Личен дневник Kleo

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

С октомврийската заплата получихме и пари за облекло, и парична награда.
По този начин в дебитната си карта имам толкова, колкото мисля, че е редно да получавам всеки месец, за работата, която върша в Центъра, в който работя.
Хубаво е, че този месец взехме повече парички, но се питам - защо принципно са ни толкова ниски заплатите? Въпросът ми, разбира се, е риторичен...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

https://kibea.net/book/1916

Изображение

43.20 лв. вместо 48 лв.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

[youtube]MGt8No2LX_I[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Изображение

Синьо ми е. И зелено.
Някак такова - русАлчесто.
Искам да плувам!
Океани, морета, реки,
аз идвам...

Да, знам.
Имам два крака,
а не лъщяща опашка.
И вместо шарени люспи...
се виждат нашАрени нокти!

Но отвътре - русАлчесто.
Какво да се прави?
Наместо локви и жаби,
аз виждам лазур - това ми се нрави!

Аз,
току-що


Изображение
Последно промяна от Kleo на 16 Ное 2017, 13:02, променено общо 1 път.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Много, много ми е тъжно :cry: Днес жестоко са катастрофирали голяма група незрящи от Перник, с техни придружители, мои колеги от тамошния рехабилитационен център :cry: До момента 9 загинали, бяха първа новина във вечерните новини днес. Един от починалите е шофьорът. Останалите около 20 души от буса са ранени и са настанени в болници из страната :cry: Като попарени сме всички в Центъра, където работя. Та това са ни колеги, приятели, партньори, съмишленици, съсъдбеници /както се наричат помежду си/, съюзни членове /незрящи и слабо виждащи от Съюза на слепите в България/, голяма мъка и трагедия за цяла България и особено за нашата общност. Много ми е мъчно... и цял ден си мисля колко крехък всъщност е животът. И как в един миг може да свърши, ей така, изведнъж, да се прекърши. В понеделник ще сме в траур в Центъра, но на мен честно казано ми е траурно още отсега, отвътре. В шок съм и скърбя за починалите, ранените, травмираните, загубилите и близките. Чака ме много работа.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Kleo написа:https://kibea.net/book/1916

Изображение

43.20 лв. вместо 48 лв.
Майка ми я купи за Коледа. Вече е у мен. Тепърва ще я изучавам.

Бях толкова щастлива от този подарък тази сутрин. Откъде да зная, че часове след това ще се случи всичко това?!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Последните няколко нощи не спя добре.
Сънувам кошмари /нещо нетипично за мен/.
Будя се в 2 часа посред нощ и се въртя докъм 4.
В 6-7 сутринта ставам, но съм като замаяна.
Денем съм крайно изтощена, въпреки че пия много вода, чай и кафе.
Ям ябълки, усмихвам се, общувам интензивно.
Въпреки това липсата на качествен и спокоен нощен сън вече ми се отразява.
Благодаря, че ме прочетохте.
Приемам всякакви идеи за справяне със ситуацията.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Нещо, което ми помогна малко след написването на последния ми пост - като се прибрах вкъщи след работа, пуснах музика и близо час бях на велоаргометъра. Определено и в петък /след научаването на лошата новина/, и днес /след проблемите със съня/ спортуването у дома ми помогна много. Чела съм, че движението е важно и е антидепресивно, а и тонизиращо, средство, но друго нещо си е личният опит, нали?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Семеен проблем - Ники Русиновски

Изображение

Няма начин да няма начин, обичат да казват някои.

Може и да е хубаво като житейско мото, но ако беше наистина така, защо тогава около нас има толкова много хора, които се оплакват, че се притиснати от какви ли не проблеми и ситуации, от които нямат изход?

Можем ли да променим живота си? Семейството, съдбата си, себе си?

Въоръжен с тези и други екзистенциални въпроси, достатъчни примерно за написване на събраните съчинения на Достоевски, отивам за среща с Румен Георгиев, семеен консултант и терапевт.

Понякога не е необходимо да се променяме, вдига рамене той. Обикновено мъжете се плашат да идват на семейни консултации. Не е „мъжко" да показваш емоции, счита се за слабост - „абе аз да не би да съм мръднал нещо, а, та ще ходя на семейна терапия". Затова по-често жените са тези, които поемат инициативата и докарват двойката при семеен консултант.

Понякога е достатъчна и само една среща. Друг път пък отнема месеци терапевтична работа.

Щом се карат - обичат се

Най-важното в една двойка е двамата да могат да намерят начини да общуват по-добре. Това не значи да не се карат. Не значи да се обичат непрекъснато. Значи да имат известни познания. В Европа вече даже се мисли за въвеждане на подобно образование - как да се поддържа една връзка.

Любовта започва след шестия месец

Колко хора всъщност знаят, че след шестия месец спира да действа онзи хормон, който е отговорен за „тръпката" на любовта. И започват да се питат: ама какво става, вече се наситихме, взехме да се караме, може би не съм попаднал на най-подходящия партньор.

Това първо, идва неочаквано, и второ, за тези шест месеца те не са успели да изградят връзка. Връзката започва след тези шест месеца, когато отмине влюбеността.

Та дори такова познание помага - не че любовта трае шест месеца, а че тя ще започне след тези шест месеца. Помага на нормативните кризи.

Криза? Каква криза?!

Нормативни кризи означава, че двойката задължително трябва да преживее кризи, за да може да израсне. Ако не ги преживее когато му е време и проблемите се натрупват, след това ще се получи взрив и връзката може да се разпадне. Кризите означават, че те трябва да се пренастроят, да променят отношенията си и да започнат да общуват по по-различен начин.

Хората се срещат, ходят известно време заедно, женят се и имат дете - това е криза. Те вече не могат да общуват по същия начин, всичко се променя. Сега изведнъж майката почва да си ляга с едно бебе, не обръща внимание на мъжа, той се чуди какво да прави, променят се отношенията им, намесват се едни баби - това е криза. Налага се да пренастроят отношенията си.

Тръгването на детето на училище, влизането му в пубертета - това са кризи. Излизането му от семейството - това е най-силната криза: след това оставаме сами.

Това са някои от кризите, които трябва да ги има. Ако това се замаже и се опитваш да реагираш по стар начин, без да се промениш, тогава става разрушително. Така че, кризите са полезни. Но хората трябва да са информирани. Защото не са подготвени да се справят с неща, които искат промяна.

Бабината ти трънкина

Хората не знаят как да се справят. И няма как да знаят. Те не са виждали бабите и дядовците да са имали кризи, да се карат и да си вдигат скандали. Случва се, разбира се, но ако гледаме традиционно, те си премълчават, бабите викат „абе трай си сега, той поне не пие, не те бие" и така.

Те са имали един друг начин за справяне с кризите, който е бил функционален по онова време, но днес вече не работи. Друга е епохата и ние не знаем как да се справим с конфликтите. Мислим си „другият е кофти или аз май не правя каквото трябва".

А има си начин как човек да се справи с тези проблеми. Тук е и ролята на консултанта, който да ги подтикне нещо да правят и сами в къщи, да тренират, така че да излязат от кризата с още повече желание и спокойствие за развитие на отношенията.

Най-често, когато двойката дойде, мъжът казва „абе не сме толкова зле, ама имаме проблеми от битов характер". Въпросът е, че зад обикновените дреболии седят повече неща, те са само върхът на айсберга. Зад всеки проблем се крие нещо преживяно някъде в миналото, което е останало като матрица и се отразява на поведението и живота ни.

Мъжът ми крещи

Например жената казва „не мога да понасям мъжът ми като крещи, аз се парализирам". Човек може да си помисли, че става дума за някакъв див скандал, който се чува чак в съседите. Но в процеса на работа с тях мъжът в един момент повиши малко тон, но съвсем цивилизовано, просто малко по-силно и емоционално, и жената наистина се парализира, започна да гледа уплашено и се сви.

След няколко срещи постепенно се разбира, че нейните родители при един скандал някъде в миналото хвърлили чиния, която паднала на пода, счупила се и едно парче от нея отхвръкнало и разрязало лицето на майката. Потекла кръв, отишли в „Пирогов" - нищо особено, не е животозаплашващо, но ето ви едно дете, което става свидетел на скандал, счупена чиния и кръв.

И тя израства с този уплах от скандали и повишен тон. Тя просто не може да понася повишен тон, тъй като има много нисък праг на чувствителност.

Какъв е изходът от тази ситуация? Първо, тя трябва да разбере какво се случва. Защото тя самата не си дава сметка, че проблемът е в нея, няма с какво да сравни. Но след като вече има малко познания какво се случва, започва да тренира. Започва да не страни, а да се намесва в конфликти, да отстоява мнението си, да приема подобно поведение за нормално.

Той пък също вече има предвид, че тя е по-чувствителна при повишаване на тон, така че и той започва да внимава и наместват нещата. Научават се как да общуват без да си разрушават различията.

Къде ми е яденето, ма?

Друг случай - мъжът изпада в нещо като тревога, когато жената не му сложи бързо яденето на масата. Чисто битов на пръв поглед. Но се оказва, че в неговото родителско семейство майка му тръгнала по някаква обществена и партийна дейност , а бащата имал диабет и тя нещо не му готвела много, не му слагала навреме и той починал.

Сега, дали точно от това е починал, е друг въпрос. Но детето го е свързало с това, че като няма ядене, поднесено навреме, това е опасно за живота. Затова като не му се сложи бързо нещо за ядене, за него това е нещо повече, отколкото за нас или за останалите хора - става му тревожно, ядосва се. Самото откритие, че нещо такова се е трансформирало в него в някакъв вид правило или матрица е вече познание, напредък. Той може и да не го е осъзнавал.

Загорялата тенджера

За пример - друг случай: загоряла тенджера и около това става скандал. И двамата си имат причини за поведението си, не е просто така. Жената произлиза от семейство, в което майката цял живот е слугинствала, съответно иска тя да е по-съвременна и да не прави така. И не обръща толкова внимание на яденето, защото тя не иска да бъде такава както майка си.

Мъжът пък държи да обръща внимание на всички подробности. В неговото семейство пък бащата не обърнал внимание на нещо, което му се сторило глупост - имало някакъв съдебен процес, той отказал да участва и накрая го осъдили да плати някаква огромна глоба. Затова мъжът отбелязва всяко нещо, гледа да не изпусне никой детайл, защото изпусне ли детайла, ще свърши като баща си, който един ден направил инфаркт. Отново - дали бащата е направил инфаркт заради тази глоба, е друг въпрос, но детето е свързало тези два факта в съзнанието си.

Природата ни събира различни

Има такива детайли, които са съдбоформиращи, съдбоопределящи. И те изплуват в работата с една двойка. Става ясно, че имаме сблъсък на две различни култури - културата на единия род и културата на другия род. И няма правилно и неправилно.

Семейства се карат дори за това колко да е топло в къщата. Колко да е чисто. И обикновено винаги се разминават. Те така се и подбират - да са различни.

За секса е същото - единият винаги е с по-високо хормонално ниво. А другият с по-ниско. Природата как го е измислила, не мога да ти кажа, но винаги има разлика. Но тези неща дори с топлото и студеното никога не са просто така.

Топло и студено

Давам пример със собствените си родители. Баща ми обичаше да е топло. За него топло - това е хубаво, това е богатство. Той е израсъл в едно селце, в което е било студ и не е имало достатъчно топлина. Дори когато почине някой, казвали „той умря от настинка". Нямали доктор, нямали фелдшер, така си го обяснявали.

Майка ми обаче е живяла в къща, където топлото никога не е било проблем, в богатско семейство. И всеки от двамата идва в тяхната връзка със своята история и със своите разбирания.

Митовете

Семейството и връзките страдат от много митове. Единият от митовете - формиран от масовата култура и списанията - е: дай да седнем честно и откровено да си кажем нещата и така ще оправим конфликтите.

Това не винаги работи. То е само част от един процес. Не може да се изясни на минутата кой е правят и кой е кривият. Трябва да се поставят проблемите, да има пауза, да се изчака, пак да се поставят.

Има начин, по който да се разрешават конфликтите. Това е нещо като технология, на която обучаваме двойките - какво да правят като се скарат. Прилича на преговори между фирми. Всяка поставя крайните си изисквания, после се разпускат и се срещат пак. А ако се вдигне много пика на емоцията, всеки си приказва сам и никой не слуша другия.

На кой му пука

Особено мъжете като стане много напечено и казват „отивам да спя". И тогава жената окончателно побеснява: „аз ти говоря, а ти отиваш да спиш?!".

Мъжът просто не издържа на такова емоционално напрежение. Той е по-емоционалният от двамата - в смисъл, че по-бързо му тече емоцията. Хилядолетията като ловец обаче са го научили да прикрива емоциите си до такава степен, че даже вече и той не може да разбере какви емоции има. И той просто не може да издържи на такова напрежение и такива емоции.

А не че не му пука, както жената си мисли. „Аз му приказвам какви тапети да сложим за нашето жилище или пък за нашето дете - в кое училище да го запишем, а на него изобщо не му пука и отива да спи!"

Напротив - пука му. Даже толкова му пука, че той не издържа на това напрежение, преуморен е и естествено му се приисква да отиде да спи. И не само отива, но и заспива! От преумора.

Това пак са от онези неща, което е добре човек да ги знае - че мъжете са по-бързи емоционално. То и в секса е така.

Какво ми дуднеш 20 минути

Има разлика и в подходите кой как очаква да се решат нещата. Жената очаква нещата да се решат с говорене - да седнем, да си говорим. А мъжът очаква нещата да се решат с действие. Той не може да слуша една жена, която приказва 20 минути за конфликти в работата си, а очаква тя да направи нещо - да отиде да се скара с шефа например.

Това са традиционни различия. Идват от вековете, в които жените са седели около огнището и са си говорили по цял ден - всички неща са решавали с говорене. Докато мъжете са ходели на лов, дебнели са и са се стараели да не показват емоциите си. Иначе я си представете - дебнеш мечка, лъв и почваш да питаш другаря си „абе ти как се чувстваш, я кажи нещо..." Мъжът трябва да мълчи, да има търпение и да опъва там лъка, а не да говори празни приказки.

Бащи и деца

Нещо повече, майката обикновено смята, че бащата трябва да общува със сина както тя общува с децата - да си говорят. За нея ако бащата и синът си говорят, те общуват. Да, ама бащата и синът не общуват чрез говорене. Те могат и да мълчат и пак да общуват. Щом са в една стая, това пак е общуване - чрез мълчание или чрез действия. За съжаление, в наше време няма толкова много възможности баща и син да правят нещо заедно.

Общуването протича на много нива - не само между мъжете. Включително когато жената има някакво главоболие, това може да се окаже някакъв начин тя да се справи с мъжа си, когато става дума за нещо неприятно. Той иска да ходят на гости, където играят карти и пият, а тя отказва, защото я боли главата. Главоболието може да е реално, но тя несъзнателно го провокира, защото й е неприятно.

Има ли полза от семейната терапия

В повечето случаи терапията помага на двойките да решат проблемите си. Но понякога се чудя доколко. Да, тя им помага да останат заедно.

Но има и случаи, в които нищо не може да се направи или двамата просто трябва да се разделят. Например когато има насилие.

За щастие, в огромния процент от случите терапията е ефективна. То ако нещо не върши работа, никой нямаше да се занимава с него.


Румен Георгиев е 55-годишен, семеен, има три дъщери.

Дипломиран психотерапевт от Международната асоциация по групова терапия, Морено Институт по психодрама, социометрия и групова терапия и Германската Асоциация по групова терапия и групова динамика.

Има над 25 години професионален опит в областта на индивидуалната, групова и семейна психотерапия.

През 1993 г. е един от основателите и пръв председател на Българската Асоциация по Психотерапия и Психологично Консултиране.

Член на Българска Асоциация по Фамилна Терапия и на Българска Асоциация по Арт-терапия.

Промяната е стрес

Промяна изискват дори и благоприятните стечения на обстоятелствата – ражда се дете например. Безспорно хубав момент. Обаче това означава, че започва промяна във всичко – отношения, навици, общуване. Ако двамата не се променят, детето няма да оцелее.

Ако двамата не са подготвени, такава промяна е много голяма, много силна. Затова има и послеродова депресия, която е много опасна с хормоналните си промени. Дори и благоприятната промяна е промяна – тоест стрес.

Всъщност особено благоприятните промени са неочаквани, защото при неблагоприятните човек се мобилизира. Примерно повишение в работата – функциите ти се променят, колегите ти почват да те гледат на кръв, трудно ти е да се справиш – това е стрес. Доста по-неочаквано е от това да те заплашва съкращение – това също е стрес, но човек се подготвя малко повече.

Полезно е човек да има познания по семейство, динамика на сeмейния живот, етапи на личностното развитие – тогава е малко по-лесно. Кризата е нещо нормално, тя е част от развитието. Тя е шанс да променим нещо навреме, така че да живеем по-добре.

Салвадор Минучин, един от основателите на семейната терапия, беше казвал „ние сме се женили и развеждали 20 пъти”. Това не в буквалния смисъл, а в преносния. Всяка криза човек я чувства някак като край.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник Kleo

Мнение от Kleo »

Защо първият брак убива любовта

Kатерина Йончева

Когато застанеш пред олтара и не си готов, трябва да прекратиш тези фарсове...

Говоря си днес с една приятелка защо не й върви в брака, мъжът й охладнял, харесва всички колежки, а не иска да прави секс с нея... Аз й викам - мила, при първите бракове винаги е така.

"Много съм умна" (така казват всички), но всъщност истината е, че страдах много. То не е за разказване, но... в момента бившият ми мъж живее с кумата и гледа нейното дете, което е с година по-голямо от нашето.

Страдайки и анализирайки браковете - моя, на приятелките и познатите ми, стигнах до един извод: когато двама сключат първия си брак - той се проваля. Знаете ли защо? Защото не знаят с какво се захващат. Имали са връзка дълго време, обичат се, живеят заедно, разбират се, искат да имат дете, но не осъзнават, че не са готови.

Първо да разгледаме мъжете

Те са щастливи от връзката - имат дом, жена, храна и искат законно дете. Това е основната причина да искат брак. Предлагат на жената до себе си, знаейки, че ще я зарадват, защото всяка мечтае да бъде булка-принцеса и всички да знаят и видят това.

След предложението идва частта с организацията на сватбата - двамата пръскат пари и време за най-щастливия миг в техния живот, но всичко това ги притиска, изтощава и изнервя.

И ето - идва Денят. Те са на ръба, но стигат до залата, където официално ще обявят пред свидетели, държавата и себе си, че се вричат един на друг. И докато каката от съвета чете така изтърканите думи пред младоженците, на мъжа му потреперва отвътре: "Оле-ле, ами сега какво направих? Готов ли съм наистина да обичам, живея и подкрепям тази жена до мен за ЦЯЛ ЖИВОТ. Мамка му - не съм сигурен, защо трябваше да й предлагам, какво ще правя сега?"

И така вече е натиснато онова копче на объркването, което убива либидото му. Животът продължава, но вече не е същото. Започва изграждането на семейството - къща, работа, деца - а време за тези две души и за любовта им не остава.

После следва: "Господи, тя защо надебеля толкова? Дано като роди да си върне формата." Затрупват ги проблеми, ангажименти... "младоженците" се променят и в един момент осъзнават, че освен, че не искат да са заедно, не се понасят физически. В този момент се намесва някой страничен човек, който дава надежда на единия съпруг и с брака е свършено.

Какво става с жената

Когато той й предлага, тя полудява от щастие, мисли си за най-красивия ден от живота си, за роклята, тържеството, гостите, музиката, начина, по който танцува с любимия първия съпружески танц.

И ето започва подготовката, обикалянето на заведения, магазини, роднини. "Е, не остава много време за нас, за секс, за забавления, но всичко си струва. Това ще е най-хубавата сватба този век, той ще е най-щастливия мъж, когато каже ДА и станем "мъж и жена", а аз ще бъда до него, ще видя блясъка в очите му и щастлива ще подпиша брачното свидетелство."

Колелото се завърта и идва Денят: "Мамка му, как бързо мина времето. Толкова го чаках, а сега не съм убедена, че всичко е готово и ще е наред. Ето фризьорката закъснява, той дали ще дойде, дали ще украсят масите в ресторанта както искам." Всичко върви почти по план, еее забравили са да сложат на колата балони, свекър ми е по-красив от баща ми, но поне ще стигнем на време.

Започва церемонията, тази от съвета можеше да няма говорен дефект, но ,по дяволите, защо мъжът ми гледа така - като бик в клетка, защо е забил поглед в една точка. Ааа, да, разбира се, той е онемял от щастие. Най-накрая ще бъдем заедно ЗАВИНАГИ.

Почва тържеството, но този сервитьор ме изнервя, твърде е муден, не изхвърля пепелниците редовно, а можеше всичко да е наред, ако имах повече време или пари, за да сме в по-добрия ресторант, божеее МЪЖЪТ МИ пиян ли е?

Гостите се разотиват, боже, колко съм уморена, а сега трябва да заминаваме за чужбина, разказвам му всичко, което ме издразни, а той ми казва: "Стига дееее, всичко беше наред". Пристигаме на сватбеното ни пътешествие - едва се добираме до леглото и заспиваме безпаметно, какъв ти секс, болят ме краката ужасно, а и той не си поиска.

На другия ден правихме секс, но беше набързо и той нещо не беше в кондиция, следващите дни на почивката аз се отдавам на събиране на тен, а него го боли главата и гледа да стои в стаята да си почива, секс - няма, но аз съм щастлива и от това, че сме заедно и ме пуска сама на басейна.

Връщаме се в ежедневието, тръгваме на работа. Той като че ли е по-уморен отпреди, правим секс веднъж седмично, за щастие забременях. Най-накрая ще си имаме детенце, малко ме е страх, но знам, че той ще се грижи за мен и детето.

Сега е моментът да ме поглези малко, коремът ми расте, но май се изтървах в килограмите малко, дано не забелязва. Казва ми, че не иска да правим много секс, за да не прецакаме бремеността. Аз съм ОК, но на моменти ми липсват мъжките му ласки.

Появява се най-красивото нещо - детето ни. Но мъжът ми вече спи в хола, защото ходи на работа и не може да се наспива заради бебето. Не сме правили секс от 3 месеца, а аз съм толкова самотна. Oт това бебе не ми остава време да се изкъпя, защо никой не ме предупреди какво е да си майка.

Сигурно съм грозна - от недоспиване, пък и нямам време за себе си, той не ми помага достатъчно, иска като се прибере всичко да е наред, храната да е на масата. Пак започна да излиза с приятелите си на бира, а аз няма с кого да обеля и една дума. Отиде ми животецът, само това ревящо бебе ми остана, а и моят "съпруг" вече трета вечер се прибира след 3...

Не издържам, ще му кажа всичко. Той излезе и тръшна вратата след себе си. Не мога повече така, но детето...? Какво да правя, трябва да търпя - заради бебето. Но една приятелка ми каза, че е засякла моя с някаква "курва" в кръчмата - е сега ще му кажа аз на него. Обяснява ми, че само си говорили и гледали мач. Мамка му, с нея може, а с мен - НЕ, а аз съм толкова самотна.

Струваше ли си?

Цчлата тази история не е моя, а сбор от разказите на мои познати... И така скандал, след скандал, идва КРАЯТ на този брак, който всъщност приключи с края на тържеството. Заслужааше ли си? По скоро - НЕ. Оттук нататък страда само детето. Мъжът си намира нова половинка, жената - също, детето се чуди, защо родителите му не са заедно.

В добрия случай те се разбират относно правата, помагат си, но малкото няма как да разбере какво е станало и ще има дупка в сърцето завинаги. В лошия случай - се настройват един срещу друг, карат се пред детето, бият се и не му дават шанс да разбере нещата.

И все пак двамата бивши съпрузи вече знаят отговорностите от брака и имат шанс да създадат нови, щастливи семейства. А децата лесно се напасват на всяка ситуация и могат да бъдат щастливи.

Но по-добре, когато застанеш пред олтара и не си готов, трябва да прекратиш тези фарсове, въпреки разходите и разочарованията и да намериш правилния момент и човек за брак.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор