Флиртуваше фино и фриволно. В кръвта й беше. Допадаше й вечната игра на мъжа и жената. Крачка напред, кратко колебание, после - две встрани. Зараждащото се напрежение между телата. Сякаш не осъзнаваше изхода от ситуацията. И сякаш не знаеше древния природен закон... Тя владееше напълно себе си и това я караше да се заблуждава, че владее положението. Че контролира целия процес и ... него. Като пеперуда, устремена към фаталния пламък, оказал се последната й цел.
Флиртуваше и беше красива. Невинно, безумно, тържествуващо красива! Той вече жадуваше да отпие от тази невинна красота. Предишното самодоволство и властността му отстъпиха пред този копнеж да я вдъхва до себе си. И той се предаде на магията. Пиян от желание, той коленичи пред нея. Искаше я.
Флиртуваше по момичешки. Младежкият й чар го заплени. Тотално. Внезапно почувства слабост. Слаб - да устои, да победи, да покори, да превземе. Само се любуваше на меката й кожа, на нежните й къдрици, спускащи се свободно от двете й страни, на порозовелите бузи и закачливата трапчинка, която се появи на лицето й. Дишаше с пълни гърди. Ароматът й го влудяваше. И той забрави. Забрави за всичко друго. Забрави старите неволи. Забрави причината за прошарените си коси. Съществуваше само тя.
А тя флиртуваше. Фриволно и фино. Смело и безразсъдно. Играеше, провокираше го до крайност. И после се отдръпваше. Усещаше победата и надмощието си. Младостта й не позволяваше да разбере, че в истинската любов и двамата побеждават. Че няма борба. А танц. И взаимност. Възхита. Рано й беше още за мъдрост. Толкова рано!
Флиртуваше. И в този флирт прозираше едва напъпилата й женственост. Крехка и в същото време жестока. Тя сияеше. Тя пращеше от живот. Тя гореше. А той изпитваше блаженството и тихия триумф на един зрял мъж, докоснал се до тих ветрец в горещо време, отпил глътка свежест в пустинен пек. Отново почувства радостта да бъде жив. Да бъде мъж. Мъжествен. Горд. Могъщ. Като скала. Като Земя.
Десислава Враджалиева,
02.08.2017 г.,
гр. София
/сутринта, в трамвая, на път за работа/
Личен дневник Kleo
Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.
Re: Личен дневник Kleo
Деска, днес "трамваят какво роди"?! 
Горният разказ ми допадна. Допадна ми почти пълното отсъствие на описани действия, въпреки което случка имаше.... Заигравката с усещанията - нещо като пинг-понг - тя и той. Истинско ми прозвуча. Браво, Деско! Имала си много какво да ни кажеш! Благодаря!
Горният разказ ми допадна. Допадна ми почти пълното отсъствие на описани действия, въпреки което случка имаше.... Заигравката с усещанията - нещо като пинг-понг - тя и той. Истинско ми прозвуча. Браво, Деско! Имала си много какво да ни кажеш! Благодаря!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."
Радостина А. Ангелова - поетеса
Радостина А. Ангелова - поетеса
Re: Личен дневник Kleo
И аз ти благодаря, Ани
Днес трамваят ми донесе неспирното и секващо дъха четене на нова книга
сълзи по бузите, защото този роман довя едно страдание на сърцето ми, трудно за описание 
Днес трамваят ми донесе неспирното и секващо дъха четене на нова книга
сълзи по бузите, защото този роман довя едно страдание на сърцето ми, трудно за описание Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Баба Нина днес щеше да навърши 83 години. Мир на душата й! Толкова я обичам.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Влизам, за да съобщя, че ставам все по-интровертна с времето.
Обожавам да си стоя сама вкъщи. Не съм саможива, продължавам да общувам с другите хора.
Просто ценя онези блажени моменти, в които правя точно това, което сърцето ми желае.
Да се наспя. Да пия кафе. Да играя билярд онлайн. Да слушам музика и да танцувам с нея. Да карам велоаргометъра. Да готвя. Да се разкрасявам.
Ключето е - когато аз реша и както аз реша.
Може да е тихо у дома и да хвана книга.
Може да е като в дискотека.
И друго, изобщо вече не ми е нужно, ако Хри е при мен, да правим нещо задължително заедно или да говорим.
Той си върши негови неща, аз - мои. Не сме си сърдити. Но си мълчим. И просто действаме.
Изобщо не ми е необходимо и да излизаме заедно някъде. Ако се случи - добре е дошло. Ако не - пак добре. Той е с приятели навън, аз най-често си оставам вкъщи, защото цяла седмица и без туй все съм навън.
Обичам да си седя у нас.
През седмицата обичам да ходя на работа и да се виждам с колегите и клиентите си.
Но събота и неделя също ми е рай.
Ето, в момента например Алекс рита футбол с приятели, Хри кара колело с негов приятел, а аз слушам музика, ровя се из интернет, чета и пиша, готвя и се чувствам изключително добре в собствената си компания. Изобщо не ми е скучно. И изобщо нямам желание да говоря с когото и да било.
Уединено и спокойно ми е.
И все пак, частта от мен, която обича да общува и да е сред хора, се е погрижила през цялото време да съм свързана с другите чрез Фейсбук и няколко форума.
П.П. Статия от Калин Терзийски, по случая с убитото момиченце:
https://bulmedia.net/%D0%BE%D0%B1%D1%89 ... 1%80/4200/
Обожавам да си стоя сама вкъщи. Не съм саможива, продължавам да общувам с другите хора.
Просто ценя онези блажени моменти, в които правя точно това, което сърцето ми желае.
Да се наспя. Да пия кафе. Да играя билярд онлайн. Да слушам музика и да танцувам с нея. Да карам велоаргометъра. Да готвя. Да се разкрасявам.
Ключето е - когато аз реша и както аз реша.
Може да е тихо у дома и да хвана книга.
Може да е като в дискотека.
И друго, изобщо вече не ми е нужно, ако Хри е при мен, да правим нещо задължително заедно или да говорим.
Той си върши негови неща, аз - мои. Не сме си сърдити. Но си мълчим. И просто действаме.
Изобщо не ми е необходимо и да излизаме заедно някъде. Ако се случи - добре е дошло. Ако не - пак добре. Той е с приятели навън, аз най-често си оставам вкъщи, защото цяла седмица и без туй все съм навън.
Обичам да си седя у нас.
През седмицата обичам да ходя на работа и да се виждам с колегите и клиентите си.
Но събота и неделя също ми е рай.
Ето, в момента например Алекс рита футбол с приятели, Хри кара колело с негов приятел, а аз слушам музика, ровя се из интернет, чета и пиша, готвя и се чувствам изключително добре в собствената си компания. Изобщо не ми е скучно. И изобщо нямам желание да говоря с когото и да било.
Уединено и спокойно ми е.
И все пак, частта от мен, която обича да общува и да е сред хора, се е погрижила през цялото време да съм свързана с другите чрез Фейсбук и няколко форума.
П.П. Статия от Калин Терзийски, по случая с убитото момиченце:
https://bulmedia.net/%D0%BE%D0%B1%D1%89 ... 1%80/4200/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Управление на личното време, една работеща стратегия - Стоян Георгиев
[img]http://semeistvo.bg/wp-content/uploads/ ... 24x535.png[/img]
Обикновено гледам със скептицизъм на повечето обучения за управление на личното време. Още по-малко, ако са разработени преди повече от 25 години. Именно със скептицизъм подходих към книгата на Францеско Кирило за техниката “Помодоро” и управлението на времето. Въпреки всичко идеята ми допадна и реших да поема риска… За мое голямо учудване забелязах, че въпреки увеличението на броя задачи в ежедневието, усещането ми за контрол над времето нарасна значително. Виж – всичко тръгва от това да осъзнаем колко ценен ресурс е времето за нас.
Страдаш от проблеми с приятелите? Можеш да се свържеш с нови хора. Изхарчил си пари? Все ще изкараш от някъде … но времето не можеш да върнеш обратно!
Започнах да осъзнавам с колко много време разполагам всъщност, ако само съумеех да го управлявам по-ефективно!
Техниката “Помодоро” е проста:
1. Избери задача от своя списък;
2. Активирай таймера на 25 минути;
3. Работи по задачата докато звънне таймера;
4. След като звънецът се обади, отбележи задачата като приключена;
5. Не прави нищо, докато е навит таймера, а след като свърши, вземи 5 минути почивка;
6. След четири помодоро-цикъла (по 25 минути), вземи по-дълга почивка (15 минути).
Техниката “Помодоро” ми помогна да осъзная следните принципи:
Принципът за опростения стил на живот /минимализъм/
С колкото по-малко “играчки” разполагам, толкова повече време се освобождава за продуктивна дейност и творчество, както и за най-близките ми. Излишни дрехи и обувки в гардероба, поддържане на голямо жилище, вещи, до които никога не стигам, празно гледане на телевизия – това са все неща, които изяждат този ценен ресурс. Между другото, изхвърлям излишните си дрехи на всеки 6 месеца. За щастие живеем във времето на технологиите, така че с подбиране на информацията, човек може да пропусне телевизионната пропаганда и пак да бъде сериозно информиран! Установих също, че ако се обърна към няколко компетентни в определена област хора, няма нужда да чета много информация по въпроса – просто трябва да им се обадя! Означава ли това, че не чета? Напротив – чета, но само информация, свързана с мисията ми в живота! Също, обичам да чета с децата си – това ни свързва повече от всичко.
Принципът на записаната цел
Правя всичко възможно да си записвам всяка цел, която си поставям, а това според експертите по Time Management увеличава шанса от изпълнението й с няколко стотин процента! Стремя се да записвам цели за годината, месеца, седмицата и деня. Периодично минавам през списъка с поставени цели, за да проверя дали не лъжа себе си.
Принципът на успоредно развитие
Забелязали ли сте, че сферите на нашия живот са взаимно свързани и често пъти поставянето на силен акцент върху едната, се отразява върху другата? Понякога сме толкова обзети от работата си, че сме склонни да пренебрегнем здравето или близките си. За щастие движението, което се създава при посвещението към сфера от живота ни има склонността да се проектира и в друга сфера! Именно този принцип ме мотивира да създам програмата “Повече от успешен”!
Принципът за използване на малко думи
Забелязали ли сте, че някои хора имат невероятната способност да говорят много, а да не казват нищо? За съжаление това губи както тяхното време, така и времето на онези, които ги слушат! Изключително важно е да се фокусираме върху есенцията на онова, което казваме и да подбираме думите си внимателно, за да спестяваме време.
Принципът за натиск върху неприятните задачи
Като всеки друг имам склонност да отлагам нещата, които не са ми приятни и затова гледам да ги свърша в началото на деня, когато имам повече енергия. Прилагането на повече натиск именно към сферите, в които не съм достатъчно добър, създава тласък за останалите ми задачи.
[img]http://semeistvo.bg/wp-content/uploads/ ... 24x535.png[/img]
Обикновено гледам със скептицизъм на повечето обучения за управление на личното време. Още по-малко, ако са разработени преди повече от 25 години. Именно със скептицизъм подходих към книгата на Францеско Кирило за техниката “Помодоро” и управлението на времето. Въпреки всичко идеята ми допадна и реших да поема риска… За мое голямо учудване забелязах, че въпреки увеличението на броя задачи в ежедневието, усещането ми за контрол над времето нарасна значително. Виж – всичко тръгва от това да осъзнаем колко ценен ресурс е времето за нас.
Страдаш от проблеми с приятелите? Можеш да се свържеш с нови хора. Изхарчил си пари? Все ще изкараш от някъде … но времето не можеш да върнеш обратно!
Започнах да осъзнавам с колко много време разполагам всъщност, ако само съумеех да го управлявам по-ефективно!
Техниката “Помодоро” е проста:
1. Избери задача от своя списък;
2. Активирай таймера на 25 минути;
3. Работи по задачата докато звънне таймера;
4. След като звънецът се обади, отбележи задачата като приключена;
5. Не прави нищо, докато е навит таймера, а след като свърши, вземи 5 минути почивка;
6. След четири помодоро-цикъла (по 25 минути), вземи по-дълга почивка (15 минути).
Техниката “Помодоро” ми помогна да осъзная следните принципи:
Принципът за опростения стил на живот /минимализъм/
С колкото по-малко “играчки” разполагам, толкова повече време се освобождава за продуктивна дейност и творчество, както и за най-близките ми. Излишни дрехи и обувки в гардероба, поддържане на голямо жилище, вещи, до които никога не стигам, празно гледане на телевизия – това са все неща, които изяждат този ценен ресурс. Между другото, изхвърлям излишните си дрехи на всеки 6 месеца. За щастие живеем във времето на технологиите, така че с подбиране на информацията, човек може да пропусне телевизионната пропаганда и пак да бъде сериозно информиран! Установих също, че ако се обърна към няколко компетентни в определена област хора, няма нужда да чета много информация по въпроса – просто трябва да им се обадя! Означава ли това, че не чета? Напротив – чета, но само информация, свързана с мисията ми в живота! Също, обичам да чета с децата си – това ни свързва повече от всичко.
Принципът на записаната цел
Правя всичко възможно да си записвам всяка цел, която си поставям, а това според експертите по Time Management увеличава шанса от изпълнението й с няколко стотин процента! Стремя се да записвам цели за годината, месеца, седмицата и деня. Периодично минавам през списъка с поставени цели, за да проверя дали не лъжа себе си.
Принципът на успоредно развитие
Забелязали ли сте, че сферите на нашия живот са взаимно свързани и често пъти поставянето на силен акцент върху едната, се отразява върху другата? Понякога сме толкова обзети от работата си, че сме склонни да пренебрегнем здравето или близките си. За щастие движението, което се създава при посвещението към сфера от живота ни има склонността да се проектира и в друга сфера! Именно този принцип ме мотивира да създам програмата “Повече от успешен”!
Принципът за използване на малко думи
Забелязали ли сте, че някои хора имат невероятната способност да говорят много, а да не казват нищо? За съжаление това губи както тяхното време, така и времето на онези, които ги слушат! Изключително важно е да се фокусираме върху есенцията на онова, което казваме и да подбираме думите си внимателно, за да спестяваме време.
Принципът за натиск върху неприятните задачи
Като всеки друг имам склонност да отлагам нещата, които не са ми приятни и затова гледам да ги свърша в началото на деня, когато имам повече енергия. Прилагането на повече натиск именно към сферите, в които не съм достатъчно добър, създава тласък за останалите ми задачи.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Ако днес е последният ден от живота ти?
Рая Синева
"Как бих постъпил, ако днес е последният ден от живота ми?" - този въпрос си задава Стив Джобс, когато трябва да избира между важен делови ангажимент и първата среща с красиво момиче, с което се е запознал буквално преди часове на своя лекция в университета. Не се колебае много и избира момичето, което по-късно става негова съпруга.
Ако днес е последният ден от живота ми, какво бих направила? Не е като да не съм си задавала този въпрос. Тъй като обаче решавам, че някак си не е актуален – та нали утре пак ще се събудя – бързо го пропъждам от ума си, без да настоявам за отговор. Сякаш утрето ми е даденост – то няма къде да отиде, нито пък аз. Тук ще съм си. И аз, и любимите ми хора, и хилядите възможности, от които да се възползвам. Тук ще са, нали? Нали?!?! Живеем много повече утре, отколкото днес. А трябва да е точно обратното. Защото утре може и да има, но може и да няма.
Затова не отлагайте важните неща. Бъдете с любимите си хора днес. Казвайте „Обичам те“ днес. Обаждайте се на родителите си днес. Благодарете им днес. Носете си новите дрехи днес. Сложете си най-красивата рокля, защото днес е денят, в който да бъдете красиви. В който да пиете от онова скъпо вино, което все не си купувате. Денят, в който да бъдете смели и да взимате решения. Не чакайте „да стане по-нататък“, „да дойде удобният“ момент, защото той може и да не дойде. Не се колебайте и не губете време. Не се подавайте на страховете си и не хабете енергия в спорове и негативни мисли. Не пазете нищо за утре. Всичко случвайте днес – и щастието, и любовта, и грешките, и радостта, и безценното време с любимите хора. Себе си случвайте днес. Защото времето никога не е било и няма да бъде на наша страна. Бъдещето не ни принадлежи, защото никой не знае колко от него ни е отредено.
И все пак, в редките случаи, в които съм се питала: „Ако днес е последният ми ден, какво ще направя?“, мисълта, която първа ми минава, е, че ще го прекарам със семейството си. Истината обаче е, че не съм докрай честна пред себе си. Че може би, ако живея с посочен срок на годност, ще подредя живота си малко по-пълноценно. Ще бъда по-откровена. По-смела. По-настоятелна пред самата себе си да случвам нещата. Да не мисля прекалено много, защото прекаленото мислене изхабява времето. А времето е живот. Затова задайте си въпроса: „Ако днес беше последният ми ден?“. И си отговорете. Ама честно.
УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС:
[youtube]b8E27h20XFY[/youtube]
Рая Синева
"Как бих постъпил, ако днес е последният ден от живота ми?" - този въпрос си задава Стив Джобс, когато трябва да избира между важен делови ангажимент и първата среща с красиво момиче, с което се е запознал буквално преди часове на своя лекция в университета. Не се колебае много и избира момичето, което по-късно става негова съпруга.
Ако днес е последният ден от живота ми, какво бих направила? Не е като да не съм си задавала този въпрос. Тъй като обаче решавам, че някак си не е актуален – та нали утре пак ще се събудя – бързо го пропъждам от ума си, без да настоявам за отговор. Сякаш утрето ми е даденост – то няма къде да отиде, нито пък аз. Тук ще съм си. И аз, и любимите ми хора, и хилядите възможности, от които да се възползвам. Тук ще са, нали? Нали?!?! Живеем много повече утре, отколкото днес. А трябва да е точно обратното. Защото утре може и да има, но може и да няма.
Затова не отлагайте важните неща. Бъдете с любимите си хора днес. Казвайте „Обичам те“ днес. Обаждайте се на родителите си днес. Благодарете им днес. Носете си новите дрехи днес. Сложете си най-красивата рокля, защото днес е денят, в който да бъдете красиви. В който да пиете от онова скъпо вино, което все не си купувате. Денят, в който да бъдете смели и да взимате решения. Не чакайте „да стане по-нататък“, „да дойде удобният“ момент, защото той може и да не дойде. Не се колебайте и не губете време. Не се подавайте на страховете си и не хабете енергия в спорове и негативни мисли. Не пазете нищо за утре. Всичко случвайте днес – и щастието, и любовта, и грешките, и радостта, и безценното време с любимите хора. Себе си случвайте днес. Защото времето никога не е било и няма да бъде на наша страна. Бъдещето не ни принадлежи, защото никой не знае колко от него ни е отредено.
И все пак, в редките случаи, в които съм се питала: „Ако днес е последният ми ден, какво ще направя?“, мисълта, която първа ми минава, е, че ще го прекарам със семейството си. Истината обаче е, че не съм докрай честна пред себе си. Че може би, ако живея с посочен срок на годност, ще подредя живота си малко по-пълноценно. Ще бъда по-откровена. По-смела. По-настоятелна пред самата себе си да случвам нещата. Да не мисля прекалено много, защото прекаленото мислене изхабява времето. А времето е живот. Затова задайте си въпроса: „Ако днес беше последният ми ден?“. И си отговорете. Ама честно.
УТРЕ ЗАПОЧВА ОТ ДНЕС:
[youtube]b8E27h20XFY[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: Личен дневник Kleo
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.