Личен дневник - cchery

[Kleo]

Черко, за ТЕБ:



Просто съм убедена, че горното ще ти хареса!

[cchery]

Има една реплика, която последните месеци обикаля ефира - "Исках да гласувам, но нямах желание".....

Пиша настоящето, защото имам нужда. Лично за себе си. И защото писаното слово ще пребъде. Останалото - аз вече не вярвам. Лицемерието ми се блещи с грозни, жълти зъби и аз не му оставам длъжна. Не мога.... просто не мога.

За поредна година пролетта и броените дни на пролетната ученическа ваканция са "нашето" време!!! Кратката седмица, през която ще ходим из Европа, ще се дивим на онова, което в България нямаме и ще си споделяме неща, наслоили се още от 15-и септември. Въртележката, която се завърта на този ден, убива много от човешките взаимоотношения. Не, не казвам, че образованието и ученето са излишни... Напротив! Аз държа страшно много на тях. Дори май... прекалявам. Но - за излишно определям цялото това напъване, заради което сме вечно заети с нещо, измерващо се в минути и часове, и накрая - не си спомняме кои бяхме!!!

Така че - пролет е! Ваканция - ура! И европейското ни турне вече начена... с полета от София към Меминген, Германия на 10-и април. Тази година ще тропаме из калдъръмените улички на историята на южна и западна Чехия. Какво си няма тази държава?! Величаво Средновековие?! Изключителна бира?! Пленителни замъци?!? Оооооооо, за една средностатистическа Анелия, каквато не съм аз, дори самата идея за пътешествие дотук би била достатъчна!!! Но примамката, на която са "увиснали" прекрасни барокови замъци, потопени в сладко-горчивата мътилка на вечерната наливна, чешка бира ме превръщат в рибка. Не, в рибок. Е, добре де - в малко по-голяма.... риба - нали съвсем скоро освен всичко друго, ще превалям склона на живота....

И така. Озовахме се с Бела и Коко вчера на летището в Меминген Германия. Момчил ще го вземем, ако слуша и не параноясва , в четвътък от летището в Прага!!! Тези първи 1400 км от нашето пътешествие бяха най-лесните . Последвалите ги 400 в източна посока към Чехия и прекрасния малък Чески Крумлов, откъдето ви пиша в момента, никога нямаше да са такива, каквито са, ако не ги бяхме забъркали собственоръчно аз, Бела и Коко...... Ако не бяхме ние, а всеки друг, това щяха да са едни стандартни 400 км, минати по аутобаните на Германия и приключили с чинно паркиране пред пансион ВЕБЕР в Крумлов.

Но, както казах, понеже сме си само тримата, и поради факта, че генетично много си приличаме, ние дойдохме не просто на пътешествие до Чехия, а на приключение. А вчера - такова не липсваше!!!

Всичко почна с опита на Бела да ожули дясната задна врата на колата под наем у оградата на паркинга, откъдето я взехме. Вратата спасихме, но..... пищенето на всякакъв род аларми у тази иначе модерна кола, напомняше на нехармонизиран бароков оркестър. Към звуците се прибавиха и едни служебни съобщения в зелено и червено върху таблото на колата зад волана...... Разни пиктограми, които не разбирах и вездесъщото "shift", което ми се изясни някъде към километър 150.....

Който ме познава, знае, че мен аларми не ме спират....... Поне в първите стотина метра. Колата я изкарах от паркинга, което ни постави в ситуация да се озовем на път..... Път, ама кой?! Кой е нашия път и накъде да вървим?! Навигацията на тела, която предната вечер след старателно проучване, свалих и на която разчитах, мълчеше!!! Мълчеше и ми се пуйчеше с едни сърдити емотикони, които казваха само едно - град Чески Крумлов няма, не е съществувал и никога няма да има!!! Нито пък ЧеХски Крумлов. Както се досещате и тези 2 варианта на изписване Český Krumlov и Сeskу Krumlov също не фигурираха из аналите на базата с данни на приложението..... Всички потребители, дали най-висока оценка на въпросния програмен продукт, бяха поздравени негласно от мен... При това - доволно поздравени!!!

И така сред звук и светлина в прекрасния ни Опел Мерива (или марива - така и не го видях), без ориентир накъде и как, аз задействах протокола за бързо реагиране, потънал много, много отдавна в гънките на малкия ми мозък.... Да - не е за вярване, нали?!? След десетина нервни минутки, прекарани в разцъкване на тъпата навигация, разбрах как аджеба работи ...... и открих Крумлов на нея.... и не само това - ами си имаше и цял път и един мъжки глас, точещ се мазно от приложението, беше готов да ни преведе дотам..... О, небеса, о чудеса...... Закачих тела на стойката за телефони, която от своя страна беше залепена за предното стъкло и победоносно поех в правилната посока. Странно или не.... оказа се, че леко съм ослепяла ..... това междувременно..... Брех, блещя се към екрана на тела, за да виждам пътя, накъдето да карам, ама.... той тоя екран е толкова тъмен, че аха.... всеки момент ще умре.... Пробвам да вдигна яркостта, защото на практика работеща навигация, която обаче не можеш да наблюдаваш, си е като да караш без такава.... И какво, мислите, се оказва?!? Телът ми се напекъл. И не само напекъл, ами направо стоплил... и нали е умно и разумно LG, има си защита за изключване при прегряване.... Стъпка 1 - да намалим яркостта на екрана почти на нула ...

"Някой друг да има навигация на телефона си?!" - въпросът към Коко и Бела ги свари неподготвени и иначе добре отработените движения с пръстчета по екраните, замряха...... Игри на телефоните - колкото искате, ама една барем навигация - йок!!! Този въпрос и най-вече печалната констатация на база негативния му отговор, щеше да ни преследва през всичките 400 км до Крумлов!!!

СПРЯХ!!! А, дет се вика, още не бях и потеглила. Навигацията на тела не се вижда. На таблото ми светят червен и зелени светлини, а цялото купе се оглушава от досадния сигнал на аларма, която още по-досадно ми казва, че съм изключително тъпа задето не разбирам какво с тази малоумна кола не е съвсем наред..... Боже, мили, хората с по-малко усилия ракети в Космоса извеждат!!!!!

Излязох от колата и почнах да проверявам дали има незатворена врата.. И да... такава има!! Врата на ........ аха...... няма да сгрешите - да на наша Бела ...... Че кой друг?! Ебаси кефа - поне органът спря да пищи... А светлините на таблото рязко се укротиха само до една зелена с пустото му "shift". Връчих си LG-то на Коко и му казах, че на всяка цена трябва да го охлади - независимо от методите. Тоя телефон вече се е давил в Бяло море и след цял един час, прекаран под вода там, все още работи.... Така че..... трябваше да го охладим и екранът пак да блесне!!! В крайна сметка и това се случи..., а ние вече карахме по магистралата към Мюнхен. И в момента, когато реших, че всичко ми ме наред..., нов звуков сигнал на аларма разцепи купето, а на мен ми идеше да се метна в канавката!!! Аааааааа ..... Бах.... превишила съм била скоростта...... абе, ей..... аз на немска магистрала ли съм или какво?!?! Немска, немска....., ама по нея имаше една камара участъци в ремонт (да, и тук ремонтират - да не ви учудва) и в тези участъци скоростта е ограничена.... Добре, бе.... айде намалям!!! Ама... ако може шифтът от таблото да угасне. Време е вече.... Но... не угасва и така едни около 120 км..... Направо ми идеше вече с чука по таблото и да се свършва...... Пък то било съвсем простичко...... трябвало е просто да превключа на ....... шеста (6) скорост ..... Тя... баба ми навремето все коли с 6 предавки караше ...... Ох, добре - край на всичко. Няма звуци. Няма светлини.... Ама няма и фарове..... На около 7-я тунел взе да ми прави впечатление, че ми е нещо доста тъмничко пред.... колата...... но откъде се включват фаровете на това возило??!! Иначе копчета - има... и то какви?! Натискам ги - ниенте. Промвам да издърпам - пак нищо. Местя лостовете, въртя, превъртам. Тунел №8 се задава...... наближаваме и деветия.... аз съм все така без фарове.... На 10-ия ме осени идея и то благодарение отново на налично ограничение на скоростта - можах да се огледам по таблото.... Защото иначе при скорост 170-180, която с кеф си позволявах ....., гледам само да съм в пътя! Завъртях копчетата еднократно надясно и бях господар на всички фарове в опела!!!


Ооооооо, колко хубаво можело да бъде.... Ако, разбира се,.... батерията на тоя иначе толкова деликатен мой телефон не беше паднала..... до 15%....., бързо стопили се на ...... 0 - цифром и словом нула!!! На около десетина км сме от чешката граница и ако дотук пътят си беше по магистрали и нямаше как да се объркаме, то ни чакат около 80 км до Крумлов по планински път, криволичещ из малки селца със знайни и най-вече незнайни имена..... Бях споменала вече по-горе - друга навигация нямаме. Хартиена карта - също... Аз съм един много прост човек....

Карам си към границата, но всички табели сочат, че този път отива към Прага..., пък ние сме поели по посока Бърно.... и да ви кажа двете посоки са като полюсите на земята - едното на запад, другото на изток.... Мамка му.... нещо не е наред. Я, да се върна аз обратно на последния Шел, който видях - вътре бензинджиите все ще знаят накъде е пътя. И да - те си знаят..... Ама аз знам ли немски?!?!?!?!?! Кошмарът от миналогодишното европейско турне се завръща - с 3 глагола и 5 съществителни, които са единствения ми речников запас на немски, трябва да проведа разговор... и да разбера накъде да карам. От първи опит - нищо не става. Напускам бензиностанцията почти ядосана, но виждам как шофьор на тир слиза от камиона си и решавам, че тоя човек няма начин да не познава пътища, щом е международен водач. Почти се затичах към него. Той пък - почти се прибра обратно в кабината на камиона като видя моя устрем . И така.... питах го.... на немски (без майтап) и той също на немски ми обясни нещо, от което стана ясно, че ако карам още 20 км оттам, откъдето се върнах, ще пресечем границата!!! И да ви кажа - точно така и стана .

Вече сме в Чехия....., което всъщност е доста общо понятие, защото ние реално трябва да идем в градчето Чески Крумлов... Ентусиазмът ми се заменя рязко с поредна доза тъга по "умрелия" ми тел, недалновидността да си купя хартиена карта на Чехия от България, а дъждът, който почна да се сипе върху ни, се разплака вместо мене....

Карах едни 10-ина км напосоки......и накрая видях бензиностанция. Този път твърдо решена, че ако е небходимо, ще проговоря и суахили, но ще разбера накъде да вървя..... Не ми се наложи суахилито... намерих и си купих карта..... и в крайна сметка в 21 часа паркирах пред пансиона Вебер в Крумлов!!! Наливната халба с Гамбринос около 30и минутки по-късно помогна много за възстановяването на моето психологично благоразаположение.

От първия ден имам съвсем малко снимки - разбираемо. Нощните фота са от стария град на Чески Крумлов - https://goo.gl/photos/xp8QjgEfP5T81KBb6" onclick="window.open(this.href);return false;.

Всичко от вчерашния ден е зад гърба ни. А пред нас е... замъкът Чески Крумлов и смятам да си дигна д....то и да го разгледам така, както само аз си мога!!! Чао и до нови срещи!

[cvety_rz]

Аз в спам темата до пожелавам всичко да е наред а то съм закъсняла с пожеланията
Чери, само ти можеш да опишеш нещо толкова тегаво и носещо напрежение по комичен начин и да накараш чвек да се усмихне и да се чувства тъпо,че го прави, защото по принцип не е редно да се смееш на човек в "беда" И добре, че сте били без Момчил Разгледах снимките и филтри слагаш.....бравос!

[ellis_stoyanova]

Чери,и аз те изчетох на един дъх.От къде взимаш тази сила и енергия ...незнам,всеки на твое място би седнла да мрънка,да звъни по тела и да очаква помощ от някой на хиляди километри от него само и само да се почувства по-спокоен
Ти си уникат....дано това са последните ви премеждия там и си прекарате еднабстрахотна вакация

[Kleo]

Ани,
Дано единственият стрес остане там, в първия ден от екскурзията ви!
На теб ти се възхищавам за борбеността и смелостта, винаги е било така!
Наистина си неповторим човек - и като начин на изживяване на нещата в живота, и като начин на тяхното споделяне!
Обичам те

[Kleo]

Снимките ви са разкошни, имам и любими вече:

https://photos.google.com/share/AF1QipN ... NsY0ZzVHlB" onclick="window.open(this.href);return false;

https://photos.google.com/share/AF1QipN ... NsY0ZzVHlB" onclick="window.open(this.href);return false;

[cchery]

Момичета, благодаря ви за коментарите!!! За всичко, което сте ми писали и казали...... Има моменти, в които ме обземат съмнения относно това доколко има смисъл.... да пиша, да разказвам...... Но... в крайна сметка на мен това ми е нужно..., за да дишам едва ли не!!! А, когато видя, че има дори 1 човек, който също се радва и се усмихва, смисълът се одесетворява..... Благодаря!

[cchery]

Ден 2 и 2 - ОБОБЩЕНИЕ

Здравейте. Опитах се последните 2 дена да се появя онлайн, но чешкият интернет ми е обявил бойкот. Имам проблеми да зареждам видеа от ютуб. Имам проблеми да качвам снимки. Понякога не мога дори да се логна в най-обикновени сайтове като този. А последните 24 часа като цяло бях в информационно затъмнение. Мястото, където нощувахме в Бърно, реши, че точно аз от трима ни с Коко и Бела ще "изтегля късата клечка" и нито едно от двете ми устройства - РС и смартфон няма да може да открие безжичния интернет, който имаше там. Гледам как Коко и Бела се търкалят по леглата, цъкат си на телефоните, а моят комп и тел ми се присмиват, показвайки ми, че улавят сигнала на десетки други мрежи, само не и на тази, за която имам парола ...... Господ да ги поживи... ще ги сменям!!! Особено телефона - нещо... наистина сдава багажа. За последните 24 часа получих над 50 СМС-а от ВИВАКОМ с честитки за добре дошла в ЕС, където входящият ми разговор е 2 стинки, а изходящият 8. Пък реша ли и да ползвам мобилен нет в роуминг, ще си плащам по 5.90 на ден..... Казвам ви..... няма нищо по-досадно от.... СМС на Виваком в чужда държава...... Аз толкова съобщения за целия си живот досега не бях получавала!!!

Но, все пак - какво правихме последните 2 дена?!? Във вторник, наспали се вече от приключението от предния ден, тръгнахме да се разхождаме из китния и чудно красив Чески Крумлов. Градчето е малко - около 14 хиляди души живеят в него. В стария град е запазен духа на Средновековието и очарованието на следващите векове!!! Къщи с красиви фасади, характерни орнаменти по тях, малки калдъръмени улички и вторият по големина замък в Чехия - замъкът Чески Крумлов!!! Всичко щеше да е прекрасно, ако не бяха тумбите от "дръпноочковци".... казвам ви - толкова много туристи от Азия съм виждала само във Флоренция!!! Ама.... къде е Флоренция, къде е Чески Крумлов.... Направо не е за вярване на какво са подложени братята от бившия соц.... И не стига това, ами сигурно една трета от малките магазинчета за сувенири се държат от азиатци. Говорих с 1 чех, който ми каза, че това били виетнамци....., но като гледах китайската стока, която е наводнила пазара за сувенири, мога почти със 100%-ова сигурност да заключа, че китайското братство разпределя пазара тук.

И не само това - вчера пък, при посещението ни на замъка Хлубока - на около 20 км от този в Чески Крумлов, се оказа, че баш в подножието му, в една красива сграда с двор, се разполага център за китайска медицина ..... Край няма с тези хора... Разправях аз на децата, че преди много години, когато с майка и татко обикаляхме из Полша и Словакия, ми е направило впечатление, че 80% от населението на тези държави е синеоко и русо.... Не ми вярват!!! Ама то и как да повярват... то и аз самата вече не си вярвам!!! Чудя се да се радвам ли, че България не е предпочитана държава нито от туристи, нито от финансисти...... да не говорим за инвеститори?!?! Ще си запазим националния облик, ама .... мечки главите ни ще ядат, ако говорим за бъдеще!!!

Но да не се разпилявам, че полунощ е близо, пък аз днес пак шофирах - Бърно - Прага!!! Да, сега сме в Праха......, а утре се очаква да акостираме в Пилзен.... Доста път изминахме.

Но, нейсе - връщам се на Чески Крумлов. Градчето е уютно, разположено по протежението на криволичещата Валтава, заобградено от красиви хълмове. Панелките от соца развалят гледката, но поне са санирани, боядисани, цветни и красиви. А и.... като "дръпнеш" към стария град, въобще не се сещаш за годините на соца. Напротив, радваш се, че по-доброто, по-стилното, по-смисленото от историята е останало, а именно - древността, Средновековието, Ренесанса и т.н.

Замъкът на това малко градче е умопомрачителен с историите, които може да разказва - построен някъде през 13 век, той е приютявал не една могъщи и известни фамилии и техните семейства - Розенберг, Шварценберг, Егенберг... В него има запазени килими за стени от началото на 17 век!!!! Обзавеждането в помещенията превежда туриста от Ренесанса, през Барока та до началото на 20 век. Два са много любопитните факти, с които екскурзоводът ни впечатли (сигурно е имало и още, ама.... английският ми позволи да узная само 2 ). Фамилията, притежавала замъка през 17 век - май беше Шварценберг, си е позволявала лукса да обядва със стриди :idea: :idea: !!! Представете си.... къде е Чехия, къде е Средиземноморието, откъдето са идвали тези деликатеси!!! Поднасяли са им ги върху лед и сняг от планините.

Другата история е за съпругата на един от владетелите на замъка. Мъжът ѝ я е малтретирал - биел, заточвал в кулите из замъка, влачил по килимите и т.н.. Тя е писала писма до баща си с молба да дойде и да я прибере, но той е бил военен и постоянно е бил някъде, откъдето не е можел да се върне за нея. И така дъщерята е останала до края на живота си със съпруга-бабаит. На смъртния си одър този кретен е имал наглостта да ѝ поиска прошка. Тя му отказва и тогава той я проклина.... Заради това проклятие вече близо 3 века духа на жената живее и броди из замъка . Не го срещнахме, но май и кураж нямам за подобни "забавления" :lol: .

В във всички помещения на замъка имаше изключително красиви аранжировки на лалета във вази...., но снимането беше забранено... В албума, към който ще дам линк след малко, ще видите и снимките ни от музея с кривите огледала в Чески Крумлов. :lol: Беше много забавно да се изгубим из лабиринта с огледала, а и да се видя (най-сетне в този живот ) с дълги и слаби крака .

Времето за Чески Крумлов, така добре отброено от безмилостния часовник, изтече. Сряда е и ние потегляме към Бърно като пътьом ще минем да разгледаме и замъка Хлубока край Ческа Будейовице. Тръгваме, вече добре въоръжени с точно 3 навигации за смартфон и една книжна карта в ръце. Нищо, че пътят до Хлубока е кратък и всъщност доста ясен дори за мене.... Това въобще не ми пречи вместо Хлубока над Валтава да задам на навигацията Брашов над Валтава и озовавайки се в Брашов да се чудя къде мама му стара е този проклет замък?!?!? Защото околността около градчето се вижда прекрасно, но явно, че.... някаква магия крие прекрасния замък от нас. В рамките на долу-горе половин час Коки откри моята грешка.. и ние продължихме пътя си....

Хлубока е красив, бял лебед, кацнал върху едно възвишение!!! Замъкът е бил предекориран от своите собственици и така е сменил вида си от ренесансов на бароков. Помещенията бяха богати на красиви драперии, изящно резбовани тавани, огромни килими за стени, тежки и скъпи мебели и всякаква пищност, каквато можете да си представите!!! Ако можете, де.... Аз след Версай си мислех, че вече нищо не може да ме впечатли, но Хлубока ми хареса!!! Неговата градина точно както и градината на замъка Чески Крумлов тъкмо се събуждаше от зимния си сън. Всички дървета пускаха плахи зелени листенца - да проверят дали вече е достатъчно топло, че да се покажат целите. Тревите бяха наболи в ярко зелено, а зюмбюлите, нарцисите и лалетата, ех..... моя голяма радост ! И на този фон, десетки или стотици птици пееха в луда надпревара най-радостните си песни. Въздухът - кристално чист. Тишината на природата извън големия град. Свежестта на ранната пролет и прекрасните птичи песни..... Ако можех, щях да остана в тези градини завинаги!!! ЗАВИНАГИ!!! И да си садя и аранжирам лалета и зюмбюли!!! Много лалета. И много зюмбюли :lol: . Най-разноцветни и и възможно най-ароматни... Красиви и нежни дарители на настроение!!!

Снимахме каквото снимахме, и трябваше да тръгваме към Бърно. Все пак имахме около 200 км дотам. И ако само знаехме..... какво ни чака...., щях да обърна колата, да се засиля към Прага и никога, повтарям НИКОГА повече да не си помисля за чешка магистрала!!!!!! Хора, ако си мислите, че в Бг имаме проблем с магистралите!!!! Че били на "бабунки" и с неравности! Че се ремонтирали, разбираш ли!!! Че ставали задръствания по тях...... То аз веднага ще ви "забия" следния въпрос - при това негативно мнение към българската ни реалност, как ще коментирате изминаването на 95 км по магистралата в участъка Жихлова-Бърно за 3 часа?!?!! Не.... не съм кофти шофьор. Всъщност.... съм превъзходен водач на МПС. Но най-вече в случаите, когато на МПС му се предоставя път, по който да върви!!! В случая с този участък от 95 км повечето време стояхме в задръстване, заобиколени от по още една лента вляво и дясно със спрели коли.

Аз, разбира се, вече се чудих кой селски път да избера само и само да се движа и на първата отбивка, отнасяйки една камара освирквания, си пробих път в лентата вдясно и се шмугнах към отклонението. За да изляза след 3-4 минутки обратно на магистралата, защото това отклонение водеше само и единствено към място за почивка и пикня...... Т.е.... беше си отбивка за почивка. И така, покарах си на спокойствие точно 3 минутки, след което "стак"-нах чинно пак на същата магистрала, пак в компанията на същите коли и се заредих с търпение.... В липсата на всякаква алтернатива какво да се прави, с децата предприехме отчаяната мярка да..... се редуваме да четем на глас книгата на Бела от английската школа, която тя има за домашно за пролетната ваканция - да я чете и превежда. Книгата е "Маската на Зоро" ..... Що да не?! То при тая скука на пукащата се по шевовете магистрала, трябва да ви кажа, че латино-американската сапунка за Зоро ми се стори изключителна!!!! Разбира се, книгата е към своя край вече .

Пристигнахме в Бърно и чак там на място разбрах какво с точност означава следното: "Sure you can park your car somewhere arround the block. The parking spaces are here for free, but it is usually kind of tricky to find a free spot. " Трики ли?!?! Направо се оказа цял номер да намеря къде да завра бароковия оркестър......, защото.... тая запетайка, опелът Мерива, марива или каквото и да беше, си има от онези аларами, дето ти пищят, когато колата се окаже твърде близко до нещо у което може да се задере или направо удари!!! А, когато ти се наложи да я навреш на място, което с известни усилия би могло да побере едвам бебешка количка, ха познайте дали все още не ми се причуват валдхорните от снощи?!?!

Но.... това беше само първа част от изненадата на Бърно. Втората......., е втората се оказа мястото ни за настаняване - студентската квартира на трима млади чехи!!! Не, бе..... , не избързвайте - хич даже не си търся развлечения!!! В представянето на това място, а и всичките 19 коментара от вече посещавали го туристи, нямаше въобще споменато за.... квартира, студенти или нещо подобно. Още повече и за общи тоалетна и баня ..... А и хазяинът (един младок) ми написа следното, когато правех уговорката за настаняване:

"Hi Aneliya,

I will be very happy to accommodate you and your children....."

Ти може и да си хепи, ама.... аз не съм ползвала обща тоалетна и баня точно от студентските си години, което беше преди 20 години!!! Но по-интересното тук беше изненадата на Коко и Бела - те пък съвсем, ама съвсем не са чували за подобни условия на живот.... където и да сме ходили досега, местата винаги са били поне 2-3 пъти по-класни...... Както и да е - за една нощувка биваше!!! Но преди нощувката трябваше да хапнем нещо. Аз честно казано бях много изтощена, но..... имахме по-малко от 24 часа да видим Бърно, така че излязохме на вечерна разходка. Градът е чист, просторен, спокоен и много готино осветен... Почти през 20 метра се четат табели на заведения, върху които пише "винотека" или "пивотека" , а тумби млади хора седят и пушат пред тях... Бърно, всъщност, е градът на младите, на студентите - тук има доста университети!!!

Ние пообиколихме, но бяхме доста уморени. И когато накрая намерихме ресторант, който ни хареса и понечихме да влезем, с изненада, но и с усмивка установихме, че неговото име беше "Варна"! ..... Пробвах да завържа разговор с барманката, за да ми каже откъде идва името на ресторанта, при което тя ми обясни, че било име на български град!!! Сериозно?!?!?!?!..... Тъкмо това си помислих и аз, де.... ама ми се щеше да знам как точно и защо всъщност някой е кръстил заведението си на името на нашата морска столица... Обаче, да ви кажа - отказах се да питам! След като 4 пъти, по 4 различни начина, с 4 различни израза на английски се опитах да обясня, че ние сме българи, че идваме от България, че нашата националност е българска и че държавата, на която сме граждани, е България, се предадох... Направо ми беше все тая дали женицата разбра Унгария, Бавария или България. Ако ще даже и Пактистан... Идеше ми да ѝ обърна една халба на кухата глава и да си ходя.......

Кухнята на "Варна" не работеше и поради тази причина "Зелената котка" отсреща ни приюти, нагости и в моя случай - напи ..... Прибрахме се при студентчетата и заспахме за броени секунди....

Очаквайте продължение, ама и аз не знам кога...... Пускам албумите със снимки от втория ни ден в Чески Крумлов и от замъка Хлубока.

Чески Крумлов - https://goo.gl/photos/1Ng2hYGkCmyFEwD17" onclick="window.open(this.href);return false;

Хлубока - https://goo.gl/photos/1M9wL2tqbVcjQ3wh7" onclick="window.open(this.href);return false;

[ellis_stoyanova]

Тази сутрин деня ми започна с твоя разказ...

[cchery]

Добро утро, Елисче!!!

И моят ден започна с твоя коментар! Желая страхотен Велики Петък...

[cvety_rz]

Оооо, Чери, много ти ходят дълги крака да знаеш И ти к'во видя се така в огледалото и хайде на квартира с мади студенти а, че и с обща бяня и тоалетна
Както винаги при вас е динамично, различно, весело и на моменти не до там весело