За покълналите зърна

[Мърмори]

Д-р Михайлов е писал това за в-к "Монитор"
Събота 16. април 2005 МОНИТОР 37 C.

Лющене, мелене, печене унищожава ценните вещества
Хлябът е „убита" храна
Обработката лишава зърното от важни минерали и ензими

ВЕСЕЛИНА МОНЧЕВА
Основната храна на българина - хлябът, е „убита" храна, защото в процеса на обработка той се лишава от важни ензими, минерали и дори баластни вещества.
За да се удължи трайността на брашното например, от зърното се отстранява пшениченият зародиш. Това се налага, защото при дълго съхранение, той се окислява и придава на брашното горив вкус. Зародишът обаче съдържа ценни за организма вещества. В него витамин Е, например, е 50 пъти повече отколкото в останалата част на зърното. Заедно със зародиша в "боклука" отиват витамин В 6, В1,В 2,В З, РР и ценни мазнини, които в пшеничения зародиш са 3-5 пъти повече отколкото в другите части на зърното, обяснява д-р Атанас Михайлов.
Необработеното зърно е богато на селен. Смилането обаче го лишава от този ценен за организма микроелемент. За да се приготви за смилане, а след това на хляб, зърното се излющва - махат му се горните обвивки, триците, а тези полезни баластни вещества са особено богати на витамини от група В.

Вит. В1, В2, ВЗ и РР отиват в "боклука".

При топлинната обработка на зърното както и при печенето на хляба се унищожават ценни ензими. Те пък са важни за работата на имунната система и когато не достигат, човек боледува от алергии. Чести са и болести, които трудно се поддават на лечение - астма, хронична уртикария, инфекции като пиелонефрит, бронхит.
Пречистеното и смляно зърно, от което се прави хлябът, е бедно и на минерали. Когато организмът не ги получава с храната, качествените съставки се заменят с каквото има. Обмяната на веществата се обърква и елементите се свързват както им падне.
Например, ако с храната организмът не получи дос¬татъчно калций, той го заменя със стронций. Недостигът на сребро, което участва в структурата на ДНК, организмът "компенсира" с алуминий, който е по- разпространен, но вреден. Напоследък този микроелемент се сочи за "виновен" за преждевременното оглупяване и болестта на Алцхаймер. Един от естествените източници на сребърни соли са пшеничените трици и необработеното зърно. При тази бъркотия в обмяната, халогенни елементи заемат мястото на йода и това допринася за значителна част от заболяванията на щитовидната жлеза. Те се дължат на така наречения "йоден дефицит". Освен това хлорът в питейната вода го "измества" и на принципа на конкуренцията, заема мястото му, разказва д-р Михайлов.
Не само хлябът е лишен от полезни вещества. Всички храни, които ядем, са рафинирани и по един или друг начин ценните съставки в тях са унищожени. Последният "удар" нанася кулинарната обработка. Лишената от ензими и биологично активни вещества рафинираната храна, освен че не носи полза, се усвоява по-трудно от организма. Изводът се налага от само себе си. Менюто трябва да се попълни с повече необработени храни и такива, които са богата на витамини, минерали и ензими.

В зародиша вит. Е е 50 пъти повече.
Белият хляб е лишен от ценните съставки, които има пшениченото зърно.


ПОД ПОХЛУПАК
Биологична активност нараства
Покълването активизира редица ензимни процеси, съпроводени с натрупването на големи количества биологично активни вещества. В покълналата пшеница съдържанието на витамин В1 се увеличава 1,5 пъти, В2 -13,5 пъти, В6 - над 5 пъти, фолиевата киселина нараства повече от 4 пъти, а витамин С - над 5 пъти. Сходни процеси протичат в почти всички житни и бобови, които покълват. Освен витамините от B-групата, се увеличава и съдържанието на А, Е и на другите. При това всички те са с усвоима форма и в най-подходяща за организма комбинация. Няма опасност от "предозиране" , въпреки антагонистичните отношения между някои витамини. Например холинът, който се съдържа в кълновете, при определени условия неутрализира витамин В1 и РР. Ако те са в голяма доза, могат да увредят черния дроб. В същото време естествените витамини взаимно засилват ефекта. Например витамин Е увеличава натрупването на вит. А, а метионинът, холинът и инозитът засилват ефекта от витамин Е. Той пък е универсален антиоксидант, предпазва витамин С от окисление и така запазва цялата му биологична активност.
Антиоксидантните свойства на витамин Е забавят процесите на стареене, имат лъчезащитно действие и противодействат на възпалителните процеси. Процентното съдържание на витамините А и Е в кълновете, особено в царевичните, е голямо е затова те се използват във фармацевтиката и за промишлени нужди. Естественият витамин А от кълновете, който не можем да предозираме, засилва имунитета, гарантира добро зрение и съхранява лигавиците и кожата.
Букетът от витамини в кълновете е полезен в профилактиката и лечението на такива сери¬озни заболявания като рак, диабет, анемии, хронични инфекции. Те се препоръчват при безплодие и проблеми с наднорменото тегло. Баластните вещества, които съдържат, регулират перисталтиката, подобряват чревната флора и намаляват усвояването на излишните калории. И накрая, кълновете повишават работоспособността и забавят стареенето.

Покълването увеличава съдържанието на ценни вещества 3-5 пъти.

СКРИТА МОЩ
Покълването събужда резерв от витамини
Д-Р АТАНАС МИХАЙЛОВ
Покълналите зърна могат да поправят редица грешки в храненето. Зърната на житните растения, царевицата, бобовите култури отдавна се използват за храна. В японската и китайската кухня са на почит бобовите кълнове, йогите отдават предпочитание на покълналата пшеница, а в храненето на жителите от долината на Хънза в северна Индия, например, чиято продължителност е 120 години, покълналите зърна са една от основните храни.
Напоследък в развитите страни стана модно да се консумира тази биологично ценна храна. За да отговори на тези нужди, хранително-вкусовата промишленост осигури за пазара най-различни комбинации от покълнали зърна. У нас за съжаление кълновете доскоро бяхапочти непознати, а сега, въпреки че могат да се намерят в готов вид, все още са доста непопулярни.
Менюто на българина винаги е включвало ястия от пшеница, царевица, овес, боб, леща, овес. Всички те са богати на жизнено важни за организма витамини от група В. Освен това съдържат също и ред други витамини - А, Е, F и други. Техният ензимен и минерален състав също има изключително лечебно въздействие. При обработката на тези растения обаче, ценните съставки се губят. При производството на брашно, особено за предпочитания от нас бял хляб, се губят почти всички витамини от В групата. Те остават в триците. Това важи и за другите пречистени храни като пшеничено и царевично нишесте, например. Полираният ориз, който се предлага в нашите магазини, е лишен от полезните си съставки. Ако азиатците консумираха нашия полиран ориз, бере- бери щеше да е най-разпространеното заболяване в Азия. Постепенно стигаме до убеждението, че консумацията на пречистени и рафинирани храни (не само зърнени култури, но и такива като рафинирана захар, олио и други,) не са признак на висока култура на хранене.

Ето моята технология:
ПОКЪЛНАЛИ ЗЪРНА
Почистените и измити зърна се поставят в обикновен буркан, който се пълни до половината с тях и с вода до горе.Зърната,които изплуват отгоре се махат. Пренощуват така, а на сутринта се промиват добре. Промиват се 2 пъти дневно (най-удобно в гевгир) и преди консумация (най-удобно в цедка). Поддържа се влагата, например добавят се 20-30 г вода на един буркан, който се покрива, за да не съхнат зърната. Най-практично е да се използва негрухана пшеница, но може да се използват всякакви здрави и нетретирани с химикали зърна, например: слънчоглед, сусам, соя, люцерново семе и пр. Дневна доза - за пшеницата 50 - 100 г дневно, за люцерновото семе - по-малко, до 50 г дневно. Бобовите растения съдържат антиметаболитни ензими и затова преди консумация се подлагат на термична обработка (може и минимална - бланширане, леко запичане и пр.).

Размерът на кълна да е около 2-3 мм или 1/3 от размера на зърното. Така е най- ефективно.
За по-лесно приемане:
- може да се смелят на месомелачка и да се вземат на каша самостоятелно или към други храни;
- може да се разбърка тази каша с вода, да се прецеди и се пие брашняната вода;
- може да се изсуши до 50° и да се смила на кафемелачка. Добавя се към другите храни или някаква течност.


източник

[felix]

E-хeee, тази тема е отворена преди месец и никой не е писал в нея. Не си ли покълвате семена? Аз в момента имам кълнове от леща, елда и пшеница.

[cchery]

E-хeee, тази тема е отворена преди месец и никой не е писал в нея. Не си ли покълвате семена? Аз в момента имам кълнове от леща, елда и пшеница.

Хахаха, Феликс...... тя тази тема е от половин година отворена.... По-скоро е като информативна тема, отколкото такава за дискусии. Ти вече си открила в готварския темата с рецепти и т.н. за кълнове. Иначе все още не съм си покълвала семена вкъщи....... срам.

[felix]

Никога не е късно да започнеш, не е никаква философия.

[Ася]

Попаднах на тази тема през Гугъл, изключително полезна информация, благодаря!!!

[Мърмори]

Ми то добре, че е Гугъл да ти напомни за нас ! Срамота! Изчезна като Левски. Хайде сега за назидание бягай в говорилника да се отчетеш какви ги твори докато те нямаше. Казах!

[Ася]

Йес, мем

[Ванчето]

Здравейте!
Всички в този форум знаем за голямата сила на кълновете. И аз обичам да си ги хапвам, но нещо не ми се получава покълването в домашни условия. Не знам къде бъркам, уж следвам точно съветите на д-р Михайлов. Пробвала съм с пшеница няколко пъти и не става и това си е. Използвах пшеница, която взех от работодателите на съпруга ми, току що ожъната, не третирана с химикали. Сега имам и слънчоглед, ще пробвам отново и с двете, дано този път ми се получи.
Искам да питам нещо по-опитните: миналата седмица в предаването "Бон апети" по Нова готвиха с кълнове. Но ги бланшираха, защото "понякога по кълновете има различни бактерий и е добре да ги убием преди да ги изядем". Горе-долу това казаха, по памет го цитирам. Какво е вашето мнение, как е по-добре да си ги хапваме, сурови или бланширани?

[Мърмори]

Хм, аз знам, че сурови са най-полезни. При термична обработка вероятно си губят някои от ценните качества.

[Kalia]

Пробвала съм с пшеница няколко пъти и не става и това си е.

Пшеница,лимец,слънчогледово семки,тиквени,нахут,леща,боб,грах и пр.-всичко може да покълне. Напр.лимец-взема се определено количество и се промива обилно с вода.След това се прибавя изворна вода(може и чешмяна де) и кисне във водата една нощ. На сутринта водата се изхвърля и лимеца се оставя на топло, като се промива през няколко часа с вода. Трябва обаче добре да се изцежда водата,с която се промива.След 1-2 дни кълновете вече са налице.

[Kalia]

Пробвала съм с пшеница няколко пъти и не става и това си е.

Пшеница,лимец,слънчогледово семки,тиквени,нахут,леща,боб,грах и пр.-всичко може да покълне. Напр.лимец-взема се определено количество и се промива обилно с вода.След това се прибавя изворна вода(може и чешмяна де) и кисне във водата една нощ. На сутринта водата се изхвърля и лимеца се оставя на топло( в стаята), като се промива през няколко часа с вода. Трябва обаче добре да се изцежда водата,с която се промива.След 1-2 дни кълновете вече са налице.