Личен дневник - cchery

[Kleo]

Черита, ще те поздравя специално с тази песен:

[youtube]ahUE0WJJHNw[/youtube]

[cchery]

Черита, ще те поздравя специално с тази песен:

[youtube]ahUE0WJJHNw[/youtube]

Ха, а сега ми обясни каква твоя асоцияция ме свърза с тази песен?!

[cchery]

Никой не може да се скрие от собствената си отрова

Ричард ГИЪР

Източник

Майката на мой приятел през целия си живот е спазвала здравословен режим. Никога не е пила алкохол, не е опитвала никаква вредна храна, всеки ден е правила физически упражнения, винаги е била подвижна и активна, взимала е добавките, предписвани от лекаря, никога не е излизала на слънце без слънцезащитен крем. Грижила се е за своето здраве и е полагала всички възможни усилия. Днес тя е на 76 години, има рак на кожата, рак на костния мозък и остеопороза в тежка форма.

Бащата на моя приятел хапва бекон след бекон, маже масло върху маслото, реди сланина върху сланина, никога, наистина никога не е спортувал, всяко лято се пече на слънце докато кожата му буквално хване „коричка”. Той живее живота си на пълни обороти. Живее го така, както го разбира, а не така, както го съветват другите. Днес той е на 81-на, а докторите казват, че здравето му е като на млад човек.

Знаете ли, никой не може да се скрие от собствената си отрова. Тя съществува и ще ви намери, затова ще го кажа с думите на майката на моя приятел, тя все още е жива: „Ако знаех, че животът ми ще свърши по този начин, бих го живяла максимално наслаждавайки се на всичко, което ми казваха да не правя!”

Никой от нас няма да се измъкне жив от този живот, затова моля ви, не се отнасяте пренебрежително към себе си. Яжте вкусна храна. Разхождайте се под слънчевите лъчи. Гмуркайте се в океана. Споделяйте истините, които криете в сърцето си като скъпоценни съкровища. Бъдете глупави. Бъдете мили. Бъдете ексцентрични. За друго, просто няма време…

[Kleo]

Днес е 8-и март. От лето 2016 г. И както всеки друг ден, машинката за мисли, намираща се на височина 160 см от земята (в моя случай ), завъртя тежко зъбчатото си колело. Редят се епизоди, случки, думи, разговори, мнения. Прочетени и набързо прелистени неща се пързалят на воля върху вледенението на части от мозъчната ми повърхност. Спомен от тази година. От предишната. От няколко десетилетия назад. Чувствам се като... перачка от средата на 19 век - изваждам от коша с "мръсни" мисли една, поизтупвам я, топя я в чистата вода на съзнанието, поизтърквам малко с шкурката на съмнението, доверието и знанието, и воала - на простора увисва съвсем новичка, ухаеща на чисто идея. Бръкна пак в коша с мисли, а те милите - като прясно наловени и притиснати в тясна кофа рибки - скачат, борят се - всяка иска първом нея да уловя и да изчистя. Но къде ти.... умората от няколкото години, които са ми в повече (но не ми личат, разбира се ) слага тежката си десница на рамото ми и с бавен, басов глас заговорнически ми подсказва, че мисли за пране ще имам цял живот. Но нямам цяла вечност на разположение ... И аз се предавам... посърнала и посивяла, седнала на крайпътния камък на четиридесетата миля, гледам с празен поглед към чистата звездица на моя мисловен простор.... Днес е 8-и март.... но какво от това?!?!

Какво от това, че днес изпращаме и получаваме поздрави?! Всъщност какво от това, че днес получавам поздрави?! Днес всички ми честитят.... отново с обичайните "живи и здрави", "да те слушат".... това така и не разбрах защо не се изтърка, та чак да се погуби, като никой за нищо не ме слуша!!!! То и аз сама себе си не слушам..... Но е факт, че близки приятели се сещат за мен, и студения камък на 40-тата миля стопля своята каменна душа и невидим художник рисува усмивката на лицето ми....

А къде се беше скрила тази палавница, усмивката?! Улавям се все по-често как искам да си закача на всички стени у дома, във всевъзможни варианти на шрифтове, езици и цветове "Анелия, УСМИХВАЙ СЕ!!!". И ще го направя... и без това белите тапети в коридора станаха матови за има-няма 2 години.... даже най-добре е да пиша и рисувам директно върху тях!!! Не страдам от скрупулите на орловото майчинство.... "не пипай", "не драскай", "не тичай", "не се поти", "не пърди" и т.н. Но говорех за бягството на моята усмивка - в дни като днешния не я обвинявам. Ние тук, в единия край на света празнуваме, та пушек се вдига. Но има и друг край. И друг свят. И други жени.... Ние тук си благоговеем пред цицорести джуки, които припознаваме като тестени произведения на сладкарското изкуство. Но има и други жени. На които операциите са необходими, за да заличат следите от изключително насилие, съчетано с хитро измислено подтисничество. Ние тук си разцъкваме кобилката напред и назад и си говорим за секса все едно е хапче за кръвно налягане. Но има и други жени, за които изпитването на удоволствие е отнето завинаги.... Ние тук се борим да сме успешни жени. Но има и други жени, за които успехът се състои в това да оцелеят физически.... а емоциите им са навряни на едно място, до което на този свят достъп няма!!!!

Не, не ви казвам да си разваляте настроението.... Както обикновено искам съвсем простичко да ви обърна внимание на това, че животът ви днес и сега не е даденост, ..... мили дами!!! Тук, в България, имате това, което имате, защото неизброимо много жени преди вас са нямали нищо. Освен... едното желание - слънцето да огрее онова недостъпно място, където са поробени емоциите им!!! Вие можете да си позволите да бъдете доброволно държанка на тоя и оня. Жените преди вас са живели по този начин. Вие избирате да сте кифли, защото това ви осигурява някакъв мним комфорт. Жените преди вас, на които дължите този избор, са работили от тъмно до тъмно за това.... Няма да правя безкраен разбор "преди" и "сега". Защото онова, което искам да ви кажа е...... мислете преди доброволно да вземете решението да дарите свободата си!!! И ако го правите, нека има смисъл..... не само за вас! Останалото е ..... (R2SiO)n в мозъка!!!!

И разбира се, днес е 8-и март! Знаете ли... аз избирам да се вдигна от камъка, на който съм заста(И)нала. Точно сега и точно днес не е времето да унивам заради онова, което съм оставила на четиридесетата миля. Днес и сега е моментът да видя простора пред мен... Да видя безкрайните мили на пътищата, които така ме мамят. Днес е денят да почета сама за себе си женската ми същност. Не, моля ви! Без вулгарни асоциации...... Да си жена не значи само да имаш определените за целта полови белези!!! Но това го разбират малцина посветени.... и от двата пола! Има нещо изключително предизвикателно в пребиваването на тази земя като представител на нежния пол. И то е в гъдела от това да хем да те носят на ръце, защото си нежен цвят с деликатно ухание, хем.... ти да можеш нежно да отблъснеш тази прегръдка, да се обърнеш към човека, на който принадлежи, и на свой ред да върнеш същата емоция!!!!

Честит празник, дами!!!

8 МАРТ - световен ден на жената. С него се признават икономическите, политическите и обществените постижения на жените. В някои страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда. В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

„Ако ги нямаше жените, всички пари на този свят не биха означавали нищо” - Аристотел Онасис

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и ѝ се извинете.” - френска поговорка

„Без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямаме никаква възможност да се отречем от тях.” - Мартин Лутър

„В нашето общество жените, които събарят бариерите, са именно тези, които пренебрегват границите.” - Арнолд Шварценегер

„Всяка жена е мистерия, чакаща да бъде разрешена, но никоя жена не крие нищо от истинския си любовник.” - из филма "Новият Дон Жуан"

„Добрият съпруг винаги помни рождения ден на жена си, но не и възрастта й.” - неизвестен автор

„Ева е произлязла от криво ребро, затова всяка женска извивка е така очарователна.” - Венцеслав Константинов

„Жената е най-могъщото същество в света – и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог.” -Хенрик Ибсен

„Жената е покана за щастие.” - Шарл Бодлер

„Жените нямат недостатъци, те имат особености.” - Чарли Чаплин

„Жените са моята дрога и алкохол.” - Бърт Рейнълдс

„Жените са по-красиви, отколкото изглеждат.” - Габриел Лауб

„Когато прелестната жена влиза през вратата, здравият смисъл излита през прозореца.” - Маргарет Атууд, из романа "Наричаха я Грейс"

„Където жените са уважавани, там витаят боговете.” - индийска пословица

„Най-хубава е обичаната жена.” - Симеон Спиридонов

„Обичайте и уважавайте жената; търсете в нея не само утешение, но и сили за вдъхновение и за удвоение на вашите нравствени и умствени способности.” - Джузепе Мацини

„Проблемът е, че аз наистина харесвам жените. Неприятностите идват само от омъжените.” - Джон Стайнбек

„Само жената може временно да спре времето.” — Юзеф Булатович

„Уважението към жената е мерило на прогреса на нацията и социалния живот.” - Виктор Юго

[Kleo]

Черита, ще те поздравя специално с тази песен:

[youtube]ahUE0WJJHNw[/youtube]

Ха, а сега ми обясни каква твоя асоцияция ме свърза с тази песен?!

Не знам. Беше интуитивно. Прочетох текста ти за 8 март, жените, свободата ни. Помислих си за теб и ... тази песен просто изскочи от нищото-на-съзнанието-ми После просто я издирих в тубата и те поздравих с нея

[Kleo]

Отговорите на вечните въпроси: "Какво искат жените?" и "Какво означава да си жена?"

Отговорите на вечните въпроси:

8 Март 2016

[img]http://media.metacast.eu/pictures/03_20 ... -11345.jpg[/img]

Една притча, която съдържа в себе си ценният отговор на въпроса "Какво искат жените?"

"Живял някога един крал. Веднъж попаднал в плен на своите най-големи врагове, които му поставили интересно условие, за да се спаси:

- Има само един начин да избегнеш смъртта. Трябва да намериш правилния отговор на един въпрос. Но тъй като той е изключително труден, ще ти дадем една година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, но ако не се справиш със задачата, ще бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?

Върнал се кралят в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:

- Иди в старата гора и потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но те предупреждавам, че ще ти поиска много висока отплата.

Отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.

Погледнал кралят вещицата – стара, грозна, гърбава, мръсна, дрипава... и си помислил: „Не, по-добре да умра!". Но след като размислил и се посъветвал със своите рицари, кралят решил, че е по-добре да направи тази жертва, за да спаси живота си и кралството си.

Върнал се отново при вещицата, а тя като чула решението му да се ожени за нея, му открила отговора:

- Жените - казала тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.

Това бил верният отговор и кралят спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена.

Вдигнали сватба и редом до краля застанала ужасната вещица. Но той, като истински рицар нито веднъж не показал своята неприязън и отвращение към бъдещата си жена. Дошла първата брачна нощ, но когато кралят влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.

- Какво става тук? - попитал той, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?

Замислил се кралят. Какво да избере? Да го виждат през деня заедно с красивата девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? Но след като мислил дълго, изведнъж казал:

- Оставям на теб да избереш кога каква да бъдеш.

Усмихнала се девойката и рекла:
- Затова, че зачете волята ми и ми даде свободата да избера каква да бъда, ще ти дам още една награда. Оттук нататък винаги ще бъда тази девойка, която сега стои пред теб.

И живели щастливо до дълбоки старини."

За всеки, който иска да накара жената до себе си да се чувства специална не само на този ден - намерихме най-правилния отговор!

А, ако сте решили да направите този ден празничен, ето и някои от най-исканите подаръци и тайни желания на жените:

- Изненада
- Романтика
- Хубава книга
- Билети за театър или кино (след като е осигурил кой да гледа децата)
- Огромен букет
- Еднодневна екскурзия до някое китно градче
- Спа уикенд
- Бижу

Една жена е жена в пълния смисъл на думата, когато може да бъде неподправена и щастлива всеки ден!

Честит Международен ден на жената!


[img]http://media.metacast.eu/pictures/03_20 ... -11346.jpg[/img]

[cchery]

Дес, страхотна притча!!! Благодаря, че я сподели!

[Kleo]

Дес, страхотна притча!!! Благодаря, че я сподели!

Радвам се, че приказката ти хареса, Ани!

[ellyto]

И на мен много ми хареса притчата чудесна е

[Kleo]

Радвам се, Ели!

[cchery]

Здравейте, момичета. Друго планирах като тръгвахме за насам. Но уви, възможностите ми да пиша и споделям впечатленията ми от Германия са определено ограничени откъм време. Затова ще се опитам да мина с нещо кратичко.

Полетът и настаняването ни в хотела в първия ден бяха напълно нормални и в реда на нещата. Полетът беше около час и половина.... прилично време, което човек долу-горе лесно понася. Аз лично исках да кацаме още в първите минути след излитането, но това са си моите страхове от летене със самолет. По-интересното беше, че в хотела нямаха нищо против да ни настанят още в 10 сутринта - знаете със сигурност, че чек-ин времето обичайно е в 14 часа. Е, тези казаха, че в момента, в който стаите бъдат почистени, ще бъдем настанени. И действително това беше в 10 часа. Оттам насетне нямахме друг вариант, освен да се "бухнем" в меките постелки и да подремнем малко, защото ставане в 3.45...... е нещо, което те кара да се чувстваш сериозно недоспал.

Следобеда на 1-и април отделихме на централната част на Мюнхен - Мариенплац. За втори път се намирам на това място (миналата година по това време летяхме за Париж с прикачване в Мюнхен - имахме 5 часа от единия до другия самолет) и да ви кажа, за втори път го намирам мрачно, тъмно, неприветливо, потискащо и неприятно. Миналата година температурите достигаха максимума си на 2 градуса Целзий , а тази - беше облачно и студено... макар и не почти до нулата. Е, да кажа - не ми хареса.

Все пак влязохме в местния музей на играчките, където видяхме интересни експонати от края на 19 и началото на 20 век. И завършихме с дълга разходка до Английската градина в града. Вечерята беше традиционна за нас, когато се озовем в чужбина - леб, наденица, чери и сирене ........ Може и да се смеете, но...... следващата вечер оставихме 65 Е в ресторанта, в който седнахме, което е обичайна, да не кажа малка сума за вечеря за четирима .

Вчерашният ден отпочна с неспокойния ми сън и събуждането със доста смазваща болка в гърлото и запушен нос.... . Даже и не знам откъде ми дойде. Вярно, предишната вечер, докато маахме крачоли из Мюнхен чувствах известна слабост и загуба на сила от време на време, но го отдадох на полета, ранното ставане, умората и недоспиването. Е.... не било това. И въпреки това, реших че няма да се държа обичайно... а се стягам. И така, направихме плана за деня и пуснахме крачкомера :lol: . Едва 5 км ни деляха от замъка Нимфенбург - лятната резиденция на баварските монарси. По начина, по който са решени разположението на двореца, крилата към него и предната и задната градина, през цялото време имахме чувството, че сме отново във Версай. Вътре, дворецът беше богато декориран, обзаведен в стила на Европейските монарси от 17-18 век, си изрисувани тавани, стени и орнаменти от позлатено дърво - въобще разкош!!! Градините бяха просторни, симетрични и отново присъстваше гранд канал и езерата, както беше във Версай... въобще копирането беше ярко застъпено и изразено.

Връщането към хотела направихме отново пеша като се бяхме заканили да вечеряме в ресторант. На идване бяхме харесали една Хималайска къща - "Як и Йети" , но се оказа, че не приемат кредитни карти. По тази причина седнахме в един
индийски ресторант. Хапнахмеме доста вкусно и доволно........ пихме вайс-бира и се прибрахме в хотела.

Мюнхен ми хареса. Като град за живеене и спокойно съществуване, мога да кажа, че е епрекрасен. Що се отнася до "болната" тема напоследък, мигранти.... дали имаше или нямаше, няма как да кажа, но определено имаше забрадени жени на доста места. Дори на 1 ресторанта за бързо хранене ми направи впечатление, че имаше само мюсюлмани - явно си беше тяхно средище. Но дали е отсега, никой не може да каже. Интаче негрите бяха много, много малко. В Париж, в Италия, в Англия мога смело да кажа, че са 50 на сто. Но в Мюхнен ги няма.

Ачи това е засега. Много ми се спи, така че лека нощ!