Казват, че да дойдеш в Рим и да не видиш папата, все едно никаквата не си я свършил. Кой знае дали е така, но..... дет’ се вика, то Ватикана си е баш Рим, и особено в неделен ден не е никакъв проблем да се появиш в папската земя. Даже..... е почти задължително, защото тогава точно има празнична меса, както и празнично приветствие на светия отец към множеството, събрало се на площада пред базиликата св. Петър. Е, какво да правим и ние на днешния 4-и февруари, освен да идем в миниатюрната държава?! Слава Богу, граници и паспортни проверки няма
, но пък влизането е задължително през секюрити пропуски. Няма начин в днешните модерни времена.
Площадът пред св. Петър (носещ същото име) е изключително красив - има 2 прекрасни шадравана фронтално на красивата колонада, която го обгражда. В средата се извисява египетски обелиск. На фона на косите сутрешни слънчеви лъчи, водните пръски, разхвърляни от шадраваните, бяха много красиви – като разпилени перли. Но нека да оставя сравненията и метафорите вътрешността на базиликата св. Петър.
Влизам и единственото нещо, което можах да направя, е да се притая в дъното на огромния храм и да наблюдавам играта на златната светлина, която този храм притежава повече от всички други храмове, където съм влизала. Не толкова внушителните му размери, колкото изключително изкусната му украса, изографисване, изписване и каквато и да е там думичката, са причината за това да стоя с отворена уста и да наблюдавам. Слънчевите лъчи се надбягват и подпалват златните багри по куполните тавани, а техните отблясъци слизат ниско по стените, обагрени в цвета на ценния метал и така докато достигнат в чудна решетка от снопове светлина красивия под, който не остава безразличен на тази дивна игра. Цялата църква "гори" в пламъци от позлатена светлина, които достигат своята кулминация при олтара - шедьовър на изкуството. Дори не мога да определя кое точно изкуство, защото ми се видя, че там има и витражи, и скулптури, и дърворезба, и метал... Няма друг такъв олтар. Този е началото и края! Може би най-гениалното в него е..... хм дали началото или края му, който поставя прекрасния бял гълъб, намиращ се точно в средата?! Ще се опитам да обясня - всичко в този олтар е така пищно, така по много, така светло, така блестящо, неспестено, внушително и внушаващо, че...... ако в средата имаше не гълъб, а някакъв сапфир, вече щеше да дойде в повече. Но тази прекрасна бяла птица, която е характерен католически символ, все пак "обира" прекаления излишък в останалата част на композицията. До степен, че не само на човек да не му дойде в повече......, но и да извика истинско възхищение.
След като послушахме част от неделната меса, посетихме гробницата на папа....... (брех, кой беше!) - абе от базиликата има директен вход към тази гробница, където освен саркофага на въпросния папа, има богата музейна експозиция от богослужебни символи. Всички тези символи - от най-малкия пръстен, до най-високите свещници са или позлатени, или изцяло изработени от злато. В по-голямата си част са инкрустирани с диаманти, перли, сапфири и... други скъпоценни камъни, които нито мога да преведа от английски, нито да разпозная..... Коко ми подсказва, че само с 1-2 от тях бихме могли да си купим още един апартамент в Младост ))))).
В крайна сметка, решихме, че цялото това разточителство ни идва в повече, и се измъкнахме към площада. Там интересното беше, че множеството се беше утроило и всички гледаха втренчено към една точка високо горе. Пък...... позагледахме се и ние и ни стана ясно, че прозореца, който така привличаше хорските погледи, е мястото, където самият папа ще се покаже и ще прочете неделното си приветствие. Имаше 8 минути до 12 часа и нямаше начин да не изчакаме и да не го видим. Помните ли - така започнах този разказ - няма начин да дойдеш до Рим и да не видиш папата.
Настъпва дванадесетия час, прозорецът високо горе се отваря и тълпата избухва в радостни възгласи. Папата поздравява и благославя всички и после над площада се понася мекия му, благозвучен и приятен глас. Всички слушат без да приказват. Дори Коко и Бела спряха да цъкат на телефоните си
. Момчил слуша, наострил уши - от вчера си е внушил, че разбира както италиански, така и латински
. Гласът на папа Франциск е благ сякаш галещ слуха и достигащ лесно до душите. Успокояващ. Но... нали всъщност за това са дошли всички тези хора?! Да получат благодатта на вярата си.... Но аз стоя ниско долу на площада и докато увеличавам докрай големия обектив на Никона, за да снимам светия старец, си мисля - каква ирония?! Папата е точно като малка карфичка, застанал зад високия си прозорец. Толкова чакан и толкова далечен. Така необходим и така недостижим. Тълпата жадува за него, за словата му, но той със сигурност не различава никого на площада, не чува словата им. Така е било и така ще бъде. Папата е много, много далеч от вярващите….
За съжаление Сикстинската капела е затворена в неделя. Финито с надеждите да видим работата на Микеланджело – ще остане за друг път.
Ред е на още един римски символ – фонтана ди Треви. Тълпата там е неописуемо гъста. Чудя се какво ли е през пика на туристическия сезон, който със сигурност не е през февруари. Красив фонтан и вода с цианово син цвят. Ако аз бях гражданка на Рим, щеше много да ме е яд, че не мога да му се наслаждавам спокойно, защото желаещите да си направят селфи и снимка са с „работно време” нон-стоп. Това, между другото, важи за всяка една атракция на Вечния град. Дори и през този сезон туристите са страшно много, едва се провираме през талазите от хора. На всяка крачка се спираш, за да не влезеш в нечий чужд кадър, но най-големия проблем са тесните улички и многото коли, минаващи по тях…. Навсякъде има очертания за пешеходни зони, но всичко е така тясно и мъничко, а хората са толкова много и нагъсто, че….. в един момент смесено вървим и коли, и хора и взаимно си желаем не особено лицеприятни неща…
Неизбежно е в такъв момент да си мисля колко щастливи хора са софиянци!!! Градът им е така грозен и неоправен, че няма никакъв шанс да привлече подобно колосално количество туристи. Което, всъщност, е добре……, защото ние така и така се задушаваме тук, а ако се изсипе и фотографско-туристическия елит на Изтока, сме загубени. Тук, в Рим, всичко и всеки работи в името на туриста. Изключително приятно е гостоприемството, което ти оказват в траториите и ресторантите. Обслужват те като цар – с желание, с усмивка, с удоволствие. Да не кажа, че… едва ли не те придърпват и от улицата само и само да си оставиш парите при тях. И няма такова нещо като „криво настроение” или „недоспал и препил съм предната нощ”. Сервитьорите, които са както много млади момчета, така врели и кипели в бизнеса поомачкани мъже, работят бързо, сръчно и непретенциозно. Поне така беше в ресторантите, които ние посетихме.
Оттам насетне сенегалските братя са в състояние да ти продадат дори и италианското знаме, убеждавайки те, че е българско
…. Много са изобретателни и имат стока за всеки и за всичко. Магазините за сувенири масово са притежание на китайци…. Малките хипермаркети се стопанисват от индийци и слава на Бога, поне уличните артисти, с костюми на гладиатори, имат европеидни черти…… А онези, в чийто рамене най-много се блъскахме тези 3 дена, като изключим цвета на азиатския туризъм, бяха………. да – моите любимци от страната на Александър Втори и Путин, чийто брой се конкурираше съвсем пряко с розобузестите от Острова – да се окаже, че точно тази неделя има мач между отборите на Италия и Англия в „Турнира на 6-те нации” по ръгби…… тия последните не си поплюват, когато трябва да са шумни или облечени тотално неадекватно – по шорти и сандали на фона на зимните якета, какъвто всъщност си е настоящият сезон….
Аривидерчи, Рим! До другия път!