Личен дневник - cchery

[Kleo]

[cchery]

Случи се така, че тъкмо днес погледнах към моята си темичка в този подфорум и видях "клеймото" на датата - април..... поне е тази година :lol: . Принципно личните дневници са си за това да са ЛИЧНИ. Няма как във виртуално пространство да пиша неща, които искам да останат за мене си. Но пък виртуалното пространство е точно за това да пиша за неща, които ме касаят лично, но заслужават да бъдат споделени. За това иде реч в настоящия постинг.

Винаги съм твърдяла, че животът е за това да бъде живян!!! До последен дъх! До последна капка кръв. Заради едно макар и малко финално мигване. За онова докосване, от което пари и боли, но оставя душата и сърцето пълни и задоволени... В общи линии цялото ми ежедневие, моментите, които "обитавам" напълно и докрай са все такива. Един нескончаем низ от стремглави емоции, всяка от които трудно би могла да намери общ език с другите.... Шарено, въртящо се кълбо от живи случки и истории, които ме карат да чувствам и мисля....

Чудя се как точно нишката на съдбата ме прати във виртуалния свят. Уж съм за това, животът да се живее реално. Навън. В лудницата. В бурята. Но...... ето, вече 10 години се подвизавам из страната от нули и единици и уж не им се предоверявам, но те ме опровергават често-често. Долната снимка е поредното доказателство, което трябва да обори съмненията ми.....

Vino_Bunny.png

(1.02 MiB) Свалено 608 пъти

Едно случайно влизане във форума от преди 2 седмици иииии ето - тази седмица с Момчил ще си организираме wine&cheese-вечеря, полята с испанско вино, подбрано по вкуса на една приятелка.... Момиче, с което "се срещнахме" тук, но вече споделяме общата страст по виното и далеч не само това . Бъни, ще кажа съвсем кратичко, че.... ти БЛАГОДАРЯ! Наистина ме трогна.... и продължавам да мисля, че не заслужавам това. Но дълбоко уважавам твоето решение и услието, което си положила тази бутилка да стигне до мен... уважавам всеки труд, макар и най-малкия, онзи труд, който е овенчан с неподправено желание. Благодаря!!!!

Междудругото, напълно съм наясно защо точно това вино си избрала...... - отговорът е очертан в синьото кръгче на долната снимка.

DSC00234.png

(616.54 KiB) Свалено 608 пъти

[ellis_stoyanova]

Чери,щастливка си,че имаш такива приятели,те ни подаряват най-скъпите подаръци,а именно широка усмивка и истинско щастие в сърцата!!!!!

[Kleo]

Не си представям живота без истински приятели

[Ванчето]

Чери, просто не знам какво да кажа! Много ме трогна с думите си!
Аз исках единствено да ти благодая за жестовете, които направи към мен!

А това :

Междудругото, напълно съм наясно защо точно това вино си избрала...... - отговорът е очертан в синьото кръгче на долната снимка.

DSC00234.png

признавам си е чиста случайност! Изобщо не съм обърнала внимание на това съвпадение! Но пък вече ми е ясно на какво се дължи прекрасния аромат и вкус на това вино!

[cchery]

Плътно и гъсто вино, с дълбок послевкус... . Не съм никакъв разбирач, просто това усетих, това й написах. Хареса ми!!!! Препоръчвам! Най-добре с моцарела..... хубаво е да има и едни чери-доматчета наблизо. Баси, всичко, свързано това вино, се върти около думата чери....... :lol: :lol:

Чери, просто не знам какво да кажа! Много ме трогна с думите си!
Аз исках единствено да ти благодая за жестовете, които направи към мен!

[Kleo]

Чери, отдавна не си писала тук?

[cchery]

"Мятам" си тук , за да търся по-лесно, 2 заглавия на книги, които искам да прочета:

[img]http://hermesbooks.com/media/catalog/pr ... vi_hrm.jpg[/img]

[img]http://www.colibri.bg/k_img/vssereshprdgr2.jpg[/img]

[cchery]

Гипс N=4 се мъдри на моята лява ръка. Счупих всички рекорди по модифициране на т.нар "имобилизация" на крайници . Направо не е истина .

[Kleo]

Не знам какво да ти кажа...
Ани, а с книгите какво стана? Намери ли ги, четеш ли ги?
С теб съм!

[cchery]

Седя си или по-точно полу-седя, полу-лежа сама в една болнична стая в Пирогов и чакам да ме извикат за операция... "Как се докарах дотук?" - почти не съм си задавала този въпрос през изминалите 3 седмици... То просто е безсмислено. Първоначалното ми очакване всичко да свърши за 20 дена отдавна беше опровергано. "Котвата" на лявата ми ръка тежеше и болеше точно по начин, който се очаква, ако ви тупнат истинска котва където и да е.... Исках да я махна от самото начало.. и това ми желание ме отведе в Пирогов 2 дена преди очакваната първа консултация .... Е, свалиха ми гипса, но нищо от това, което имаше под него не ме зарадва. Една изродена картина на длан и предмишница, застанали в тотална опозиция с изначалния замисъл на създателя ни. И слабост - толкова много слабост, че даже нямах сили да ревна.... само няколко полусухи сълзи....

Контролната снимка не показа нищо добро. Оказа се, че едната костица от счупената става се е разместила. При новината за повторното наместване, което ме чакаше, си хванах лявата китка в дясната и тръгнах да излизам от Пирогов. Стигнах само до изхода. Непреодолима слабост, болка и чувство, че ще загубя дланта си някъде по пътя за Младост .... А толкова много исках да свалим гипса и да литна както обикновено, да вляза с взлом в живота, който живея, защото той, животът, оказа се, не е за добрите и хрисимите. Уви, котва №2 висна на лявата ми ръка и аз си тръгнах все така неудовлетворена.... но все пак до новия ми контролен преглед имаше само 4 дена... 4 дена до деня, в който щяха да ми кажат, че всичко е наред, че костта зараства правилно и че ще махнем гипса след най-много 10 дена.

Дойде денят на втория контролен преглед и.... аз с огромно настроение се запътих към Пирогов............ за да разбера, че лекарят, който ме намества втория път въобще не е на работа........ в деня, в който ме вика на контролен преглед. Да бе, да...... "...това не може да е истина!", ще каже някой. Може, ако е в моята приказка..... и така и беше. Прибрах се безславно вкъщи, за да дойда след 2 дена на преглед при лекаря, който ме прие първоначално - в нощта на травмата..

Понеделникът (поредният) дойде, свалихме втория гипс и нещата не бяха нещо по-добре..... пак снимки с рентген, пак познатата лудница на Пирогов от изръбени, подути, изкривени, разрушени, гипсирани, бинтовани, окървавени, посинени и какви ли не люде..... Седя и се моля на съзнателното ми подсъзнание да изгони думата "операция" от вилаета на мислите ми.... Е, ако не е при мислите, то тя се вмъква подмолно в разговорите, които водя с лекаря.... тъпата кост не може да се задържи без имплант и изпада, да й се не знае..... Има вариант да зарасне и така - накриво, т.е. а после с рехабилитация да се пробвам да раздвижа ръката до пълния обем движения, на които е способна..... а може и никога да не се получи и отново да се наложи операция.... Седя на една кушетка в спешната травматология, до мен седи и лекарят.... Никой от двама ни не може да вземе решение...... А в този момент някой борсов агент прави удара на живота си. Спортист достига върхова форма ...... някой взема изпит с шестица..... приятелите ми кроят плановете си за следващите няколко часа, дни, седмици и години...... А аз какво?!?! ......

Гипс №3 се настанява на ръката ми - отровно зелен и опасно лек - води се полимерен. Решила съм да пробвам ръката да зарастне накриво и после да раздвижвам с упорита рехабилитация. Мисълта за ножа в китката ми ме крепи докато трае наместване №3 - този път без упойка - по мое желание. Страхотна изработка е този полимерен гипс.... лек, твърд, държи добре счупеното и не ме боли - почти не ме боли. А и може да се къпя с него..... Толкова ми е добре, че дори успях да направя прическата на Бели за демонстрацията на съчетанията й . Много съм доволна.

2 дена по-късно..... гипс №3 почва да мирише доста гадно, а при чесане с отвертка под него, кожата боли подозрително. Това е денят, в който ще взема второ мнение за ситуацията, в която съм. Баси, светът продължавал да се върти без значение моята китка дали е здрава или не....... я виж ти! Здрава, здрава - колко да е здрава...... точно на една операция разстояние. Второто мнение е категорично...... ако си искам китката така, както онзи горе решил за нея в деня на раждането ми, трябва да се оперирам..... а ако държа кожата ми под гипса да остане цяла, трябва да махна полимерната зелена твар от лявата си ръка........ Това вече е трудно - предполага рязане по дължина на 2 места...... рязането се извършва с уред, предназначен най-вероятно за вадене на зъб на африкански слон...... Да, уредите, с които обслужват злополучната ми длан градират и стават все по-големи и плашещи.......

Баси и гипса, който можел да се мокри....... Т.е. той може, но свойството му да съхне явно има нужда от подобрение - кожата ми на дланта е гъбясала и почти на рана.. от другата страна е плъзнал гаден обрив ........ Да ми е честито - операцията вече се задава на хоризонта и нищо не може да я спре..... дотогава обаче ще понеса гипс №4 - този път най-обикновен...... стига вече моди

И така - историята завършва тук, където и почна на 10-и май..... Цял час след началото на този постинг, аз все още седя - полу-седя, полу-лежа в леглото в една болнична стая в Пирогов и чакам да ме извикат за операция...... от чиято упойка се ужасявам. Ама какво бях писала по-горе?! Че животът не е за добрите и хрисимите!?! Нали?!..... Явно ще да е за смелите, които една упойка не може да ги спре ......... да се научат да карат стрийт-борд ........