РАЗВОДЪТ... преди и след него... какво става с живота след развода?

Свобода на словото
Публикувай отговор
ellyto

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от ellyto »

Нищо случайно няма, Деси!!! Ти постоянно мислиш на тази тема и за това и попадаш на такива статии...ето и тренинг си пуснала ...
Защо например аз не чета такива статиии...ами защото не ме вълнуват!
И пак да попитам....какво от това, че не носиш фамилията на мъжа ти? Коя връзка е идеална и няма скрибуцания? Не вярвам, че има такава и е напълно нормално да има такива периоди, когато нещо не върви. Разбира се, че ако решиш да се ожениш то това е с идеята да продължи до края на живота...едва ли има човек, който тръгва с нагласата, че ще се развежда. Но и да се разведе човек, какво от това? Хората се променят и когато не те устройва нещо и не се чувстваш щастлив, просто продължаваш напред! Това е! Ти си решила тогава д апродължиш напред, направила си го. Сега обаче си пак с този мъж....ако и двамата си позволявате постоянно да си напомняте, че сте разведени и т.н. ами малко или много това ще се превърне и ще си остане проблем във взаимоотношенията ви.
И все пак лично Твой е избора какво ще те вълнува, как ще гледаш върху нещата, как ще продължиш напред и т.н. Просто странично мнение давам на твоята ситуация!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

Да, точно така е и според мен, Ели.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

Започнала съм тази тема преди точно 2 години време.
Много път извървях оттогава насам. Много мислих. И най-вече, много преживях.
Доста поуки си взех. Повечето от които болезнени.

Преди малко попаднах на следната статия:

Кого да обичаме? - из "Психотерапията - път със сърце"
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

:328 :328 :328

" ... Затова големите рани в брака започват от момента, в който мъжът не може да разбере как мисли една жена. Тук имаме най-големият проблем, тук мъжете мислят грубо. Умът им не работи, такива сме, така сме създадени, не Бог е виновен, а просто сме си груби. Един мъж никога не може да заподозре с каква нежност трябва да се отнася и държи със своята съпруга. В действителност проблемите в семействата започват оттук. Мъжът не знае как да се държи с жена си. Когато иска да я завоюва, той става като килимче, готов да го стъпчеш, става сладък като мед и говори само сладки думи. Това продължава най-много докато са сгодени. Когато се оженят, след това край с тия неща, отиват в гардероба! Той казва: ама, какво, сега да говорим такива неща? Казахме ги толкова пъти! Колко пъти да ги казваме? Нека бъдем сериозни! Тоест правим се на сериозни. Пораснахме, създадохме деца, аз работя цял ден, връщам се пребит вкъщи и да имам желание да те хваля, че си обърсала пода, че си приготвила крем, че си с нова прическа? Той не й казва такива неща. Добре, не ги казва, но това има последици. Ще плати за това мълчание! И то скъпо. ... "

ИЗТОЧНИК

И целият текст:

Тайните в брака

Юли 1, 2014

Автор : митр. Атанасий Лимасолски

Тъй също и вие, жените, бъдете покорни на мъжете си, та, ако някои от тях не се покоряват на словото, чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот.

В Писанието често се говори за това, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. При сътворението на човека Светото Писание ни казва, че Бог създал жената като помощник на мъжа, а след това, поради падението, жената се подчинява на мъжа, тъй като тя първа нарушила Божията заповед и увлякла Адам.

Бог подчинява жената на мъжа и мъжът вече има власт над нея. В Новия Завет отново има известна форма на това учение, че жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Как обаче това, което казваме, че съществува равенство между двата пола, се съвместява думите на св. ап. Петър това? Не казват ли така сега?

Първо. В Св. Писание св. ап. Павел ни казва, че няма ни мъжки, ни женски пол. Не съществува разлика между мъжа и жената, нито между варварин и елин, нито между роб и слуга, а всички сме еднакви пред Христос. Следователно, тръгваме с тази основа. Съществува човекът, т.е. мъжът и жената. Бог сътворил човека, създал Адам, след това Ева и те имали обща цел – връзката с Бога и Ева помагала за тяхното общо привеждане до небесния Отец – Бога. Затова от Стария Завет, където жената наистина стояла по-ниско, тъй като Моисеевият закон бил преходен етап, минаваме в периода на Новия Завет, на благодатта, където вече не съществува разлика между мъжа и жената, а сме еднакви пред Бога, но имаме обща цел – спасението и връзката с Бога. Св. ап. Петър казва и причината: не защото сте по-слаби или различни, а чрез поведението на своите жени да бъдат спечелени без увещаване, като видят вашия чист богобоязлив живот, т.е. и без особена проповед да спечелиш мъжа си. Когато жената отдава на мъжа това, от което има нужда като мъж, и когато мъжът отдава на жената това, от което има нужда като жена, тогава единият печели другия без да властва над него.

Също и вие, мъжете, живейте благоразумно с жените си, и отдавайте чест на женския пол като на по-слаб съсъд и като на сънаследници на благодатния живот, за да нямате спънка в молитвите си.

Тук апостолът казва това за мъжете, защото изглежда били „недодялани”, не разбирали какво означава да живееш с една жена и тук апостолът подчертава колко велико изкуство е да живееш с една жена. Усмихвайте се колкото искате, не ми прéчи! Който има възражения, съм готов да го изслушам! Отдавайте чест на женския пол. Виждате ли какво казва св. ап. Петър? – отдавайте чест - това има значение, защото той не е казал нищо друго, т.е. да й купува рокли или да я води на фризьорски салон, а именно това.

Вижте, несъмнено съществува равенство, именно Христос донесе това равенство между половете и премахна незавидното положение на жената, която в римската империя била смятана за вещ и дори в елинската философия била принизена. Евангелието идва и въздига жената и вече не съществува ни мъжки, ни женски пол, а всички сме еднакви пред Бога, без обаче да се премахва своеобразността на всеки пол, тоест мъжът си остава мъж и жената остава жена, всеки запазва своеобразността на своя пол и своята психосоматична ипостас. Защото, както и да го „въртим”, така стоят нещата, мъжът мисли, живее, действа и неговата психология и емоционален свят е по един начин, и по друг начин е този на жената. Не може една жена да стане мъж, нито един мъж да стане жена. Не стават тези неща. Не може да се промени тяхната душевност. И хубавото на Църквата е, че макар понякога да е строга по някои въпроси, касаещи най-вече жените, това е така, именно за да запази жената в нейните граници, за да функционира като жена, с целия спектър на нейното съществуване, както и психосоматичното единение между мъжа и жената да се осъществява в правилните граници и равнища. Затова големите рани в брака започват от момента, в който мъжът не може да разбере как мисли една жена. Тук имаме най-големият проблем, тук мъжете мислят грубо. Умът им не работи, такива сме, така сме създадени, не Бог е виновен, а просто сме си груби. Един мъж никога не може да заподозре с каква нежност трябва да се отнася и държи със своята съпруга. В действителност проблемите в семействата започват оттук. Мъжът не знае как да се държи с жена си. Когато иска да я завоюва, той става като килимче, готов да го стъпчеш, става сладък като мед и говори само сладки думи. Това продължава най-много докато са сгодени. Когато се оженят, след това край с тия неща, отиват в гардероба! Той казва: ама, какво, сега да говорим такива неща? Казахме ги толкова пъти! Колко пъти да ги казваме? Нека бъдем сериозни! Тоест правим се на сериозни. Пораснахме, създадохме деца, аз работя цял ден, връщам се пребит вкъщи и да имам желание да те хваля, че си обърсала пода, че си приготвила крем, че си с нова прическа? Той не й казва такива неща. Добре, не ги казва, но това има последици. Ще плати за това мълчание! И то скъпо. Ще започне мърморенето, за едно, за друго, дори за най-малкото нещо жената ще казва: не ме разбираш! Да не съм ти робиня или слугиня! Никой не ме разбира! Всички тези неща, които са като касета, която постоянно се върти. Кажи на жена си две хубави думи, похвали я, отдай й чест, казва св.ап. Петър. Човек се удивява и на апостолите, на отците и подвижници на Църквата какво познание са имали за човека. Добре, св. ап. Петър бил женен, може да е имал опит от жена си, но св. ап. Павел не бил женен, или подвижниците, които десетки години може да не са виждали жени, но в своите слова пишели с такава яснота и точност за тези неща.

И тъй, човек си казва: бре, детето ми, не знаеш как да се държиш с жена си, не ти ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща, за да върви всичко добре? - че трябва да си нежен, да отдаваш чест на жена си, тоест да я хвалиш, да ласкаеш, да й говориш хубави думи, да обръщаш внимание на това, което прави за теб, да й кажеш, че яденето е хубаво, например да й кажеш, че сладкишът, който ти е приготвила, е хубав, да й говориш хубави думи, никога да не хвалиш пред нея майка си, сестра си, секретарката си, ако имаш такава, или съседката. Тези неща са много важни. Смеем се, разбира се, но така стоят нещата.

И защо жените трябва да се подчиняват на мъжете си? Защото мъжът се нуждае от своята съпруга, за да го утвърждава. И не му трябва много (да му говориш). Добре, мъжът не е от тези, които се трогват много, не се трогва много, но какво иска от жена си? Съпругът иска утвърждение и именно това го утешава. Тоест жената трябва да утешава мъжа и какво означава “утешавам”? Както се отпускам върху едно хубаво канапе, върху една хубава постелка и си отпочивам, отморявам и казвам: колко хубаво! Почивам си - така трябва да бъде и съпругата за мъжа си. Когато мъжът си идва и казва на жена си: знаеш ли? Днес направих това и това!, жените никога не трябва да го поставят под съмнение. От момента, в който го поставиш под съмнение, сякаш хвърляш кофа вода върху огъня, който трябва да запалиш, за да се стоплиш. Ако се усъмниш в него и реагираш така: Уф, какво си направил!? Всички те крадат, подиграват, смеят ти се, никой не те взема сериозно! Не си енергичен, силен, не знаеш как да пазаруваш, не знаеш как да командиш парите си! – тогава с мъжа ти е свършено. Ще угасне и след това нищо няма да ти казва. Ще се върне у дома и ще го попиташ: как мина? Добре – ще ти каже и нищо друго. Затова той очаква утвърждение от своята съпруга.

Също така ще спечелиш мъжа си, ако му се подчиняваш, но не и да станеш неговата робиня. Мъжът има любочестие (в смисъл на любезност, жертвоготовност). Ако той ти каже:

- Нека да те заведа на разходка до Атина!
А ти отвърнеш:
- Пресвета Богородице! Завчера бяхме в Атина! Колко пъти да ходим в Атина! След като ти казах, че не искам да ходя там!
Е, ако му откажеш и не се подчиниш, а започнеш да говориш всички тези неща, тогава никъде няма да те заведе. Ще ти каже: тогава стой тук затворена! или прави каквото искаш! Ако не и нещо друго.
Но ако ти каже нещо и ти му кажеш: добре, с удоволствие! Например, той ти казва: дояде ми се това ядене! и жената каже: с удоволствие ще ти го сготвя! Или не го каже, а го направи, тогава, понеже има любочестие, след това жената лесно може да прави с мъжа си каквото си поиска. Сякаш имаш един слон, който връзваш за едно въже и водиш където си искаш. Така е.

Трябва да знаеш как да се държиш с другия човек, мъжът трябва да знае как да се държи с жена си, както и жената с мъжа си. Това е великото изкуство на брака – който го е научил, е намерил себе си, оставил е своя егоизъм назад и се е научил да се държи с другия човек, този човек е спечелил и ще прекара красиво своя брачен живот, ще се утешава духовно и по думите на св. ап. Петър няма да има спънка в молитвите си. Тоест Божията благодат ще бъде в сърцето му и за него няма да е трудно да се моли.

Много пъти жени обаче идват при нас и казват: много ми е мъчно, че мъжът ми не ходи на църква! Или: той не е вярващ! или кара се с мен. Какво да му кажа, за да дойде на църква? Какво да му кажеш? Нищо не трябва да му казваш, а с твоето добро поведение му покажи, че Църквата ти помага, че в Църквата си станала добра съпруга, че ти го утешаваш, уважаваш, почиташ, цениш, признаваш, даваш му крила, ти трябва да окриляваш мъжа си. Когато е малък, той очаква криле от майка си, а веднага след това от жена си. Така е, така функционира психологията на мъжа. Ако направиш това, след това не е нужно да му четеш проповеди. Той постепенно сам ще дойде, ще обикне Църквата и ще се въцъркови. Видях много случаи, в които мъжът не ходеше на църква, но казваше - жена ми ходи на църква, изповядва се и стана много добра майка, домакиня, любезна, и виждаш, че се радва на това и се хвали пред другите. Е, когато ти ходиш на църква, но си язвителна, капризна, мърморана, гневна, никой не може да ти говори, не си снизходителна, не отдаваш значение на мъжа си, тогава той да не е луд да дойде на църква! Няма да дойде. Ще ти каже: като отиде на църква какво разбра? Стана по-лоша отпреди! Колко такива случаи има. Или има жени на средна възраст, които правят трагични грешки в името на Църквата. Мъжът й казва: да отидем на екскурзия! А тя отговаря: първо да попитам изповедника ми! Е не заслужава ли духовникът да й хвърли един бой?! Образно казано, за Бога! Нима можеш да кажеш така на мъжа си? Или мъжът ти казва: нали имаш пари в банката, дай ми три хиляди лири! И ти казваш: Чакай да попитам моя изповедник и ще ти кажа! Не стават тези неща. Не можеш да му говориш по този начин. Можеш да отговориш по нормален начин и ако има (сериозна) причина, ще се посъветваш с изповедника си. Намери обаче начин да се отнасяш правилно със съпруга си. Или той ти иска нещо като услуга – направи го, утеши го, не изтъквай религиозни поводи, за да направиш това, което ти искаш, докато Църквата не казва нещо подобно. Знаете ли, много пъти хората стигат дотам да създават огромни проблеми в брака, използвайки като предлог Църквата. Дори в брачните отношения, много пъти, по една или друга причина, понеже жената не иска да има връзка с мъжа си, тя изтъква хиляди неща - не, сега е празник, ще се причастя, ще постя, ще меся просфори, ще мина покрай църква!, хиляди неща. Не е ли нормално онзи съпруг да се надигне и да се обърне срещу Църквата? Църквата не казва подобно нещо, но понеже ти си го измислила по твои причини, може и да имаш право, но нямаш право по правилата на съпружеския живот. Същото нещо важи и за мъжа. Не можеш да пренебрегваш съпругата си под предлог на благочестие. Не може да не отдаваш значение на жена си, защото, знам ли, се занимаваш с Църквата, с духовни неща. Тоест да отидеш вкъщи и да кажеш на съпругата си: знаеш ли? Вкъщи няма да говорим, за да не празнословим! Знаете ли какво е празнословието? Да не говорим излишни думи и да седим мълчаливи. Добре, ако беше подвижник, монах, направи го. Но ти си в твоя дом и ако го направиш, си загубил жена си. Или мъжът казва: аз не хваля жена си, за да не се възгордее! Е, не я хвали и тогава съседът ще я похвали и ще имаш проблеми! Не те ли сече умът, че трябва да й кажеш тези неща?! Ако ти не похвалиш съпругата си, как ще я спечелиш? Как можеш да кажеш подобно нещо – щяло да я обземе гордост? Тези неща говорят за духовно неравновесие, създават огромни проблеми и са извън духа на Христос и Църквата.

Когато казваме жената да се подчинява на мъжа, това трябва да става така, както Христос се подчинил на Своя Отец – Той не се е подчинил, защото Отец стои по-горе от Сина, а от любов. За да спечеля другия, от любов се подчинявам на другия. Когато искам да спечеля някой и той ми казва: ще ми дадеш ли химикала? – С радост, вземи го! Ще ти дам още един! Защото искам да спечеля неговата любов, а не че съм негов роб. Или ми казва: ще ми направиш ли една услуга? - Разбира се, с удоволствие. Едно е да му кажеш: е, добре, ще ти я направя, но да си помисля! И друго: с радост! с удоволствие! Едното се различава от другото. Това е подчинението, за което говори св. апостол.

превод: Константин Константинов
източник:http://www.sveticarboris.net/index.php? ... Itemid=141


Чета. И плача.

И пак чета. И пак плача. КОГА ЩЕ МИ МИНЕ ВСИЧКО ?!?!?!?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

Има ли щастие в брака?

Юни 14, 2014

Автор : свещ. Константин Коман

Отец Константин Коман (1953г.) е доктор по богословие, ученик на гръцкия учен Сава Агуридис, професор в катедрата по библейско богословие на Букурещкия богословски факултет „Патриарх Юстиниан”; провежда мащабна научна, преводаческа, мисионерска и пастирска работа.

- Моделът „удачна професионална кариера” толкова раздут от средствата за масова информация и получил разпространение в обществото, в което живеем, влиза в противоречие с брака, първо като го отлага в бъдещето, второ като го задушава. Какъв може да е изходът за нас?

- Това е вярно, днешната младеж се сблъсква с това предизвикателство, както младежите, така и девойките. Аз съм голям традиционалист. Израснал съм в село, в среда, силно вкоренена в старите порядки. А след това опитът потвърди, че приоритет в живота е изпълнението с голяма яснота на нашето специфично призвание – мъжко, от една страна, и женското, от друга. Преди всяко професионално призвание ние сме длъжни да отговорим на зова на нашата собствена природа.

От тази гледна точка, ако отложим настрана изключенията, то естествено за мъжа и жената е първостепенно изпълнението на тяхното призвание – съответно мъжко и женско. И това изпълнение се реализира в съчетанието на двете, от което се получава семейство. Това е приоритет, отнасящ се към самото естество. Останалите призвания в живота са вторични по отношение на това, те са му подчинени.

Разбира се, има и изключения. Например монашеството, от една страна, или изключително призвание за някаква професия… Абсолютно необходимо е да имаме чувство за йерархия на ценностите и чувство за мяра, за да преодолеем изкушението на конфискация на човешката личност от професия или служение. Необходима е разсъдителност и мъжество, за да приемем и активираме дара на самовластието на човешката личност. Човек не трябва да отстъпва на нещо, което може да го пороби. Не е нужно фаталистки да се позоваваме на контекста. Бог идва към нас съответно на дръзновението, в което има чувство за самовластие на човека над обстоятелствата, колкото и важни да изглеждат.

- Какво е необходимо, за да имаме щастлив семеен живот?

- Бях по-оптимистичен в младостта си. Сега съм песимистичен. Опитът от няколко десетилетия семеен живот, а особено духовният контакт с огромно количество семейства, съществено намали юношеския ми ентусиазъм. Ще отговоря така: за да имаш щастлив семеен живот, нужно е преди всичко, с всички сили да искаш това.

Може би ви изглежда натрапчиво моето настояване за това, но от своя опит ви казвам, че съпрузите по-скоро искат справедливост в семейството, отколкото щастие. Аз им предлагам на изповед да кажат на глас, че искат щастлив брак, и в болшинството си те дори не могат да кажат това.

Аз имам предвид тези, които са смазани от рутината и инерцията на семейния живот. Преди брака и в самото му начало всички казват, че желаят щастлив семеен живот, и даже действително го искат. А когато се сблъскат с конкретиката на съпружеството, бързо биват обхванати от натрапчивото желание да излязат прави в спора с другия, да се оправдаят. Като следствие не виждат щастието иначе, освен при условие, че всичко става по тяхната воля и ако другия се откаже от своята правота, да се поправи и да стане такъв, какъвто искат да го виждат.

Успехът на семейния живот зависи от нивото на лична самореализация, а той от своя страна е зададен от мярката на способността ни към саможертвеност.

Семейният живот предполага отговор на най-важното призвание, предизвикателство на живота – да обичаш другия. Или: любовта към другия предполага самопожертване. Огромното предизвикателство се състои не в това да имаш другия, а в това, да му се отдаваш! Ако тази логика е преобърната, то с това се анулира всеки шанс за самореализация в семейния живот и той става безполезна мъка.

Животът на човека това е велик дар, огромна тайна, възхитителна вселена, непристъпна дълбина, чудо. Затова отговорността на човека е огромна. Ние влагаме цялата си воля за да реализираме много неща в живота си, понякога просто незначителни, но дори и капка воля не полагаме, за да обичаме. Измамваме се с това, че любовта е нещо идващо само по себе си. Преди всичко я бъркаме с плътското влечение. Но няма нищо по-погрешно! Въпреки това болшинството от нас попадаме в този капан. Обаче този, който е неопределен, неосъзнат, който живее на нивото на първичните инстинкти, не може да е способен да обича. За да обичаш е необходимо максимално душевно, духовно трезвение, необходимо е чисто чувство.

Друг аспект, по-практичен и достъпен, е твърдото пребиваване в своята природа. Съчетаването на мъжа и жената ще е толкова по-успешно, доколкото мъжът е утвърден в мъжката си природа, доколкото се явява мъж, и доколкото, жената е утвърдена в своята женска природа, доколкото тя се явява жена.

Ако някой попита, какво означава да пребиваваш твърдо в своята собствена природа, то с това само доказва, че в него няма чувство и съзнание за собственото естество, и това за него е проблем. Придобиването на собственото естество започва с запознанството с него. Познанството започва с анатомия, но не завършва с нея, защото мъжката природа е мъжка във всички аспекти и като единно цяло, също както и женската.

Преди всичко проблем в семейния живот възниква от объркването, царящо във всеки от субектите, относно спецификата на собствената му природа. Сега не е време подробно да обсъждаме този въпрос. Ще кажа само, че що се касае до съчетаването с жената, мъжът е надарен с такова естество, което да служи на специфичния дар на неговата природа – специфичен по отношение на жените – а именно да властва над жената, а жената е надарена с естество, което да служи с покорност на мъжа. Това може да бъде доказано започвайки от най-малките части на тялото и завършвайки със съвкупността от специфичните проявления на естеството.

Мъжествеността, както казахме по-горе, се проявява в способността да властваш, която пък започва със самообладанието. Кризата на днешното семейство произтича не от отпадането на жените от условието да се подчиняват на мъжете, а от факта, че мъжете не достигат до активация на своя дар на самообладание. Първият, който чувства, че мъжът не е господар на себе си, а значи не може да осъществи власт над нея, е съпругата.

В този случай на жената е много трудно да се подчинява на немощен, слаб, незрял мъж. Изходът ще е в това, двамата добре да изучат своите възможности и немощи и да си помагат един на друг да ги преодоляват. Тук основополагащо е взаимното разбиране. Прояви разбиране по отношение на другия.

- Да имаш деца днес се е превърнало в нещо нежелано: това подразбира болка, грижи, умора, стрес, финансови усилия. Какво ни дава детето?

- Аз не съм съгласен с вашата теза. От своя опит мисля, че днес хората малко по малко се завръщат към раждането на няколко деца в семейството. Мисля, че са малко тези, които съвсем не искат да имат деца по причините, които изброихте. Невъзможно е да се загуби естественият инстинкт за раждане на деца. В моето обкръжение са ми известни семейства, не само с две, но и с три, четири и повече деца. С детето са свързани грижи, умора, най-различни трудове, но то се вписва в естеството на живота.

Който се отказва да ражда, застава в позицията да осъжда собственото си раждане. И него не би го имало, ако родителите му мислеха така. Бог е създал света такъв, ние да се раждаме и да раждаме.

Детето внася пълнота, радост, вкус на чистота, невинност, красота, непорочност. Не мисля, че е необходимо да се борим за раждането на деца. Това е нещо подразбиращо се.

Детето много съдейства за заздравяване на семейството. То обединява съпрузите. Детето е желано и защото призовава двамата родители да излязат от своя егоизъм заедно. Заедно сега те могат да се отнасят към някого трети, в който намират себе си в равна степен, към нещо много свое, което обаче представлява отделна личност.

При все това е необходимо да се каже, че съюзът на двамата представлява самият брак като такъв, а детето е плод на семейния живот. Когато децата пораснат големи, те се отделят от родителите, и двамата съпрузи остават заедно и занапред, до края. Казвам това, защото съществува много разпространено изкушение да се превърнат отношенията с детето в заместител на отношенията с другия съпруг. Има много такива родители, които емигрират в отношенията с децата, опитвайки се по този начин да избегнат трудностите, и особено изискванията към другия съпруг.

- Защо е нужно да имаме повече от две деца?

- От моя опит, единственото дете израства с голям недостатък, от който не се избавя през целия живот – да търпи всячески натиска, идващ от страна на родителите, обкръжаващата среда и самия живот. Това, което би се изляло на две, три или повече деца, сега се излива върху едно: мечтите и очакванията на родителите, опасенията, рисковете, тревогите от бъдещето, дилеми, варианти и т. н. Тези преси обикновено се превръщат за него в явно затруднение при вземането на решение. Единственото дете с голям труд приема решения, то постоянно балансира между противоположни решения, между възможни варианти. Знам много такива случаи.

Ние вече не говорим за отсъствието на навик да споделяш с другите предмети, подаръци. Това фактически е едно и също! Второто дете идва с важното решение: всичко ще се дели на половина. Тук остава рискът от възникването на спора „ти или аз”. И само третото дете (останалите също в равна степен) извежда двамата от ситуацията на спор: „Вече не е само аз и ти, но вече има и друг”.

Християнското богословие утвърждава битието в Троица в качество на съвършено битие. Хората са създадени по образа на Пресвета Троица. Отец Думитру Станилоае на страниците на своите достопаметни трудове показва важността на разбирането на света по образа на Божествената Троица. Отношенията между мене и тебе са непълни, ако в тях няма свидетел, в който те да се отразяват, който да ги потвърждава и да свидетелства за тях.

превод от руски

източник: http://www.pravoslavie.ru" onclick="window.open(this.href);return false;


http://pravoslaven-sviat.org/2014/06/14 ... e-v-braka/ - източникът

Знаех си... :328
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... "РАЗДЕЛЕНИ ЗАЕДН

Мнение от Kleo »

Бракът не е сделка

Декември 4, 2013

Автор : Архим. Ефрем Панаусис

Доказана истина е, че когато са създавали семейство, хората от старото поколение имали повече сили и когато казвам сили, имам предвид не материални, а духовни сили. Затова те издържали много и издържат и досега. Знаете, че търпението и издръжливостта на младите не са големи и при първото „Не!”, при първото „премерване на силите” те вдигат високо ръце, предават се, и, естествено, резултатът е стигането до различни гранични ситуации – раздели, разводи и т.н.

Човек се пита защо старите могат, а младите – не? Именно защото младите хора не са се научили, не са се претеглили върху кантара на търпението, не са възприели нищо като борба, нямат нагласа за борба в живота и при първото затруднение се предават. Ще говорим за семейството така, както го описва св. Йоан Златоуст.

За цялото светоотеческо Предание, но и за Самия Господ (нека припомним, че Неговото първо чудо станало на сватбата в Кана Галилейска) бракът е и си остава Тайнство. Завчера чух нещо забавно: една девойка казва на майка си: „Ще отида да сключа граждански брак при кмета!“, а майка й отвърнала: „Кметът е за дупките по улиците, за брака имаме свещеник!”. И така, мисля, че е важно да изясним, че за Църквата бракът остава Тайнство. Ако осъзнавахме какво точно означава това, бихме чели брачното последование, бихме чели за това какво се случва в онзи миг – как двама души ще пребъдват заедно, докато ги раздели това, което наричаме смърт, и след това реално ще се радват в рая. Те вече не са двама души, които взимат решенията поотделно, а единият става „вътрешност” за другия, и както човек не може без своите жизнени органи, същото става и трябва да става в брачната общност. Бракът, семейството е не само топло огнище, пространство, в което хората се чувстват завършени, защитени и балансирани заедно, а е и Божие установление. Затова трябва да съсредоточим нашето внимание в това. Бракът не е нещо, което хората са измислили, за да минава времето, а е Божие установление. Бог е промислил, че не е хубаво човек да бъде сам и е създал негов другар, за да бъде негова опора през дните на живота му и в бъдещите премеждия. За светите отци семейството е основата за създаването на деца, но и за взаимното допълване на човека.

Наистина във всекидневието с хората, които се изповядват и споделят мъката си, виждаме понякога как човек, въпреки че живее в Тайнството на брака, въпреки че споделя един и същи покрив с другия, внезапно може да открие, че не го познава истински. Това е нещо много важно и всъщност често то е отмъщение на нашето собствено нежелание да разберем другия, но и на нашия отказ да се покаем. Защото, както ще видим по-долу, проблемът, че не разбираме другия, идва преди всичко от това, че не обичаме Бога. Когато възлюбиш Бога, не може да не възлюбиш другия човек. Следователно бракът и семейството имат своя божествен произход.

В рая Бог влага принципите, Той очертава живота на хората и им казва – така ще ходите в първата брачна общност. Всъщност Сам Бог поставя основите и казва на хората – само тогава единият ще обикне другия, когато се научите да обичате Мен! Затова казваме, че реалното изображение на съпружеската и семейната любов е любовта, която, ако истински я изобразим, ще направим един триъгълник, в чиито основи са хората, а на върха е Бог. Когато хората са заедно и могат да общуват с Бога, те не може да не общуват помежду си. И обратното – когато хората се опитват да общуват без Бога, единият обича другия понеже мисли, че си подхожда с него, но реално не се е научил да прощава, когато се появи някаква особеност в съпруга или съпругата, се оказва, че не се е научил да обича… когато другият иска нещо различно, което той не е очаквал, когато се появява труден момент, когато някой от двамата преминава през някакво премеждие. В този случай липсват везните на Бога, които веднъж допълват, друг път отнемат и с тяхна помощ преодоляваме различни състояния и недостатъци, които носим в себе си.

В райското състояние всичко било красиво и хармонично, влязъл обаче грехът, който разделя хората. Грехът отделил двамата, така дяволът ги намира отделени, т.е. вече е започнала подготовката на почвата за експлоатация на човешкото безсилие. Често когато стават отклонения в брака, всеки от съпрузите си създава алиби, за да може да се отърве. Дяволът намира човека сам и се възползва от неговата самота, за да му прошепне демоничните си думи. Човекът наостря слух, въпреки че в началото се е противопоставял, но всъщност дяволът го победил, защото успял да проведе диалог с него, така че той накрая да стигне дотам, че да съгреши: Ева да стане жертва, чрез Ева – Адам, а чрез него целият човешки род. Резултат от греха е разделението на човека – хората вече живеят отделно, сами за себе си, вече извън райското единение Адам и Ева не са едно цяло. Адам е на едно, а Ева – на друго място. Разбира се, Бог казва: „Адаме, къде си?“, защото единият бил вече далеч от другия. Настъпило такова разделение, че човекът вече гледал на своя ближен, на единствения друг човек на Земята, като на враг и казал на Бога: „Не аз, а тази, която Ти ми даде (ме заблуди)!“. С други думи, човекът вече започва да чувства вражда към самия себе си и тук идва разделението като резултат от греха. Ако пренесем това в нашата епоха, човек „криминализира” другия, независимо дали е виновен или не, отказвайки да признае собствения си грях. Тоест Адам не казва: „Да, и аз съгреших, и аз паднах, виновна е Ева, която бе увлечена, но и аз съм виновен, че се увлякох!“, а хвърля тежестта на вината изцяло върху другия.

След изгонването на човека от рая естествено започва тази тъжна история на семейството, и в исторически план виждаме как личността на жената се смята за по-нисша, виждаме това в отношението към жената на античното гръцкото общество, където тя се разглежда като вещ. Една жена никога не може да е на по-висше равнище от мъжа, така се е смятало – това и всички подобни убеждения не са нищо друго, освен резултат от греха. Телесната сила на мъжа се превръща във власт, в гнет и потисничество на другия. Идва обаче християнството, идва Христос в света и придава ценност на човека, и естествено на изтерзания човек, защото реално тайната на Боговъплъщението е в това, че Христос обикнал силно отхвърлените хора. Неслучайно когато Христос научил за слепия, който бил изхвърлен от синагогата, отишъл и го намерил. Ако пренесем този евангелски пример в нашата епоха, той е много разтърсващ във факта, че Той отишъл и намерил този отхвърлен човек, който бил изгонен, защото повярвал в Него. Христос извисява човешката личност, придава истинска ценност на личността на жената, която в нейното реално величие би могла да се изобрази най-добре в личността на Пресвета Богородица. Тя става мостът, който свързва земята с небето. Един отец богослов на Църквата казва: „Не съществува духовно по-издигнат човек на земята от Пресвета Богородица, която свързала земята с небето, тя станала тайнствената стълбица, по която Бог слязъл в света.”. Дължим много на Пресвета Богородица. Затова говорим на нея като на наша Майка. Тя знае, че сме непослушни и ни приема като малките деца, които се връщат с ожулени колена, на които тя е казала: „Не вървете там, ще паднете!“, но те не я послушали, паднали, ударили се и пак се връщат обратно при нея, за да потърсят утеха. Майката в един миг забравя всичко и пак започва отначало. Затова Пресвета Богородица е Майка. С идването на Христос в света се извършва обновяването на човешкия род и естествено в случая на жената.

Св. Йоан Златоуст уважава и почита семейството и естествено християнската майка. Майката на св. Йоан Златоуст – св. Антуса, съумяла да издържи пещта на дългогодишното вдовство, за да възпита св. Йоан. Неслучайно риторът Ливаний, учител на св. Йоан Златоуст, дивейки се на майката на своя ученик, бидейки сам езичник, казал: „Какви майки имат тези християни!”. Дължим изключително много на св. Антуса, която допринесла много за светостта на своя син. Тя била първата, която вложила в него благите мисли за духовен живот и посяла семето на вярата.

Всекидневно институцията на семейството, преживяването на брака по духовен начин, който Църквата учи и показва, преминава през голяма криза. Ако погледнем статистиката за разводите, ще видим, че те постоянно нарастват. Нека се молим на Бога този процес да има край и хората да започнат да осъзнават, че причината, по която се развеждат, всъщност е затруднението да превъзмогнат самите себе си. С намерението си да се разведат, те си мислят, че така ще премахнат някакъв конкретен проблем и дразнение, но не разбират, че премахвайки едно затруднение, ще попаднат в друго. При т.нар. втори възможности човекът прави изключително много отстъпки, но никъде не го казва. Има много хора, които са се развели веднъж, вторият им съпруг (или съпруга) се оказва по-лош от първия, но не споделят своята мъка, за да не им каже някой, че всъщност те са носили проблема в себе си. Затова е нужно, преди да взимаме големи решения, да се вгледаме внимателно в себе си, да видим реално собствените си граници – кои сме, какво трябва да правим и как да го направим, а не да се занимаваме с това какво другите са длъжни да правят за нас.

Както казахме, в съвременната епоха бракът е в голяма криза. Днес хората не се женят. Не искат да се женят, да влизат в „съпружеското иго”, където човек не просто променя всекидневието си, но сменя живота си. Тези хора имат каквото си поискат. И защо да го губят, питат се те. Тоест по светски съществуват много причини да не пристъпват към брачния живот. Въпросът за брака остава назад и не се знае кога те ще се събудят. Кога ще се осъзнаят, защото не може постоянно да отлагат – когато си млад имаш ентусиазъм, имаш и повече вяра, а след това започва да действа логиката, започваш да премисляш всеки ход и никога не вземаш решение.

Св. Йоан Златоуст казва много ясно да съветвате вашите деца и да предпазвате хората, които по един или друг начин се нуждаят от духовен ориентир. Какво е необходимо, пита той и дава отговор – първото необходимо нещо е вярата. Дълбока вяра в Бога, което означава край на страха. Той има предвид страха сред младите и дава златен съвет, говорейки в една от своите беседи за пътуването на Яков в Месопотамия, за да намери съпруга от дъщерите на Лаван по заповед на своя баща: „Той върви сред неизвестното. Толкова е естествено той да чувства страх и безпокойство за изпълняването на тази заповед. Бог обаче го укрепва – не се страхувай! Аз съм с теб! Аз ще те пазя и ще те защитавам по целия път, където и да отидеш, където и да ходиш, изобщо няма да те изоставя! Същото нещо Бог повтаря на всеки млад човек, който със съзнание за живота напредва към брака.”

Св. Йоан Златоуст не пренебрегва проблемите в брака. Той е подвизаващ се пастир, самият той може да няма семейство, но става възприемник, той самият е вълнолом за тези вълнения, които слуша. Много пъти духовниците знаят много повече за семействата. Особено ако в семейството се изповядват и двамата съпрузи. Чуваш гледната точка на всеки един по даден проблем и се дивиш как е възможно двама души да разказват едно и също събитие по напълно противоположен начин. Причината е в очите на всеки, защото всеки гледа през своята перспектива. Светецът не подценява житейските затруднения, а напротив, признава ги и ги описва.

„Искаш ли да ти кажа за многото грижи на семейния живот? Мислиш, че не ги зная? Какво искаш да ти кажа? За грижите на жената, на децата или на твоите слуги? Скъпо ще ти струва, ако вземеш бедна жена, но е възможно много повече да се огорчиш, ако се ожениш за богата. Ако вземеш бедна, ще се ощетиш по въпроса с имуществото, но ако вземеш богата, тя ще бъде безочлива към теб заради своето положение и ще ограничава достойнството и свободата ти. Ако Бог не ти даде деца, ще чувстваш много голяма скръб, ако ти даде, ще имаш повече скърби – разболяло се е детето? Голям страх. Умряло е преждевременно? В тежка скръб те е хвърлило, в която никой не може да те утеши. Във всяка една възраст детето има различни грижи, и постоянно са нужни различни усилия…”

Нека помогнем на младите и да им казваме да не вървят в живота без вяра. Отец Георги Дорбаракис казва нещо много хубаво в една беседа по въпроса за семейството – че хората не се женят, защото им липсва вяра. Те униват, пресмятат и казват – той/тя няма къща, няма едно, няма друго… Ако това е подсигурено, тогава сочат други липси или недостатъци. На човека без вяра, който е далеч от Бога, постоянно ще му липсва нещо и постоянно ще бъде недоволен. Отец. Андонис Калигерис казва: „Вижте колко време изразходват младите, които се подготвят за сватба, подготовката за сватбата вече се е превърнала в голямо събитие. Повече се подготвяш да се ожениш, отколкото за след това – какво ще облечеш и т.н. Колко време обаче изразходвахме, за да подготвим душите си за Тайнството, което ще се извърши?“. Хората си шият рокли и костюми. Вълнуваш се какъв костюм ще си ушиеш за сватбата, в кой ресторант ще празнуваш, с какви бонбониери ще почерпиш „да не кажат, че не сме богати!“, както казват някои. А сякаш не ни е грижа Бог какво ще каже в този момент; не ни е грижа, че двама души ще застанат в храма и ще дадат страшни клетви да са заедно до смърт пред Тебе, Боже! Това, което дава свещеникът в Тайнството брак, виното, е изобразяване на това, което е останало от св. Потир, защото в миналото бракосъчетанието се е извършвало по време на св. Литургия и мъжът и жената са се причастявали. Това било първото тяхно съвместно причастяване. Първият залог като основа за стабилност е вярата.

Второ важно нещо, на което обръща внимание св. Йоан Златоуст, е необходимостта от сериозна мисъл, когато пристъпваш към брака – да седнеш и да помислиш, да не позволяваш да те заблудят външни неща. Да видиш дали човекът, който избираш, има съдържание, дали той ти харесва не по лице, а по душа. Днес не само външността влияе при избора, но също и парите (а по-рано зестрата). Съществува голяма подмяна на самата човешка личност, вече претегляш да видиш колко тежи този човек – не откъм духовна стойност, а от откъм „финансово съдържание”.

„Никой, който ще се жени, не изследва дали другият човек има добри обноски и добро възпитание, а всички веднага търсят пари и имоти. Отнасят се по толкова презрителен начин към Тайнството на брака, че действат сякаш става въпрос да купят животно или да осъществят нещо обичайно със сделка. И тази сделка наричат брак. Мнозина чух да казват: еди-кой си направи сделка с еди-кой си, тоест сключи брак!”

Такива хора, които принизяват брака до покупко-продажба, в действителност го презират. Светецът е суров в думите си, защото реалността, в която живеел, е била жестока. И ако тогава е била толкова жестока, представете си какво би казал той днес…

Превод: Константин Константинов

Източник: http://www.pravoslavie.bg/" onclick="window.open(this.href);return false;


http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/04 ... -e-sdelka/ - източник - цък
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук?

Мнение от Kleo »

YouCantCutMyWings написа: ... Останах да пиша в темата за развода, защото аз самата още съм в тази тема :) Нещата при мен и съпруга ми не са се подобрили. Поне не особено и не трайно. Той продължава да пътува, което според мен прави всички резултати от действията по заздравяването на връзката ни временни. ... Изневярата вече не ми се струва най-страшното нещо на света, но все още ме боли. Заболя ме най-силно, когато той ми каза, че подсъзнателно всъщност искал аз да разбера за изневерите му, за да ме боли И мен. И досега се опитвам да разбера него от какво го е боляло. От какво свързано с мен. Питала съм, но не съм чула отговорът, който наистина да ми отговори на този въпрос. ...
Ей, видях те в други няколко теми днеска! :922

Затова изрових цитат от последния ти постинг в тази тема тук и го цопнах. Дано нямаш нищо против. Ако е така, отбий се пак и разкажи как се развиват нещата при теб, при вас, всичко наред ли е сега? :923 :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА

Мнение от Kleo »

"Разделени заедно" - филмът е много як и е точно по тази тема, препоръчвам го - главните роли се изпълняват от Брус Уилис и Мишел Пфайфър :524

Изображение

Брус Уилис и Мишел Пфайфър са в ролите на Бен и Кейти Джордан – семейна двойка, която е заедно от 15 години. Те имат две чудесни деца. Но установяват, че някъде през годините са престанали да общуват и вече не се обичат. Сега трябва да решат дали да продължат живота си заедно или да се разведат...

Изображение

Емоционално съсипани от своята 15-годишен брак, семейство Джордан се опитват да се разделят временно, докато децата им - 12-годишният Джош и 10-годишната Ерин, са на летен лагер. За Бен и Кейти Джордан спречкванията са станали всекидневие, а не изключение. Те се надяват, че най-разумното решение е просто да се оттеглят мълчаливо всеки в своя ъгъл. Навремето Кейти се е влюбила в Бен, впечатлена от богатото му въображение, непринудеността му и неговата виталност. Бен е писател, който вярва в щастливия завършек на всяка история. Но животът настоява да обръщаме внимание и на дребните неща, а това не се удава тъй лесно на неговата волна натура. Житейската философия на Бен според Кейти се изразява в следното: той живее в света, който си е изградил в своето въображение, а не в действителния свят. Как нещата, които са направили някого особено скъп за вас, сега ви разгневяват дотам, че губите представа кое всъщност е важното? И защо човек непрекъснато забравя, че без най-близкия си е просто несъвършен?

Един приятен филм, който центрира вниманието си към нещата от живота. А това означава преди всичко интерес към подробностите и детайлите на всикедневието, което ни заобикаля. Авторите представят един интересен сюжет, който неусетно въвлича в проблемите на семейство в криза. Наистина, филмът е пълна противоположност на "Американски прелести", но в никакъв случай не повърхностен и празен. Просто принципно различен е подходът към материала. Меката ирония, приятният хумор са средствата, с които Роб Райнър помага на зрителите си да се замислят над важните проблеми на семейния живот. Дидактиката и опростенчеството са противопоказни на "Разделени заедно". За неговия успех изпълнинието на Брус Уилис и Мишел Пфайфър е от значение - то само доказва още веднаж максимата "звездите определят търговския успех на всеки филм". Особено на онези от тях, които не разчитат на остра сюжетност и завладяващи фабулни перипетии.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА

Мнение от Kleo »

Миналата година на днешния ден се върнах при мъжа ми. Помня кристално ясно какво си говорихме и за какво се разбрахме. Амиии... честита ни една година отново заедно! :954 :954 :954
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА

Мнение от Kleo »

18 години от ОНАЗИ среща... с ОНАЗИ червена роза... с ОНАЗИ първа целувка по устните... откакто с моя мъж се сгаджосахме демек :mrgreen: беше страшно романтично, а аз бях луда от щастие :plezya se , направо еуфорична :1216 Това беше началото на една дълга връзка и съжителство, после прерастнала в брак и създаване на дете. Останалото го знаете. Да ни е честито Пълнолетието-Заедно :222 :524

[img]http://podari-buket.com/303-thickbox_de ... %D0%B0.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Развеждам се. Има ли разведени тук? ... РАЗВЕДЕНИ, НО ЗА

Мнение от Kleo »

http://dveri.bg/xr3q6 :

КЪДЕ Е МЪЖЪТ ТИ ?

Първо ще се обърна към тези от вас, които са женени, а после ще кажа няколко думи и за тези, които още не са направили тази стъпка. Нищо в нашата епоха не е даденост. Преди години хората си казвали: Оженихме се, приключихме! Вече сме осигурени! Тоест, те знаели, че след като е минал годежът, след като е минало венчанието, бракът ще се задържи. Тогава съпружеският живот не бил по-лесен от сега, а просто нещата не са се чували навън – хората също страдали, съпрузите също имали проблеми, но не ги казвали. Много жени ги преживявали вътрешно, чувствали болка, плачели, ядяли даже бой, но не правили нищо повече, защото обществото не позволявало това.

Днес нещата са се променили изключително много и за да могат съпрузите да останат щастливи и обичащи се, трябва да запазят своята връзка чрез лично съ-участие. С други думи, днес за да успее един брак, за да се задържи, ще трябва да направиш нещо, да допринесеш за това, защото нищо от само себе си не е даденост. Бракът е кандило и ако не сложиш елей, не след дълго то ще започне да трепти и накрая ще угасне. Затова е нужен много труд. Мъчно ми е, когато виждам християни, които са се разочаровали от брака си. Гледат ме и казват, без да знаят, че съм архимандрит:

- Женен ли си?

- Не!

- Значи си много щастлив!

- Защо говорите така?

- Много е трудно да си женен, отче, изключително трудно. А аз се възхищавам на подвижниците, дивя се на светогорците, дивя се на ...

- Не е хубаво това.

- Защо, аз те подкрепям по този начин?

- Не искам да ме подкрепяш, защото въпросът не е в това. Аз самият те ожених, Църквата те ожени и тя не те ожени, за да завиждаш на други, които не са. Едно е да се дивиш и да кажеш: Колко е добър този подвижник! А друго е да казваш: Защо трябва да съм женен! Бог ви оказва чест с това, което прави за вас – това, че сте женени не е случайно. Бог го е поискал. Той има добра цел и нещо добро ще излезе от вашия живот. Но трябва да намерите тайната на щастливата връзка, това е целта. Трудно е да си с един човек 50-60 години или колкото живеете заедно. Когато някой се ожени на 25-30 години, докато умре, той постоянно живее с другия и това наистина е трудно.

Тук днес всички дойдохте добре облечени, но когато си отидете вкъщи, вратите се затворят и там започва истинският сценарий на живота. Тук всички казвате: Слава Богу! Всичко е наред! А после се прибираме вкъщи и ще се изколим. Къде отиде това „наред”, което казвахте? „Наред” е само отвън, а животът е това, което става у дома. И това е трудно. Герои са тези от вас, които сте се оженили и имате семейство.

Един човек се ожени, мина известно време и ми каза:

- Отче, да ти кажа нещо, извинявай сега, прощавай, че те питам, но аз докато умра, само с нея ли ще бъда?

- Такива са нещата, само с нея ще си!

- Много е трудно това, каза – не мога да го асимилирам, защото на младини живях по друг начин. Бях се научил на лесния живот, да обикалям навън, да живея, както искам, а сега? Много е труден този натиск и задушаване, което чувствам върху моя характер и навици.

- Това, – му казах – което те плаши, крие и красоти. Защото, ако постоянно сте заедно, ще видите много красиви неща един в друг и когато човек се вкорени в една връзка, от това излиза нещо добро. Да обикаляш навън е рисковано и не дава плод. Цветето, което не засадиш някъде, за да пусне корен, не изкарва цветчета, не расте. Бракът има своите красоти, но те се появяват чрез трудностите. Различни характери, проблемно поведение. Един човек след десет години брак ми каза: Жената, с която се ожених, не е тази, която сега виждам. Аз не се ожених за нея. Защо? Да ти кажа нещо, но да не го кажеш – и тя казва същото за тебе. И тя чувства, че не се е оженила за този човек, който има днес до себе си, защото по един начин си бил в началото, и друг си се оказал сега. Защо става това? – ме пита той. Много просто, защото в брака изчезват формалностите, любезността на добрите обноски и проявяваме своето истинско аз. Това е истината.

В една книга пишеше, че ако се запознаеш с една девойка и искаш да видиш дали наистина те обича, направи следния експеримент: ако отидете някъде да пиете кафе, се направи, че чашата с вода пада и тя да разлеее по нейните дрехи, за да видиш как ще реагира. Един младеж го направил и се въодушевил от резултата. Защо? Защото веднага щом чашата се разляла и той казал: О, изцапах те!, девойката му казала: Не, любов моя, това е светена вода, остави, нищо няма! Не я подразнило, че я залял. Не след дълго обаче, когато се ожениха, още с влизането вкъщи се започваше: Върна ли се? Пак ли скита? Седни по-добре! Не яж така, правиш трохи!

Какво мислите, че не понасяла да гледа тази жена? Аз я попитах: С какво толкова те дразни този човек? И тя какво ми отговори? – Не понасям да го чувам как мляска! Когато яде, мляска и се чува. Казах й – това сега ли си го разбра? Не, но сега ме дразни! Дразни се, защото сега вече се разкрива характерът, показваш качествата на душата си – и добрите страни, и проблемите. И да ви кажа нещо – не се плашете от това. Хубаво е да се покаже нашето истинско аз.

Ако отидеш например в един манастир, на първо време всичко изглежда съвършено, но не след дълго и аз ще започна да се карам с другите. Защо? Защото такъв е човешкият характер. Ние хората сме трудни – имаме недостатъци, нерви, агресивност, ревност, неприязън. Защо Каин убил Авел? Тези братоубийствени чувства, които съществуват в нашата душа, се разкриват и в брака. Потърси тези неща у себе си и ги намери, и да благодариш на Бога, защото тази жена, която имаш до себе си, или този мъж до теб ти помага да видиш собствения си характер. В противен случай как би го видял? Така си помагаш да разбереш какво носиш в себе си. Решението не е бягството, а да останеш с човека до себе си и да се подвизаваш, да се поправиш, да го поправиш, но най-вече ти да се поправиш. Повечето се женят с цел да променят другия. Не е добро това като мисъл, т. е. важи обратното: ожени се, за да се промениш ти самият! И когато ти се променяш, и другият ще се промени.

Някои жени казват понякога: Добре, ще се оженя за него, но след това ще види той! И един духовник й казал: Ти, която искаш казваш това, какво, ти ли си правата? Ти ли си правата, която ще изправи кривия? А тя отвърнала: Е, ще го направя добър! Не влизаш добре в брака, ако тръгваш така. Хубаво е всеки да гледа себе си, да гледа своите грешки и проблеми, да може да доближи душата на своя човек и да комуникира с него.

Да попитам нещо – обичате ли тези, с които живеете? Попитах един мъж:

- Обичаш ли жена си?

Той каза:

- Обичам я!

- Как го доказваш?

- Обичам я, какво друго да правя?

- Как го показваш? Да ти дам един пример: например, знаеш ли какво ястие й харесва?

- Какво общо има яденето с това дали я обичам или не?

- Ама, – казвам – ако обичаш някой, знаеш живота му и подробностите от живота му.

Друг един мъж знаеше всички подробности от ежедневието на жена си, толкова много я обичаше, че знаеше тайните на живота й. Попитах го:

- Какво й харесва най-много?

Той отвърна:

- Всичко й харесва, всичко яде, но ако й купя ванилов сладолед, душата й трепва! Спечелих я с ванилов сладолед!

Тя обичала ванилов сладолед и той го знаел. Другият не знаеше нищо. Не познаваме нашите хора. Познаваш ли жена си? Мъжа си? Истински, неговия характер, душа, поведение, това е велико нещо. Има съпрузи, които живеят заедно и не се познават. Създават деца заедно и не се познават. Прегръщат се и не се познават, спят в същото легло и пак не се познават. Единият не познава душата на другия. Знаеш други неща, но не знаеш неговия характер.

Каза ми го една жена: чувствам се чужда у дома си, не ме разбира, не ме чувства, не ме усеща – същото може да каже и един мъж за жена си. Много е тъжно да живеем заедно 90, дори 100 години, колкото живеем, но да не сме се опознали помежду си и да не познаваме тази красота на човешката връзка. Много хубаво е да познаваш човека истински. Ако го познаваш, ще знаеш и много други човеци както него. Ако разбереш жена си, ще разбереш много хора. Ако разбереш мъжа си, ще разбереш много други хора, които са като твоя човек и това е велико нещо. Затова се погрижете, това ми е мисълта, погрижете се да общувате помежду си – да си говорите и да се гледате, и когато се скарате, да изкарате нещо добро. Караницата не е лошо нещо, ако се скараме, нека се скараме, хора сме.

Някои съпрузи ми казват: Ние никога не се караме! Казах им: Браво на вас! Но им казах: Но и не го смятам за страхотно нещо, защото да се скараш е човешко, въпросът е от караницата да излезе нещо добро. И вие, които не се карате, защо не се карате, т. е. нямате какво да кажете един против другия? Не в това е въпросът. Въпросът е да те възлюбя чрез кавгата. Да кажа истински думи, да те почувствам, да почувствам пулса на душата ти, какво искаш, какво ти липсва. И единият да чувства, че това, което приема вкъщи, го насища. Един мъж ми казваше: Тръгвам на работа и искам да чувствам, че тръгвам от дома си сит – откъм топлина, храна, обич, любов. Защото тогава няма да простра ръка и око към неща, които обществото навън ще ми предложи. Когато детето е сито и излезе от вкъщи, то не иска да яде. Но когато тръгне гладно, ще яде какво му дадат другите – същото става и в човешките взаимоотношения. И съпрузите, които се развеждат, са съпрузите, които не се насищат на връзката си у дома.

Веднъж ми се обади една омъжена девойка от чужбина – с три деца, и трепереше по телефона. Много добро момиче. Попитах я:

- Защо си така разстроена?

Тя ми каза:

– Отче, имам много труден проблем – не вярвам в себе си – с това, което ми се случва. На работата има един човек, който ми открадна душата, трогва ме, харесва ми, и се чувствам отвратително, чувствам се много осквернена, недостойна, много, много грешна.

Аз й казах:

- Чакай, понеже те познавам от години, не си такъв човек, искаш ли да ми кажеш малко повече защо се чувстваш така и как стигнахте дотам?

И какво ми каза тя.

- Отче, живеем като женени от доста време, колкото време ни познаваш, една година вече казвам на мъжа си: да отидем някъде на разходка! Не мога, имам работа! Ела веднъж да ме вземеш от работа да отидем някъде да гледаме театър, да отидем да изядем парче торта, да хапнем нещо и да се приберем вкъщи! Е, не става, дължим за заема, трябва да работя здраво, имам извънредни часове на работа! Други път смених прическата си, но той изобщо не го забеляза. Купих си нови дрехи, но той никакво значение не им отдаде. Нищо. И отивам на работа и ме гледа този, който е в отсрещния офис, и всичко, което сменя върху себе си, той го забелязва и демонстрира към мене чест, уважение, ценене – това нещо една година аз не съм го получила от съпруга си. Докато другият ми дава нещо, което този, който би трябвало да ми го дава, не ми го дава.

И ми каза:

- Отче, виновна ли съм?

Тя чувства, че е виновна. Аз обаче в себе си почувствах, че нейният съпруг е много виновен, защото й е давал трохи, докато непознатият отишъл да й даде парче хляб. Ако в брака си не се храниш, т. е. да вземеш и да се насити душата ти и животът ти от щастие и любов, не можеш да останеш насила в това пространство и да се измъчваш цял живот. Това е огромно терзание. Сладолед – казваше тя – знаех сама да правя, шиш-кебпап знаех сама да отида да купя, но исках да ми покаже, че ме зачита, че ме цени, че ме обича, че ме смята за красива и добра, както ме смяташе тогава, когато ме взе. Тогава за него бях царица, най-хубавата, а сега не ми отдава никакво значение. Това нещо е огромно терзание и грях – без да прави грях, предизвикваш другия да прави грях. Затова погледнете малко брака си, насищате ли себе си? И второ, насищаш ли се с човека си? Жената насища ли се мъжа си? С това, което той иска. Мъжът насища ли се с жена си? С това, което тя иска. Казах на един мъж:

- Какво даваш на жена си?

- Всяка седмица й давам пари!

- Извинявай, но нима бракът е просто икономическа сделка, тоест вземи пари и приключихме? Само това? Жената какво друго иска? Само пари ли иска? Не иска ли да се поинтересуваш от нея? Да поговорите?

Една жена казваше:

- Когато тръгвам да поговоря с мъжа ми, той чете спортни вестници или гледа телевизия. Говоря му и зяпа телевизия. Абе, спри го малко да говорим! Слушам те, – вика – ела, говори, че съм изморен! Все това повтаря. И отдавана не сме общували сърдечно, като сърца, като души. Това, отче, не го издържам и ме измъчва. И аз искам да живея живота си и да го подсладя.

Затова помислете много добре какво давате на другия и не смятайте, че жена ви или мъжът ви е някой, на който му е отминало времето, подсигурили сме го и не сме в опасност да го загубим. В опасност са домовете, където единият не „захранва” другия. За съжаление някои не възприемат знаците, които другият изпраща. Никой развод не става рязко. Внезапно гръмва бомбата и казваме в обществото: Развеждаме се! Но тя не е гръмнала внезапно, а това се е подготвяло, това се подготвя. Жената казва една дума на мъжа си, казва втора, дава знак след една година, след няколко месеца и мъжът нищо не разбира. Или ако разбира, казва: е, добре, остави я сега, какво ще прави без мене! Аз държа парите, всичко на моето име е записано! И започват такива зависимости. Но ако тя получи възможност, тогава какво става? Затова давай на човека си това, от което има нужда, за да може да каже „Благодаря много, няма да взема!”, когато на пътя, на работа дойде колегата или съседът да й/да му отправи други предложения, предизвикателства и изкушения. Това е начинът да задържиш своя човек.

Не е нито да гледаш тайно мобилния му телефон, нито да се тревожиш и да караш други хора да го следят, нито да питаш и да правиш сцени. Ако насищаш човека си с това, което търси неговата душа, тяло, чувства, любов, пълнота на неговия характер и личност, тогава със сигурност го имаш за свой. За да си тръгне някой, той трябва да е бил гладен и жаден. И затова внимавайте много и най-вече, простете ми, че ще го кажа, не го казвам като осъждане, а просто да внимават жените, защото те държат ключовете в човешката връзка. Жената може да прави с мъжа каквото си иска, може да го направи овчица, да го подлуди, може да го спечели, може и да го загуби.

И определени пъти вместо да гледаме нашите отношения, за да ги поправим, използваме различни алибита и понякога духовни, църковни алибита, за да не се фокусираме там, където трябва да се фокусираме. И ходим на църква, на литургии, на бдения, за да скрием празнотите, които имаме в живота си, в сферата на семейната връзка и любов. Внимавайте в това. Много пъти съм го виждал да става и съм се огорчавал. Тоест, идват жени, които ходят на църква, но не се опитват да се разберат с мъжа си. И Христос ще им каже: върви, помири се с мъжа си и след това дойди да Ми служиш! Върви първо да се сприятелиш с него, да се обикнете, да се сдружите, да му покажеш това, което трябва и след това дойди да отправяш големи молитви! Внимавай за това. Също и тези, които са женени, не търсете постоянно вашето право в брака. Човек не се спасява с това да намери своето право. Въпросът не е да ти отдам твоето право, имаш го, вземи правото си, а да задържиш брака си.

Едно дете ме попита в училище:

- Можете ли да ми разрешите едно голямо недоумение? Не мога да разбера, защо родителите ми се разведоха? Можете ли да ми помогнете? Я ми обяснете! Когато се караха, и двамата казваха, че са прави. И майка ми казваше – имам право, и баща ми също, и двамата викаха "Аз имам право!". И не знам, защо се разведоха, след като имаха толкова право. Не е ли много жалко и двамата да казват „прави сме”?

Няма да получиш твоето право с това да го налагаш, да викаш и да се караш. Христос ни е показал друг път. Какво ни е казал? Остави твоето право, дай го, жертвай се, разпни се, доброволно, заради любовта и единството, както Аз направих. Христос не е ли имал право? Въпреки това Той каза: ще взема върху Себе Си вашите неправди, Аз ще стана „Лошият”, ще Ме разпнете и вие ще бъдете добрите. Той така ни е спечелил и затова Го обичаме. Това е тайната, ако можем да я изпълним.

В Атина една жена ми каза:

- Много са хубави твоите предавания, отче, днес чакам мъжа да дойде да му го изпея – каквото каза, беше за него, точно каквото трябва! И мъжът й се връща и тя му казва: Каквото каза днес отецът по радието, за тебе беше!

Аз й казах:

- Това ли разбра от предаването?

- Това разбрах, беше много добро днес!

- Много е добро, защото първо казвам тези неща, за да разберем собствените си грешки. Всеки да разбере своите – мъжът ти да разбере, ако иска, сам своите грешки. Не притискай другия. Както и ти да разбереш твоите грешки. Ти разбра ли твоя егоизъм в този дом? Разбра ли твоите капризи? Това, че си перфекционист, както ми каза една девойка за майка си:

- Отче, всички вкъщи страдаме заради майка ни.

- Защо? Лоша ли е?

- Не! Тя е изключително добра, но не можем да правим всички тези неща, по начина, по който ни ги налага. А е много църковен човек и не издържаме.

- Добре, сериозно ли говориш? Тя е църковен човек и не издържате?

- Защото, отче, не просто е църковен човек, а ни има като войничета вкъщи, понеже тя е църковен човек.

Тук е нужно много внимание. Не можем да използваме Христовото име, за да правим кавги вкъщи, не можем да се позоваваме на нашата строгост, независимо дали става въпрос за постите или за начина, по който живеем, за да променим другия насила. Хората не се променят по този начин. Не се променя така нашият човек. Познавах една свята жена, омъжена, с деца, която постеше целия пост без олио, всички пости, и на децата си пържеше пържоли, защото някой път не искаха да постят. И тя уважила това им желание, и мъжа си, и всички.

Аз не казах да промениш живота си, а да спечелиш мъжа си, за да не го загубиш. Защото в крайна сметка духовност и святост не е само това, което мирише на тамян, а това, което не изглежда много църковно, също може да е църковно. Това да седне една жена с мъжа си и да чуе, което ще й каже, докато яде и да го изслуша или да пие една чаша вино с него. И да не отиде в този ден на това бдение, на което искаше да отиде, защото мъжът й е казал: Стига, бе, извинявай, но ти постоянно си на църква и кога оставаш у дома?

Имаше един такъв случай, където жената постоянно ходеше на бдение и просфори, литургии и т. н. Веднъж рекох да я попитам:

- Къде е мъжът ти?

Тоест, думите, които казал Христос на св. Фотини, самарянката: „Къде е мъжът ти?”.

- А, той не се занимава с такива неща, той е другаде!

- Какъв е, за мюсюлманин ли си се оженила?

- Не, но изобщо не е църковен. Не му харесват такива неща.

- Сега, когато идваш на църква, той какво казва?

- А-а-а, вкъщи настава бъркотия, караме се преди да тръгна, но аз, отче, искам да съм близо до вас!

И се усмихна. Тя си помисли, че ще й кажа „Браво!”. Аз й казах обаче:

- Виж, не може ние да правим бдение и аз да зная, че този мъж иска сега жена му да е вкъщи, да ти се нервира, да се нервира и на мене.

- И на Бога се нервира, отче! – ми каза тя.

И какво ми каза още, знате ли?

- Христос ще ни разведе!

Чуй думи! Жената каза: Христос ще ни разведе! Христос за нищо не е виновен, но начинът, по който понякога живеем Христос, кара хората да мислят, че ни развежда, но не Той е виновен, а нашите отношения. Аз й казах:

- Слушай! Остави твоята просфора и този път върви вкъщи, ще отидеш сутринта на църква. Сутрин не те ли оставя да ходиш?

- Оставя ме, но вечерните бдения не му харесват, защото иска да седим вкъщи и да си правим компания.

- Остани вкъщи!

- Ама – каза тя – той не разговаря за духовни неща.

- Ти разговаряш ли за духовни неща в изповедта? Само осъждания и други неща, не са много духовни и твоите неща. Седни с мъжа си, прояви търпение в това, което ще ти каже, да спечелиш душата му, да го възлюбиш, да се трогне от твоята жертва и това, което ще правиш, е много духовно, уверявам те!

С триста зора го направи.

- И да отидеш да му кажеш, че и аз го моля за извинение, защото не знаех толкова време, че не те оставя да ходиш на бдение.

Тя каза:

- Аз не мога да изрека това, което казвате. Не мога да му поднеса извинение от вас, защото това, което правя сега, е по-висше от това, което той иска.

И какво липсва тук, скъпи мои? Коя дума липсва? Егоизъм има достатъчно. Разсъдливост липсва. Трябва да имаме разсъдливост, а именно, че тази събота ще остана вкъщи и в неделя сутринта ще отида на църква. Този път ще направя жертвата, за да спечеля моя човек и да каже: Виж Христос каква е направил жена ми – блага, мека, със снизхождение, с доброта, милосърдие, разбиране. В противен случай какво казва: Ходи на църква и виж каква стана! Това е страшно нещо, да казват за нас, които сме близо до Бога: Виж какъв е този в църквата, странен човек! Защо да ни наричат странни, защо да сме в Църквата и да не сме най-привлекателните хора в света, да ги привличаме с нашия характер, с нашата доброта и уважение. Уважение липсва.

Когато другият иска, ще води своята борба: когато иска ще пости, ще ходи на църква, ще се изповядва, когато Бог го просветли.

- Тоест, да не говоря нищо на мъжа си ли, отче?

- Да говориш, но как? Чрез твоето мълчание и пример. Покажи му твоя пример. Показваш ли го?

Един човек ми каза:

- Отче, кажи нещо на жена ми, тебе те слуша!

- Какво да й кажа, какво от всичко да й кажа? Кажи ми най-главното!

- Кажи й да не мърмори! Не издържам това мърморене. И пържолата, която ям в петък, с такова мърморене на главата ми я ям, че сигурен съм, че става постна. Ям и тя обикаля около масата и мърмори, мърмори и ме чака на вратата, за да започне да мърмори. Това не е моят живот!

Тази госпожа не пропуска църква, литургии, литийни шествия, библейски курсове, беседи, а в дома й всички казват, не издържаме! Това нещо ме кара много да се замисля, нима може да поставям Бога отпред и отзад да създавам проблеми? И онази девойка беше казала за баща си: Майка ми е такава, а баща ми е по-добър, не ходи много на църква, малко пъти, но когато чуе проблем, ръката в джоба и дава милостиня. Когато чуе за някакво нещастие, се разчувства и плаче.

Какво ще рече това? Че е чувствителен и състрадателен човек. И какво е казал Христос: „Милост искам, а не жертва!”. Сърцето ти омеква ли близо до Христос? Ако бяхме истинни, ако променяхме себе си, което е най-същественото, тогава щяхме да сме променили всички хора – и децата си, и съпруга си, и съпругата си...

(следва)

Превод: К. Константинов
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор