Кои неща ви зареждат положително, мецанки?

[Kleo]

[img]http://i59.tinypic.com/28jyviq.jpg[/img]

[Kleo]

Да изпием по една шоколадова пяна с приятелка в събота вечер, в сладкарница в Люлин, ей така - спонтанно решение, споделено желание и от двете ни - тя ми е бивша колежка и винаги, когато се видим, съм много щастлива. Хубаво е човек да има такива хора в живота си! Може да беше за час и половина, но срещата ме зареди така, сякаш бяхме в компанията си поне няколко чАса време... усещане за топлина, уют и споделеност ...

[Kleo]

Късметчетата от КАФЕ, сутрин, особено ако са различни от добре познатите ни, като тези например:

"Ни казал, ни чул, ни видял - тези три принципа спестяват проблемите, ... , но притъпяват сетивата!"

"Вие сте един чудесен, прекрасен човек, човек с много качества и достойнства - просто защото съществувате. Това е правилната гледна точка..."

"Всички искат да се върнат към Природата, но никой - пеша"

"Живей еднакво и насаме, и пред хората" - Сир

"Сънят променя решенията."

"Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава, без да притежава"

"Ако ви се налага да се преборите със себе си? Въоръжете се ... с търпение :lol:

"Дай на другите това, което искаш за самия себе си!"

[Kleo]

[Kleo]

[Kleo]

Разглеждане на картинки в Пинтерест:

[Kleo]

Този спомен ме зареди много положително днес:

[img]1919156_1288936065597_5690602_n.jpg[/img]

Хм, забравила съм как да си прикача снимка тук...

[Kleo]

Стоенето вкъщи цяла седмица.
Нищо, че съм болна и е с цел лечение.
Почивам си и си правя каквото си искам по цели дни.

[dexter]

Ето такива неща

https://brightside.me/article/15-photos ... its-33255/

[Kleo]

Декс, и аз обичам много подобни неща като посочените от теб снимки. Благодаря, че сподели!

[Kleo]

55 години любов - най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016



Текстът е изпратен като част от играта на Edna.bg "Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 година".

Най-прекрасното нещо, което ми се случи през 2016 беше през лятото, по-точно през юли. На 23 юли аз и мъжът ми навършихме 55 години съвместен живот.

Предварително измислих какъв празник мога да спретна. В ресторант? Не, по-добре е да бъдем у дома, в по-интимна обстановка. Ще поканим само нашите пораснали деца и не чак толкова пораснали внуци – 5 на брой.

Представих си каква богата трапеза ще подредя. Масата ни е разтегателна и ще побере всичките единадесет души – 5-членното семейство на сина ни и 4-членното семейство на дъщеря ни. Ще извадя сервиза за хранене, който употребявам само по Коледа и Великден. Ще лъсна най-финия кристален сервиз, ще изстудя шампанското.

За храните и напитките не се притеснявах – познавам вкусовете на всеки един от единадесетте и нямаше как да сбъркам с менюто. Като допълнение ще има домашна баница и торта от бишкоти с боровинки.

Да, ама не! Едно е да мечтаеш, друго е да реализираш мечтите си.

Първа ни отказа внучката, студентка в Англия. Тя се върна през юни и каза, че не може да стои повече от 20 дни, защото трябвало да работи там, за да си осигури престоя за следващата година. Донесе ни бутилка уиски, закупено от летището в Бирмингам, но вместо 19 паунда ѝ се наложило да плати допълнително още 9 заради Брекзита, нали е гражданин на ЕС.

Отказа ни и най-големият от внуците, студент в САЩ. Той е роден и живее там с родителите си. Още не се беше съвзел от дългото пътуване, връчи ни бутилка уиски, закупена от летището в София, извини се и потегли за Златни пясъци. Там трябвало да работи за туристическа фирма, за да усъвършенства българския си.

След внуците, от Ню Йорк пристигнаха синът ни и снахата с двамата си по-малки синове. И те ни донесоха подаръци, придружени от извинение, че не са за дълго и трябва да посетят родителите на снахата във Варна.

Мислехме, че са ни сигурни само дъщеря ни и сина ѝ, ученик в 11-ти клас, защото живеят в София. И тук се излъгахме. Тя щяла по това време да бъде на спортен лагер, а синът ѝ – може би на море с приятели.

Е, какво да се прави! Не се наложи да разтягаме масата. Не си направихме труда да вадим празничния сервиз и кристалните чаши. Нямаше и шампанско…

Приготвихме си с мъжа ми скромен обяд, наляхме си от домашното червено вино, събрахме спомените от щастливо изминалите години и на тиха музика се върнахме към времето на нашата младост. Тогава, когато светът беше за двама. И тъкмо да изпаднем в носталгично настроение, на вратата се позвъни. Отворих и О, Боже! Беше Радослав, синът на дъщеря ни, с огромен букет от 55 червени рози! Поздрав от отсъстващите!

Празникът зави в противоположна посока - към бъдещето. Напълнихме още една чаша, със сок, и си казахме „Наздраве!“.

Автор: Радост Иванова