Личен дневник Kleo

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Влизам, за да съобщя, че ставам все по-интровертна с времето.
Обожавам да си стоя сама вкъщи. Не съм саможива, продължавам да общувам с другите хора.
Просто ценя онези блажени моменти, в които правя точно това, което сърцето ми желае.
Да се наспя. Да пия кафе. Да играя билярд онлайн. Да слушам музика и да танцувам с нея. Да карам велоаргометъра. Да готвя. Да се разкрасявам.
Ключето е - когато аз реша и както аз реша.
Може да е тихо у дома и да хвана книга.
Може да е като в дискотека.
И друго, изобщо вече не ми е нужно, ако Хри е при мен, да правим нещо задължително заедно или да говорим.
Той си върши негови неща, аз - мои. Не сме си сърдити. Но си мълчим. И просто действаме.
Изобщо не ми е необходимо и да излизаме заедно някъде. Ако се случи - добре е дошло. Ако не - пак добре. Той е с приятели навън, аз най-често си оставам вкъщи, защото цяла седмица и без туй все съм навън.
Обичам да си седя у нас.
През седмицата обичам да ходя на работа и да се виждам с колегите и клиентите си.
Но събота и неделя също ми е рай.
Ето, в момента например Алекс рита футбол с приятели, Хри кара колело с негов приятел, а аз слушам музика, ровя се из интернет, чета и пиша, готвя и се чувствам изключително добре в собствената си компания. Изобщо не ми е скучно. И изобщо нямам желание да говоря с когото и да било.
Уединено и спокойно ми е.
И все пак, частта от мен, която обича да общува и да е сред хора, се е погрижила през цялото време да съм свързана с другите чрез Фейсбук и няколко форума.

П.П. Статия от Калин Терзийски, по случая с убитото момиченце:

https://bulmedia.net/%D0%BE%D0%B1%D1%89 ... 1%80/4200/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Управление на личното време, една работеща стратегия - Стоян Георгиев

[img]http://semeistvo.bg/wp-content/uploads/ ... 24x535.png[/img]

Обикновено гледам със скептицизъм на повечето обучения за управление на личното време. Още по-малко, ако са разработени преди повече от 25 години. Именно със скептицизъм подходих към книгата на Францеско Кирило за техниката “Помодоро” и управлението на времето. Въпреки всичко идеята ми допадна и реших да поема риска… За мое голямо учудване забелязах, че въпреки увеличението на броя задачи в ежедневието, усещането ми за контрол над времето нарасна значително. Виж – всичко тръгва от това да осъзнаем колко ценен ресурс е времето за нас.

Страдаш от проблеми с приятелите? Можеш да се свържеш с нови хора. Изхарчил си пари? Все ще изкараш от някъде … но времето не можеш да върнеш обратно!

Започнах да осъзнавам с колко много време разполагам всъщност, ако само съумеех да го управлявам по-ефективно!

Техниката “Помодоро” е проста:

1. Избери задача от своя списък;
2. Активирай таймера на 25 минути;
3. Работи по задачата докато звънне таймера;
4. След като звънецът се обади, отбележи задачата като приключена;
5. Не прави нищо, докато е навит таймера, а след като свърши, вземи 5 минути почивка;
6. След четири помодоро-цикъла (по 25 минути), вземи по-дълга почивка (15 минути).

Техниката “Помодоро” ми помогна да осъзная следните принципи:

Принципът за опростения стил на живот /минимализъм/

С колкото по-малко “играчки” разполагам, толкова повече време се освобождава за продуктивна дейност и творчество, както и за най-близките ми. Излишни дрехи и обувки в гардероба, поддържане на голямо жилище, вещи, до които никога не стигам, празно гледане на телевизия – това са все неща, които изяждат този ценен ресурс. Между другото, изхвърлям излишните си дрехи на всеки 6 месеца. За щастие живеем във времето на технологиите, така че с подбиране на информацията, човек може да пропусне телевизионната пропаганда и пак да бъде сериозно информиран! Установих също, че ако се обърна към няколко компетентни в определена област хора, няма нужда да чета много информация по въпроса – просто трябва да им се обадя! Означава ли това, че не чета? Напротив – чета, но само информация, свързана с мисията ми в живота! Също, обичам да чета с децата си – това ни свързва повече от всичко.

Принципът на записаната цел

Правя всичко възможно да си записвам всяка цел, която си поставям, а това според експертите по Time Management увеличава шанса от изпълнението й с няколко стотин процента! Стремя се да записвам цели за годината, месеца, седмицата и деня. Периодично минавам през списъка с поставени цели, за да проверя дали не лъжа себе си.

Принципът на успоредно развитие

Забелязали ли сте, че сферите на нашия живот са взаимно свързани и често пъти поставянето на силен акцент върху едната, се отразява върху другата? Понякога сме толкова обзети от работата си, че сме склонни да пренебрегнем здравето или близките си. За щастие движението, което се създава при посвещението към сфера от живота ни има склонността да се проектира и в друга сфера! Именно този принцип ме мотивира да създам програмата “Повече от успешен”!

Принципът за използване на малко думи

Забелязали ли сте, че някои хора имат невероятната способност да говорят много, а да не казват нищо? За съжаление това губи както тяхното време, така и времето на онези, които ги слушат! Изключително важно е да се фокусираме върху есенцията на онова, което казваме и да подбираме думите си внимателно, за да спестяваме време.

Принципът за натиск върху неприятните задачи

Като всеки друг имам склонност да отлагам нещата, които не са ми приятни и затова гледам да ги свърша в началото на деня, когато имам повече енергия. Прилагането на повече натиск именно към сферите, в които не съм достатъчно добър, създава тласък за останалите ми задачи.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Ако днес е последният ден от живота ти?

Рая Синева

"Как бих постъпил, ако днес е последният ден от живота ми?" - този въпрос си задава Стив Джобс, когато трябва да избира между важен делови ангажимент и първата среща с красиво момиче, с което се е запознал буквално преди часове на своя лекция в университета. Не се колебае много и избира момичето, което по-късно става негова съпруга.

Ако днес е последният ден от живота ми, какво бих направила? Не е като да не съм си задавала този въпрос. Тъй като обаче решавам, че някак си не е актуален – та нали утре пак ще се събудя – бързо го пропъждам от ума си, без да настоявам за отговор. Сякаш утрето ми е даденост – то няма къде да отиде, нито пък аз. Тук ще съм си. И аз, и любимите ми хора, и хилядите възможности, от които да се възползвам. Тук ще са, нали? Нали?!?! Живеем много повече утре, отколкото днес. А трябва да е точно обратното. Защото утре може и да има, но може и да няма.

Затова не отлагайте важните неща. Бъдете с любимите си хора днес. Казвайте „Обичам те“ днес. Обаждайте се на родителите си днес. Благодарете им днес. Носете си новите дрехи днес. Сложете си най-красивата рокля, защото днес е денят, в който да бъдете красиви. В който да пиете от онова скъпо вино, което все не си купувате. Денят, в който да бъдете смели и да взимате решения. Не чакайте „да стане по-нататък“, „да дойде удобният“ момент, защото той може и да не дойде. Не се колебайте и не губете време. Не се подавайте на страховете си и не хабете енергия в спорове и негативни мисли. Не пазете нищо за утре. Всичко случвайте днес – и щастието, и любовта, и грешките, и радостта, и безценното време с любимите хора. Себе си случвайте днес. Защото времето никога не е било и няма да бъде на наша страна. Бъдещето не ни принадлежи, защото никой не знае колко от него ни е отредено.

Изображение

И все пак, в редките случаи, в които съм се питала: „Ако днес е последният ми ден, какво ще направя?“, мисълта, която първа ми минава, е, че ще го прекарам със семейството си. Истината обаче е, че не съм докрай честна пред себе си. Че може би, ако живея с посочен срок на годност, ще подредя живота си малко по-пълноценно. Ще бъда по-откровена. По-смела. По-настоятелна пред самата себе си да случвам нещата. Да не мисля прекалено много, защото прекаленото мислене изхабява времето. А времето е живот. Затова задайте си въпроса: „Ако днес беше последният ми ден?“. И си отговорете. Ама честно.


УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС:

[youtube]b8E27h20XFY[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Разбий сърцето си! Дай му живот. оттук - цък!

Изображение

Тази вечер е особено красива. Вкъщи имам три деца, които кряскат щастливо от другата стая като чайки, съзрели пасаж от тумбести рибки. Готвя им нещо любимо и в кухнята ми ухае на онова лято, което всеки от нас носи в джоба на скъсаните си на коленете панталони, независимо на колко години е станал. Котката Лула аристократично протяга бедра от скрина. Излегнала се е върху една брошура за приключение в пустинята. Котките са такива пазители на мечтите! Кучето Добър следва всяко мое движение из кухнята. Лапите му - върху босите ми пръсти, очичките – в черпака. Още е мокър от тичането във вечерната трева. Сякаш самото детство се е свило на топка в краката ми...

Днес е денят, в който светлото и тъмното за последно са поравно. Това го прочетох. Всъщност ми се струва, че слънцето през цялото лято не е било толкова амбициозно. Ръждиво-златната му среда пробива мощно клоните на дървото под прозореца. Прави опит да не залезе изобщо. Наистина никога не съм го виждала така решително. Това ми дава още сила някак... Джазови класики изтичат тихо заедно със златото в небето. Още от училище тази музика омекотява всеки вид действителност. Носи нежност и пълнота. Деликатност. Търпение. Обещание за същия сладък ден някога, с някого, танц може би, в подобна мека вечер, пълна с аромати и съвършена простота.

Особено красива вечер. Изпитвам удоволствие дори от начина, по който кожата ми се среща с хладината на пода. Мънички радости, които обикновено не забелязваме. Обичайности... и не съвсем. Знам, че тази вечер е толкова красива, защото стигнах трудно до нея. Платих я с дълъг път, по който многократно губих способността си да се радвам. Дори мисля, че си я извоювах. С дързостта си да правя грешните избори, но все пак да вървя, а не да спирам, с без-умната си вярност към някого, към нещо, с детинския си устрем да скачам без наколенки и без някой да ми е обещавал криле. Вечерта е толкова красива, защото аз си я създадох. Защото аз изчаках да се случи. Защото аз позволих сърцето ми да бъде толкова наранено... и да се прероди.

Наскоро отново го разбих. Знаех, че ще го разбия. Беше кратко, но мощно. След това беше трудно, но кратко. Днес съм благодарна. Разбих сърцето си – дадох му живот. И започвам на чисто. Виждам всичко по-просто, по-значимо, по-красиво. Толкова великолепно всъщност, че ми иде да извикам на някой минувач по улицата: „Хей, човече, разбий сърцето си и ти! Разбий го, струва си!“

Разбий сърцето си, за да разбереш какво е да не можеш да дишаш от минало. Какво е спомените да вървят по теб и да не дават да очакваш нещо хубаво оттук нататък. Да не пускат и най-мъничката сладост да те срещне. Разбий го и остани заклещен на границата между миналото и невъзможното бъдеще. Дай на спомените да те завлекат до дъното и остави тъгата им там. А после се изстреляй обратно и позволи на изживяното да е стълбичка в намирането на новото ти аз – онова, което ще бесува от лекота в своето сега и ще се разстила уверено към мощното си утре.

Разбий сърцето си, за да ти е трудно да простиш. Извърви всяка стъпка до прошката. Тя не може да е истинска, ако се случи без бой. Разходи се до всяка локва кръв, която си пуснал от любов. Усети колко близо си до омразата. Дай му на това твое сърце да опита цялото възможно огорчение, да плаче, да рита, да се моли. Каквото и да ти коства, след това издрапай до прошката и няма да може да познаеш сърцето си. То ще е станало толкова голямо и чисто, колкото голяма и чиста е способността ти да обичаш.

Разбий сърцето си, за да разбереш себе си. За да научиш къде е твоят праг на болка и какво се случва след него. За да усетиш колко малък си – не в света, нито във Вселената, а пред собствената си болка. Малък и беззащитен като неродено. Защото никой не се е родил наистина, преди да е изпитал болка. Мини оттам, за да знаеш, че именно твоята болка е най-силната ти защита. Тя е тази, която ще те научи да се браниш, да цениш и да бъдеш щастлив. Никой не е по-добър от болката си. Но ти можеш да си по-силен от нея и точно това ще те срещне с личната ти любов към живота.

Разбий сърцето си, за да узнаеш колко хилави са били радостите ти до този момент. Разбий го, защото, когато си цял и винаги си бил, щастието е евтино, а ти си инвалид, неспособен да стигне до най-простата радост и до най-гигантската също. Ако не вярваш, ела във вкъщи и ме виж! Обикалям около печката като младоженка на късното лято. Влюбена до болка във всяко парченце от настоящето си. В аромата на печените чушки, в изсветлелите крайчета на снимките по стените, в лепкавата сърцевина на тази напълно обикновена вечер. Влюбена и в неясното бъдеще, пълно с добри обещания. Най-после му вярвам. На бъдещето. Седя пред него като ученичка, разтворила устни в очакване на целувката му. Разбий сърцето си и прави любов със своето бъдеще!

Разбий сърцето си, за да видиш колко неблагодарна е любовта! Какъв играч е, какъв консуматор! Любовта не е сладка самодива, която ще люлее с дни внезапната ти свръхчувствителност. Тя не е благороден делфин, който ще обикаля вечно из нежните ти намерения. Любовта не е перото от птицата, нито мекото на вятъра. Любовта е сила, която ще те приласкае, прободе, угнети и разобличи до най-фината ти слабост. Тя ще те хвърли не в облаци от приспивна пяна. Тя ще те хвърли в огньове от най-диви страсти и страхове. Разбий сърцето си и в пепелта от тези страхове ще откриеш кулминацията на смелостта си да обичаш отново.

Разбий сърцето си, не се страхувай. Болката ще се опита да те сломи, но по някаква причина ние сме устроени несломими. Ако щеш ми вярвай, но преди един месец ми се искаше да бъда заличена от нея. Да свърши с мен най-после и край! Сега ми е смешно, но тогава болката беше ударила ножа до кокала. Е, оказа се, че сърцето няма кокал. Колкото и дълбоко да го пронижат, то си намира пътя обратно. Сърцето винаги търси светлата пътека. Понякога ние го отклоняваме по следите на черната луна, то се прави, че ни следва, пък после внезапно ни задърпва отново към ясното слънце. Не знам как функционира това. Ако тази вечер в кухнята ми беше Алексис Зорбас, сигурно щях да получа някакъв живописен отговор. Но всъщност нямам нужда. Вечерта е прекалено красива, за да бъда ненаситна за обяснения. Знам само, че съвсем наскоро позволих на сърцето си да бъде разбито... и оттогава нищо вече не е същото.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

4 пълни години от 7.10.2013 г. Просто отбелязвам. Ознаменувам как едно кръводаряване може да прерасне в нещо далеч по-голямо и значимо за цялостната тъкан на живота.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Кажи-речи от доста години насам поне веднъж годишно си изследвам чакрите с помощта на този тест Чакра Тест - Цък!.

Винаги досега съм имала чакри, които съгласно него не са ми добре: или са били затворени, или слабо активни, или свръх силно изразени, и т.н.

Този път за първи път всичките ми седем чакри функционират хармонично! Срещу всяка от тях в края на теста получих резултат - БАЛАНСИРАНА :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор