Личен дневник - cchery

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от ellis_stoyanova »

Гърция,Горна..дори Софето носят своето очарование,когато имаш очи за тях.А ти имаш онази особенна струна в душата,която улавя тези вибрации... :922
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

ellis_stoyanova написа:Гърция,Горна..дори Софето носят своето очарование,когато имаш очи за тях.А ти имаш онази особенна струна в душата,която улавя тези вибрации... :922
Ели, :329 :329 :329

Знаеш ли..... не бях обърнала внимание на това географско разнообразие в постовете ми напоследък.... и ти благодаря - защото сама за себе си имам някакво отношение, че в Горна или на други места не съм щастлива, но...... май няма да е точно така.

С Бели утре заминаваме на екскурзионно - 6 дена в Родопите. Раницата е нагласена - имам една голяма 50-литрова раница, в която е багажа и на двете ни и една много мъничка - за походите. Обещано ни е големите раници да бъдат прекарвани с джип от една хижа до друга, което е супер. За съжаление точно на най-дългия поход ще се наложи да си носим големите раници през половината път. Отсега не мога да кажа как ще се чувствам, но...... като се върна всички ще знаем :221 :221 . Дано само времето да е хубаво. И това е..... до следващо писане.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

ЧеритаС, пиша ти в твоето лично пространство нарочно :222 Липсваш ми :922 Усетих те в общата тема. Търсиш работа, но главно да изявиш себе си по максимално добър начин, нали? :222 От сърце - УСПЕХ - да започнеш да работиш точно това, за което копнее сърцето ти и което възнамерява съзнанието ти! Стискам ти палци за късмет и отлично нареждане на нещата при теб, ти знанията и уменията си ги имаш, както и мотивацията да ги развиваш и усъвършенстваш. Заслужаваш най-доброто! С теб съм. Прегръщам те. Кога ще можем да се видим на живо?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

ЖИВОТНИТЕ и любовта, без която не можем......

Мнение от cchery »

Откакто разумният човек броди по тази земя, той следва своите инстинкти.

Колкото и умен да става през хилядолетията!!!


Инстинктите – на тях дължа удоволствието да пиша това. Бих ограничила още малко плъзгача на филтъра, за да стигна неговия минимум, в чийто край ще стои един единствен инстикт – онзи, който може да се опише като ехо от нас, което се носи под някаква форма на вълна през вековете..... инстинкта за размножаване.

Живеейки през 21-и век е редно да намеря доста по-елегантен и приемлив израз за размножаване...., но се сещам основно за „секс“ и .... (тази втората дума ми е неудобно да я напиша :1053 :1053 )... ЛОШО..... лошото е, че може и да ставаме по-смарт, но правейки го, категорично се превръщаме във все по-метафорични версии на хомо сапиенс.

Откакто се помня обичам животните. През дома ми в Горна Оряховица са минали няколко аквариума с рибки, поне 2 котки, 1 куче, около 10-ина котила хамстери, 2 папагала, няколко зайци... Винаги имаше животинка, на която да обръщам внимание и да се радвам. А единствената радост, която се процеждаше в сърцето ми, щом хванех омразния влак за омразното ми село, беше мисълта за Джени и Лори, Сивко, Чеко и Пухи.... двете ни кучета и трите котки там....

Така и през годините не срещнах по-голямо доволство от тяхното, когато застанала до пътната врата, дрънчах веригите и катинарите, за да отключа. От другата страна на паянтовата дъсчена порта звънливият лай на Джени и Лори завинаги вклини в мозъка ми кристалният звук, който само най-искрената радост може да произведе. Като малки, прозрачни стрели, които двете кучета щедро изстрелваха от себе си към човека, когото очевидно очакваха.... И как ли не.... след като дядо почина, те останаха съвсем сами ... за по 2-3 дена или по 5 дена..... докато отидем да ги нахраним.

Като нарисувана с тежки минерални бои е картината на знойните лунни нощи, които се настаняваха над моето село. Спомням си с цялата си същност и от това косъмчетата на ръцете ми настръхват, топлината на летния ден, разтворила се в покоя на мастилената вечер... Полунощ наближава, щурците са преполовили рецитала си, от огъня, който направи от картофите най-голямата пържена вкусотия, е останала само тънка ивичка бял пушък..., аз съм седнала по турски насред двора на нашата къща (повече откъм осветената част, отколкото от тъмната, от която винаги очаквах да изскочат мечки), а Джени и Лори са разположили блаженно главите си върху бедрата ми... Затворили са очи... едва ли спят. Но... със сигурност усещат онова, което и аз чувствам – доверието помежду ни, щастието да сме заедно, спокойствието да имаме цялото време на света...

Отпускам се и аз назад – ей така направо върху зажаднялата пръст (после ще чистя мравките от пазвата си) и поглеждам нагоре..... Луната е красавица... и е толкова нависоко, а и ореол си има – точно като принцеса. Лекият полъх на вятъра донася сухото пращене на почти изсъхналите листа на царевицата.... не много далеч в градината се стрелка крясък, жабите скачат във водата на каменното корито на герана... природата живее свой собствен живот... Мислите ми ме отнасят далеч, там някъде, където искам да бъда... и почти пристигнала на спирката любов от пътешествието в моето въображение, нещо меко погалва дланта ми... Пухи е дошла при нас на двора – тя не се страхуваше от кучета. И се настанява току до лицето ми... намесва главата си до моята и притихва.... Със сигурност, ако беше ден, Лори щеше да дойде и да я подуши, да я подкани да играят.... Но сега блаженството е завладяло всички ни и вяло помахване на опашка регистрира появата на Пухка....

Тези спомени са толкова назад във времето, толкова дълбоко в мен и така болезнено близки...., че дори и сега усещам очите си да парят... И колкото и да тъгувам за това така безвъзвратно отминало вереме, толкова повече си давам сметка...., че никога в съзнателния си живот не съм получавала по-искрена, по-непресторена, по-предана любов от тази на животните.

От тях съм взела това, което никой човек не е в състояние да ми даде.

За добро или за зло.

Вярност, чистосърдечност, привързаност, отдаденост, състрадание, обещания.... Не си спомням да съм прочитала в очите им похот, задни мисли, желание за облага, предателство, яд, гняв, лъжа, двуличие.....

Да, връзката помежду ни почва с храната..... както стана и с Тигруша от снимката по-долу..... В един слънчев ден почнах да ѝ нося храна пред нашия вход. Но с днешна дата тя идва при мен просто за да я погаля, да ѝ кажа нещо, да чуе гласа ми...., а беше време, когато се страхуваше и бягаше надалеч от мен. Сега се чувствам горда, че съм спечелила котешкото ѝ доверие и толкова съм благодарна за него, колкото и за близостта ни, за „лъвските“ скоци от радост, с които тя тича към мен, види ли ме.....

Мисля си (често напоследък)... кое е онова, което в моя дом ме радва?! И защо поовехтелите тапети и смотания диван в хола все още са там, където са били и преди 10 години?!? И защо ги „виждам“ колко са остарели, започвайки да пиша настоящето?!?! Защото..... защото едва ли ще погреба някога онази Анелия, която бях на 15-16 години....., която мразеше селото си, но обожаваше простора и свободата му... дори и самотата на дългите летни дни, в които лайката, разтопена от безмилостното слънце, разливаше сладостна, лепкава река от благоухание, примесено с пепел.... Там някъде, насред нищото срещнах най-голямата любов и най-трескавото щастие да бъда очаквана с нетърпение, с желание... като някой много важен..... и всъщност единствен... важен.

Ами.... да - истина е!!! Всичко онова, което ме радва у нас, е живинката..... децата, котките, цветята ми.... не стените, не вратите, не секцията или портмантото. Случва се, когато китайската ми роза ме дари с огромната, ярко червена фуния на цвета си да... ѝ кажа две-три приказки за това колко е красива и същевременно нежна... Тя е едно много крехко и кратко щастие, чиито наситено червени цветове живеят само около 8 часа... Редовно говоря на Пухи и Арти за това, че са най-любимите ми котки на света..... Всъщност по цял ден им говоря дори понякога може би им досаждам.... На Тигърка, Тигруша, Белушка и Кеймбридж – котките пред блока, не пропускам да кажа, че са най-красивите котки на света.... Боя се, че ако забравя да направя всичко това, затворя ли вечер очи, никога повече няма да отпътувам към магичните, плувнали в горещина нощи на най-прекрасните лета в живота ми.....

Аз съм изключително общителен човек...., но има в моменти, в които чистосърдечно си пожелавам кладенеца на доверието, с което подхождам всеки път, да пресъхне, да се съсухри до малка, мизерна миша дупка и да спра веднъж завинаги да чувствам бездънното разочарование от човека отсреща......

Изображение
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от ellis_stoyanova »

Черита,много отдавна бях прочела този пост,дори мисля че беше още в деня,в който го публикува,но знаеш колко рядко влизам през компа,а през тела,просто няма как да изкажа това,което исках....не че някой ми търси мнението :mrgreen:
Все по-често започвам да си мисля,че съм се родила в грешната държава,в грешния свят,знам ли,в грешната галактика дори.Що така все по-често гледам хората неразбиращо,що бе нямам с кого да си говоря-ей тъй без да се преструваме,без да цупим джуки,да гледаме тавана или да си ровчим из тела.Що тъй цари някакво тотална идиотщина,що сутрин никой не ми се усмихва и не ме поздрави,ей тъй без нищо.Знаеш ли,правила съм си експеримент.Знаеш пощата,тръгвам от към страна на Долнооряховска,сутрин е фул с хора,започвам да се усмихвам,ама най-искрено и да казвам добро утро на повечето хора.Знаеш ли колко са стреснати и чак подскачат от мен,сякаш че ще ги ухапя :1210 ,толкова рядко някой да ми отвърне или да се усмихне дори,и в повечето случаи са възрастни хора.И аз ,за да съм честна до край,не успявам да намирам утеха в животните,за жалост,просто не съм такъв човек,харесвам ги,милвам ги,но....това съм аз.Намирам утеха в децата и съпруга си,знаеш ли-те са ми толкова жестоко специален пристан,ама такъв като на отдавна загубен кораб,скитащ из бурни морета с години,който най-накрая намира пристан.Знам,че можеш да ме разбереш,ама толкова жестоко имам нужда от тях,че дори боли,всеки път.А най ме е яд,когато цялата тази ежедневна помия си я изкарам на любимите хора,ей тъй,щот с тях мога да си кажа всичко,ама знам колко много не го заслужават тези хора....Та тъй де...знам,че човек пише някакви неща,в различни етапи от своето ежедневие,знам,че чувтсвата които си изпитвала когато си писала това отдавна са се изпарили от твоето сърце,но днес пък аз излях своето :1209
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Прочетох и двете ви, ей :922 :922 :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Ани, що не се отбиеш тук и малко да споделиш от своите преживявания от това лято, дето мина? :954 :923 :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Kleo написа:Ани, що не се отбиеш тук и малко да споделиш от своите преживявания от това лято, дето мина? :954 :923 :524
Намислила съм го, Деска :954 :954 . Вероятно ще стане през декември - като падне снегът и спомените от лятото да ме сгреят.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

cchery написа:
Kleo написа:Ани, що не се отбиеш тук и малко да споделиш от своите преживявания от това лято, дето мина? :954 :923 :524
Намислила съм го, Деска :954 :954 . Вероятно ще стане през декември - като падне снегът и спомените от лятото да ме сгреят.
Супер, чакам декември тогава :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Знаете ли от какво ми писна....., та чак ми прекипя?!

От ПРЕСМЕТЛИВОСТ.... пресметливост "човешка", мнителност, тесногръдие, "дърпане на чергата" към себе си... от това да мериш на везните до последно дали не си се прецакал, дали някой не търси да те преметне, да те излъже..... Писна ми от това да не можеш да направиш деня на един човек СПЕЦИАЛЕН, пренебрегвайки нещо свое.... или дори себе си... До последно да считаш, че имаш точно толкова право, колкото и другия, и да не му направиш напълно безкористно, но за сметка на това отдадено, искрено, от сърце и душа празника, който получава със своето рождение......

А особено е гадно, когато това идва от приятел....

И ми писна да съм простата патка, която вярва в доброто у хората.... и която почти никога не слагам край на уморени и утежнени отношения.... може би защото адски много мразя думата "КРАЙ".... за всичко я мразя..
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
futarela
Философска система
Мнения: 1205
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:42
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от futarela »

ЧЕРИ, НЯМАВЕЧЕ БЕЗКОРИСТНИ ХОРА, СТАНАХА ЕГОИСТИ ВСИЧКИ ИЛИ ПРОСТО СА СИ, НО СЕГА ТИ СЕ НАБИВА НА ОЧИ. СЪЖАЛЯВАМ, ТОВА Е ОГРОМНО РАЗОПАРОВАНИЕ!
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Публикувай отговор