Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите нас

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Как да стана една истинска жена, която да привлече един истински мъж?

7/3/2016

​Въздишаш ли, че вече няма истински мъже? Или може би приятелките ти се оплакват от поведението и отношението на днешните мъже, а ти тайничко се питаш как да задържиш интереса на твоя принц завинаги? А питала ли си се някога какво представлява истинската жена? Има ли днес истински жени или и те липсват като истинските мъже? Древна тайна е, че в една връзка мъжката и женската енергия са в постоянно количество, те могат само да се преразпределят между двамата. Това означава, че колкото по-женствена е една жена, толкова по-мъжествен е мъжът до нея. Ако обаче жената е развила своите мъжки качества – а ние, съвременните жени, сме шампиони по развиване на мъжки качества – то за мъжа в двойката остава да прояви своите женски качества. Съвсем нормално е мъжът да има своята женска част, а жената, своята мъжка част. Това са така наречените от Юнг анима и анимус. Но все пак, за жената е нужно да проявява предимно женски качества, а за мъжът – мъжки. Ако облечем древното знание в математика, здравословното съотношение за жената е 75% женска енергия и 25% мъжка енергия.

В 21ви век жените сериозно надвишават тези 25% мъжка енергия. Работим в конкурентна среда, гоним резултати, състезаваме се с колеги, с приятелки, с другите майки, за да докажем своите предимства. Амбициозни сме, борим се, живеем по график – до 30 трябва да се омъжа, до 35 да родя две деца, до 40 да стана мениджър на рекламния отдел, до 45 да си купя къща извън града… Всичко това е проявление на мъжкото в нас – амбицията, борбата, нетърпението, бързането, съревнованието, сроковете. И това е само едната страна на монетата… А другата е, че не развиваме женското в нас, оставили сме го да закърнее още от поколения назад. Процесът е започнал още може би от нашите баби, майките ни са възприели същия маниер и са го предали и на нас.

Какво точно правим, което пресушава женската ни енергия и не ни позволява да се превърнем в истинските жени, които сме родени да бъдем?

Справяме се с всичко сами и не търсим помощ. Може би се гордеете с тази своя способност, но това е убиец номер едно на женска енергия. Жената е социално същество, тя иска да бъде закриляна и обгрижвана – това е природата й, дори да не го осъзнава. Няма нищо по – женско от това да кажеш: „Моля, помогни ми!“. Може да искаме помощ за всичко – за тежките чанти, за отглеждането на детето, в работата, в домакинството. Виждала съм толкова много жени да отказват предложената им помощ, въпреки че очевидно имат нужда от нея. Вчера наблюдавах в един ресторант как една дама отказа близо 4 пъти на любезното предложение на мъжа си да гледа малкото им момиченце, за да може тя спокойно да хапне и да си изпие чашата с вино. Майката всеки път казваше: „Няма проблем, аз се оправям!“, а проблем очевидно имаше – раздразнението и умората й прозираха през спокойния й тон. Защо отказваше? Мисля, че знам отговора... Аз самата се държах така години наред.
Всичко идва от това да докажеш, че можеш сама, че не е нужно да „товариш“ другите със „собствените си“ задължения и проблеми. Това е като едно ежедневно доказателство пред мама и татко: „Вижте ме, аз мога сама, аз заслужавам да ме похвалите и обичате!“. Дори не се сещаме, че мама и татко вече не ни наблюдават, а и никога не е било нужно да правим нищо, за да заслужим любовта им. Никога не е било нужно да се доказваме. Обаче ние оставяме онази незряла част от нас – малкото момиченце, да ръководи живота ни. Време е да пораснем – да разберем, че искането и приемането на помощ и подкрепа не отблъсква околните, а ни сближава с тях. Особено с мъжете. В тяхната природа пък е да помагат, да закрилят, но трябва да им позволим да го правят. Ако мислите, че мъжете в живота ви никога не са правили нищо за вас, сигурни са две неща – едното, че не им позволявате (дори да не сте казали нищо, излъчването е по-красноречиво от думите), другото е, че привличате такива мъже в живота си, за да осъзнаете къде бъркате и да промените поведението си.

Не искаме нищо за себе си или отказваме жестове към нас. Познати ли са ви фразите: “На мен нищо не ми трябва“ или „Не мога да взема пари от теб (от него)“. Една моя клиентка има доста заможен приятел и в същото време мечтае да си отвори арт магазинче. Тя е наистина много талантлива и магазинът би осмислил живота й. Когато я попитах защо не поиска пари от приятеля си, тя направо се ужаси: „В никакъв случай не мога да искам пари от него!“ Защо не? Той има достатъчно и освен това ще е повече от щастлив да й ги даде за нейната мечта. Гласовете, които ни спират в тези случаи са в нашата глава. Приличаме на онзи равин, който останал на едно дърво след голямо наводнение. Дошъл да го спаси един човек, после дошла лодка, накрая хеликоптер, а равинът отпратил всички с думите: „Чакам Бог да ме спаси!“. Накрая разбира се умрял и попитал Господ защо не го е спасил. Господ отвърнал: „Как да те спася като изпратих човек, после лодка, накрая хеликоптер, а ти ги отпрати?“ Този случай е същият – имам мечта, талант и мъж с пари, а арогантно връщам предложената от Бог помощ като отказвам да се възползвам от всичко това.

Всеки път когато отказваме жест, подарък, услуга или казваме: „Нямаше нужда“, се обезценяваме и показваме, че не обичаме себе си. А липсата на любов към себе си не е шега работа, тя води до нещастия и физически заболявания. Както вие обичате да давате, така обичат и хората до вас. Но за да могат всички да дават, трябва някой да получи. Ако ви е много трудно да получавате, това ще ви помогне – желанието само да даваме на другите без да взимаме от тях, е проява на арогантност! Тренирайте се да получавате като започнете с приемане на жестове, почерпки и подаръци, охотно и с благодарност. После започнете да казвате конкретно какво искате за Коледа, рождения си ден, друг повод. Купувайте за себе си по нещо всеки месец. Разширявайте ценовия клас на дрехи и вещи за себе си с по няколко лева всеки път – ако си купувате блузи за 20лв., купете за 25лв, следващия път за 30лв. и т.н. Последна фаза - искайте подаръци от партньора. Не се чудете къде ще му излезе краят по този начин, това упражнение ще завиши себеоценката ви, а с това ще се повишат и приходите ви или тези на партньора ви.

Не умеем да си почиваме и да се презареждаме. Хубава книга, време сама със себе си, спорт, масаж, излизане с приятелки, забавление, танци – това не е лукс, това е задължителна програма за възстановяване на женската енергия. Чували сте фразата: „Нямам време = не ми е приоритет“ – тя е напълно вярна. Ако усвоите търсенето на помощ и искането на неща за себе си, ще ви е лесно да организирате време и пари за себе си.

Не уважаваме мъжете. Липсата на уважение към мъжете може да е явна или скрита в нас, но тя е факт за огромна част от жените. Мисли от типа, че мъжете са грубияни, интересчии, използвачи, изневеряващи и всичко друго негативно, което правите като обобщение към целия мъжки род, държат свестните мъже далеч от вас. Може би се питате как непознати мъже знаят за мнението ви? Това се усеща във въздуха, не е нужно да говорите. Може би чакате някой мъж да ви опровергае, но това няма да стане – Вселената ни праща точно това, в което вярваме.

Ако имаме партньор и го смятаме за безхарактерен, скучен, мързелив, търтей и каквото и да е друго, то връзката ни е обречена. Жена, която не уважава мъжа си, бавно и сигурно унищожава взаимоотношенията си. Пак напомням, че не е нужно да сте му го казвали в лицето. Хубавата част е, че ако развием вяра в мъжа и се фокусираме върху хубавото в него, това пак ще се усети дори без да говорим. Мъжете се разгръщат и развиват потенциала си само с подкрепата и възхищението на жената. Така функционират енергиите.

Още много може да се каже за начините на повишаване на женската енергия, както и за факторите- крадци на женска енергия. Предлагам ви, ако темата е интересна, да прочетете моята статия "Десет ключа към женствеността"

Ако статията те докосна и искаш да четеш още полезни и вдъхновяващи статии, или да получаваш информация за моите семинари и онлайн курсове, абонирай се за бюлетина на Галерини ТУК, или прегледай моята Фейсбук страница Jasmine Woman's Spirit House ТУК! Ще се радвам да се присъединиш!

Ваша,
​Ирина
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Свещени съвети за любовта от папа Франциск

Бог е любов, казал Христос и 2016 години по-късно папа Франциск допълва с практични съвети тези думи в нови папски документ, озаглавен „Amoris Laetitia” или „Радостта от любовта“.

Да, и ние сме приятно изненадани, че църковен служител говори за положителните неща в живота, вместо само да анатемосва и забранява, но това е друга тема, за друг разговор.

Да се върнем към съветите за любовта, които могат да помогнат на всички ни, без значение вярванията ни.

Папа Франциск, макар и отдал себе си на безбрачен живот, познава хорските души по-добре от всеки психолог и е извадил най-важното за любовта и отношенията между хората.

Никой не е съвършен

Трябва да разберем, че всеки от нас е смесица от светлина и мрак. Човекът отсреща е много повече от сбор малки досадни навици. Любовта не трябва да е съвършена, за да я ценим или да смятаме, че е „неистинска“, защото човекът отсреща има недостатъци.

Бъди интересен

Истинското общуване между хората е възможно само когато имат какво да си кажат.

А това – да имаш какво да кажеш, е плод на вътрешно богатство, което се натрупва с четене, разсъждения и отворен поглед към света, който ни заобикаля.

В противен случай ще си омръзнете прекалено бързо. А това проваля отношенията.

Доверието е незаменимо

Доверието не е само вярата, че другия не лъже или не изневерява. Доверието е не преследваш другия във всяка негова стъпка и да се опитваш да контролираш живота му.

Любовта вярва и освобождава, а не се опитва да контролира и доминира.

Доверието ни позволява да сме отворени към света и към нови преживявания – като двойка, за да обогатяваме съвместния си живот с нови преживявания.

Връзките отнемат време

„Да сменяш партньорите си със скоростта, с която правим всичко друго в този консуматорски свят, няма да доведе до устойчиви взаимоотношения“, смята папа Франциск.

Лъжем се, заради социалните мрежи, че любовта може да е на офлайн/онлайн режим, но тя всъщност има нужда от време, за да се развие, да разцъфти и да даде плодове.

Бъдете като вино. Вкусно и скъпо вино

„Точно както хубавото вино започва да „диша“ с времето и разкрива цялото богатство от вкусове, така и брачният живот има нужда от време, за да достигне своята зрялост и да разгърне всичките си аромати.

Отворете очите си за усилията на партньора

Всеки иска усилията му да бъдат признати. Да бъде оценен по достойнство от най-близките си хора. И тук е ключът към разбирателството в семейството – да оценявате и да казвате колко сте благодарни за усилията, които другият полага за вас.

Споровете са неизбежни, но без обиди

Обсъждането на различни гледни точки никога не трябва да бъде съпроводено с емоционално нараняване, обиди и злепоставяне. Много от споревете в двойката не са за важни неща, а ежедневни дреболии.

Смените ли тона от скандалджийски на спокоен, ще видите колко бързо ще се разрешават тези конфликти.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Мистериозната дума: СТО

[img]http://1.bp.blogspot.com/-kZiQT1I7hok/T ... bicham.jpg[/img]

Баба и дядо бяха женени повече от половин век и през целия си съвместен живот, от момента на тяхната първа среща, те играеха своята малка специална игра. Целта на играта им бе да изпишат думата "СТО" на изненадващо място, което другият трябваше да я открие. Те се редуваха да оставят думата "СТО" навсякъде в дома си и веднага щом единият от тях я откриеше, бе негов ред да я скрие на следващото място.

С пръсти те изписваха думата в кутиите със захар и брашно, в очакване единият от двамата да приготви поредното ядене. Нацапваха я и върху влажните от роса стъкла на прозореца с изглед към вътрешния двор, където баба винаги ни предлагаше топъл, домашно изпечен кекс. "СТО" беше изписвано и на огледалото в банята, замъглено от пара след горещ душ. Думата се появяваше отново и отново след всяка баня. В един момент баба ми дори разви цяла ролка тоалетна хартия, за да остави думата "СТО" на последното парче хартия. Нямаха край местата, където "СТО" се появяваше. Малки бележчици с набързо надраскано "СТО" върху шкафа с чинии, седалките на колата или залепени на волана. Такива бележки се натъпкваха и в обувките, пускаха се в джобовете или се оставяха под възглавниците. "СТО" се изписваше в праха на лавиците и дори се отличаваше в пепелта на камината...

Тази мистериозна дума беше като мебелите - част от дома на баба и дядо. Отне ми доста време преди да осъзная и напълно оценя играта им. Скептицизмът ме възпираше да повярвам в истинската любов, чистата и трайната. Но никога не съм се съмнявал в искрените отношения между баба и дядо. Това бе повече от техните малки игри на флирт, това бе начин на живот. Техните взаимоотношения се основаваха на силна преданост, страст и привързаност един към друг - чувства, които не всеки имаше късмета да изживее. Баба и дядо си държаха ръцете винаги, когато можеха. Те си открадваха по целувка всеки път, когато се сблъскваха в тясната си кухничка. Те завършваха един на друг започнатото изречение, заедно решаваха кръстословици, играеха на думи. Баба ми нашепваше, колко симпатичен е бил дядо на времето и колко красиво остарява с годините. Тя твърдеше, че наистина е знаела, как да го избере сред останалите мъже. Преди всяко хранене те събираха ръцете си в знак на признателност за това, че са благословени с чудесно семейство, благосклонна съдба и един с друг...

Но в живота на баба и дядо имаше тъмен облак: баба страдаше от рак на гърдата. Болестта се появи първо преди 10 години. Както винаги, дядо беше с баба на всяка една стъпка в борбата и с болестта. Той я утешаваше в жълтата им стая, боядисана в този цвят, за да може баба винаги да е обградена със слънце, дори когато беше твърде болна, за да излиза навън.

Сега ракът отново атакуваше тялото й. С помощта на бастун и стабилната ръка на дядо, те ходеха всяка сутрин на църква. Баба ставаше все по-слаба и по-слаба, докато накрая спря да излиза от къщи. За известно време дядо продължи да ходи сам на църква, молейки се на господ да помогне на баба ми. Но един ден се случи онова, от което всички се страхувахме. Баба почина.

"СТО". Това бе изписано в жълто върху розови панделки в букета с цветя на погребението на моята баба. Когато хората се разотидоха от погребението, лелите ми, чичовците, братовчедите и останалите членове на семейството се приближиха и заедно заобиколиха баба за последен път. Дядо направи крачка напред към ковчега й и разтреперан, поемайки въздух, започна да пее. През сълзи и с тъга, песента му звучеше дълбоко и гърлено, като приспивна песен. Треперещ в собствената си мъка, аз никога няма да забравя този момент. Въпреки, че не можах да проумея дълбочината и силата на тяхната любов аз зная, че имах привилегията да бъда свидетел на тази любов, чиято красота е несравнима...

СТО: "Силно Те Обичам!"


Източник - цък!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Това, което те дразни в другия, е най-малкото и в теб! - "Нека ти разкажа", Хорхе Букай

"Глухата съпруга"
Из "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай

Един човек се обажда на домашния си лекар.
- Рикардо, аз съм, Хулиан.
- О, здравей! Какво има, Хулиан?
- Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.
- Но какво й е?
- Започва да оглушава.
- Как така да оглушава?
- Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.
- Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.
- Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?
- Как разбра, че не чува?
- Ами... като я викам, не отговаря.
- Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?
- В спалнята.
- А тя къде е?
- В кухнята.
- Така. Извикай я от там.
- Марияаааа...! Не, изобщо не чува.
- Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.
- Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа...! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа...! Нищо.
- Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:
- Марияаааа...!
Побесняла, жена му се обръща и му вика:
- Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш...?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...

~ Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб...

~ . ~ . ~


[img]http://4.bp.blogspot.com/_C_LG_SLrcBM/T ... _mariq.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

„Голата“ истина за моето тяло

Гола, аз застанах пред вратите на гардероба, с включени лампи, и се подготвих. Поех дълбоко дъх и нагласих огледалото, така че да виждам цялото си тяло. Напрегнах съзнанието си, за да го изчистя от вътрешната си представа за мен самата. Отворих очи и се вгледах внимателно в тялото си. Сърцето ми се сви от истината – вече не съм млада. Аз съм една поживяла жена. Тялото ми казва, че през всичките тези години е носило духа ми през живота.

На 59 години съм – в отлично здраве и добра физическа форма. Висока съм 175 см и тежа 61 кг. Нося шести размер по отношение на дънки и дамски панталонки. Гърдите ми са все още далече от пъпа. Всъщност, все още се мъчат да запълнят изцяло B-тип сутиен. Бедрата ми вече не са кадифени, а по дупето ми има трапчинки. Горната част на ръцете ми виси мъничко, а по кожата ми си личат следите от Слънцето. Около кръста ми се усеща една специфична мекота – това пространство отдавна не е гладко изпънато. Коремът ми пък ще ви каже, че е преживял цезарово сечение. Заради него бикините ми не седят толкова добре, но пък за сметка на това получих син.

Защо съм толкова критична към себе си? Време е да контрирам щетите, нанесени от моята култура, от моите собствени страхове. Време е да налея малко топла любов в собствената си душа. Време е да призная всеки белег, всеки сантиметър от своето тяло, който не е идеален. Тяло, което бе наречано „твърде сбръчкано“ от мъж, който бе привлечен от моята енергия и съзнание, но който не хареса голата истина за мен. Той се казваше Дейв и бе на 55 години.

Срещнахме се в сайт за запознанства. Дейв бе интересен, възпитан и духовит. Държеше ме за ръка и ме водеше на дълги разходки с велосипед. Измина много километри, за да стигне до дома ми. Приготви вечеря и за двама ни, разроши главата на щастливото ми куче. Копнеех да опозная изцяло този мъж. И така, планирахме един уикенд заедно. Тогава нещата започнаха да стават объркващи, имаше неизречени думи, нещо не беше наред. Легнахме в леглото, както правят двойките – без дрехи, докосвайки си. Целувките бяха споделени, а с прегръдките дойде и сънят. Опитах се да инициирам още интимност през уикенда, но все път бях отблъсквана.

В понеделник вечер по телефона попитах мъжа, който споделяше леглото ми три нощи подред защо не правихме любов. „Тялото ти е твърде сбръчкано – каза ми той без каквато и да е пауза. – През годините се разглезих с млади жени. Не мога да се възбудя с теб. Обичам енергията и смеха ти. Харесвам съзнанието и сърцето ти. Но просто не мога да преодолея тялото ти.“

Бях зашеметена. Болката щеше да дойде по-късно. Попитах го бавно и внимателно дали тялото ми е неприятно на външен вид. Той отвърна да. „Т.е. това, че ме видя гола, бе проблем за теб?“, попитах го аз. Той ми каза, че е трябвало да отвръща поглед. И когато сме светнали лампите, той е трябвало да си представя, че тялото ми е било по-младо, че аз самата съм по-млада. Поех дълбоко дъх, докато осмислях информацията. Лицето ми бе пламнало, чувствах срам, спомняйки си за моята голота с него през последните дни.

Поговорихме още малко, главата ми бе замотана от самия разговор. Той ми говореше за специални чорапогащници и дрехи, които биха „скрили“ моите години. Съвсем безсрамно ми каза, че обича „малки черни роклички“ и обувки с превръзки, минаващи по краката. Каза ми, че косата ми не е била достатъчно дълга и разпусната, както по принцип му харесва. Но иначе е окей, защото „изглежда готино“. Почувствах се като кукла Барби, подложена на критика, докато слушах този мъж. Той въобще нямаше представа колко жестоки бяха думите му. Беше ме превърнал в обект, който трябва да бъде облечен и позициониран така, както на него би му доставило удоволствие – спрямо неговата идея за сексуално предпочитание.

Обясни ми, че сега, когато знам какво се иска от мен, ще можем да си изкараме страхотно в спалнята. Казах му, че това няма да стане. Че няма да се крия от собственото си тяло. Че няма да нося дрехи, които ще го правят „по-поносимо“. Че няма да се разсъбличам в тъмното или да се къпя със затворена на банята врата. Че няма да се принизявам заради него или заради когото и да е друг мъж. Моето тяло е красиво и то върви ръка за ръка със съзнанието и сърцето ми.

Когато казах на Дейв, че не искам да го чувам и виждам повече, той бе объркан. Оплака се, че вдигам много шум за нищо. Мрънкаше, че съм взела малка част от връзката ни и съм я превърнала в нещо голямо. Дори не исках да правя опит да му обясня болката и ужаса, които ми бе причинил. Когато затворих телефона, го съжалих. Именно след този разговор отидох в спалнята и свалих дрехите си.

Докато се гледах в огледалото – с прозорливост и смелост – си присвоих всеки сантиметър от своето тяло с любов, чест и дълбока загриженост. Това тяло съм Аз. То е дом на душата и сърцето ми. Всяка бръчка и несъвършенство са белег на моя живот. Със сълзи на очите се прегърнах. Благодарих на Бог за дара на моето тяло и моя живот. И благодарих на този печален мъж на име Дейв за това, че ми припомни колко ценно е всичко това.

Автор: Робин Корт
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Обичай ближния като СЕБЕ СИ... или за Любовта към самите

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор