Оли! Била съм там.... там, където твоята душа е "празнувала" тазгодишния Великден. Измъкването е трудно и много коварно. Често пъти тялото поддава, но душата - буксува..... Всъщност душата просто иска това, което й е отредено за нея.... в някои случаи това не е гледането на дете......олеся написа:Важното е, че душата ми се зареди с нови сили.
...................................................................
На Великден ударих дъното и тръгнах нагоре. Ще изплувам, трябва да изплувам, заради себе си, заради семейството си, заради живота, който е прекрасен. Не искам повече да се лутам, а искам да живея пълноценно.
Ако това се нарича следродилна депресия (не разбирам много от тези неща), то нека това е краят й!
Не визирам теб! Не знам дали е така. Но знам, че след второто ми раждане изпаднах в тотална безизходица и безидейност. Нищо нямаше смисъл. Нито да почвам. Нито да свършвам. Животът беше един и същи... До момента, в който и аз не се осъзнах.... проумях най-важното - че никой не иска от мен да бъда майка, съпруга и домакиня. Всички искат от мен само едно - да бъда Анелия! Дори децата ми.... нямаше смисъл да ги залъгвам, че съм тяхна майка, но не съм онова момиче, което бях преди да се родят..... И какво ми пречеше да бъда и едното, и другото?! Не знам..... Но първата битка, която спечелих, беше битката за моята идентичност!!!! И това е и най-голямата ми победа и досега.... Така вече не лъжа никого и съм искрена към децата!!! Някъде и в този период на промени почнах да усещам най-голямата сила в живота си - ОБИЧТА..... обичам неистово, до полуда, докрай!!!
Оли.......... благодаря, че сподели!