Чери, позволено ли е да се пише в личните дневници на другите? Сериозно питам. Щото може да си е само ваше място за изливане на душата
.
Е, аз ще ти напиша малко, пък ако не може - за друг път ще знам :lol: . Ясно ми е какво ти е на душата. И на моята е такова, понякога. Много по-често не мисля за това, най-вече защото не ми се налага. С майка ми се чуваме веднъж седмично и говорим на неутрални теми - как е Яна (аз я хваля, майка ми цъка колко умно внуче има), кой какво готви, как са роднините. Аз винаги съм добре, нямам проблеми, нищо не ми тежи на душата
. Чудно какво такова безпроблемно дете съм и винаги съм била - рядко, да не кажа никога, майка ми ще ме чуе да се оплаквам. Предполагам се досещаш защо е така
. Оооо, не си мисли, че не съм се опитвала да променя майка ми - опитвала съм и още как. И сигурно ще се сетиш и за резултата....
От 5 и половина години, откакто съм станала и аз майка, се наблюдавам внимателно. Една от причините е, че не искам да съм майка като майка ми. Не искам отношенията ни с Яна да се сведат до размяна на рецепти по телефона
. И знаеш ли какво откривам - човек трудно се променя само защото е станал родител (понеже си е мое откритие, едва ли е общо валидно, така че правя уговорка, че разсъжденията ми се отнасят за мен и за моя опит). Та - за да има промяна, за да избягам от клишетата и реакциите, които ми идват първосигнално и предполагам са резултат от възпитанието ми и модела родителство, който съм наблюдавала - трябва да спра, да се замисля и да действам с разума си. Т.е. трябва да се постарая. И трябва да съм видяла нужда са се променя и да се старая. За целта съм търсила информация, анализирала съм, наблюдавала съм и пак съм анализирала - и въпреки това усещам колко ми е трудно да избера някакъв разумен и правилен подход. Познай обаче дали майка ми го прави? Не - тя си кара както си знае, може би вижда, че нещо куца, но няма идея какво е, нито пък знае начин как да промени нещо. А аз колкото и да се мъча да обясня, не ми се получава. Все си казвам, че е моя отговорността да затопля отношенията ни и всеки път нещо се прецаква. Защото някак си пак се връщам на първосигналните си реакции.... Така че сега поне се опитвам да бъда учтива, да не споря, да не се карам. Ако съм на кеф - обяснявам, ако не съм - се съгласявам и сменям темата
. Според мен няма как да стане едностранно, трябва и двете страни да полагат усилия. Но когато от другата страна нямат идея за какво иде реч - тогава дали може нещо да се направи? Не мисля.... За съжаление. Мъчно ми е, болно ми е, но това е положението, няма пълно щастие. Просто хората са си личности, характери, имат си вярвания, мироглед, морал, който няма нищо общо с родителството. Да си родител не означава автоматично да си добър човек, въпреки, че всеки родител прави най-доброто за децата си, иска те да израснат с някакъв морал и човешки качества.
Така че според мен майка ти не може да ти повярва не заради теб, а просто защото мирогледът й е такъв. Не може да искаш от нея да срине целия си свят и да го построи отново по твоя начин
. И на мен ми е мъчно като гледам как майка ми нехае за здравето си, как не може да си наложи минимални ограничения в храненето, как баща ми не иска дори да си измери кръвното при доктора. Но нямам контрол над тези неща. Така че си страдам всеки път като видя родителите си да остаряват, да са тържи, огорчени и разочаровани. Но не мога да им споделям философски теории за позитивно мислене и здравословно хранене. Просто няма да ме разберат
.
Извинявай за дългия пост.... Нещо ме осени музата понеделнишки
.
. Тази есена ваканция Музев ме изненада с идеята си - снимаха ми се котки. И макар Коки и Бели да определят Горна като града на котките... намерих само 10 модела на новата ми страст. Ето тези долните:
.
А котка е в кавички, щото това нещо вкъщи е ...... сборна формация от нокти, зъби и гаден характер. 
