futarela написа: Страхотно си го описала ,но аз си чакам продължението
Kleo написа:И аз, Ани!
Е, продължавам,
момичета . Прекъснах само за едно топване в морето. както знаете - работният ми офис е на 3 метра от Йона..... и изкушението на тепсията от морска сол е непреодолимо.... писането пък отнема време.....
Истината ви казвам - Корфу!!! - част 1
Сега, като се замисля, не мога да се сетя какво точно правихме първия ден тук в на Корфу. Но за сметка на това, си спомням втория – скокнахме до плажа „Гарденос”. Беше една от онези непоносими гръцки жеги, в които категорично не можеш да задържиш ходилата си за повече от четвърт секунда върху пясъка. Гарденос е дълга и широка плажна ивица, която обаче бивайки лишена от предимствата на закътан залив, предложи дълбоко и студено море. Не се оплаквам. Аз обичам да плувам. Студеното през лятото реално е спасение. Ако имам забележки някакви, то те са по повод това, че бях забравила да сложа мемори-картата във фотото…. И поради тази причина, Гарденос не бе документиран от моята скромна личност. Ако обаче вие тръгнете натам, да знаете, че има 2 прекрасни таверни, разположени много малко над него с чудна гледка към морето. Село Гарденос предлага и места за настаняване, макар лично аз да не бях вдъхновена от упадъка, който видях там.
Хм, като съм заговорила за не особено красиви неща, ето и още. Нашите студиа (на снимката долу, погледнати откъм морето)
са разположени на не повече от километър и половина от гр. Кавос. Докато бяхме на круиза с кораб до островите Пакос и Антипакос, гидът разказа, че през лятото Кавос приема
ежеседмично 5000 хиляди туристи!!!! Не съм поглеждала какво се казва за Кавос в уики-то, но от това, което видях от него лично, мога да заявя, че едва ли е по-голям от… Синеморец. И ако греша в тази си преценка, то в следващата съм напълно убедена – Кавос е общият знаменател, пресечната точка, сборището, където среща си дават най-цветущите представители на изметта и сганта на британския турист до 21 години!!!! В 2 следобед, улиците на градчето, което е в типично гръцки морски стил (наблягам на
гръцки, защото като цяло Корфу те пренася на запад, където Йона мие бреговете на Италия) са пълни с белезникавите тела на бледоликия британец, чийто организъм отказва да произвежда мелатонин и поради това бледата охра е прошарена, а на места дори и изцяло заменена, от розовото на двумесечно прасенце……. Младежите вървят бавно и неориентирано на групи, зениците са все още разширени в резултат на погълнатите известни и неизвестни субстанции от предишната нощ. А стилът на обличане е не по-далеч от добре известния с елегантната си и изискана линия на модата Перник. Сутиени вместо горнища на бански се редуват с джапанки, обути върху стигащи до колената бели socks….. Ще кажете – ебаси и селската клюкарка си. Ми…. не е точно така…… просто, за да не се вглеждам в измъчените и недоспали лица, които излъчваха всичко друго освен дружелюбност, погледът ми блуждаеше по страничната гледка. Ще си позволя да направя дори и още по-смело предположение – лицата на тези британски младежи излъчваха нещо като…. самодоволно превъзходство, като господарско отношение към всичко околно. Чернокожи британци нямаше…… Завършвам тази неприятна вметка с последна подробност от Кавос, всъщност това е надежда – та, надявам се поне след края на активния сезон тук, улиците да успяват да се отмиришат от киселата миризма на урина и повърнато……, а околните дървета да се съживяват от непреставащия изключително силен звук от множеството дискотеки – при нас, на километър и половина от тази клоака, дискотеките се чуваха все едно лично присъстваме на купона. Слава на Бога - музиката дънеше само вечер.
От най-известните дестинации на Корфу, се докоснахме и до Палеокастрица и плажа Агиос Гордиос. За столицата – Керкира ще пиша по-натам. Ако някога сте се интересували от Палеокастрица, то със сигурност сте видели ето тази картина:
Вярвайте ми – мястото съществува. И е точно толкова красиво. Дори и повече. Цветът на водата е този – смарагдово зелено се редува с прозрачното на тюркоаза, а околните скали пазят тази скъпоценна красота с майчина загриженост, образувайки неповторим залив. И ако вече сте се размечтали и се виждате как топите изтерзаните си тела във водата, ще ви разочаровам…… съвсем леко. Защото за тази картинка мечтаят десетки хиляди като вас. А стотици от тях със сигурност са ви изпреварили, особено ако пристигате по обяд в Палеокастрица. Този залив го видях с очите си и докато успея да му се възхитя, хорската плът, разхвърляна по мъничката му плажна ивица, ме отврати….. не това е моята Гърция. Моята Гърция въплъщава в себе си самота и безкрайност. А там, където хората се скупчат….. и двете обстоятелства се пръскат като утринна омара при първите слънчеви лъчи.
Агиос Гордиос:
следващата „перла” на Корфу….. Истината е тази – дори…… не стъпихме на пясъка на Гордиос. И въпреки, че очевидната причина за това изглежда да беше липсата на място, където да оставим колата, то реалната такава е, че….. с всеки метър провиране из тесните и стръмни улички, водещи към плажа, които в края си се събират в малък площад с не повече от 6 паркоместа, желанието ми да усетя тази красота, намаляваше обратнопропорционално. В добавка на това веещите се на вятъра гащи, роби и кърпи, които се продаваха по магазините вляво и вдясно, пълчищата от туристи, които с настървение правеха същото като нас и короната на всички номера, които един тесен път може да ти предложи – разминаване между кола и рейс на място, където едната страна на улицата е заета от паркирани коли, ме накараха да направя и невъзможната маневра, но да обърна колата обратно и да потърся спасението на високите планини над Гордиос. Там, за тези планини, ще е следващия ми разказ, защото това е мястото, където живее духът на Корфу. Те са неговия гръбнак, история и настояще.
Завършвам тази част с разказа за манастира Палеокастрица – идея нямам кой точно светец е патронът на този манастир. И да съм го видяла на място, въобще даже не съм го запомнила. Но ми направи силно впечатление факта, че късите ми панталони не ми попречиха да вляза и да го разгледам. Което на свой ред върна ярко спомените ми от Патриаршеския манастир „Св. Троица” около Търново – там не ме допуснаха, обута със 7/8-и клин, защото бил къс……. Абе……. какво да говорим повече за вяра и религия….. то и без това за друго е настоящия разказ.
Дворът на манастира предлага изкусителна сянка. Множество цъфнали лянове, лози с натежали гроздове, дървета на живота на поне 50 години, зеленина и прохлада, цветове и прекрасни аромати.... красиво и спокойно.
Гледките са от върха, където е разположен манастира в Палеокастрица:
To be continued……