Личен дневник - cchery

Споделено, откровено, съкровено
Публикувай отговор
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Аз пък......... ви ОБИЧАМ!!! :922 БЛАГОДАРЯ!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Честит Рожден Ден, Цветна моя Приятелко! :954 Желая ти Здраве и Щастие! Все така да си жизнерадостна, с буйна кръв и неспокоен дух! :329 Продължавай да вървиш решително и храбро по Пътя си, да даряваш Любов и Обич на близките си, и срещай много Добро, докато тичаш с Вятъра! Толкова много те обичам! :923 Приятно празнуване на годишнината ти, в съчетание с Великден!

И малко музичка за душата:

[youtube]KWbcL08g_68[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Мила, моя Деси, благодаря ТИ!!! Единственото, което мога да ти обещая със сигурност, е че ще си остана все така шарена.... Иначе... всъщност не бих могла да живея!!! :329
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

:329 :329 :329

Просто така.

Наминавам при теб.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

По морски....

Мнение от cchery »

Замислила съм се тези дни: какво значи "да разполагаш"? Със средства, с възможности, с хора..... въобще с материалните материализации на вещоманското ни ежедневие. Може би "да разполагам" е мечтата на неосъществения лидер, командор, "мъничкия" човек с голямото его.... Не съм сигурна. За себе си винаги съм знаела, че искам да разполагам с възможността да пътувам.... Не съм се замисляла дори, че това означава да имам повече пари. Това пък на свой ред ме включва сред горните категории - на искащите да разполагат.... те, признавам, не звучат никак ласкателно за хората, които описват.....
Дали с днешна дата имам пари?! И колко и с колко разполагам?!... Не ми се ще да правя рекапитулация на това. Сигурно живея така добре, че мога да бъда тук, където съм в момента. И да напиша това, което ще напиша. Ако това значи "да разполагаш" ..... значи аз разполагам.

Лятната ми морска лудост намира силен съмишленик по бреговете на южната ни съседка - Гърция. Нищо (за мен) не може да се сравни с простора на безкрайните плажове, опасали сушата, която се спуска към морето. В Гърция попадам на така необходимата ми пустош, в която няма кичозно шарени кърпи с подредени върху тях мазни от лосиони и всесилни анти-соларни помади тела. Не виждам и омразните ми пълни със со̀ма-суета погледи (со̀ма /мед./ – в превод „тяло”). Я да ви питам, всъщност - вие забелязали ли сте ги? Со̀ма-суета погледите? :) Ще обясня - когато се касае за 13-18 годишни млади момичета, се кефя страшно много на тяхната свежа (когато е свежа, де), пеперудена фриволност да показват изваяните си тела. Това е нормално и приказно... това е началото, изворът! Животът винаги поставя началото. Но, когато родилата 2 отрочета жена, с прорязани от стрии бедра и корем (комай и мозък), накъдрени и пухкави еърбеци над бъбреците, се опитва супер старателно да прикрие (още по-неуспешно) тези недостатъци, и неуспявяйки в това си начинание, тя отваря "справочника на оправданията" и обяснява как било нормално за жена на нейната възраст, изтръпвам!!!! Защото след тези жалки опити да се прикрие разрухата на времето и тленността, настъпва моментът на пълнитте с неизчерпаемо самочувствие погледи, които зад маската на себеубедеността, крият сковаващия страх на преследвана кошута. Страх, че всичко ще бъде разкрито..... и митът за "прекрасно изглеждащата за възрастта си" жена никога повече няма да бъде приет насериозно дори от самите тях...... А има жени, имам приятелки, които..... дори не се стараят да изглеждат "добре за възрастта си" - те са красотата на своите години! :954

Отплеснах се. И как ли не.... последната една година повече ми се налага да чета, отколкото да пиша и това ми липсва до почти физическа болка. Исках да кажа как липсата на подобно плажно съобщество от вегетиращи со̀мИ, ме кара да се чувствам като човек, който "разполага с всичко"!!! Всеки ден, прекаран в Гърция, в тясна връзка със тюркоаза на морето ѝ, е ден, изпълнен с богатства. Не мога да си представя да съм по-щастлива другаде и в друго време.... Когато колата поеме по виещия се крайморски път и в едно се слеят гъсто зеленото на кедрите и прозрачно синьото на кротките вълни, когато въздухът е пълен с аромата на солена смола, а стотици хиляди щурци цвъртят дивия марш на непоносимо горещия ден...., тогава, е..... тогава - тогава знам, че свободата не е само дума в речниците на всички езици. Тогава разбирам, че тя е постижима, близка и така нужна в опосканото от безумни графици, задачи и службогонство ден.... Карам колата и кракът неусетно натиска все повече и повече педала на газта. Косата е разпиляна във всички посоки, мислите са се отделили високо някъде... В този момент само безвремието е верен другар. Онзи приятел, който "ресетва" всички настройки на изтерзаните ни от съвремието същества. Връщам се много далеч в миналото, там, където часовникът чака нероден. И тихичко си плача с болката на загубеното щастие от онези години, когато избягах със задоволство от детството... Избягах, за да стана голяма.... Като че ли "голяма"-та щеше да ми даде възможност "да разполагам"..... А ми е било нужно толкова, толкова малко...... едно кротко, сапфирено късче безвремие......

Двигателят на фордик притихва под рехавата сянка на дърво с изпържени от жегата листа. Стъпвам смирено върху златото от пясъци на пустия бряг.... кърпата пада на земята, дрехите - също.... едва когато ласкава, мека и топла прегръдка пропълзява по тялото ми осъзнавам...... какво е "да разполагаш".... :954
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

Прочетох те :923

Освен в Гърция, такава спокойна синя безграничност и усещане за абсолютно безвремие мисля, че би могла да почувстваш и в Шкорпиловци :954 Разкошен жълт пясък. Огромна пясъчна ивица. Наоколо - почти пусто. Хавлии и други хора - на много метри разстояние. Тишина. Зеленото на морето и синьото на небето. Само ти и близките ти хора.

При нас сега това означаваше само ние тримата, нашият чадър и хавлиите ни. А когато Алекс влезне в морето с очилата си да разглежда дъното, а аз легна на водата, с поглед към слънцето :954 ... такъв покой и умиротворение... такова усещане за благоденствие и благополучие + признателност за живота ми такъв, какъвто е... че е неописуемо, Ани. И знаеш ли? - този път имахме много малко пари, за да изкараме почивката си. Но не се спряхме. България - България. Бунгала - бунгала. Готвим си сами - готвим си. Уют ... и вчера вечерта направихме равносметката във финикийски знаци - тримата за всичко за тези 12 денонощия на морето сме дали всичко на всичко 650 лева! Да, правилно прочете. 650 лева общо за всичко тримата за 12 дни - включително нощувките, пътните, храната и джоб-парата. Така че ако мислиш за "разполагане" и пари - не е невъзможно и с много малък бюджет да осигуриш семейната почивка. А другото, същинското разполагане - и за мен то е ключовото, истинското, важното! Прегръщам те.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от cchery »

Kleo написа:Така че ако мислиш за "разполагане" и пари - не е невъзможно и с много малък бюджет да осигуриш семейната почивка. А другото, същинското разполагане - и за мен то е ключовото, истинското, важното! Прегръщам те.
Десита, да за другото "разполагане" говоря аз... За забравеното. Знаеш ли, не са много хората, които ще успеят да се надсмеят над безпаричието, и да почнат да разполагат. Дори и аз не знам каква бих била..., ако нямах този минимум, който имам тук на Корфу... Едно обаче е сигурно - наситените впечатления в душата ми, които ще опиша (доколкото мога) след малко, нямаше да ги има, ако не бяха именно парите...., които осигуриха бензин в колата ни и ме отведоха по дивите места на острова... Сигурно можех да ида там и пеша..., но едва ли бих имала времето за това.... Мисълта ми е тази - или се откъсваш от всичко земно и материално и ставаш "дете на природата", или... я допускаш в себе си в не особено чистия ѝ вид - като гостенка от най-далечното ни минало. :)

А за теб се радвам, че си могла да "отлепиш" от суетата на града. Да презаредиш. Да помислиш и да благодариш. :954 Дано тези усещания те държат по-дълго будна от съня на урбанизацията.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Истината ви казвам - Корфу!!!

Мнение от cchery »

Да, истина ви казвам. Утре се навършва точно 14-ия ден от лето Господне на морското ми летоброене. Не е за вярване къде се изпариха тези 2 седмици по бреговете на Йонийско море… Само като се сетя как 9-те месеца на учебната година пъплят едвам-едвам с монотонността на повтаряемите и нескончаеми „Написа ли си домашните?!” и „Лягайте, десет мина отдавна, утре не можете да станете…!” и се чудя дали въобще успявам и да живея по малко през времето, в което не съм на море... :plezya se :plezya se

Горните две реплики дотолкова са убили човешкото в мен, че няма да излъжа, ако напиша, че допреди 2 дена все още усещах смазващата умора на последната година. Усещах лепкава ѝ злоба, която се процеждаше с изтерзани писъци от всяка клетка на тялото ми… и най-сетне, преди 2 дена почувствах, че съм се освободила от нея. Лекотата на утринните събуждания, прозрачността на мислите и дълбочината на усещанията ми подсказаха колко крехко същество е свободата….. във всичките ѝ форми.

Остров Корфу – откъде да го почна?! И какво повече да кажа от преждеговорящите?! Искам да съм различна, да има нещо ново, да предам онова, което не може да бъде обяснено…… кой знае дали ще се получи.

Първото ми впечатление, слизайки от ферито на пристанището на гр. Лефкими (град в югоизточната част на Корфу) беше, че тук е голяма пустош. Печеше силно обедно слънце, което с горещината на юлските си лъчи, убиваше дори и прахта по улиците. В 2 следобед всяка що-годе разсъждаваща живинка се беше изпокрила на сянка и следите на разразяващата се все още със страшна сила икономическа криза в Гърция зъбеше грозното си лице. Тук-таме вляво и вдясно на главната улица се виждаха нефункциониращи сгради, давали някога подслон на търсещия приключения турист. Имаше и претенциозни табели на студия и апартаменти, загубили своя блясък и привлекателност. Корфу със сигурност криеше своите тайни, но не и тук – на югоизток, където ние щяхме да се настаним.

Първото ми впечатление от нашето студио в студия „Ирини”, където почиваме, беше „Боже мили, та тук едвам има място за още едно допълнително легло, а трябва да се разпънат цели две………… къде, за Бога, ще стане това?!” Но……. Георгиос – собственикът на студиата (Ирини е името на неговата съпруга, която, да бъдем честни – участва в семейния бизнес само и единствено с името си :lol: ) успя да ме изненада. Пъргавият за 60+ годините си Джордж успя да разпъне и облече в чаршафи точно 6 походни легла (шест, т.к. пристигнахме 3 семейства едновременно – приятелите, с които от години почиваме през лятото), след което се срути от умора и употреби около 90% от езиковия си запас на английски :221 , повтаряйки, че оттук нататък, та до вечерта той ще е в time-out, подкрепен обилно с relax и easy реакция за всяко наше щение. В интерес на истината Георгиос се оказа изключителен домакин – на него дължим някои от най-добрите си открития по повод острова. Аз пък, по-специално, на него дължа новото капаче на 55-милиметровия обектив на НИКОН-а. Оригиналното се счупи на 2-я ден от престоя ни тук, а се оказа, че синовете на Герогиос държат в Атина мазагин за електронна и фотографска техника :D …. Съответно капачето ми пристигна за 2 дена,

Изображение

при това ми струваше само 1 самун сирене „Верея”. Т.к. Георгиос не искаше нищо да му плащам…., реших да изразя благодарността си под формата на типично български подарък….. друго нямахме.

Брегът, на който се разполагат студиа „Ирини”, и който сте виждали от снимките, които пускам, е истински вдъхновяващ. Свършва зелената поляна с високите палми и шезлонгите под тях, и….. се озоваваш в морето. Ако си човек, който обича да плува, ще ти се наложи да изминеш едни поне…….. 30 метра навътре във водата, за да се потопиш до кръста. Така е, защото само допреди 6-7 години тук на това място е имало около 20-метрова ивица от ситен, златен пясък. Морето обаче е решило друго и безжалостно я е отнело на всички собственици на имоти в този край. И всъщност дотолкова се е озлобило, че…… е принудило тези хора да пренасят (не знам с каква техника) огромни скални късове, които да слагат на границата между сушата и водата в опит да спрат нашествието ѝ. Лично аз се съмнявам да успеят да се справят с това в дългосрочен план, но засега върши работа…. Специално Георгиос все още се радва на 2 метра пясъчна ивица…., но с тъга ми показа дънерите на отсечените някога разкошни палми, които, залети от морска вода, са изсъхнали. Той дори, все още, може със сигурност да покаже и мястото, където преди е била металната врата към оградата на имота му – сега там злобничко се подхилкват кубици Йонийска вода… Всичко е море.

To be continued……
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
futarela
Философска система
Мнения: 1205
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:42
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от futarela »

:222 Страхотно си го описала ,но аз си чакам продължението :923
Истинското откритие е не да изнамираш нови пейзажи, а да придобиеш нови очи.[img]http://lines.ladoshki-forum.ru/showgif.php?imgfile=1_5Priroda_lines/1275646909.png[/img]
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Личен дневник - cchery

Мнение от Kleo »

И аз, Ани! :329
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Истината ви казвам - Корфу!!! - част 2

Мнение от cchery »

futarela написа::222 Страхотно си го описала ,но аз си чакам продължението :923
Kleo написа:И аз, Ани! :329
Е, продължавам, момичета :954 . Прекъснах само за едно топване в морето. както знаете - работният ми офис е на 3 метра от Йона..... и изкушението на тепсията от морска сол е непреодолимо.... писането пък отнема време.....

Истината ви казвам - Корфу!!! - част 1

Сега, като се замисля, не мога да се сетя какво точно правихме първия ден тук в на Корфу. Но за сметка на това, си спомням втория – скокнахме до плажа „Гарденос”. Беше една от онези непоносими гръцки жеги, в които категорично не можеш да задържиш ходилата си за повече от четвърт секунда върху пясъка. Гарденос е дълга и широка плажна ивица, която обаче бивайки лишена от предимствата на закътан залив, предложи дълбоко и студено море. Не се оплаквам. Аз обичам да плувам. Студеното през лятото реално е спасение. Ако имам забележки някакви, то те са по повод това, че бях забравила да сложа мемори-картата във фотото…. И поради тази причина, Гарденос не бе документиран от моята скромна личност. Ако обаче вие тръгнете натам, да знаете, че има 2 прекрасни таверни, разположени много малко над него с чудна гледка към морето. Село Гарденос предлага и места за настаняване, макар лично аз да не бях вдъхновена от упадъка, който видях там.

Хм, като съм заговорила за не особено красиви неща, ето и още. Нашите студиа (на снимката долу, погледнати откъм морето)

Изображение

са разположени на не повече от километър и половина от гр. Кавос. Докато бяхме на круиза с кораб до островите Пакос и Антипакос, гидът разказа, че през лятото Кавос приема ежеседмично 5000 хиляди туристи!!!! Не съм поглеждала какво се казва за Кавос в уики-то, но от това, което видях от него лично, мога да заявя, че едва ли е по-голям от… Синеморец. И ако греша в тази си преценка, то в следващата съм напълно убедена – Кавос е общият знаменател, пресечната точка, сборището, където среща си дават най-цветущите представители на изметта и сганта на британския турист до 21 години!!!! В 2 следобед, улиците на градчето, което е в типично гръцки морски стил (наблягам на гръцки, защото като цяло Корфу те пренася на запад, където Йона мие бреговете на Италия) са пълни с белезникавите тела на бледоликия британец, чийто организъм отказва да произвежда мелатонин и поради това бледата охра е прошарена, а на места дори и изцяло заменена, от розовото на двумесечно прасенце……. Младежите вървят бавно и неориентирано на групи, зениците са все още разширени в резултат на погълнатите известни и неизвестни субстанции от предишната нощ. А стилът на обличане е не по-далеч от добре известния с елегантната си и изискана линия на модата Перник. Сутиени вместо горнища на бански се редуват с джапанки, обути върху стигащи до колената бели socks….. Ще кажете – ебаси и селската клюкарка си. Ми…. не е точно така…… просто, за да не се вглеждам в измъчените и недоспали лица, които излъчваха всичко друго освен дружелюбност, погледът ми блуждаеше по страничната гледка. Ще си позволя да направя дори и още по-смело предположение – лицата на тези британски младежи излъчваха нещо като…. самодоволно превъзходство, като господарско отношение към всичко околно. Чернокожи британци нямаше…… Завършвам тази неприятна вметка с последна подробност от Кавос, всъщност това е надежда – та, надявам се поне след края на активния сезон тук, улиците да успяват да се отмиришат от киселата миризма на урина и повърнато……, а околните дървета да се съживяват от непреставащия изключително силен звук от множеството дискотеки – при нас, на километър и половина от тази клоака, дискотеките се чуваха все едно лично присъстваме на купона. Слава на Бога - музиката дънеше само вечер.

От най-известните дестинации на Корфу, се докоснахме и до Палеокастрица и плажа Агиос Гордиос. За столицата – Керкира ще пиша по-натам. Ако някога сте се интересували от Палеокастрица, то със сигурност сте видели ето тази картина:

Изображение

Вярвайте ми – мястото съществува. И е точно толкова красиво. Дори и повече. Цветът на водата е този – смарагдово зелено се редува с прозрачното на тюркоаза, а околните скали пазят тази скъпоценна красота с майчина загриженост, образувайки неповторим залив. И ако вече сте се размечтали и се виждате как топите изтерзаните си тела във водата, ще ви разочаровам…… съвсем леко. Защото за тази картинка мечтаят десетки хиляди като вас. А стотици от тях със сигурност са ви изпреварили, особено ако пристигате по обяд в Палеокастрица. Този залив го видях с очите си и докато успея да му се възхитя, хорската плът, разхвърляна по мъничката му плажна ивица, ме отврати….. не това е моята Гърция. Моята Гърция въплъщава в себе си самота и безкрайност. А там, където хората се скупчат….. и двете обстоятелства се пръскат като утринна омара при първите слънчеви лъчи.

Агиос Гордиос:

Изображение

следващата „перла” на Корфу….. Истината е тази – дори…… не стъпихме на пясъка на Гордиос. И въпреки, че очевидната причина за това изглежда да беше липсата на място, където да оставим колата, то реалната такава е, че….. с всеки метър провиране из тесните и стръмни улички, водещи към плажа, които в края си се събират в малък площад с не повече от 6 паркоместа, желанието ми да усетя тази красота, намаляваше обратнопропорционално. В добавка на това веещите се на вятъра гащи, роби и кърпи, които се продаваха по магазините вляво и вдясно, пълчищата от туристи, които с настървение правеха същото като нас и короната на всички номера, които един тесен път може да ти предложи – разминаване между кола и рейс на място, където едната страна на улицата е заета от паркирани коли, ме накараха да направя и невъзможната маневра, но да обърна колата обратно и да потърся спасението на високите планини над Гордиос. Там, за тези планини, ще е следващия ми разказ, защото това е мястото, където живее духът на Корфу. Те са неговия гръбнак, история и настояще.

Завършвам тази част с разказа за манастира Палеокастрица – идея нямам кой точно светец е патронът на този манастир. И да съм го видяла на място, въобще даже не съм го запомнила. Но ми направи силно впечатление факта, че късите ми панталони не ми попречиха да вляза и да го разгледам. Което на свой ред върна ярко спомените ми от Патриаршеския манастир „Св. Троица” около Търново – там не ме допуснаха, обута със 7/8-и клин, защото бил къс……. Абе……. какво да говорим повече за вяра и религия….. то и без това за друго е настоящия разказ.

Дворът на манастира предлага изкусителна сянка. Множество цъфнали лянове, лози с натежали гроздове, дървета на живота на поне 50 години, зеленина и прохлада, цветове и прекрасни аромати.... красиво и спокойно.

Изображение

Изображение

Изображение

Гледките са от върха, където е разположен манастира в Палеокастрица:

Изображение

Изображение

Изображение

To be continued……
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Публикувай отговор