ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПСИХОАНАЛИТИКА

[cchery]

Материалът е предоставен със съгласието на Розалина Дочева, която е интервюирала Катрин Гранжар.




Катрин Гранжар: "Психическо затлъстяване?"

[img]http://bp3.blogger.com/_0o1EIB0rVtk/Ry3 ... ngeard.jpg[/img]

Визитка: Френската психоаналитичка Катрин Гранжар е специалист по проблемите на теглото и хранителното поведение. От 7 години (материалът е от преди 5 години) тя е част от екипа на парижки хирург, който извършва гастропластики (интервенция, при която в горната част на стомаха на пациенти с патологично затлъстяване се поставя т.нар. гастрален пръстен, разделящ го на две, с което се регулира приема на храна). През февруари т. г. във Франция излезе нейната книга “Затлъстяванията. Тежестта на думите. Бедите на теглото” на издателство “Calmann Lévy”. Наскоро, на работен семинар в София, г-жа Гранжар представи пред български колеги своя опит и теоретичните си схващания за тази все по-разрастваща се съвременна “епидемия”.


- Вашата книга е може би първият “поглед” на психоаналитик върху проблема със затлъстяването и страдащите от него.

- Обикновено хората не се консултират с психоаналитици заради проблеми с теглото, а ще посетят лекар, който ще ги постави на диета и ще изиска от тях усилие на волята. :idea: Впрочем волята в този случай, както и в други, допускам, не може всичко. :idea: И пациентите навлизат в един порочен цикъл, който аз определям така: лишение – фрустрация (термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел)– нарушаване. Защото човек не може да издържа на нещо, което е от порядъка на постоянното лишение и фрустрация. В един момент пациентът нарушава диетичните норми, изоставя режима и натрупва, даже надскача предходното си тегло. :idea: Известно е, че 5 години след като са предприели диета, 95% от хората възвръщат и даже надвишават изгубените килограми! :idea: Как да се избегне това? Като се види за какво “служи” теглото. :!: Защото затлъстяването е симптом, който служи за нещо, той има своето основание да съществува, той е интелигентен. :!: Той идва да разреши някакъв възникващ проблем. Ще ви дам пример – напълняването може да бъде защита, нещо като крепостна стена, която личността издига около себе си, за да постави на дистанция околните. А защо да го прави? По много причини – да постави на отстояние сексуално, например. Ако аз съм напълняла жена, то по-малко ще се вписвам в класическите канони за красота и следователно ще се предпазя от някакво твърде агресивно желание. Сред затлъстелите има не малко хора, понесли сексуална злоупотреба в детството, както и различни форми на физическо или словесно насилие. Друго основание да “издигам укрепления” може да бъде за да се предпазя от психическо проникване, да запазя своето дълбоко аз, да кажем – в случай, че имам твърде натраплива майка, която нахлува без покана в моя мир.

- А съществуват ли фактори извън детството, които да отключват подобни симптоми?

- Разбира се, констатират се затлъстявания, чиято причинност е в житейските събития – :idea: отговор чрез храната на стреса или на ударите на съдбата, например. :idea: Защото тя е убежище и компенсация в същото време и всички го констатираме постоянно. Когато нещо не върви, какво правят хората? – ами вземат си парченце шоколад, вземат си нещо малко, или както казваме на френски ”една мъничка сладост”. Е, ако тази мъничка сладост за по-голяма част от хората върви, защото ще могат да си наложат граници, то при други постепенно ограничението не може да бъде поставено и те навлизат в спиралата на зависимостта от храната. Така че онези, които ще намерят в нея най-добрата компенсация, нямат източник на затлъстяване само в детството, напротив. :idea: Но при тях е налично едно специфично отношение към границата, към лимита и определена деструктивност към собственото тяло. :idea: И аз мисля, че както не всеки става алкохолик, така не всеки може да се превърне в човек със затлъстяване.


- В книгата си лансирате интересен паралел между затлъстяването и патологиите на пристрастяването.

- Аз правя аналогия с патологиите на пристрастяването като алкохолизма, например. Той е с други ефекти, но има същата природа и същите причини. :!: Забелязахме, впрочем, че сред родителите на хората със затлъстявания има повече алкохолици, отколкото е средното представителство за останалата част от населението. Сякаш оралността се е преместила. :!: Пациентът е прехвърлил върху храната нещо, което в неговото детство е било от порядъка на течността, на напитката. И тъй като е страдал от алкохолизма на майка си или на баща си, той не е могъл да вземе същия симптом, но е заимствал друг, твърде близък, все пак.

Хората, които са пристрастени – без значение към храна или алкохол, малко по малко не смогват да се ограничат и навлизат в цикъла на зависимостта от “обекта на зависимост”. Това ще рече, че ние приписваме на някакъв външен на нас обект силата, психическата власт да ни прави добро, да ни помага. Когато нещо не върви, обезщетението го откриваме в алкохола, в храната или в цигарата, защото “това ще ме накара да се чувствам добре”, “ще ме накара да се отпусна” и пр. и пр. И тази илюзия е придадена не просто на някакъв външен обект, а - конкретно на този, не на някакъв друг, да речем. И да се лишим от него е сложно, все по-сложно и трябва нещо повече от воля. Лекарите ще ви кажат: “Направете усилие, яжте малко, ако имате желание за шоколад, хапнете ябълка или изпийте чаша вода”. Всички тези съвети на диетолозите са коректни, разбира се. Но те са на нивото на съзнанието, а на нивото на несъзнаваното терапевтът ще трябва да накара пациента да проумее, :idea: че да искаш и да желаеш са различни неща. :idea: Вие може да искате да отслабнете и също така да желаете да продължавате да се предпазвате и защитавате. И докато терапевтът не ви помогне да схванете тази разлика, вие ще изпитвате чувство на вина, че не сте спазили хранителните съвети, които са ви били дадени.


- Тоест, за лечението на затлъстяването не е достатъчен само “чисто телесният” подход?

- Точно така. Също като при менталната анорексия – никой не би могъл да излекува анорексик, без да се занимава с това, което е в главата му. Никой не лекува алкохолиците, като им казва: “Но спрете да пиете, господа!” И колкото повече се задълбочавам в моята област, толкова повече си мисля, че психическото затлъстяване е понятие, което тепърва ще се развива и че ще се оформи специален дял от медицината, който да се занимава с него подобно на този, който третира алкохолизма.


- Само индивидуален проблем ли е затлъстяването, което е с тенденция все повече да се глобализира?

- Това е колкото индивидуален, толкова и социален проблем. Световната здравна организация го класира сред 5-те основни бича на човечеството.

:idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea:
Днес се умира по-често от свръхтегло, отколкото от глад.
:idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea:

В света има 300 милиона затлъстели възрастни, от които една трета - в развиващите се страни. Два милиона и половина смъртни случаи годишно са вследствие на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.А то не би могло да вземе подобни мащаби, ако не съществуваше и свръхпредлагането на храни, на лакомства за хрускане, за дъвчене, на сода. Защото аз току-що ви предложих чаша вода, но това обикновено е рядкост. Най-често ви предлагат кока-кола. В Африка например, причината, поради която населението затлъстява е, че се пие все по-малко вода и все повече сода. Водата вече не е на мода. Обаче знаете ли, че една чаша сода се равнява на 7 парченца захар?

Днес ядем много по-мазни, калорични храни, а се изразходваме все по-малко. Е, тялото трупа. Тялото не е направено за толкова заседнал живот с толкова много храна. Рекламите по телевизията ни дават желание да консумираме през цялото време, непрекъснато. И човешкото същество трябва да е много силно, за да устои. Защото това даже не са предложения, не, това са подбуди – да се поглъща постоянно, преди още да сме изпитали чувство на глад.

- Вашето послание към аудиторията ни?

- Ако си дадете сметка, че сте склонни все повече да компенсирате с храна, ви предлагам да се запитате, защото превенцията е за предпочитане пред лечението. А и никой не натрупва купища телесна маса за няколко дни, седмици или месеци, не, това отнема години. Приканвам хората да се срещнат с психотерапевт, за да поставят думи, вместо да поставят някакъв обект – храна, алкохол, или други. Разбира се, аз настоявам, че за успешната терапия съществува и така нареченият “добър”, или “подходящ” момент” А той не е непременно онзи, в който вашият лекар ще ви предупреди, че сте застрашени и от проблеми със сърцето, гръбначния стълб или от диабет. Не, нужно е вие сами да определите, че е настъпил подходящият момент да разрешите този проблем.

PS Под друга редакция интервюто е публикувано и в седмичника “Всичко за жената”.

[Kleo]

Много полезна за мен информация!
Доста съм чела за психическите причини за наднорменото тегло, и ако смятате, че тук е подходящо място да ги споделя, мога да го направя

[cchery]

Много полезна за мен информация!
Доста съм чела за психическите причини за наднорменото тегло, и ако смятате, че тук е подходящо място да ги споделя, мога да го направя

Въобще не виждам къде другаде можеш да го направиш, Деска! Давай смело, ще откриваме нови и нови светове.

[Kleo]

http://www.zdrave.bg/?c=n&id=3667 - 7 причини за появата на наднормено тегло

Авторитетният медицински интернет-портал EMedicine Health, лансираха сходно мнение, заявявайки че някои от причините за преяждането са: „Депресия, чувство за безнадеждност, гняв, скука и много други причини които нямат пряка връзка с глада.“ С други думи, „Чувствата на хората оказват влияние върху техните навици на хранене, тласкащи ги да преяждат.“
Източникът: http://www.kabbalah.info/bulg/blog/%D0% ... %81%D1%82/