Влизам, за да съобщя, че ставам все по-интровертна с времето.
Обожавам да си стоя сама вкъщи. Не съм саможива, продължавам да общувам с другите хора.
Просто ценя онези блажени моменти, в които правя точно това, което сърцето ми желае.
Да се наспя. Да пия кафе. Да играя билярд онлайн. Да слушам музика и да танцувам с нея. Да карам велоаргометъра. Да готвя. Да се разкрасявам.
Ключето е - когато аз реша и както аз реша.
Може да е тихо у дома и да хвана книга.
Може да е като в дискотека.
И друго, изобщо вече не ми е нужно, ако Хри е при мен, да правим нещо задължително заедно или да говорим.
Той си върши негови неща, аз - мои. Не сме си сърдити. Но си мълчим. И просто действаме.
Изобщо не ми е необходимо и да излизаме заедно някъде. Ако се случи - добре е дошло. Ако не - пак добре. Той е с приятели навън, аз най-често си оставам вкъщи, защото цяла седмица и без туй все съм навън.
Обичам да си седя у нас.
През седмицата обичам да ходя на работа и да се виждам с колегите и клиентите си.
Но събота и неделя също ми е рай.
Ето, в момента например Алекс рита футбол с приятели, Хри кара колело с негов приятел, а аз слушам музика, ровя се из интернет, чета и пиша, готвя и се чувствам изключително добре в собствената си компания. Изобщо не ми е скучно. И изобщо нямам желание да говоря с когото и да било.
Уединено и спокойно ми е.
И все пак, частта от мен, която обича да общува и да е сред хора, се е погрижила през цялото време да съм свързана с другите чрез Фейсбук и няколко форума.
П.П. Статия от Калин Терзийски, по случая с убитото момиченце:
https://bulmedia.net/%D0%BE%D0%B1%D1%89 ... 1%80/4200/