Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Свобода на словото
Заключено
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cvety_rz »

cchery написа:Днес имах много шантав ден.... Какво ли не свърших, само.... дето все чувствам, че нищо не върша :1139 :1139 :1139 . Записах си чак за АГ и мамография - профилактични. Оплаках се от куриера на Рапидо, който в петък сътвори голяма простотия. Насадих си едно цвете - дърво на живота, което ще подарявам. Бягах под снега. Учих. Сготвих мусака. И дори ходих на въздушна йога :fan :fan

Мисля, че е време да спя.....

Лека нощ на всички!
Нищо не била свършила......сладурана :923
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

cvety_rz написа:
cchery написа:Днес имах много шантав ден.... Какво ли не свърших, само.... дето все чувствам, че нищо не върша :1139 :1139 :1139 . Записах си чак за АГ и мамография - профилактични. Оплаках се от куриера на Рапидо, който в петък сътвори голяма простотия. Насадих си едно цвете - дърво на живота, което ще подарявам. Бягах под снега. Учих. Сготвих мусака. И дори ходих на въздушна йога :fan :fan

Мисля, че е време да спя.....

Лека нощ на всички!
Нищо не била свършила......сладурана :923
И аз си помислих същото, ама такава си е нашата Ани :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cchery »

Kleo написа:
cvety_rz написа:
cchery написа:Днес имах много шантав ден.... Какво ли не свърших, само.... дето все чувствам, че нищо не върша :1139 :1139 :1139 . Записах си чак за АГ и мамография - профилактични. Оплаках се от куриера на Рапидо, който в петък сътвори голяма простотия. Насадих си едно цвете - дърво на живота, което ще подарявам. Бягах под снега. Учих. Сготвих мусака. И дори ходих на въздушна йога :fan :fan

Мисля, че е време да спя.....

Лека нощ на всички!
Нищо не била свършила......сладурана :923
И аз си помислих същото, ама такава си е нашата Ани :923
Аз, обаче, съм повече от сериозна.... :cry: :cry: :cry: ......
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cvety_rz »

cchery написа:
Kleo написа:
cvety_rz написа:
cchery написа:Днес имах много шантав ден.... Какво ли не свърших, само.... дето все чувствам, че нищо не върша :1139 :1139 :1139 . Записах си чак за АГ и мамография - профилактични. Оплаках се от куриера на Рапидо, който в петък сътвори голяма простотия. Насадих си едно цвете - дърво на живота, което ще подарявам. Бягах под снега. Учих. Сготвих мусака. И дори ходих на въздушна йога :fan :fan

Мисля, че е време да спя.....

Лека нощ на всички!
Нищо не била свършила......сладурана :923
И аз си помислих същото, ама такава си е нашата Ани :923
Аз, обаче, съм повече от сериозна.... :cry: :cry: :cry: ......
Чери, не са ти обективни чувствата.Просто е някаква фаза, в която явно имаш по- големи очаквания от себе си.Да пишеш после как е минал прегледа :329
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Нели »

Здравейте, мецанки!

Аз съм добре, само дето... се разболях! :1062
Завърших почти дисертацията, буквално трябваше вчера да я дооформя и да я изпращам на научния си ръководител за мнение, когато се оказах в положението на 85-годишна баба + лека температура, пълно безсилие и сънливост. Тръшнах се от нещо, което може и да е вирус, от което адски мъчително ме болят коленете, глезените, костта на подбедрицата и кръста, а като капак на всичко вчера бях толкова скована, че не можех не само да стана от леглото, а дори са се завъртя в него. Освен това ме пронизваше такъв студ, въпреки, че бях облечена, под одеалото, а климатикът беше на 28 градуса, че имах чувството, че студени тръпки пълзят по мен и вътре в мен, чак в костите.
Натопих краката в гореща вода, изпих колкото чай можах, а вечерта - и един Аспирин, за да заспя, защото толкова мъчително ме боляха костите и ставите, че ми се плачеше.
Днес положението е почти същото с тази разлика, че съм като 70-годишна баба - краката и кръстът ме болят, но мога да ставам. Пак нямам много сили и ми е студено, но не чак толкова.
За утре се налага да се вдигна, защото трябва да ида в университета, при това два пъти - между 8 и 11 ч. сутринта и после от 16 ч. до 18 ч. - в сесия сме и трябва да проведа изпити.

Ако сложим настрана субективното ми усещане с това разболяване и потърсим емоционалните причини, то картината е такава - колене, кръст, крака - всичко, свързано с опора, с това да вървиш, да продължиш напред. Истината е, че нещо напоследък се чувствам сама и без опора, без помощ и подкрепа. Не в любовния смисъл, а в човешкия. Имам чувството, че съм оставена сама да се справя с някакво разстояние, с някакво препятствие. До голяма степен това усещане се подсили в последните 2-3 седмици от конкретни случки с конкретни хора. Подсили се и от някои парични проблеми, с които се налага да се справям в момента, а дори не съм започнала да давам пари за абитуриентския бал на Вили. Не ми се разказва, но се налага да направя изводи от ситуацията за себе си.
Как пък веднъж и на мен не ми се случи нещо да ми се получи по лесния начин?! Защо все с мъка, все със зор?! :328

Както и да е. Ще се оправя. Не за друго, а защото нямам избор. :954

Прочетох ви назад. Ани, това, което описваш, с усещането, че не сме свършили нищо съществено, ми е МНОГО познато. То до голяма степен е нашата, женска, роля. Какво имам предвид? Женската обичайна работа (само, моля ви, дано някой не се хване да ме обвинява за "джендър стереотипи" :mad: ) е такава - множество задачи, нито една от които не е обемна и не дава бързо видим резултат. Само си представете традиционния бит на семействата от преди, примерно 100-150 години. Мъжът ще насече дърва, после ще ги нацепи - веднага има видим и обемен резултат. Жената ще плете - бримка по бримка, ред след ред. Резултат ще има, но след време. И резултатът след седмица например ще е зависим от малките, невидими, "безрезултатни" усилия днес, утре, вдругиден... Ако мерим света с мъжки аршин, жената нищо не върши - няма видим, бърз, обемен, ясен веднага резултат. Ако мерим света с женски аршин, мъжът нищо не върши - нацепил вчера дървата и оттогава нищо не е подхванал, а жената не се е спряла.
Ние сме жени, можем да вършим и друга работа, но не ни се получава естествено. Добри сме в това да отмятаме множество уж дребни неща, всяко от които има значение, което става ясно някога, след време. Остава само да се научим да рзбираме, че, това, което сме направили, не е "нищо". А и как децата и мъжете ни да виждат и ценят значението на това, което правим, ако ние самите не правим това?

Фют, честит имен ден! (Макар, че не си се появявала тук скоро.)

Вер, къде си? Липсва ми "обраното" ти присъствие в стил хайку, което е осезаемо, дори с телеграфния си стил.

Сиренце, какво ново при вас?
При нас чак сега мина устният изпит по немски. Вили го взе с С1, отдъхна си. Беше се притеснила.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

Нели, прегръщам те силно и ти благодаря за горния пост! :923 :923 :923

Напълно съм съгласна с теб, че:

1. Костната система на енергийно-духовно ниво всъщност отразява усещането ни за опора, сигурност, стабилност, надеждност, заземеност, подкрепа, сила, устойчивост, спокойствие. Щом страдат кости, стави, колена, гръб, мускули - съвсем възможно и вероятно е да се чувстваме претоварени от работа, ангажименти и отговорности. Или пък да сме поставени в ситуация на "плаващи пясъци". По някакъв начин сме загубили твърдостта си, непоклатимостта си, центрираността си. Поне аз така те разбрах. Извинявай, ако нещо не съм те разбрала правилно.

2. Типично Женската и типично Мъжката работа /или поне традиционно възприетите женска и мъжка дейности/ наистина са различни. Докато жената все върши нещо, понякога тъче на 100 стана, примерно едновременно пере, простира, готви, подрежда, занимава се с децата успоредно на всичко друго, украсява, плете/шие/бродира, мие съдове, проветрява, полива цветята, пазарува, бърше прах, почиства, сортира, помага с домашните, ... , то мъжът е възможно "просто" да изхвърли боклука, да измие колата, да се погрижи за отоплението у дома, да ремонтира нещо, да поправи друго нещо, да вдига тежести, да изпълни някакви битови и електротехнически дейности, ако е на село - може да нацепи дърва или да нахрани животните, но ... често свършва с неговата част от домакинството доста по-бързо и видимо в сравнение с жената, а тя продължава ли продължава да вършее наоколо. Нали така? И по мои наблюдения знаете ли кога трудът на жената се оценява най-силно? Когато по някаква причина тя просто СПРЕ да върши обичайните за нея неща. Тогава цветята увяхват, децата се потискат, в дома се наслагва прах и липсва усещането за уют и красота, мъжът става нервен, всички са гладни, мрънкащи и неспокойни, прането се трупа, съдовете започват да вонят ... и т.н. И тогава може би става кристално ясно на всички домуващи колко МНОГО работа ВСЕКИДНЕВНО върши ТЯ, домакинята, царицата на царството, наречено семейство. Поправете ме, ако греша. Но това са моите наблюдения.

И още веднъж - благодаря ти - за това, че след твоя постинг най-накрая прописах така както аз обичам да го правя - напоително и с чувство, искрено и автентично. ... По темата съм писала и тук, цък!, ако искаш виж, Нели.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cchery »

Kleo написа:И още веднъж - благодаря ти - за това, че след твоя постинг най-накрая прописах така както аз обичам да го правя - напоително и с чувство, искрено и автентично. ...
Е, сега вече се обидих :126 :126 - аз какво ли не направих, буквално те и дразних за някои неща само и само да се изкарам от розовата черупка, в която си се навряла, и накрая Нелката те измъкна от нея........... :328 :328 :328

Майтапя се, наистина. Няма значение кой, а само фактът, че..... най-сетне не виждам нищо излишно захаросано или пък умишлено окастрено от теб..... Знаеш ми съображенията - няма да се повтарям!!!

Нелка, мога само да ти пожелая днес денят ти да мине значително бързо, за да не се мъчиш.... едва ли ще се чувстваш бог знае колко по-добре!!! Не съм чувала и не съм преживявала такъв грип - да ме болят костите.... виж, малко преди Коледните празници, ме боляха зверски тазобедрените стави. И най-лошото - боляха ме още повече като легнех. Но то беше по причина, че прекалих със седенето пред компа..... сега съм добре.

Вчера минах на АГ прегледа - на ехограф и на мануален преглед всичко ми е перфектно. В понеделник чакам и резултата от цитото. Обаче моят лекар, и акушерките, които му помагат, са категорични, че цито трябва да се прави на 6 месеца. И то не, защото съм на 40+, а защото "давността" на това изследване е 6 месеца...... Пфу..... Ама аз смятам да ходя на 8-10...., защото иначе е досадно.

Днес ходих да тичам - майко мила, какъв вятър и студ. Аз подцених студа, защото навън грее такова хубаво слънце и не се облякох много добре и ми трепереха зъбите. А на моменти, вятърът буквално ме спираше..... толкова силен беше. И като за капак - бедрата ми бяха трудно подвижни, защото снощи ходих за втори път на въздушна йога и ги преразтегнах - дотолкова, че днес съм МТ.... Очевидно, обаче, не съм дооценила преразтягането, така щото днес, тичайки, ми се налагаше първо да си ги събирам :221 :221 , а после да ги заставям и да тичат........ :955 :955 :955

Ето какво ме вдъхнови днес в началото на деня:

Изображение
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

По-скоро съм в творческа пауза напоследък.
Някак четях другите хора, чуждото слово.
Потапях се в техните светове.
А от мен нищо ново и качествено не излизаше.
Затова споделях ли споделях статии и линкове.
В розов балон не съм била, но нарочно бягах от черното и сивото - тук си напълно права, Чери.
Не окастрях умишлено себе си, ... , по-скоро събирах себе си ... пълнех се ... а не стигах до празненето.
До днес. Надявам се и довечера, или поне през уикенда, това да продължи.
Защото ми се пише. Много ми се пише отново. На астрологическа тематика.
Отдавна не съм публикувала нищо нито в блога си, нито във Фейсбук-страничката си.
И това вътрешно ме мъчи вече. Разочаровам себе си. Разочаровам почитателите /аудиторията си.
Ани, кога си ме дразнила?! Не помня такова нещо. С теб просто си дискутирахме и диалогизирахме.
Както само с теб си можем :922 :922 :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cvety_rz »

Нели, съжалявам да прочета, това което прочетох :cry: Дано вече да си по- добре :940
Момичета, много истински и искрени постове.На мен в момента много ми тежи точно на тази тема и сякаш дори не искам да говоря.Толкова ми е трудно на моменти да се справям с всички задачи.И понякога ми се иска някой да помисли за мен и да ми направи поне закуска :328 Готвя, сервирам, мия чинии в много от случаите дори не ям от готвеното.И още куп други неща.Не казвам, че Симо лежи и не помага.Прави го, но някак на мен не ми стига.
Чери, сега разбирам, че цитонамазката трябва да я правим на 6 месеца.Аз ще отида чак лятото.Много ми е неприятен този преглед и процедурата :1052 Пиши после за резултатите.
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Нели »

Kleo написа:Нели, прегръщам те силно и ти благодаря за горния пост! :923 :923 :923

Напълно съм съгласна с теб, че:

1. Костната система на енергийно-духовно ниво всъщност отразява усещането ни за опора, сигурност, стабилност, надеждност, заземеност, подкрепа, сила, устойчивост, спокойствие. Щом страдат кости, стави, колена, гръб, мускули - съвсем възможно и вероятно е да се чувстваме претоварени от работа, ангажименти и отговорности. Или пък да сме поставени в ситуация на "плаващи пясъци". По някакъв начин сме загубили твърдостта си, непоклатимостта си, центрираността си. Поне аз така те разбрах. Извинявай, ако нещо не съм те разбрала правилно.
Абсолютно правилно си ме разбрала. :954

Днес е по-добре, ставам по малко, почти нищо не ме боли, но ми е много отпаднало, по-голямата част от деня я прекарах легнала, някаква суха кашлица се мъчи да се прояви. Но като цяло нещата са по-добре.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

Радвам се, че си по-добре, Нели! :524 Оздравявай бързо и напълно! :524 Утре да си свежа като краставичка! :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Заключено