Емка, мила, лек за душевни болки според мен няма. Има лекар! И това е самият човек, когото го боли душата. Знам че звучи грубо и безнадеждно, но болката е вътре в тебе. Не е както с физическата болка - нея я промиваш, намазваш, вземаш хапче срещу нея иииииииии минава. Тази е много по-гадна, натрапчива, досадна и упорита. От нея те боли цялото същество, променя мирогледа ти, прави цветовете тъмни, хората гадни, а теб нещастна. Дори се стига до момент, в който ти се струва, че довчерашният неудачник и последен прошляк, днес е щастливец и богаташ
особено в сравнение с теб! Боли, когато сутрин станеш! Дори още несъбуден напълно, болката вече се зарежда в съзнанието ти точно като операционна система на компютър и пуска безрайните си троянски коне из съществото ти..... Боли, когато правиш любимите си неща и те вече нито са любими, нито интересни, а досадно задължение. Боли дори когато видиш любим човек - да, той е добър, и мил, и се усмихва, но....... ти си нещастна и той не може да промени това! Боли...... защото не виждаш бъдеще пред себе си, защото утре пак ще те боли, както и други ден и всичко е едно и също, всеки ден..... А ти не искаш да живееш в тази сивота, в тази скука, боли те, защото трябва да живееш...... без надежда!
Ако се чувстваш така, то значи.... не си първия човек, който е бил в твоето състояние. Аз минах оттам. И първият факт, който ми помогна да го преодолея беше:
1. СПОДЕЛЯНЕТО!!! Точно в такъв момент почнах да пиша много сериозно в мамешкия форум на дир.бг!!! Отначало агресивно и заядливо - имаше в дира един форум за черни списъци за всякакви неща и там изливах чернотията в мен. При мамите обаче влизах плахо и боязливо! Да не разсърдя някого, да не обидя някого, да не засегна...... и бях приета! Първата крачка! Бях приета! Макар и след доста време! И осъзнах, че ако не покажа навреме себе си, то ще стане след време така или иначе и ще е едно голямо лицемерие! Ииииии показах себе си! И знаеш ли каква беше изненадата ми: пак ме приеха! О, да! Даже няколко човека почнаха да изявяват себе си също след като аз открих истинското си лице! Изводът:
СПОДЕЛЯЙ И БЪДИ СЕБЕ СИ ДОРИ ДА Е ЧЕРНО, ДА Е ГОРЧИВО И ДА БОЛИ! Защото тези неща остават и когато се върнеш и се видиш как си се крила и си се кривила зад някакви думи и фрази само и само да не натовариш някой, ще ти става още по-криво! Затова че не си била себе си! Който му е тежко и не иска да те чете, точно това и ще направи - ще те пропусне, защото и за двама ви ще е по-добре!
2. ДЕЙСТВАЙ! Напук на всичко, на черното, на безнадеждното, което ме беше обзело, аз не спирах да дивея - не ми се катереше с децата по пързалки, но точно това правех! Не ми се разождаше в Борисовата, но точно това правех - дигах си гъза въпреки нежеланието ми! Не ми се риташе топка, но точно това правех! Напук на нежеланието!
Или то, или аз!!! Оказа се, че мен че ме бъде! "Клин клин избива" е казана не случайно! В твоя случай: знам, че не мърдаш много далеч от Люлин, но го прави! С метро едва ли ще се натовариш много финансово! Ресторантът, за който гласим срещата тази събота е в Младост - ела! Напук на далекото разстояние! Ела! Направи нещо! Действай! При това направи нещо различно и най-вече такова, което преди това си смятала за невъзможно!
3. ОТСТОЯВАЙ СЕБЕ СИ! Дори и да загубиш някои хора около тебе! Те са пренебрежими, щом не ти дават да бъдеш себе си! Аз загубих! Само със Зори съм говорила и споделяла за болката, която изпитах след като трябваше да напусна мамешкия клуб в дир.бг. Първо да се разделя с любимо място - такова, каквото е за всички ни тук! И второ да напусна, изгонена от хора, които довчера съм наричала приятели!.......
Боже, родих се след това!
Буквално! Мисля, че част от резултатите се виждат! После най-сетне казах в очите и на майка ми и на брат ми какво мисля за тях, за тяхното отношение към татко и към мен! И си отдъхнах! КРАЙ! Повече не можеха да ми влияят по никакъв начин! Трябваше да се съобразяват с мене! И ти така - няма да навлизам в личния ти живот, макар да знам някои неща! Ти знаеш за какво ти говоря!
4. ПОСТАВИ СЕБЕ СИ В ЦЕНТЪРА НА ТВОЯ ЖИВОТ! Да, децата са най-важното! Но за тях най-важното си ТИ! Ако се правиш на такава каквато не си, чао, деца! Те усещат като ги лъжем и после ни го връщат стократно, ставайки същите лъжци като нас! И друг път съм писала, но да го повторя: в един момент осъзнах, че трябва да спра да бъда майка на Коко и Бела.
А да бъда АНЕЛИЯ!!!! Онова момиче, което бях в периодите без душевни кризи, нервни изблици и непреодолими препятствия! И сега децата имат една истинска ....... мама Ани! Знам, че ти умираш да си бъдеш с децата вкъщи, но Емка, спомни си какво правеше когато те не бяха родени! Спомни си коя си била?!? И дали по дългия път на майчинството не си се изгубила?!? И това да е проблема на твоята същност в момента.
5. ПОЧНИ ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С НЕЩО! Не мога да ти дам съвети с какво, защото сме различни! Лично аз в най-голямата ми личностна криза почнах да правя блога си! И да пиша както аз си мога! Това ме спаси....... Донесе ми нови запознанства и признателност донякъде! Вкара ми самочувствие! Ти имаш комп при всяко едно положение! Ако този комп има инсталиран офис пакет, почни да учиш Уърд и Ексел!!! Може и да можеш да работиш с тях, но съм сигурна, че въобще не ги познаваш от основи тези програми! Знаеш ли какво е удовлетворението, когато създадеш истински краен продукт?!?
Огромно!
6. ПРЕОТРИЙ ХУБАВИТЕ КНИГИ! Да ти кажа честно аз обожавам да чета Карл Май
. Защо не?! Когато ми носи удоволствие и наслада и задоволява приключенския ми дух!!!
7. ПЛАЧИ, НО НИКОГА НЕ СИ ПРАВИ ПЛАНОВЕТЕ ВЕЧЕР! Забелязала съм, че винаги вечер проблемите ми са най-големи и непреодолими. Когато на сутринта се събудя, дори не ги считам за проблеми. Когато ми е тежко - плача! О, да, много плача! Човек трябва да плаче! Най-добре ми действа смяната на обстановката! Когато се прибера след екскурзия, няма и помен от тежките препятствия, които преди това са ме спъвали!
В обобщение мога само едно да напиша - ти си си сама лекар на болките! Дори и да не го мислиш в момента! Дори и да мислиш, че примерно безработица, безпаричие са ти най-големите проблеми и заради тях си в депресия или нещо друго, те уверявам, че причината е друга...... Трябва да си щастлива и без тях, за да усетиш радостта им когато ги имаш!!! Насреща съм, знаеш.....