Навън е бяла зима, но в хралупата ни всичко има

[ellyto]

И такаааа, ето ме и мен, след дългоооо отсъствие :lol:
Ха привет на всичк
Сигурно ще ме биете, че рядко си вясвам дупенцето тук.....но мога да измисля само купища оправдания и разбира се да ви разкажа какви неща се случиха последно време..
Уикенда съ сските мина хем супер, хем зле... :lol: :lol: Бяхме много ентусиазирани и заредени за предстоящите емоции. Пътувахме петък вечер след работа и стигнахме по късните доби в Чепеларе и хоп в ресторанта на хотела за вечеря - иииии изненадаааа имаше певица - олеле майкоооо картинката беше уникална. От една страна в ресторанта има 20 човека на кръст, от друга певицата пеее ли пеее (разбирайте леко грачене) не можеш да си чуеш приказката, беше малкоооо крива история. Бързо се изнесохме за да си лягаме да се наспим. В петък още усещах болки в гърлото и се надявах да мине. Вече ми беше писнало да боледувам и да се влача. Заформих цял месец. На следващия ден се наспахме и отидохме на ски след обяд. Спазарихме карти за лифта, спазарихме по-евтини екипировки и ски учител и хоп с лифта нагоре. Учихме се 1 час с учител и после с един колега се пуснахме по склона - беше супер. Макар и изморително, беше много яко. Вечерта се прибрахме и аз бях като убита. Спах вечерен сън около 2 часа и отидохме за щастие в друг ресторант на вечеря. Всичко беше чудесно. Установих, че и гърлото е спряло да ме боли. Какво по-хубаво от това.
В неделният ден отидохме по-рано да караме ски. Облякохме се и потеглихме. Този ден реших, че няма да нося раница с дрехи, защото ме убеждаваха, че няма да ми трябва. Даааа, ама нееее. Умрях от студ. Имах такава брутална мускулна треска от предния ден, че едвам се движих. Още от лифта ми стана студено. След това се спуснахме по пистата с един колега и имах чувството, че ще колабирам. Толкова умора ми се насъбра, беше ми студено и едвам се движих. Чаках с нетърпение да свърши пистата, която беше дълга 6 км и да слезна от ските, защотот не можех да се държа на краката си. Реших отново да се кача с лифта до горе и да покарам, но след като се качихме установих, че наистина нямам сили и ми беше толкова студено, че се лепнах за една печка. Не успях да се стопля и реших, че е време да слизам долу, но не карайки ски, а с лифта. Едвам си замъкнах ските до лифта и като ме видяха как се влача, започнаха тея от лифта да ме базикат, че съм носила ските като пушка. :lol: :lol: След това се облегнах на една стена, да подпра снага, докато чакам другата девойка да се нагласи за лифта и хоп видите ли лифта спря :lol: :lol: :lol: нееее лифта не спря сам.....аз спрях лифта :lol: :lol: :lol: оказало се, че на стената има копче за спиране на лифта и аз като се облегнах и съм го натиснала....та много се базикаха с мен, а хората висейки над планината сигурно са ме нахранили доволно. :lol: :lol: :lol: Слезнах до долу и пак се залепих за една камина и пак сума ти време не можах да се стопля...накрая се оказах с температура, толкова ми беше зле, че едвам тръгнахме от Чепеларе. Вечерта норофени, краката в топла вода, изпотяване, затопляне и бум в кревата. Викам си емиии това ще му бъде, утре ще съм екстра. И бях екстра, ама само сутринта...след обяд пак една температура, едно подуване на стомаха, едно неразположение...викам сиии яяя ходи на доктор, че ако пак се проточат нещата да не вися болна на работа...и така се оказах с болничен до края на седмицата и в леглото гледайки ТВ, на вода основно и почти без храна за да ми се оправи стомаха. Та така миналата седмица си го прекарах вкъщи. Оправих се и си починах и да чукна на дърво сега съм екстра.
Да ви разкажа за моето ходене на хомеопат. Малко съм разочарована...Реших, че трябва да отида някой цялостно да погледне на моя случай и да ми каже къде бъркам и какво мога да подобря и направя. И така отидох и се срещнах с управителката на МЦ Хирон. Известна хомеопатка, консултацията безплатна. Останах очарована, обърна ми внимание, и накрая ми каза, че моят случай бил много объркан и ми препоръчва преди да продължим нататък да мина на изследване - био резонансна диагностика с някаъв уред, който ти разчита всичко. Изчислява честитата на клетките и може да ти каже дори дали имаш разни вируси, паразити, гъбички или други бактерии. Иии аз се навих и отидох на това изследване. Да кажем, че откри проблемните ми области - в кръста (да наистина ме понаболва още кръста), показа, че имам дисбактериоза на червата, което си е тъй; показа, че имам проблем в областта на главата, което също е така (нали имам мигрена), и нещо в стомаха (предвид стомашните ми проблеми точно тогава, смея да твърдя, че позна) и така приключи изследването. Не ми откри гъбичките, които имам по тялото и не ми откри бактериите, които съм почти сигурна, че имам във влагалището. На следващия ден отидох аз при същата лекарка да обсъдим какво е показало изследването и какво трябва да направим и тук дойде разочарованието....Ами тя не ме попита грам какъв режим спазвам, какви храни ям, какви добавки освен пробиотик пия, пия ли изобщо не погледна на мен като на индивид, който има нужда от помощ, на който да помогне цялостно, а погледна като търговец. Отдели ми 10 мин. в които ме попита дали пия пробиотици, при което аз й казах Лактофлор, а тя отвърна как те не били особено добри и ми препоръча да си купя на Аквасорс нещата (пакета за 1 месец е 100 лв.), а после ще добавим и други хранителни добавки, коя от коя по-скъпа. Каза ми, че това били най-добрите и тя дори ги пиела и ала бала портокала. Разбира се, каза ми да си запиша час за консултация (платена) за да си поговорим и за хомеопатично лечение...но думите й бяха ами сега какво още да ти направим (или нещо от сорта), демек с какво още да те натоварим за да има полза за нас....точно така го приех и ми стана обидно. Тръгнах си оттам с убеждението, че това не са хората, които ще ми помогнат. Много се разочаровах, защото като лекар хомеопат, тя трябва ад има съвсем различен подход, а не търговски...
Вкъщи вече вървим към приключване, мотнират ни последните мебели и с нетърпение вече искам да се преместим. Крайната фаза се оказа доста напраягаща, поради неясно за мен причини....поради проточването на ремонта ли, поради многонадхвърления бюджет ли, поради нещо друго ли, големи нерви започнаха да се хабят за щяло и нещяло и нямам търпение да приключи всичко. Но скоро и това ще стане и се надявам като се преместим да спрат тези нерви и да се наслаждаваме на новия си дом.
Та така с мен


Чери, твоята котка е :lol: :lol: :lol: :lol: адски забавна Не ти липсват емоции в къщи покрай Пуха....и не само с котката де....недей се дава на нападенията от домочадието и не им се връзвай. (Вярно, че твоят пост беше преди сума време, ама аз от тогава не съм влизала, така че сега ми е момента да коментирам). Радвам ти се, че отделяш време за себе си и успяваш да тренираш напук на всичко и всички. Черитке, да кажа, че си страшна оправна жена. Евала. Справяш се с всичко - с къща, готвене, мъж, деца, форум, родители, спорт, вход, домашни поправки - твоята енергия край няма бре жена,евала!!!
Елисче, надявам се тази дупка, за която пишеш да минава по-бързо и да излизаш от нея. Честит рожден ден на патерица! Бъди много здрава, много обичана. Пожелавам ти да имаш прекрсни мигове, да се чувстваш пълноценна, да изживееш красиви емоции и да се чувстваш на върха на хубавите емоции! Радвам се, че си прекарала добре рождения си ден, постинга ти звучи много щастлив, за разлика от тези предходните дни. Пожелавам ти да имаш много такива дни, в които да се чувстваш прекрасно! Малко му трябва на човек за да се почувства добре
Валче, надявам се да сте преминали през грипната вълна бързо. Виждам, че е било тежко с толкова висока температура. Да ти честитя рожденника на патерица! Пожелавам му безгрижно детство изпълнено с много усмивки и прекрасни изживявания. Да ви радва много и да е много щастлив!
Бубе, Чери не ви е лесно с акълите, които някои по-възрастен дава....мога само да предположа колко е досадни, но сигурно в някакъв момент и нас ни чака същата съдба :lol: :lol:
Титка, много ми харесва този коментар: "Арменците препоръчват, като изпаднеш в такова състояние на ентусиазъм за работа, да легнеш и да си починеш ... и да чакаш да отмине."
Цвети, честит рожден ден и на твоето момиченце! Желая да расте много здрава, да е щастлива кака, да има много положителни емоции в училище, да играе, да палува и да бъде твоя подкрепа! Желая ти все така да се гордееш както с нея, така и с другите мъници, които тепърва предстоят да те изненадват с какви ли не творчески заложби.
Линди, Честит рожден ден и на теб! Желая ти много здраве, много усмивки и слънчево настроение. Липсваш ни тук, навестявай ни по-честичко

Надявам се да сте добре всичките и да няма повече боледуващи!

[Kleo]

елито, липсваше ни много, душичке

[futarela]

ЛИНДИЧестит Рожден ден ! Да си много здрава и щастлива ! ЕЛИТО , ами много време бе душко те нямяше . Ха добре дошла

[Kleo]

Искам да ви питам нещо всички тука...

1. Дали животът ви тече по-различно от декември миналата година? - защото на мен лично тотално и пълно ДА, всичко вибрира на нова, висока честота, животът ми претърпя генерална промяна и всичко се обърна на 180 градуса при мен

2. Вярвате ли в Любовта? В онази голямата и единствена любов, която пламва от пръв поглед и не признава никакви правила и пречки? - защото аз винаги съм вярвала в Нея, винаги съм чакала Нея и бленувала за Нея, но някак все ми се е изплъзвала... досега... а сега, сега вече знам, че я има, че е толкова могъща, че появи ли се веднъж, те оставя без почва под краката, без трезва мисъл и преценка, без логика, и на всичкото отгоре те помита целият, грабва те изцяло и безвъзвратно, безусловно и настъпателно, докато останеш само едно голо уязвимо същество, пулсиращо в тръпката на даването и получаването, на енергията на обичта и страстта... и хем е страшно, хем толкова истинно и приятно, че ти ставаш готов на всичко, само и само да изживееш всичко на макс...

От началото на месец декември 2012 година ми се случват такива неща, които никога не съм желала и искала в живота си, никога не съм се борила за тях съзнателно, дори напротив - винаги съм се заричала пред самата себе си, че на мен такова нещо никога не може да ми се случи!

Само че фактите са факти. Говорят красноречиво. По силата на реалното им битие и съществуване. А когато фактите крещят, дори Боговете мълчат, има една такава приказка, нали така? Поех риска. Отдадох се на случващото се. Не съжалявам и миг. Животът ми се промени. Това е. Най-накрая успях да споделя с вас и много ми олекна, скъпи приятелки, ама много! Благодаря ви Бог да бъде винаги с вас!

[ellyto]

Какви хубави думи си написала, Деси! Радвам се, че се чувстваш така и че си щастлива. Пожелавам ти все такъв позитивизъм да лъха от твоите постове.
Аз лично не усещам някаква промяна от миналата година. Може би твърде много напрежение се е насабрало и не мога да се отпусна да усетя каквото и да било хубаво.
Фютка

[cchery]

Ели, толкова ми липсваше тук с жизнерадостните си постинги, от които пролетта се процежда, че четох с огромно наслаждение това, което си писала вчера! Четох и се смях за лифта и ските, мислех си за това как цяла седмица си "пазила" леглото и за пореден път се разочаровах лично от търгащината, в която лекарите обръщат своята професия! Но едно по едно.

Случи ми се веднъж да спре откритият лифт, на който се возех с тогава 2-годишния Коки. Айде да речем, че детето беше на 2 и половина години, но това с нищо не прави ситуацията по-добра. Говоря за Драгалевския лифт към Голи връх. Половин час, 10 метра над земята и с едно малко, правещо опити за летене, дете ми се видяха .... най-кристално ясно и пълно ИЗЖИВЯНИТЕ 30 минути в моя живот. Имаше към края момент, в който си мислех дали наистина не можем да скочим - така или иначе Коки беше навит :lol: . Та сигурно хората, на които ти си им спряла лифта, не са били благослонни към теб. Хубавото е, че не са знаели, че си ти, та благословиите са отишли някъде в неопределеното пространство, пълно с безцелно похарчена човешка енергия.

Що се отнася до боледуването миналата седмица, явно си изкарала Версия 2 на неизвестния, но постоянно циркулиращ из медийното и не само :lol: пространство на грипа. У нас Бели го изкара като тебе по-тежко с висока Т, а Коки с повръщане. Но предимството да си дете се открива дори и в такава ситуация - те боледуваха от ден до пладне. И вечерта вече бяха добре. Дано да ти е за последно този сезон! НАИСТИНА!

За МЦ Хирон съм чувала. Но само чувала. Принципно аз докато открия д-р Угринова от МЦ Фитолек (пак медицински център ) се лутах дълго. Реално я открих по съвет на лекар-хомеопат, при който водех децата тук в Младост. Тази лекарка ми каза "Аз не мога да се справя с това, за което ми водите дъщеря си! Но мога да ви посъветвам къде да идете!". Хареса ми тази честност и така открих Угринова. Както и да е! Гадно е, тъпо е и подсъдно дори подобни практики да съществуват. Човек отива с надежда, с желание и дори и с нагласата да говори за себе си, за ЦЕЛИЯ себе си, колкото и да не звучи добре на български това словосъчетание. А получава бактерии, микроби, проблеми тук-таме и ............ АКВАСОРС.... . Това не е подход, не е и лечение. Това е мошеничество. Не знам как смяташ да организираш по-нататък търсенията си относно здравето ти, но ...... какво да кажа..... ще ми се да попаднеш, където трябва. Всъщност ти го пожелавам!

Ние вкъщи сме добре. Лош кот и тя.... :1140 . Оня ден, за съжаление, пак ми опика дивана и убийте ме не знам на какво се дължи това. А се беше спряла последните 3 месеца. Децата са добре - засега нямаме никакъв грип на гости. Момчил се върна от щатите и ако да беше и преди това вечно оплакващ се от недоспиване и умора, сега е просто цар, намерил си съюзник - часовата разлика ..... .

Аз пък не се оплаквам - доволна съм, че видях как мога да бъда организирана и нищо да не забравям дори и да съм сама с децата. Как мога 2 седмици да изкарам без телевизия - като изключим детските на децата, към които се включвах за около час вечер. Разбрах, че вечерята ми може да мине и без задължителния до тогава аперитив или чаша вино и като цяло, че мога и сама. НО НЕ ГО ИСКАМ! ТОВА - ДА СЪМ САМА! И това разбрах!

Миналата седмица Коки ми донесе една прекрасна шестица по английски от у-ще. Отбелязвам я, защото вече бях писала някъде как се изненадах от четворките му по този предмет. Миналата седмица имаха контролно върху преговор на 1 модул от 4-5 урока и .... се е справил блестящо - тестът е точно 2 листа и половина малък формат. Наистина съм впечатлена. А този понеделник имаше тест по другия английски от "Училища за Европа" и оценката от него е 100%..... , т.е. без грешка. Отчитам го, защото има още един извод - аз намерих време да седна и да го видя как прави преговорите си и на кое обръща внимание. Наблегнах му на 2-3 места, че пропуска важни неща ииииии ето - има резултат. Да, шестиците са страхотно нещо, но граматиката, която е усвоил и която ползва свободно е най-важното постижение.

Бела си намери (май) танците, на които би искала да ходи. Не си спомням дали бях писала или не, но се разочаровах от "Роберта"-балет. Не ми се обясняват подробности - само искам да к ажа, че прекарахме 1 седмица в търсене на нова трупа, в която Бели да се включи и я намерихме в частното училище "Меридиан 22", чийто вход е срещу нашия вход и се намира на гърба на училището на Коки и Бели. Там Бели репетира хип-хоп и е много щастлива от това.

Та така..... от нас. Вижда се края на зора в офиса с големия ни проект и ми е трудно да изразя огромното си удовлетворение от това, т.к. имаше критични моменти, недоразумения, спорове и неизпълнени срокове. Е, в края на тази седмица се надявам да се похваля, че всичко е приключило и че сме си "изработили" заплатите както трябва.

[Kleo]

На днешната беседа темата беше предвидена да бъде: "За или против смъртното наказание?".
Добре де, ама... един от потребителите на центъра ме помоли да не говорим за трупове
И се наложи да измисля нещо в движение, предложих на клиентите те да изберат темата тогава... а на мен ми хрумна още нещо - да обсъдим дали някой усеща нещо различно след декември 2012 година... само подметнах и една от присъстващите каза - няма по-подходяща тема според мен, давайте да поговорим, моля ви, речено-сторено, жената се подпали, запали и всички нас, и накрая се спряхме на следната благодатна темичка за дискутиране: "Новата енергийна епоха. Невидимият свят. Накъде сме се запътили след "края" на света?" Великолепно се получи! Такова синхронизиране между участниците в беседата! Толкова плавно водене и модериране от моя страна! Всичко беше гладко, блестящо и страшно красиво! Благодаря на Господ за намесата Му... това е.

[Нели]

Ето послание от моята Ани:
:1024

[cvety_rz]

Вихърче, радвам се за теб
Чери, и аз като тебе разбрах, че мога да се справям сама, но не искам
Извинете, че все минавам на бързо, но не ми стига времето.Мисля за вас и искам да пиша повече, защото определено има за какво, но все не успявам
Днес в Разград имаше крос по случай празника на града 28.01. Освобождението на Разград и Райчето участва в групата за момичета 9-12 год. на 600 м. и сме първи и то с голяма преднина.Много се беше притеснила и дори си поплака, заради по големите, но се справи отлично Прилагам и една снимка

[ellis_stoyanova]

Добро утро!Цвети,браво на Рая,страхотна победа,тези мигове са толкова сладки и безценни!Вихърче,от както аз те познавам не си била по-еуфорична,дано всичко бъде прекрасно за теб

[ellis_stoyanova]

Момичета,днес ходих за бележка за детските и счетоводителката ми каза,че фирмата за която работих е закрита и аз оставам без майчинство,единствения шанс да получавам някакви пари е да се регистрирам в БТ,и от там в нои от където да получавам някакво обезщетение за безработица,толкова ми е трудно да осмисля всичко,че едвам пиша,немога да дам децата си на градина,защото и да започна работа,няма кой да ги взима,нещата се объркват тотално,толкова съм смазана и отчаяна,незнам какво да си мисля,плаче ми се,а от безсилие немога,писна ми да ми се стоварват такива гадости,писна ми от целия скапан живот,в нашата скапана държава,досега никога не съм роптала срещу това,но неможе по министествата и ДА да се раздават милиони за бонуси за служители,които ги мързи да си отворят устата,а нас майките да ни третират като 3-то качество хора,да нямаш никаква сигурност,отчаяна съм,бясна съм,а най-много ми е жал за 2 прекрасни дечица,които съм родила и до сега възпитавах с любов за Родината,но край,днес си обещавам един ден тези деца да не дадат и стотинка на тази измекярщина тук,от днес нататък ще се боря и макар и след години да ги изведа от нашта "мила Татковина"и ще ми говорят как всячески се борили да запазят младите в БГ,да,като ги докарат до просия може би...