Стана ми неудобно...

Споделено, откровено, съкровено
Maggie

Стана ми неудобно...

Мнение от Maggie »

Здравейте, аз съм заблудената девойка от http://mama.btv.bg/forum/viewtopic.php?t=44701" onclick="window.open(this.href);return false;
Видях отговорите и ми стана неудобно, че изчезнах, но какво да ви кажа... Вече се отказах, гледам да се храня нормално, пък като имам някаква негативна емоция - преяждам... Гледам да не се самосъжалявам, а съм приела, едва ли не, че спасение няма... Знам, че не е така, но аз докато се вайкам живота си тече... Така че благодаря ви за вниманието и стискайте палци някой ден някога да се отърва от депресията (оо да - в сериозна депресия съм...) ии да започна да се храня нормално, а дотогава - сбогом тънка талийка...
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от cchery »

Маги, от какво е породена твоята депресия?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от Kleo »

Маги, може и да не ти се вярва, но НЕ СИ САМА! :922
Да, права си, че животът си тече. И аз понякога си викам - гледай как си живеят другите хора, а пък аз... Обаче интересното е, че и аз отстрани си изглеждам екстра, но само аз си зная какво ми е отвътре. По същия начин хора, които според теб са ОК, отвътре може да се чувстват празни, несигурни или тъжни. Това е заради социалните маски, които нахлузваме като дрехи върху себе си.
Аз също съм с депресия, от повече от 2 месеца. Не ми е за първи път. Много е тежко, но всячески се старая да се съсредоточавам върху хубавите неща и да си вдъхвам вяра, че всичко скоро ще си дойде на мястото.
Подавам ти приятелската си ръка :923
Насреща съм, ако мога да ти помогна с нещо. Желая ти от сърце :954 да огрее пътя и душата ти съвсем, съвсем скоро!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Maggie

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от Maggie »

Ами то моето не знам дали е точно депресия... От състояние на крайно отчаяние преминавам в еуфория и после обратно - откачена тийнейджърска история... Добре, че беше една интересна книга, че да се взема в ръце (засега) Благодаря ви за това, че ми обърнахте внимание, това значи много за мен. Мога да се разстеля да ви разказвам проблемите си надълго и нашироко, но има ли смисъл? Всяка една от нас има толкова неща на главата си, а на всичкото отгоре жените сме били слабия пол... :D
Както и да е - желая ви хубав и усмихнат ден, и може да метна една детоксикацийка, че да не се отчая съвсем..
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от cchery »

Maggie написа: Мога да се разстеля да ви разказвам проблемите си надълго и нашироко, но има ли смисъл? Всяка една от нас има толкова неща на главата си, а на всичкото отгоре жените сме били слабия пол... :D
Маги, има смисъл само ако ти го искаш! А не другите! Който не иска, не може и изпитва неприязън да чете такива неща, няма и да го направи. Ще пропусне постинга ти! Този подфорум се нарича "Лично", а би могъл да понесе даже и заглавието "Интимно", защото му е поверена ролята да съдържа в темите си онези неща, които са много близки до човека, който пише тук. По-скоро е като изповедалня, отколкото вид взаимопомощ... макар че тя никога не е излишна!
Maggie написа:От състояние на крайно отчаяние преминавам в еуфория и после обратно - откачена тийнейджърска история... Добре, че беше една интересна книга, че да се взема в ръце (засега)
Това, драга Маги, не е присъщо само на тийнейджърите...... за съжаление :) :) . Поне при мен това са състояния, в които изпадам от 20 години....... сега съм на 35. И съм благодарна за това, защото се чувствам жива! Като жив въглен - кога горящ, кога тлеещ, но жив и разпалващ пожар....

С годините стигнах до следния извод: след като нещо е дошло и няма как да го прескоча, то е по-добре да му се отдам! Така преживях по някакъв начин следродилната си депресия и смразяващия страх от скуката, който бях развила преди има няма 4-5 години. Сега ще се боря по този начин и с хипохондрията си.......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от Kleo »

От дете съм циклотимична, тоест преминаваща лесно в крайни емоционални състояния - ту на безмерна радост, ту на горко отчаяние.
На 19 години изживях първата си депресия, беше кошмарно...
На 26 години изживях втората си депресия, следродилната. Тя беше повече от кошмар - беше ад! Лекувайки се от нея, изпаднах в обратното състояние, в т.нар. от психиатрите хипомания, тоест еуфорично, приповдигнато психо-емоционално състояние, съчетано обаче с повишена раздразнителност, невротичност, прекалена речева и двигателна активност и други неприятни признаци.
Сега съм на близо 35 години. Допреди 3 ДНИ се намирах в поредния си депресивен епизод.
Черно, сиво, мрачно...
Но ето, че започна да отшумява.
Явно доста хора сме такива, предразположени да летим бясно между плюса и минуса... да, живи сме, Черита, но това много изтощава понякога...
Сега съм с диагноза БАР, което ще да рече биполярно афективно разстройство, тоест психично разстройство на настроението, люшкащо се между потиснатост (депресия) и еуфоричност (мания или хипомания).
Трудно приех този факт. Неприятно ми е все още. Но... такъв е животът. :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Maggie

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от Maggie »

Ей душици, важното е, че си направили едно страхотно онлайн местенце, където се сътворява една приказка.. Искрено ви се възхищавам за това
ии
STAY POSITIVE ! :954 :954 :954
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от cchery »

Маги, нещо ново при тебе?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
MortishaAdams

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от MortishaAdams »

Здравейте,момичета!Поздравявам авторката на темата за смелостта да пише за нещо толкова лично.Аз също се люшкам между двете крайности на еуфория и минорно сиво настроение.Когато съм ядосана,а това се случва напоследък често,получавам такива пристъпи на неконтролируем глад и вече не знам как да го потискам.Иска ми се да си живея нормално,както преди, но нещо не се получава.По този начин миналата година качих близо 10 кг, които сега не мога да сваля , колкото и да се опитвам.В момента пия лекарства и се надявам да има ефект от тях.
С г-жа Депресия се познаваме отдавна,още като тийнейджърка,но проявите й не бяха така силни.След като родих първия път ме връхлетя със страшна сила и ме държеше близо 3 години(писала съм и в другия форум за това). Не искам да пиша какви мисли ми минаваха тогава през ума.И сега ме посещава честичко и все си казвам, в тези дни, че не трябва да се поддавам на мрачните мисли и чувства.
За сега толкова от мен.Лек и спокоен ден ви желая1
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стана ми неудобно...

Мнение от Kleo »

Маги, къде се изгуби, мила? :923

Такава полезна тема отвори, а после изчезна, недей така, чуваш ли? :940
Позволи ми да те поздравя с това незабравимо парче :954

[youtube]iUiTQvT0W_0[/youtube]

МортишаАдамс, и аз като теб на моменти трупам страшно много килограми, вследствие на вълчи глад, апетит за двама и обилно наплюскване с каквото ми падне пред очите, да не говорим колко много обичам ШОКОЛАД :plezya se После пък, ненадейно, започва друг период: на безапетитие, на тотално неприемане на храна с дни, само пия много, много ВОДА!!!, явно все пак тя ме спасява от смърт в тези моменти, вечерите са колкото порция на дете, а изобщо не закусвам и не обядвам. Отслабвам с до 15 кг, които са прекалено много за моите 149 см. После... позна! - отново се освинвам, отново се храня до пръсване ... отново + 10-15 кг ... все същата бясна въртележка, от която трудно се измъквам... като хамстерче съм...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор