седмица ме мързеше да изляза да тичам - буквално ме мързеше и не исках да напускам апартамента....... И така, докато не стана събота. Изпих си кафето в компанията на пълната тишина на другите трима у нас, които спяха, и закачливите погледи на слънцето през южния прозорец на хола ни..... Следствие на всичко това, желанието ми да бягам беше по-силно от каквото и да е друго, което представлява интерес за мене. Слязох...... и бягах 8 км с ОГРОМНА наслада. Бягах много по-бавно, отколкото мога, но бягах с кеф, с удоволствие, с благодарност за това, че зимното слънце ме водеше, защото тичах точно срещу него; слушах музика, която много харесвам, започвайки с темата на сиртакито от "Зобрас гърка" и завършвайки със "Залюбих, мамо, три моми" - ганкино хоро.... Накрая в парка завърших, потропвайки дайчово, ганкино и елено моме.....
Прибрах се заредена с енергия да преобърна света!