Деси, изчетох с интерес какво си постнала относно брака. Аз се впечатлих и ще обърна внимание на 2 от тези неща, защото се доближават много до моите разбирания.
2. Понякога ще ти се струва, че мразиш партньора си. Обратното на любов не е омраза, твърди Паризи, а безразличие.
Действително не омразата, а безразличието е най-пагубното отношение, което някога съм получава. Следствие на което е и най-тежкото усещане за бездънна пропаст, липса на смисъл и безнадеждност, проявявало се у моята душа. Познавам тази болка. Тя не подлежи на словесно описание. Съотнесено към темата на поста - действително е много добре партньорът да си зададе въпроса: мразя или ми е безразличен/на половинката ми преди да поиска да прекъсне връзката.
5. Ти не си половинката си. Не че е нещо, което не знаеш, но това е един от ключовите моменти на осъзнаване в една връзка. В началото колкото и да си мислиш, че с половинката си приличате, се оказва, че някои от възгледите му не съвпадат с твоите. Но именно в уважението към тези различни мнения се крие ключът към успешните взаимоотношения.
Да осъзнаеш, че влизайки във връзка, това не те прави половинка на едно цяло, за мен е
ключов момент. И чувам сега един хор, който граква срещу мен: "Ама как така?!?!?! Нали е точно обратно - двама души като се съберат да направят едно цяло!!!!". То пък всъщност къде ли и да го чуя този хор при положение, че тук сме си само ние :lol: :lol: :lol: . Но... се замислям дали да не споделя поста на Деси във фейса. Така де - разсеях се, а искам да обясня какво имам предвид. За мен ОГРОМНА грешка е партньорите в една връзка или брак да формират цялостност като допълващи се половинки. Рядко на света могат да се открият напълно еднакви личности - под еднакви се разбира като мислене, светоусещане, възприемане на околния свят, отношения, общностност, цели, мечти, реализации. Това дори ми звучи като създаване и сплотяване на екип, а не като двойка, определяща своето съществуване по правилата на любовта. От друга страна опитът ми показва, че запазиш ли своята индивидуалност, не загубиш ли нищо от образа, който е привлякъл партньорът ти, си гарантираш да бъдеш интересен на другия дълго време. Винаги съм се чудела, когато видя двойка, които правят всичко заедно, тези хора изпитват ли удоволствие или просто живеят?
И като капак за всичко мога да отбележа: една двойка осъзнае ли, че:
3. ..... част от проблемите нямат решение.
ще бъде завинаги щастлива. Защо ли?! Защото проумях, че ние хората отделяме много повече от 50% от времето си да си блъскаме главите как да решим даден проблем... при това с посредствени резултати от тази борба. Не знам защо така е устроен човек, че вместо да прегърне хубавото, да го мултиплицира и разпространи, изпитва неистов интерес да се блъска да решава драми. На 40+ мога смело да заявя, че по-често НЕ приемам битки, които не са мои. Като пряко следствие от последното е едно проглеждане, при което видях колко много хубави неща има в живота ми, които заслужват моето време, внимание и отношение.