Личен дневник Kleo

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

От Димитър Хаджиев, във Фейсбук:

Документът, който бях подготвил за споделяне (той е наличен и в PDF формат, но го споделям и тук с Вас), съдържа три основни точки. Те са заимствани от Джон Бейнс и д-р Джон Грей.

1. Женски принципи в жената.

Всяка дейност, чрез която тези принципи се проявяват, спомага за балансиране на женското тяло (в случай, че то натрупва през деня тестостерон - в работата и в други житейски сфери) и за постигане на естествени, здравословни нива и съотношение естроген/тестостерон, чрез отключване и задействане на окситоцин. Тоест, списъкът (в точка 3 по-долу, в отделен коментар) е само част от всички потенциални дейности, а тяхната бройка е ограничена само от въображението. Ето и самите основни принципи:

Любов
Нежност
Креативност
Уязвимост
Щедрост
Приятелство
Емпатия
Приемственост
Откритост
Смиреност
Майчинство
Грижа
Чувственост
Разбиране
Благоразумие
Емоционалност
Споделеност
Наслада
Подкрепа
Спонтанност

2. Мъжки сенчести принципи в жената.

Това са проявления, които всъщност влияят нездравословно на женското тяло, на всяко ниво. И следва да бъдат ограничавани, доколкото е възможно. Ето ги и тях:

Агресивност
Омраза
Силна ревност
Нелоялност
Импулсивност
Сприхавост
Лицемерие
Грубост
Капризност
Садизъм
Язвителност
Самосъжаление
Бъбривост
Мързел
Себелюбие
Завист
Истерия
Силна суета
Нарцисизъм
Жажда за власт

3. Дейности, стимулиращи производството на окситоцин:

1. Пълен енергиен масаж на тялото.
2. По-чести и по-дълги прегръдки с любими хора, близки и познати.
3. Посещение при фризьор, козметик, маникюрист.
4. Спонтанна, непланирана вечер/излизане в дамска компания.
5. По-дълъг разговор с приятелка по телефона.
6. По-чести обяди с приятели/колеги, в които не се обсъждат теми, свързани със службата.
7. Покана за гостуване, отправена към приятел, и приготвяне на специално ястие за него.
8. Медитация и упражнения за дълбоко дишане по време на кратките работни почивки в офиса.
9. Освежаване и декорация на жилището.
10. Освежаване и декорация на работното офис пространство.
11. Слушане на любима музика.
12. Пеене под душа.
13. Вземане на по-дълга, отпускаща вана.
14. Шопинг с цел забавление с приятелка/и.
15. СПА почивка/отпуск с приятели.
16. Индивидуална работа с фитнес треньор.
17. Посещение на йога клас.
18. Посещение на курс по танци (особено в присъствието на мъже-партньори).
19. По-дълго време, прекарано в компанията и грижата за домашен любимец.
20. Разходка в парка от поне един час.
21. Регулярна среща с приятел – разходка + разговор.
22. Грижа за болен приятел, познат или колега.
23. Получаване на грижа от някой друг.
24. Получаване на помощ от някой друг.
25. Предлагане на помощ към приятел.
26. Посещение на книжарница.
27. Прочитане на хубава книга.
28. Практикуване на креативно хоби – извън или у дома.
29. Посещение на курс по готварство.
30. Преглеждане и събиране на интересни, нови готварски рецепти.
31. Получаване на помощ в домакинството от близки или приятели – готвене, чистене, пазаруване.
32. Планиране на забавни дейности със семейство и приятели през уикенда.
33. Консумация на любимо ястия и/или десерт.
34. Посещение на галерия, музей, концерт, театрална постановка.
35. Организиране на уикенд пикник с приятели и/или колеги.
36. Посещение на клас / урок / семинар, в който в ролята на коуч / ментор / учител / водещ / презентатор е авторитетна мъжка фигура.
37. Планиране на приятни занимания в по-дългосрочен план, които да бъдат очаквани с по-голямо нетърпение или вълнение (по този начин индиректно се стимулира производството на окситоцин).
38. Преглед на модни списания / журнали.
39. Слушане/гледане на мотивационни клипове/видеа.
40. Гледане на любими филми/сериали.
41. Разходка край река или в планина.
42. Усвояване и развиване на ново умение.
43. Намиране на ново хоби.
44. Посещение на новооткрит ресторант/заведение.
45. Посещение на wine tasting мероприятие.
46. Водене на дневник.
47. Спонтанно посещение на кинопрожекция през деня.
48. Изготвяне на фотоалбум.
49. Подновяване на гардероба.
50. Членство във фондация.
51. Участие в благотворителни кампании и инициативи.
52. Организиране на тържество за роднини / приятели / колеги.
53. Избор, закупуване и поднасяне на подарък към близък човек, без конкретен повод.
54. Грижа за децата на роднини и приятели.
55. По-дълъг и дълбок разговор на спиритуални и интелектуално интригуващи теми.
56. Открито споделяне на проблеми и неприятности с близки, доверени хора.
57. Получаване на повече помощ и подкрепа в работната среда, доколкото това е позволено, прието и възможно.
58. Пътувания до далечни и екзотични дестинации.
59. Участие в различни видове организации (според интереса) и support group-и.
60. Участие в и посвещение на каузи, много по-големи от нас самите, които правят разлика в живота на другите.

И още нещо от Димитър Хаджиев:

Приятелка ме подсети днес за тази моя публикация. Имам усещането, че все повече мъже в тази държава живеем ден за ден. Без мисъл за бъдещето. Без вяра в сърцата. Без желание да допринасяме за един по-добър свят. Отказвайки да поемем пълна лична отговорност за действията, бездействията и изборите ни. За реалността, която творим. За наследството, което оставяме. Вярвам, решение има. Светли празници ви желая, сладурковци. :)

Посветено на Миро Митев - изключителен човек, прекрасен съпруг, баща и приятел. В тази публикация говоря за един от най-застрашените от изчезване животински видове на света. И това в случая не е разкошният красив лемурски леопард. Това е българският мъж. Понякога с приятели с носталгия се връщаме към детските ни години. "Сякаш беше вчера!", удивено възкликваме ние. Колко бързо отминава живота, нали? И ако от вчера до днес са изминали 30 години, то след 3 дни у нас ще се роди последният българин. Единственото наследство, което като български мъже ще сме оставили на света, ще е една страничка в учебник по история, някъде след темата за маите. Представям си едно малко момче, на хиляди километри от тук, готвещо се да излезе за училище. Прелиствайки урока, изведнъж се спира и се обръща с големите си невинни и ококорени от почуда очи към възрастния мъж, седящ наблизо с книга в ръка. "Но...дядо...как, за Бога, допуснахте да ви се случи това?...Как изчезнахте?", невярващо и някак глухо пита на немски то. Преди много години си дадох обещание, че каквото и да се случи в живота ми, никога повече няма да позволя на себе си да се чувствам... безпомощен. И въпреки че оставам верен на това свое обещание, в ден като днешния, виждайки себе си в образа на възрастния мъж, изпитвам смазваща безпомощност. Но болката, тази огромна болка, която прерязва като с нож цялото ми тяло, ми дава и изключителната сила и мотивация да продължавам да пиша. Защото знам решението. Знам какво би променило хода на историята ни, завинаги. И знам, че българският мъж ще изчезне от картата на света, ако не случи тази промяна. Той е беден, нещастен и умира млад. За да изпадне в подобно положение, той явно се движи с пълна газ срещу някои основни природни закони. До степен, до която Еволюцията лично се е заела с неговото отстраняване...

И ако от вчера до днес са изминали 30 години, то преди седмица с голи ръце сме строяли къщи за семействата си и сме бранили живота им с цената на нашия. Без да сме имали време за депресии, наранени егота, лифтинги и епилации. Без да се оплакваме. Без да питаме жената какво прави за нас в замяна. Без да чувстваме, че ни трябва специална покана. Защото сме били...мъже. И ако от вчера до днес са изминали 30 години, то преди две седмици само споменаването на думата "булгар" е изправяла от ужас косите на врага. Днес, уви, не можем да се проявим по този начин. Нещо повече. Политици, мафиоти, олигарски и банкери поставят огромни пречки пред реализацията на мъжеството ни. Защо ли? Защото мъжът се чувства истински мъж, когато побеждава, когато развива себе си, когато постига все по-голяма свобода. А ние, изглежда, сме приели загубата като единствена възможна реалност. За мен е повече от ясно, че докато не се обединим зад една обща кауза, трудно можем да променим това статукво. Но на индивидуално ниво, всеки мъж за себе си, може да случи една огромна личностна трансформация. Трансформация, която има силата да промени света. Която може да го превърне в Супермен, независимо от условията, в които живее. И тук има и един много съществен момент, в който се съдържа и ключа към тази промяна. Всички победи и успехи на света, цялата свобода на мъжа, не струват нищо, ако нещо друго липсва в живота му. Преди години огромна бизнес корпорация ми предложи да стана част от глобалния им управленски екип. И колкото и хубаво да е усещането за победа у мъжа, тази победа понякога е пирова. Още малко по-назад във времето, приятел на Роман Абрамович ми предложи да подкрепи финансово мое бизнес начинание в България. И колкото и хубаво да е усещането за свобода у мъжа, тази свобода понякога е лишена от смисъл. И тогава мигът, който би следвало да се чувства като изключителен триумф, се превръща в миг на откриване на една безкрайно болезнена истина...истината за ключа към най-автентичната мъжественост.

И ето ме един ден, в компанията на жена, която обичах с цялото си сърце. Идва и ми казва как не спира да мисли за мен, колко специален съм за нея и как много би желала да ме запознае със семейството й. Любовта ни промени цялата реалност. И не говоря за онази ню ейдж Буда стайл обич към всичко, което Е. Говоря за силната, романтична и споделена любов между мъжа и жената. През следващите месеци живеех живота си от позицията на абсолютно Безсмъртие. И вече знам със сигурност. Нито една победа и успех на света не могат да дадат това усещане за мъжественост, убеден съм. Абсолютно нищо друго. Никога. И връщайки се обратно към ситуацията в страната ни, сякаш имаме само един единствен полезен ход, поглеждайки разположението на фигурите върху шахматната дъска. Нийл Уолш казва, че човешките взаимоотношения са уникален шанс да манифестираме и изживеем себе си по начина, по който душата ни най-силно копнее. А аз казвам, че взаимоотношенията ни с жените, момчета, в момента е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, по който можем да си върнем усещането за загубената ни мъжественост! И добрата новина е, че това е най-сигурният, пряк и ефективен начин! ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, по който можем да променим хода на историята и бъдещето на страната ни. Но какво се случва в момента в много български семейства обаче? Мъжът прави точно обратното на това, което би следвало да прави! Използва взаимоотношенията си с жената по изключително разрушителен начин - като единственото средство за да "излее" гнева, фрустрацията и болката си от това, че не се чувства достатъчно мъж на всички останали фронтове! Че търпи загуби и провали, че е лишен от своята свобода! Той просто взима единственото си възможно спасение и се опитва да го унищожи.

Но всеки път, когато мъжът посяга на жената - физически, психически, емоционално, той посяга на цялата Вселена. Всеки път, когато мъжът поставя жената под себе си, той се поставя над Природата. И в този миг тя го слага на мястото му. И ако той не научи своя урок, тя безмилостно ще го отстрани. С огромна надежда в сърцето мечтая за мига, в който мъжът ще се събуди от съня си. Ще прозре своя уникален едничък шанс за спасение - интимната свързаност с жената. Тя, сама по себе си, може да му даде много повече възможности за победа, развитие и свобода, отколкото целият останал свят може да изсипе в ръцете му. Защото чрез нея мъжът има уникалния шанс да "печели" жената, всеки ден, отново и отново. Да печели обичта, уважението и доверието й. А това е най-сладката победа. Защото когато жената отвори за него цялата си безмерна и безкрайна Вселена, мъжът има уникалния шанс да развива себе си - интелектуално, емоционално и спиритуално, до безкрай. В името на все по-дълбоката им любов. А това е най-смисленото развитие. И навлизайки все по-дълбоко в тази обич, навлизайки все по-навътре в сърцето си, неговите най-големи страхове изчезват, един по един. Завинаги. Така мъжът постига и най-бленувата свобода. Свободата в безграничната Любов. Любовта в безграничната Свобода...И ако всеки мъж в този миг осъзнае всичко това...ооо! Всяка минута, прекарана с любимата жена, ще се превърне в 60 секунди на безкрайна радост, благодарност и празнуване. Ще я моли за още "тестове". Ще я моли за още отговорности. Ще я моли никога да не спира да провокира и насърчава мъжествеността му, вместо да я моли тя да смалява себе си, за да може той да се чувства "добре". Защото това Е единственият възможен начин, за Бога! Друг няма! И един ден мъжът ще се погледне в огледалото и ще открие, че неусетно наистина е станал...Супермен. И тогава няма да е нужно да "протестира" срещу условията в държавата си. Просто ще влезе в Парламента и ще каже на хората вътре, сочейки с пръст към изхода: "Ставайте и си тръгвайте. Вашата власт над мен е вече нулева. Аз ще си направя своя държава, с вашата бе дотук".
-----------------------------------------------------------------------------------------------
18 февруари 2117 година е. Мюнхен. Матиас с невярващи очи затваря учебника си по история и поглежда към възрастнaтa двойка, сгушена до камината. "Бабо, дядо...никога не съм виждал друг мъж и жена, толкова силно влюбени и запазили любовта си толкова силна през целия си живот. Тази ли любов промени бъдещето на България?"


Изображение
Последно промяна от Kleo на 11 Апр 2018, 07:55, променено общо 2 пъти.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Точен цитат, взет от вестник "Лична драма", 4-10 март 2014, рубриката е "Смях напук на драмите" :), автор: Ева. Приятно четене:

"Нали ви казах? Аз съм моногамна, серийно моногамна!

Аз съм моногамна. Серийно моногамна. Не съм само с един мъж през цялото време, но когато съм с мъж, не си мисля за друг и не желая друг. Нямам голяма бройка мъже. Четирима само. Не гоня бройката, винаги съм гледала чувствата. Ако не обичам мъжа и той не е единственият, когото желая в момента, въобще не стигам до интимност с него. Не съм като онези кучки, дето само се чудят кого да излашкат. Винаги съм им се чудела. Аз просто се отдавам само на един изцяло и всичко останало е без значение...

Прибрах се, взех си душ и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам есемес: "Долу в барчето под вас съм." Втората ми голяма любов. Не слязох в барчето, ами и аз пуснах есемес: "Ами качвай се де!" Толкова рядко го виждам, не живее в града ни и вече идва отвреме навреме. Нахлу като невиждал жена. Направихме го прави до стената. Беше невиждан секс. Моногамен. Изгоних го бързо обаче. Съпругът ми си идваше понякога да обядва, а наближаваше 12.00.

Поизмих се и тъкмо влязох в ритъма на ежедневието, мъжът ми влезе. "Мила, толкова малко време оставаме сами..." Аз тъкмо правех салатата. Много обичам мъжа си. Той е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижи се за мен. Когато съм с него, не помислям за друг. Съвсем откровено ви го казвам. Рядко има хармонични двойки като нас. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята, нашата свещена любовна обител. С него сексът продължи повече от час. Обичаме да пробваме от всичко. Прекрасен любовник е. Ако искате, вярвайте. Откакто съм омъжена за него, не съм се омъжвала за друг. Нали ви казах, моногамна съм.

Изпратих го каталясала. За днес ми стигаше. И да си моногамен никак не е лесно, не е за всеки, да знаете. И тъкмо да си легна да почивам, телефонът звъни. Викам си: няма да го вдигна. Но беше доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравила, че онзи ден се бяхме уговорили да се видим днес. Бях луда по него. На такъв мъж никоя жена не би отказала. Просто сърцето ми преливаше от обич и страст към него. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошава и запъхтяна. Започна ме в движение от антрето. Не ме съблече, само ми събу панталоните донякъде. Той харесва така, недосъблечена жена. Казва: "Все едно не си изцяло моя." А аз бях изцяло негова. Само негова. Поне докато бях тук с него. Повтарях: "Обичам те", и не лъжех. Обичах го.

Нали ви казвам, аз съм моногамна. Серийно моногамна. Обичам само мъжа, с когото съм в момента, и нямам нужда от друг.

Ева"

П.П. Това ако не е писано от някоя жена с акцент Риби, Дева, Стрелец или Близнаци в наталната си карта, па на! :1069 :1139
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

ИНТЕРВЮ С НАЙ–КРАСИВАТА ЖЕНА НА СВЕТА

Трябваше да взема интервю от една от най–красивите жени на света (по думите на моя шеф) и тъй като тя живееше в друг град, днес си бях останала вкъщи – интервюто щеше да се осъществи по телефона. Чудесно! Направих си чаша ментов чай, настаних се удобно на дивана в хола си, облечена с клин и тениска, щастлива, че не трябва да нося обичайните работни костюми, и взех мобилния, за да набера въпросната жена.

Разполагах с оскъдна информация за нея – знаех само, че е една от най–красивите жени на света... Главната тема на интервюто ми очевидно щеше да е женската красота.
Набрах номера й и зачаках.

- Здравейте! Очаквах да се обадите! – приветливо ме поздрави жената.
- Здравейте! Готови ли сте да започнем с интервюто? – делово подхванах аз.
- Да, разбира се.
- Какво мислите за ботокса, който толкова нашумя напоследък? Вие имате ли инжектиран ботокс? – започнах остро аз.
- Не точно ботокс – започна красавицата – всеки ден си инжектирам голяма доза вдъхновение за живот. И съм много доволна от резултата – кожата ми наистина се изглажда, а чертите на лицето ми стават някак по–младежки.

Позачудих се на странния отговор, но реших, че това е нейният начин да избяга от признанието, че често си инжектира ботулиновия токсин. Да, за да избегнат подобно самопризнание, хората започват да бръщолевят какви ли не щуротии.
- Наистина ли жената трябва да носи високи обувки, за да изглежда секси? – продължих аз със следващия си въпрос.
- Високите токчета безспорно са секси, но излъчването на сексапил няма нищо общо с червените ви високи обувки – сексапилът у една жена много повече зависи от това дали жената върви по пътя на сърцето си, по пътя на мечтите си – онзи път, който я изпълва цяла със страст. Не с какви обувки е жената има значение, а дали стъпва уверено по друмите на желания от нея живот. Дори ми се струва, че по–сексапилна от босата жена няма – жената, която смело стъпва по асфалта, по морския пясък, по зелената хладна трева, готова да усеща с кожата си земята.

След втория отговор осъзнах, че нямаше да е лесно интервю – очевидно интервюираната смяташе да ми отговоря абстрактно и с недомлъвки. Определено звучеше като странна птица.

- Мислите ли, че яркото червило е добър афродизиак за мъжете?
- Съвсем не знам, може би трябва да попитате мъжете. Най–силните афродизиаци, които аз съм давала на мъжете в живота си, са думите, които излизат от устата ми, без значение дали тази уста ще е с червило, гланц или без нищо. Може би с ярко червило мога да накарам един мъж да ме пожелае днес. Но с думи зная как да накарам един мъж да иска още от мен всеки ден. И ще си призная, че често сутрин забравям да си сложа дори и най–обикновен подхранващ балсам, но никога не забравям да сложа ярка усмивка на устните си.

- На какво мнение сте за пилинга на тяло – вреден или полезен за кожата е?
- Пилингът за тяло действа благотворно, единствено ако се използва правилно – влизате под душа, нанасяте ексфолианта и когато започнете внимателно да търкате кожата си (движението е винаги отдолу нагоре,) отмивате от себе си не само ненужната вече кожа, но и обидата, гнева, вината, недоволството. Да премахнеш не само мъртвия слой на кожата, но и мъртвите пластове в душата си – само тогава кожата ти започва да сияе и става румена. А когато излезете от банята и започнете да нанасяте хидратиращия си лосион за тяло, не забравяйте да нахраните порите на кожата си и с всички онези съставки, за които е гладна душата ви – с всички онези неща, които ви карат да се чувствате щастливи, всички неща, които ви карат да преливате от щастие. Ако не е щастлива, една жена няма как да е истински красива. Любовта и щастието даряват жената с тайнството на магнетичната красота.

- Как поддържате фигурата си? Какво представлява хранителният ви режим? Спазвате ли диети?
- На строга постоянна диета съм – абсолютно съм изключила злословието и неувереността в себе си. Ям много пресни плодове и зеленчуци, но задължително храня и душата си с вкусни изживявания. Храня се само в приятна компания (на приятели, на семейството си или в собствената си компания). Спортната ми програма е доста натоварена – включва много игри с децата, много правене на любов, много разходки из интересни места, много смях, боулинг с приятели в събота вечер...

- Кой е любимият ви аромат, имате ли любим парфюм? Мислите ли, че парфюмът е важен за една жена?
- Обичам аромата на мускус. Понякога си слагам парфюм, – замислено отговори жената – но знаете ли кой е най–запомнящият се аромат, който може да остави една жена след себе си? Ако, когато си тръгне от една стая, след нейното присъствие се усеща дъх на нежност и любов, ако след нея има повече усмивки на лицата, които е срещнала в деня си, ако долавяш присъствието й в своите фантазии дълго след като жената си е тръгнала – ето това е запазената марка парфюм на истински красивата жена.

- Какъв грим носите? – продължавах с предварително записаните въпроси аз, независимо от абстрактните отговори на най красивата жена.
- Обичам да слагам на очите си черен молив.
Най–накрая един нормален отговор! Но в същия момент тя продължи:
- Но не черният молив е важен за моята красота. Това, което ме прави истински красива, е начинът по който гледам на света и на хората около мен. Ако в очите ми не блести дързък пламък, ако не гледам с огнена любов на света, ако очите ми не отразяват една красива душа, то няма грим, който да замаскира грозотата и сивотата ми.

- Може би бляскави бижута? – плахо попитах аз, но вече знаех, че едва ли и в бижутата ще открия тайната на красотата й...
- О, обожавам диаманти! – въодушевено отвърна тя. - Защото толкова добре подхождат на блясъка в очите ми!

- Благодаря за това интервю – казах отработено аз. – Само искам да ви помоля да изпратите ваша снимка на имейла ми, за да мога да я приложа към интервюто ни.
- Разбира се. Веднага изпращам една снимка. Беше ми много приятно.

Най–красивата жена затвори телефона и само след минута на екрана на лаптопа ми се появи ново съобщение. Нетърпелива да видя как изглежда една от най–красивите жени на света, кликнах върху приложения файл. Само след миг снимката се появи пред мен и аз зяпнах от изненада.
От екрана ме гледаше една жена, облечена в черен клин и жълта тениска, с вързана на небрежна опашка коса, без никакъв грим. От екрана ме гледаше собственият ми образ.
Защото най-красивата жена живее във всяка една от нас.

автор: Моника Василева
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Прости Ми

Дружахме. Обичахме се. Оженихме се. Роди се дете. Съвместен живот. Развод.

Ето такава обикновена история се случи с мен преди много години. Но вероятно ще се намерят читатели, които от собствен опит знаят колко емоции, скрита болка и ненавист могат да крият един съвместен живот и развод.
В моя случай на мъжа ми не му харесваше моята работа и пътуванията ми. Но тъй като той на този етап не можеше да обезпечи финансово семейството ни, аз изобщо не допусках варианта да напусна работа заради мира в семейството. Мъжът ми беше абсолютно сигурен, че аз се развличам и не съм му вярна. При него се появи друга жена и… аз си тръгнах окончателно и безвъзвратно.

Но само ако с това свършваше всичко! Без да изпадам в подробности ще кажа, че да се договарям за каквото и да било с бившия ми мъж беше много сложно, а трябваше. Имахме син. Всеки наш разговор завършваше с емоционално сътресение. Бившият ми мъж всеки път ме упрекваше в невярност, аз отначало се оправдавах, припомняйки му неговите грехове, а после просто започнах да отказвам разговорите с него, изключвайки телефона. Всеки от нас беше твърдо уверен в своята правота.

Две години преди това аз бях започнала да практикувам Хоопонопоно. Единственото, което правех тогава бе мислено да си повтарям всичките четири инструмента: „Съжалявам. Моля те, прости ми. Благодаря. Обичам те.” В определен момент с бащата на моя син ние започнахме по-често да се споразумяваме, но той не пропускаше при възможност да напомни, че някога аз съм разрушила неговата прекрасна представа и доверие към жените.

На поредния упрек от бившия си мъж аз внезапно изрекох: „Моля те, прости ми.” Изведнъж настъпи дълга пауза. Продължих: „Прости ми за всичко, което съм ти причинила волно или неволно. Прости ми за всичко, което те е карало да преживяваш негативни емоции. Прости ми за това, че може да съм постъпила неправилно, но оттогава мина много време. Ти имаш друго и сплотено семейство, аз имам свое семейство… Прости ми, ако можеш. Много съжалявам….”

Не знам какво се случи тогава, но смея да предполагам, че Създателят изтри някаква програма, която предизвикваше нашите негативни емоции един към друг, претенции, разочарования. От този момент в нашите срещи има само мир и уважение един към друг. Нашият син е много щастлив, тъй като той също страда и дълго време чувстваше напрежение от изглеждащите на вид неразрешими противоречия между силно обичаните, макар и много различни родители!

Хоопонопоно инструментът „Моля те, прости ми” е един от любимите ми. Аз и досега често го произнасям мислено и на глас.
Мирът започва от мен!


[img]http://hooponopono-chudesa.bg/wp-conten ... 1479151482[/img]

източник - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Тъжна Приказка

By Катя

Младата жена днес негодуваше. Мъжът и не бе платил наема за квартирата, в която живееха. Той каза, че… Да, нещо говореше, обясняваше нещо, което жената не я интересуваше. Тя винаги е смятала, че мъжът затова е мъж, за да обезпечава, а не да хленчи. А негодуваше, защото мъжът и я помоли този месец тя да плати наема с парите, които беше спестила.

„Нямам пари! Похарчих всичко!“ – отговорила жената. Тя винаги се е радвала на възможността да спестява.

– Ти чу ли какво каза тя, Тате? – с възмущение монета от пет копейки се обърнала към банкнота от пет хиляди – Тя му каза, че нас ни няма! Чуваш ли ли! Как така ни няма, след като ние сме тук?!

— О, да, обидно е някак да чуеш това. Ние сме в добра банка, привличаме още благосъстояние, а тя… Хммм.

— Тате, хайде да отидем при лелката, която е ето там, зад касата. Тя с такава любов ни брои, благодари, обича. Толкова е хубаво, да си с нея. И даже когато не и стигнаха пари, за да изпрати детето си на детски лагер, тя пак продължаваше да е добра с нас, никога не ни е обиждала.

— Прав си, сине! През следващия месец ще измолим за нея премия в размер на три месечни заплати.

А за младата жена през следващия месец се появили непланирани разходи и иска или не и се наложило да похарчи всички спестени пари.

Макар приказката да е тъжна, това е повод за всички нас… Не, не да се замислим, а просто в този момент да поискаме прошка от своите пари за всички действия и мисли, които биха могли да ги обидят и постоянно да им благодарим, благодарим, благодарим!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Детски стаи с успокояващ ефект

Някои от тях много ми харесват, като тези например:

Изображение

Изображение

Така ми се искаше да можех да преконструирам апартамента, в който живеем, по начин, по който желаем всички, без да гледаме финансите.

Ето на какво още попаднах и днес по темата:

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор