Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите нас

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Раздяла с житейския банален план

За почтеността към себе си на първо място говори Михаела Петрова

Изображение

В женски списания и сайтове повече се говори за събирания, за поддържане на огъня във връзката, дори женствеността се обсъжда в неразривна връзка с интимността. В книгите не е така. Там се говори за раздели. Е, изключвам булевардните романи, но дори и в тях раздялата присъства. Но най-вече присъства в живота ни. И то напълно равнопоставено на привличането, на всичко онова, което ни събира заедно.

Предполагам, че не се говори много, защото на раздялата се приписва негативност. Между приятелки обикновено е придружена с въпроса: „Какво се случи?”, задължително със състрадателна гримаса. Поне в историята на моите женски приятелства, мога да си спомня само един случай, в който след отрицателния отговора на въпроса „Ти още ли си с него?”, мед ми капна на сърцето когато чух: „Затова ли си толкова щастлива?”.

Хрумна ми да подхвана тази тема, защото преди малко срещнах приятелка, която живее в чужбина и не се срещаме на живо често. А при срещите в социалните мрежи, не знаеш другия как изглежда и какво излъчва. Не я бях виждала две-три години и направо се впечатлих колко много се е разхубавила, каква сила и женственост излъчваше. Бързо стана ясно, че не си е дошла в България за хубаво, че си има своите проблеми с възрастни родители тук, с тинейджър там, с намиране на нова работа, което не е много лесно в европейските държава след навършване на 45 г.

Любезният отказ обикновено е, че си „overqualified” – ще рече, имаш по-висока квалификация, отколкото е могат или по-точно искат да плащат за дадена позиция. Но въпреки всичко тя цъфтеше. Ако съм аз, бих я взела на работа ей така, само за да краси офиса. Но в случая не зависи от мен. Между другото, ми каза, че се е разделила с мъжа си. Аха, това обяснява нещата с хубостта й, помислих си.

Не за друго, а защото в нейния конкретен случай, когато беше женена и имаше работа, изглеждаше доста по-смачкана. Пак си беше хубава, но се чувстваше, че нещо сякаш я затиска. Че по някаква причина е сдържана и обира емоциите си. Тогава си мислех, че се е заразила от западноевропейската цивилизована хладност, но не било това.

Затискало я е онова, което ги е разделяло с мъжа й, когато са били заедно. Тя е от онези отговорни и деликатни хора, за които съм сигурна, че са направили всичко възможно да потушават конфликти. Но не – да потушаваш огъня в себе си, в името на каквато и да е кауза и цел, означава само едно – да се превърнеш в пепелище.

Някой ден, след време, на това пепелище могат да израснат нови филизи, така както вечният природен цикъл умее да прави, но докато го подтискаш, то ще си бъде пепелище и това е. Затова й казах: „О, чудесно! Браво!”. А тя се усмихна и сякаш около нея заискряха звезди. Откакто не съм я виждала, явно новите стръкчета на нейната женственост са поникнали и са пуснали здрави корени, понеже не ги е изскубвала, не ги е трансформирала в нещо друго, не ги е потушавала. Грижила се е и за себе си, вместо да прави онова, което повечето жени в нейната предишна ситуация правят – да отглеждат мъж.

Когато се разделихме, си мислех за този кръговрат, от който като че ли няма излизане. Влюбваме се, фокусираме се върху нещата, които ни събират, разхубавяваме се, вдъхновяваме се. Свързването между мъжа и жената е като едно негласно обещание, че пред нас има едно необятно поле, върху което ще се разгърнат и дадат плодове хубавите качества, които притежаваме. Но животът и социума, в който живеем, си има други приоритети и много бързо ни заклещва в своя норматив за изпъление на житейския банален план: семейство, работа, деца, закуска, обяд, пазаруване, вечеря, телевизор, сън. Всяко вдъхновение за нещо по-различно, много бързо поставя на масата онова, което ни разделя. Неслучайно мъжкото излизане с приятели и женския шопинг и спа-процедури са станали символи на единствените позволени малки бягства от затвора на житейския банален план.

А всяка раздяла се със същия този банален план, се приема, ако не като срамна случка, за която не трябва да говорим, то поне с кисела физиономия на състрадание и тайно плюене в пазвата да „не ми се случи и на мен”.

Вече двайсет години обяснявам, че се фукам, а не се оплаквам затова, че съвсем осъзнато избрах да не се омъжа за бащата на сина ми с единствения аргумент: „Ти си супер готин и добър човек, но ние сме много различни – в приоритети си, в часа на ставане и лягане, по това, че аз обичам за се храня в хубави ресторанти и да изследвам гурме-култура, а ти не признаваш нищо, което не си сготвил сам (макар и много вкусно, признавам). Затова че ти е странно и смешно, че се зазяпвам по витрините на магазини с красиви и скъпи женски рокли. Сега това са дреболии, но ще станат голям проблем. И двамата няма да го понесем”. Продължават да не ми вярват, дори близки приятели, които далеч не са хора на статуквото. Дълги години не можех да си обясня парадоксът – как така, нали заедно го живеем, как не го разбираш? Но накрая схванах, че далеч не всеки държи първо да избистри личните си приоритети, преди да се гмурне в съжителство с друг.

Затова мисля, че този разговор е важен и ще го продължа – за почтеността към себе си на първо място. Тя е здрава основа и на културата на събирането, и на раздялата. Тогава тя не е шок и не изисква месеци и дори години адаптация, за да преоткриеш наново себе си. В момента, в който имаш ясна преценка за приоритетите в своя личен свят, раздялата може да е по-хубава новина от тази за събиране. „Но стига ми и тази награда”, че повече не си роб на клишето.

Въобще, с напредването на житейския опит, става все по-ясно, че преди да взимаме решения дали наистина искаме да се събираме с някой друг, е добре да знаем дали ни е интересно да прекараме живота си със самите себе си. На първо място.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Личният живот не е семейството или работата, а моментите, в които общуваме със себе си

Изображение

„Как може да те търсят в осем и половина по работа? Това е време за семейството” – репликата, която не обичам да чувам. Сигурно затова не избирам партньорства, в които би могло да бъде произнасяна. Дори и помисляна.

Има хора, които повече се идентифицират с избора си на професия и призвание, отколкото с идеята личният им живот да е на първо място. Аз съм от тях. И повярвайте, тези хора никога не са самотни.

Напротив, истинското блаженство за тях е поне от време на време да останат сами. В своя истински личен свят. Спомням си историята на една художничка, която веднъж годишно отивала в своята вила-ателие и записвала на телефонния си секретар следното съобщение: „Няма ме за никого. Ако си мислите, че това не се отнася за вас, защото сте моята майка, сестра, най-добра приятелка или любовник, грешите – отнася се”.

Какво е личният живот?

Още едно понятие, на което е придадена стойност, която не му приляга.

Най-често произнасяме репликата „имам личен живот в края на краищата”, когато се почувстваме затрупани от ангажименти, преуморени и нервни от служебни задължения. Или когато някое преобръщащо живота събитие като влюбването, излезе на преден план и ние решаваме рязко да загърбим всяка поета отговорност. Тогава казваме троснато: „имам личен живот”.

Същите думи обаче се чуват много често и от семейни жени, които буквално крадат време, за да излязат и да се разтоварят от ангажимента към съпруга, децата, пазаруването, готвенето. Няма значение дали ще се видят с приятелки, дали ще отидат на йога, медитация, някакъв курс, масаж, маникюр, на изложба, кино, шопинг... това е времето, в което правят нещо за себе си.

Имам приятелка, чиито съпруг се сърдел, че вечер тя не си ляга заедно с него, а стои още часове наред в кухнята пред телевизора. Карал й се, че стои до късно без да прави нищо съществено, защото сутрин е все уморена. Но на една от онези женски вечери, които тя си беше откраднала, ни сподели, че има нужда от това време със себе си. „Дори не поглеждам телевизора. Държа го включен като оправдание. И нещо да се движи. Истината е, че така си почивам от всичко и всичко. Нищо не правя. Само си седя.”

Личен живот ли е да споделяш с партньора си цялото време, в което не работиш? Според мен, не.

Много е приятно, прекрасно е да правите заедно неща, които обичате, но дори от това е необходима дистанция. Участие в общуване и оттегляне. Като прилив и отлив на морска вълна.

Да си напазарувате и сготвите заедно може да е вълшебно време на споделено преживяване. Но да мъкнеш всеки ден торби и да обслужваш задължението да го храниш, определено не е лично време, заради което си струва да зарежеш някакви по-приятни неща, дори и да се водят работа. Особено ако е работа, която харесваш.

Спомням си, на една нова година, на връх 31 декември с моя приятелка бяхме вдъхновени от нов проект. Тогава работехме в телевизията. И двете бяхме на работа до късно. Затова се видяхме едва след осем вечерта. Да обсъдим това-онова. По едно време съпругът й звънна да пита кога ще се прибира, защото вече е десет, а нали се сеща, тази вечер е нова година и в хладилника нямат нищо за ядене.

Няма да забравя какво му отговори тя: „Е, не работи ли суперът, да отидеш да купиш някакви пържоли?”. И двете не се разбързахме особено. Тя поръча пица за вкъщи от заведението, в което бяхме седнали. Ние имахме нашето вдъхновяващо лично време. И то имаше смисъл за нас. Независимо, че беше работа.

Знам, че си кажете „този няма как да я е изтърпял”. Истината е, че тя не го изтърпя. Не точно него, а идеята да има задължения към друг пълнолетен човек, който би трябвало да може да се погрижи за себе си. Ако двамата не се вписват в динамиката на една двойка, няма какво да правят заедно.

Имала съм и аз подобна връзка – той беше по-скоро домошар и принципно нямаше нищо против да се грижи за „женските неща” с пазаруването и готвенето. Известно време, в началото, и двамата мислехме, че така си пасваме идеално. Но много бързо стана пределно ясно, че различния натюрел, интереси, вдъхновение правят съжителството невъзможно. Дори да се харесвате, дори всеки да е достатъчно интелигентен и разбран. Да седна с любимия да гледам филмче вечер за мен би било истинско изтезание след като 10 часа съм се занимавала с културна програма, включително и кино. Абсурд!

Личният живот не е семейството, не е любимият, не е детето, но не е и работата. Дори да е любима. Личният живот са онези моменти, в които общуваме със себе си. В който спираш пред витрина, към която и отговорност да си се забързал и се заглеждаш в нещо красиво.

В който започнеш диалог с онези свои чувства, които усмихват лицето и внасят блясък в очите. Ако стимулът дойде отвън, това не е личен живот. А само мимолетно отражение. Огледало, в което мимоходом се зърваш. Не че е лошо, но не можеш да го задържиш. Ако импулсът дойде отвътре, това е докосването, изобразено от Микеланджело в Сътворението. И това е единственото лично време, което ни свързва с истината в нас. Всичко друго е илюзия.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

„Ако възнамеряваш да бъдеш добър към другите, ще трябва да бъдеш добър и към себе си. Това означава да си взимаш почивен ден отвреме навреме, когато това не е планирано. Да ядеш парче шоколад, когато това не е препоръчително. Да си подремнеш, когато това не е възможно. Да потънеш в добро четиво за час, когато не можеш да си го позволиш. Да се накиснеш във ваната, когато няма време за това. Спри всичко, когато не си длъжен да го направиш. И направи това сега, за Бога!“

~ Доналд Нийл Уолш ~


Изображение
Последно промяна от Kleo на 26 Авг 2017, 13:54, променено общо 1 път.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Възлюби Бог!

Възлюби ближния като себе си!

:329 :329 :329
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

[img]http://megavselena.bg/wp-content/upload ... 1/0052.jpg[/img]

Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички - до вас няма да има никой и ще ви се наложи да търсите опора на земята и да повярвате в себе си.
Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.
Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.
Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после и истинският живот.
Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои - не.
Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.
Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще можете да видите реалния свят.
Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.
Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.
Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това "почти" ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.
Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.
Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.
Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.
Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.
Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.
Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева - смирение, от страха - постижения, от радостта - вдъхновяващ пример. Вината и срамът пречистват Душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.
Ако имате късмет ще дойде точният момент...

© Аглая Датешидзе
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Изображение

Ако избягваш конфликт за да има мир, започваш война вътре в себе си. - Димо Жечев, Себеопознаване с Димо във Фейсбук, неговият превод на горния текст в картинката.

И моят превод на същия текст, повече ми харесва - Ако предотвратиш конфликта, за да запазиш мира, ще започнеш война във вътрешния си свят. ... И така си вредиш в дългосрочен план. И показваш всъщност, че не изпитваш любов към самия себе си.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

ДА ОБИЧАШ СЕБЕ СИ - ОЗНАЧАВА ДА СИ ЗДРАВ оттук - цък!

Повечето хора не обичат и подкрепят себе си, и дори не осъзнават, че това ги довежда до здравословни и психологически проблеми. Искат първо да са щастливи, а после, ако са си го заслужили, ще помислят и да се обичат. Поставят си условия и „Ако“ те са изпълнени – ще се наградят с малко любов. Искат да бъдат обичани и подкрепяни – да получават и да дават любов, но как да им се получи, ако не я генерират!? Те не разбират, че: „За да получиш трябва да дадеш, а за да дадеш трябва да имаш какво!“. И още нещо важно: „ако не обичат себе си, те не могат да обичат и никой друг“, защото им липсва „знанието как“.

Но дали всички ние знаем какво всъщност е любовта?! Хората често бъркат любовта с нуждата – казват: „Обичам го/я, защото имам нужда от него/нея, а и мисля, че е взаимно, защото и той/тя очевидно има нужда от мен…“. Това не е любов. Това е взаимноизгода и притежаване, това е страх и егоизъм, това е зависимост, контрол и липса на уважение. Не се залъгвайте. Това не е обич. Любовта е подкрепяща, свободна, чиста и спонтанна, извираща от дълбините на душата и е единственият път към щастието. Наричаме я „безусловна любов“ и тя трябва да е към всеки и всичко, дори към самия себе си. Да я има въпреки всичко, без да се съпротивлява на живота и да поставя условия. Няма нужда повече да подлагаме себе си на изпитания, нито да носите у себе си всичките обвинения и вина. Просто приемете себе си и всички останали такива, каквито са. И да, те ще ни нараняват – понякога от невежество, друг път от страх или дори от корист, но това не ни прави по-слаби, а напротив – учи ни на опитностите в живота. Разберете, че имате правото да обичате, да се усмихвате, да бъдете щастливи, да споделяте любовта си и да не се страхувате да получавате нежност, всеотдайност и подкрепа…

Всичко започва с това да обичаш себе си! Ако не се обичаш, постоянно обвиняваш себе си за разни неща, наричаш се глупав, мислиш, че не заслужаваш да получиш каквото искаш – наричаш това съзнание и съвест, но определено не си щастлив човек и дори тялото ти го казва и показва. Ако не обичаме себе си, се разболяваме не само емоционално, но обикновено и физически. И това се случва на биохимично ниво в нашите организми, защото отделяме само „лоши“ хормони, които ни тровят. Всички трябва да осъзнаем, че отношението към себе си е най-важно! То е проекция на всичко останало – например: за да се грижим добре за децата си е нужно да ни има и да сме здрави. Нашият свят е проекция, отражение на собственото ни отношение към самите себе си. Ако се обичаме, уважаваме, полагаме грижи за себе си, ако смятаме, че заслужаваме да имаме повече, съответно го получаваме през живота си. Ако обаче се отричаме, пренебрегваме собствените си нужди и не се приемаме, тялото ни страда, а съзнанието ни подлага на мъчения и цялото време е лишено от смисъл и радост от живеенето.

Любовта към себе си започва с това да се подкрепяме и да обръщаме внимание на емоциите и чувствата си още в зародиша им. Да си повярваме, че правим всичко правилно – по най-добрият възможен за нас и към момента начин. Любов към себе си означава да си доставяме удоволствия и радост и да приемаме и отхвърляме болката – без да вредим на другите. Време е да започнем да се грижим за себе си така, както се грижим за другите – защото го заслужаваме.

Изображение

Тайната за постигане на любов към себе си е:

Да започнеш да се отнасяш с уважение и подкрепа към себе си! Това означава на първо място да приемаш физическото си тяло такова, каквото е. После да харесваш и уважаваш собствените си ценности и избори – работа, забавления, хобита, кариера. Дайте си оценка в число от едно до десет на: „Какво е уважението ви към себе си?“ и „Приемате ли тялото си, работата си, живота си?“.Позитивна психология и психотерапия

Като начало се фокусирайте върху външния си вид. Вземете едно огледало и се огледайте добре – без критика, просто се разгледайте с цел опознаване. После се погледнете в очите и се обърнете към себе си по име: „Иван!“. Кажете си: „Обичам те и те приемам такъв, какъвто си! Можеш да се усъвършенстваш. Това е само въпрос на малко усилия и време, които започваш да отделяш от днес!”. Кажете го от сърце, кажете го силно и ясно, извикайте го, ако можете. Повярвайте, че е така! Бъдете толкова истински, че да ви иде да се прегърнете през огледалото и да не се отделите от избора си да се приемате.

След това се фокусирайте върху професията си, погледнете се честно в очи и си кажете: „Уважавам те за това, което правиш! Обичам те, защото следваш себе си и правиш това, в което си най-добър. Приемам те и ти благодаря, защото допринасяш за другите с делата си!”. Ако усетите колебания и невъзможност да изпълните това упражнение, сериозно се замислете дали професията която упражнявате ви удовлетворява!?

Сега се заемете с живота си, ценностната си система и всичките си вярвания. Погледнете се отново в очите, обърнете се към себе си по име и си кажете: „Иван, уважавам те, че вярваш в тези неща! Обичам те, защото знаеш как да поемеш отговорност за мислите и действията си. Приемам те, защото убежденията и ценностите ти заслужават да бъдат чути!”.

Безусловната любов към себе си е силно заразна за всичко и всички – хора, ситуации, събития. Тя измества страха и ни прави устойчиви на стреса и болката, които неминуемо ни съпътстват в живота – помага ни да ги приемем и отхвърлим. Обичайки се човек успява да се грижи и за себе си и за другите и да има пълноценни отношения с тях, защото знае и чувства как да го направи!

Ако всичко прочетено до тук ви кара да си задавате въпроса: „Защо загубих цялото това време да чета за някаква си там любов?”. Отговорът е много ясен: „Защото сте опитали просто да живеете, но явно не сте го докарали до щастие и удовлетвореност!”

Ето как аз живея живота си с любов - към себе си и другите:

Когато изпитвам нужда да кажа нещо - говоря без да се страхувам дали ще бъда разбрана правилно. Старая се да не наранявам хората, но понякога те не харесват гледната ми точка и тогава приемам, че това е проблем на слушащите ме, не е мой. А ако някой се е отнесъл лошо с мен, не му го спестявам, защото света е пълен с недобронамереност и тя не може да остава винаги безнаказана!

Не се притеснявам за това как изглеждам, защото давам всичко от себе си, за да подобрявам визията си ежедневно! Има дни, в които ми се получава и избирам да се фокусирам върху тях. Това ми е достатъчно.

Имам си слабости и особености, но това не са неконтролирани и неосъзнати черти, това е моят характер, моите желания и аз ги реализирам, приемайки последствията от изборите си!

Да, нося неудобни обувки - това не са просто обувки, а творения на изкуството, които задоволяват моите естетични пориви и чувства. Съжалявам, ако на моя лекар това не му харесва.

Не се извинявам за хаоса, който ме съпътства, защото именно „Хаосът е началото на сътворението…“. Той си е мой и аз отлично го владея, та дори успявам да творя и да израствам благодарение на него!

Не събирам тълпи приятели. Ако искам да съм с някого, не се интересувам от околните, които ще се обидят, че не съм ги поканила, защото така би било по-френдли… Не мисля. Ако интересите ни не съвпадат и някой човек не ме обогатява, просто не се виждам с него и той е длъжен да уважи избора ми.

Спрях да трупам вещи и премахнах от речника си фразата "Ами ако ми потрябва....“. Ако сега не знам за какво ми е дадено нещо, то отива в кофата за боклук.

Избирам да обичам всички и всичко, но отказвам да бъда заблуден оптимист, защото не във всеки има нещо добро или хубаво. Някои хора са си прогнили от върха на пръстите на крака си до главата и аз няма да загубя нито секунда от времето си, за да търся нещо добро в тяхната отровна компания.

Прекалено много са очакванията и критериите на хората за правилност, а живота е твърде кратък, за да пропускам нещо съобразявайки се с необичащите себе си. Много съм щастлива, че успях да го осъзная преди да ми треснат на главата каменната плоча с надпис: "Тук почива Ина, която цял живот живя така, както НЕ искаше и умря нещастна".

Всеки може да се научи на любов към себе си и щастието да стане неговото естествено състояние. Уверявам ви, че не е нужно много време и усилия за това – необходим ви е само специалист като мен, който да ви напъти и да предаде знанията си по емоционален тренинг. Всичко се случва в приятна обстановка, чрез непринудени диалози и разиграване на ситуации, чрез усвояване на системни знания, които служат за изграждане на ситуативни модели на благополучието.

Консултирайте се с нашият терапевт и разберете: Как Позитивната психотерапия може да помогне във вашият конкретен случай? Защо Позитивната психология е толкова успешна за осъществяване на емоционален тренинг и личностно развитие? - свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог и психотерапевт: Ина Антонова
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg


Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Из красивите мисли на вечната Емили Бронте - „Умният намира достатъчно добра компания и у себе си.”
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

А какво ще подариш на себе си?

Помислихме за всички – за добрите момичета, за лошите, за децата, за мъжете, които не пият, и за свекървите, без които не можем. Сега е време да помислим за най-важния човек в живота ни – самите себе си. Било егоистично ли? Ами не, не е. За да можем да даваме, подаряваме и раздаваме енергия не само на Коледа, но и през цялата година, трябва да се зареждаме отнякъде. Ние, жените, сме свикнали да мислим за себе си едва когато няма накъде да мърдаме, когато се разболеем или когато се изнервим толкова много, че затръшнем вратата под носа на благоверните и избягаме в Пловдив за уикенда. Няма нужда от такива драматични ситуации, а от осъзната и неотклонна грижа за самите нас – всеки ден, както се грижим за всички останали. И понеже на празник всички искаме нещо по-специално, ето нашите предложения (или пък да напишем „желания“) за подаръци, които бихме направили сами на себе си.

5 неща, които да подариш на себе си:

  • - Пътуване сама. Или с приятелка, но не и със семейството, което сякаш не спира да иска нещо от вас дори докато спите. Спомнете си, че сте и просто жена, а не само нечия майка, съпруга и дъщеря.
    - Татуировка. Или друга „младежка“ лудост като тази, която така и не направихте. Поне за малко можем да не мислим за последиците и хорското мнение. Ако все се оказва, че разглеждате модели на татуси, явно това не е било времена идея и е време да я реализирате.
    - Разкошен нов халат. Свикнахме да носим вкъщи старите си дрехи, раздърпаните долнища и избелелите тениски. А представете си удоволствието да се загърнеш в мек, пухкав халат, да сложиш крака в още по-пухкави чехли и така да започнеш деня – с мекота.
    - Един масаж. Масажът е абсолютна необходимост в ежедневие, в което не ни остава време за спорт. Избягайте от живота си за един час, оставете се в ръцете на професионалистите и се насладете на усещането.
    - Повече сън. И излежаване в леглото. И никакво скачане като ужилени в 6.30. Другите ще намерят какво да закусят и без да им направим 34 палачинки преди 8. Ако не ви оставят на мира, прикоткайте ги с хубав анимационен филм в леглото при вас.


Разбира се, това са само 5 от всички неща и преживявания, които заслужаваме да дадем на себе си. Просто не се изключвайте от списъка с подаръците.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Как обичахте себе си днес? :940 :940 :940

Лично аз:

- се наспах хубаво
- слушах готина музика заедно със сина ми
- играх игри на компютъра и телефона си
- гледах видеа за личностно развитие
- готвих, а това почти винаги ми носи наслада
- лакирах се в наситено червено и това подобри още повече настроението ми
- гушкахме се с детето
- пуснах пералня и прострях, обичам да ми мирише на чисто пране
- позволих си да си отдъхна и отпочина максимално, защото го заслужавам
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор