Цветята на д-р Бах

Свобода на словото
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-t ... ah-4636835

Освободи себе си* с Цветята на Бах

За една уникална целебна система ни разказва Илиана Смилянова

“Здраве означава да бъдем в хармония с душата си.” - Едуард Бах

Темата за хармонията и дисхармонията, за здравето и болестта, е една от основните за всеки човек.

Здравето е естествено, често незабелязвано от нас състояние. Болестта като че по-лесно привлича нашето внимание. Тя е загадка, а ключът към нея винаги е в нейния носител. Защото всеки в себе си усеща най-добре как се чувства, какво мисли, какво иска, какво му липсва и какво му тежи.

Често обаче различни фактори, привидно външни, а в същината си вътрешни, ни пречат да се погрижим за себе си – и то така, както не може да го направи никой друг.

Такава безценна възможност – да опознаваме себе си, да си съдействаме и да бъдем собствените си освободители, ни дава една уникална по своята простота, разбираемост, достъпност и резултатност, целебна система.

Създадена през първата половина на ХХ век от английския лекар Едуард Бах (1886-1936), основана на 38 есенции от цветове на растения от висок порядък, тя нежно ни припомня как да възстановим нарушената вътрешна и външна хармония, светлата връзка със себе си и с цялото, от което сме неотменна част.

Работил известно време и като конвенционален лекар, и като хомеопат, Едуард Бах е дълбоко убеден в нуждата и способността на всеки човек да се грижи за своето (а и на своите близки) емоционално и мисловно спокойствие и равновесие – а по този начин и за физическото си здраве, и упорито търсил метод, естествен, безвреден, разбираем и достъпен за всекиго.

Ключът в тази система е нагласата на човека, светогледът му, мислите и емоциите, които определят действията и реакциите му и които създават света му. Такъв подход се стреми да хармонизира връзката на личността с душата на човека, уважава уникалността и целостта на всекиго от нас, личната ни воля и същевременно свързаността на всички ни в единно цяло.

Създадените от него есенции от цветове на растения Бах разпределя в седем групи:

І. За страх
ІІ. За несигурност.
ІІІ. За недостатъчен интерес към настоящето.
ІV. За самотност.
V. За прекомерна чувствителност към влияния и идеи.
VІ. За униние и отчаяние.
VІІ. За прекомерна загриженост за добpото на другите.

В поредица от статии всеки месец ще представям последователно по една от цветните есенции на Бах – 38 възможности да освободим себе си от вътрешните и външните окови и да следваме свободно и пълноценно своя път.

За точното определяне на необходимата комбинация, различна и уникална за всекиго, е необходимо добро познаване на цветните есенции, на състоянията, които те отразяват и хармонизират, фин усет за мисловно-емоционалните нагласи на човека, непредубеденост, добронамереност, чувствителност към същината, често скрита зад видимата форма на проблема (конфликта).

Самият разговор за внимателно и търпеливо изясняване на състоянието и за определяне на нужните есенции полага началото на важен етап в процеса на промяна, на вътрешно и външно хармонизиране.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

*”Освободи себе си” – заглавие на текст от Едуард Бах, публикуван през 1932 г.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-t ... te-4637793

Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

В нашия двуполюсен, променлив, противоречив свят всеки понякога има смътното усещане, че „някъде другаде” има място – спокойно, радостно, светло, където сме изцяло и безусловно приети и където нещата се случват (или съществуват) с естествена лекота.

Този вътрешен спомен-блян, осъзнато или не, ни свързва с източника, от който произлизаме и към който рано или късно се завръщаме.

Ако се разраснат прекомерно обаче, от извор на творчески идеи и представи сънищата и фантазиите могат да се превърнат в „приспивателно”, започват да изместват вниманието ни, пречат ни да се концентрираме, да присъстваме, да общуваме, да творим и да се радваме на плодовете на труда си.

За хора, които по принцип или в определена ситуация са склонни да бягат от действителността и да сънуват с отворени очи, Едуард Бах създава есенцията от цветовете на Clematis, Повет.

Ето как описва той това състояние: „За онези, които са замечтани, сънливи, не напълно събудени, без голям интерес в живота. Кротки хора, които не са истински щастливи от заобикалящите ги обстоятелства и които живеят повече в бъдещето, отколкото в настоящето, с надеждата за по-добри времена, когато техните идеали ще се осъществят. При болест те правят малки или никакви усилия, за да оздравеят, и при определени случаи могат дори да желаят смъртта – с надежда за нещо по-добро или за да могат да срещнат отново свой любим, когото са загубили.”

Енергията на нежното цвете Clematis ни помага да се събудим за реалността, без да забравяме мечтите си, да търсим или сами да създаваме нужните условия, за да реализираме идеите, които сме донесли тук със себе си от вечността. Помага ни да възстановим и да заздравим връзката си с „майката земя”, без да забравяме за "небесния си баща”. Без страх да се свързваме, „да пускаме корени” и да израстваме.

Потенциалният дар на такова преживяване е в това да събудим себе си от унеса, да се оживим, да стоплим и да осветим тялото и пространството около нас, да отворим очи за реалността – която очаква нашето завръщане, и да посадим в нея семената на своите желания, копнежи, стремежи. Да присъстваме пълноценно в живота си.

Така не пропускаме реални възможности за сметка на студени и безплодни фантазии, успяваме да различим истинското от мнимото, възможностите от илюзиите. Започваме да виждаме и да усещаме по-ясно както себе си, така и другите, създаваме реални отношения, вдъхваме плът на идеите си, можем да (им) бъдем добри и грижовни родители. Не се страхуваме от материята, от физическо присъствие, общуване и изява, а сме проводници на духа във всички измерения на реалността (от идеята до крайната ѝ материална реализация).

И не мечтаем живота си, а изживяваме мечтите си.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Прочети още за Цветята на Бах:

Освободи себе си* с Цветята на Бах

Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост

Цветята на Бах: За подражанието и интуицията
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

http://www.edna.bg/zdravoslovno/duh-i-t ... st-4637136

Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

Цветето желтак, скална роза (rock rose) Едуард Бах избира, за да създаде лек за силен, ужасяващ, обсебващ страх и отчаяние, които могат да завладеят както потърпевшия, така и онези, които са в обкръжението му.

Ето какво пише самият Бах:

"Спасителното лекарство. Средство за спешни случаи и за такива, в които изглежда, че няма никаква надежда. При нещастни случаи или внезапни заболявания, когато пациентът изпитва силен страх или състоянието му е толкова сериозно, че предизвиква силен страх у околните. Ако пациентът не е в съзнание, може да се намокрят устните му с лекарството. Възможно е да е необходимо да се добавят и други лекарства – Clematis (Клематис, Повет) при загуба на съзнание, подобно на дълбок сън, Agrimony (Агримония, Камшик) при силни болки (измъчване) и т.н."

Колкото по-голямо е едно затруднение (проблем), толкова по-голям позитивен потенциал е скрит в него и очаква да го изявим, да го извадим на светло. Самата дума недостатък показва недостиг на нещо. Промяната в състоянието настъпва именно при запълване на недостига чрез преобразуване на недостатъка в противоположната му добродетел.

Предизвикателството, потенциалният дар на такова силно страхово състояние е осъзнаването и изявата на собствената сила, освобождаването на вътрешния ни герой, поемането на отговорност – за нас самите и за другите, особено във внезапни, неочаквани, критични ситуации, способността ни да не се предаваме, да търсим и да допускаме помощ свише.

Ужасяващият страх често се обозначава с думата паника, която произлиза от гръцкото наименование на бог Пан. Без да бъде злонамерен, той е можел да бъде страховит, да всява ужас и да вцепенява с вида си, но е умеел и да развеселява, да бъде милостив и добродушен.

Прекомерният, панически страх, който може да ни завладее (вцепени) в определени ситуации, е стимул за промяна, подтик към действие, реакция, отношение, вътрешна провокация да разчупим черупката на привидната сигурност, оковите на страха и да направим стъпка в желана от нас нова посока – към свободния избор и радостта, към разширяване на собствената ни представа за смелост, увереност, сила и възможности.

Зад паническия страх, в сянката на смелостта ни, се крият себе-саботиране, неизживяна, непозволена радост и жизненост. Но всяко „чудовище” върви ръка за ръка с чудото, с героя, който иска и може да го укроти, опитоми и освободи – него, а и самия себе си.

Високото лекува ниското. Ключът в Цветята на Бах е не да се фокусираме върху проблема и да се борим с него, а да го превърнем в дар, като преобразуваме недостатъка в противоположната му добродетел. А желанието за това е първата крачка.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

Цветята на Бах: За самотата и сближаването

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

Да стане самостоятелен, зрял и разчитащ на себе си човек, е вътрешен стремеж и задача на всекиго. Това е продължителен и дълбок процес на себепознание и себепромяна, който продължава цял живот. Когато обаче стремежът към самостоятелност и независимост ни отдалечава прекомерно от другите и ни води към изолация, самота и болезнена уединеност, той започва да възпрепятства, както нашето индивидуално развитие, така и връзката ни с цялото, от което всеки е важна, неотделима и незаменима част.

Ето как Едуард Бах представя мисловно-емоционалната предпоставка за това състояние:

За онези, които, болни или здрави, предпочитат да бъдат сами. Те са тихи хора, които се движат безшумно, говорят малко и спокойно. Много независими, способни и сигурни в себе си, независими от мненията на другите. Те спазват дистанция, оставят другите на спокойствие и следват свой собствен път. Често са умни и талантливи. Техният вътрешен мир и спокойствието им са благословия за околните. Всеки от нас има основната, първостепенна задача да се (по)грижи за себе си, да се опознае, да развие и да намери своето уникално място в света, своята житейска позиция, на която с радост и лекота да даде своя принос към общото благо.

Същевременно ние не живеем изолирано и независимо един от друг, а неслучайно, съзнателно и подсъзнателно, сме неразделно свързани, споделяме единен произход, общо време и пространство, общи атмосфера, нужди и стремежи. Всички ние сме отделни живи нишки, втъкани в единната жизнена тъкан на вселената. И нищо, присъщо на когото и да е от нас, не е чуждо на останалите – и като сила, и като слабост. Имаме избор в това на какво, как и доколко ние да дадем възможност за изява. Но сме свързани и с изборите на околните.

Предизвикателството, дарът, заложени в потенциала на Water Violet, Хотония е, без да се отказваме от своята самостоятелност, без да губим способността си сами да се справяме с житейските си задачи, да не се отказваме от общуване и сближаване с другите. Да слезем от „пиедестала” на прекомерно високите очаквания и представи за себе си, да заменим усещането си за превъзходство с чувство за родство и близост, да превърнем гордостта си в смирение и разбиране, да се отворим осъзнато за света и за светлината в него, да допуснем сътрудничество, подкрепа, помощ при нужда. Да увеличаваме способността си да се променяме и да се приспособяваме – защото и откритията на новата биология (в лицето на новата наука епигенетика) доказват, че оцеляват не най-силните, а най-адаптивните и способните на сътрудничество.

Вероятно едно от най-големите богатства, с които ще можем да си тръгнем някога оттук, ще бъде всичко онова, което сме споделили помежду си – както онова, което сме дарили, така и даровете, което сме приели от другите, доверието, с което сме се свързали, чистосърдечният обмен, в който сме съучаствали.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.


Източникът - ЦЪК
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »


Цветята на Бах: За смелостта и ежедневието на малките крачки

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

Цветето мимулус:

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/19378 ... imulus.jpg[/img]

Обичаме да се възхищаваме на геройската смелост, проявена в необичайни, критични обстоятелства.

Подвизите са изключителни и забележителни и резонират с героя, скрит у всекиго от нас. С героя, който иска да спаси – себе си, другите, света ... Такава смелост несъмнено заслужава възхищение.

Но не по-малко заслужава уважение и подкрепа смелостта, родена в ежедневието, в обичайни, неизключителни, скромни обстоятелства. Смелостта на малките крачки.

Колко често имаме нужда, възможност и желание да бъдем изключителни? В живота ни преобладават привидно сиви (но не и безлични), равни дни и ситуации, в които, без да е нужно да отиваме в крайности, можем да направим многобройни малки, но важни стъпки напред.

Като изберем смелостта вместо страха, устрема вместо отдръпването, стремежа вместо отказа от желанието, порива вместо изкушението да се свием пред новото и непознатото и да останем в сянката си.

Страхът е естествен, здрав начин да предпазим себе си в опасни, неблагоприятни обстоятелства. Преувеличен обаче, постепенно и неусетно той може да се превърне в ненужна спирачка, в стена, която все повече ограничава и свива нашите възможности и изява, нашия естествен порив да растем – и в собствените си очи.

От есенциите на Бах лекът за това състояние е Мимулус.

Ето как Едуард Бах описва нуждата от него:

„Дали сте от онези, които се страхуват; страхуват се от хора или обстоятелства; вие крачите смело, но страхът е ограбил радостта от живота ви; страх от неща, които никога няма да се случат; страх от хора, които реално нямат власт нас вас; страх от бъдещето и какво може да ви донесе то; страх да не се разболеете или да останете без приятели; страх от общественото мнение; страх от хиляди... определени неща, болести, болки, бедност, тъмнина, самота, нещастни случаи. Това са страховете на ежедневния живот. Тези хора пазят в себе си своите страхове и опасения и много рядко говорят за тях”.

Според Бах съществено важна за преодоляване на това затруднение е и готовността за съпричастие. Когато отворим сърцето и ума си за другите, когато споделим с тях даровете на сърцето и ума, светлината се среща със сянката и двете заедно действат като Божии служители.

Смелостта ни не е нещо обичайно, защото не е въпрос на навик, а на избор, който трябва да правим отново и отново всеки ден – когато попаднем в релсите на познатото и обичайното и сме предизвикани да избираме между навика и рутината от една страна и нежното и деликатно разширяване на границите си от друга.

И всеки път, когато избираме промяната и престъпваме тънката невидима линия на страха от новото и непознатото, увереността в себе си и в избора ни расте, радостта естествено ни изпълва и обгръща, а споделянето с другите отваря нови хоризонти пред очите и сърцата ни.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.

Прочети още за Цветята на Бах:

Освободи себе си* с Цветята на Бах

Цветята на Бах: За паническия страх и геройската смелост - цветето желтак

Цветята на Бах: За подражанието и интуицията - цветето цератостигма

Цветята на Бах: За фантазирането и реализирането на мечтите - цветето повет

Цветята на Бах: За самотата и сближаването - цветето хотония

Цветята на Бах: За лъжата и смелостта да бъдеш себе си - цветето агримония

Цветята на Бах: За отразената и собствената светлина - цветето лиственица

Цветята на Бах: За условната и безусловната любов - цветето цикория


източникът
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

За капана и даровета на миналото... или за цветето орлов нокът - статия на Илиана Смилянова:

[img]http://m.netinfo.bg/media/images/21086/ ... te-bah.jpg[/img]

Цветята на Бах: За капана и даровете на миналото

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

Все по-често срещаме и опознаваме една различна и обновяваща се представа за времето – не като линейно, последователно съществуващо състояние, а като едновременност, която включва в себе си и минало, и настояще, и бъдеще. Нагледен пример за това може да бъде която и да е книга – когато я държим в ръцете си, тя вече съдържа едновременно цялото съдържание, от началото до края. То вече се е „случило”. Но за да го познаем и разберем, да го асимилираме е необходимо да преминем през книгата последователно, страница по страница, линейно – така, както е необходимо на нашата временна, човешка природа.

Във времето ние разполагаме неотменно винаги с най-точния момент за действие – сегашният. Единственият възможен. Но тъй като човекът е многопланово (духовно, душевно, мисловно, емоционално, телесно) същество, негов е изборът да преживее настоящия момент цялостно, осъзнато и максимално продуктивно или да разедини мислите, чувствата, действията си – и така „да разпръсне” себе си във времето.

Един от възможните такива „капани” е да изоставим част от себе си (свои мисли, чувства, емоции) някъде зад гърба си, във време и място, в които сме били щастливи или нещастни, очаровани или разочаровани. И да не можем (което винаги означава да не искаме) да се разделим (да се простим) със спомена за онова „някога, когато ...”. В Цветята на Бах есенцията за хармонизиране на това състояние е Honeysuckle, Орлов нокът.

Ето как описва тази нужда Едуард Бах: „За онези, които живеят повече в миналото, може би защото то е свързано с голямо щастие или със спомени за загубен приятел, или с амбиции, които не са се осъществили. Те не очакват отново щастие подобно на това, което вече са имали.” Но където и „да изпратим” мислите, чувствата си, тялото ни – нашият безценен инструмент за физическо действие, остава винаги в сегашния момент. Така човек обрича сам себе си на раздвоение и разочарование. Изключва се за настоящето, принуждава себе си да наблюдава, отново и отново, опиянен от изпаренията на спомените, един повтарящ се „филм от старите ленти” – и се самоомагьосва. Което е и единствената възможна магия.

Есенцията Honeysuckle, Орлов нокът подпомага освобождаването от капана на миналото, и същевременно опомнянето - осъзнатото използване на неговите скъпоценни дарове, даровете на вече преживяното и придобитото. Подпомага развитието на усещането за радост и благодарност – от и към онова, което е било част от живота ни и което ни е довело до днес, до тук и сега. Помага ни да се ползваме осъзнато и плодотворно от собствената си биография, без да подценяваме и без да преувеличаваме ненужно една определена част от нея.

За да не се опитваме да отключваме днешната врата с вчерашен ключ. Цялостни и будни за настоящето, да ползваме уроците на времето, без „да заразяваме” днешния и утрешния ден със стари, овехтели представи и страхове. Да изживяваме себе си и света с радост и благодарност във вечността на тук и сега.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »



Да изразяваме по своему, открито и естествено своите вълнения, своите мисли и чувства е важно условие за хармония и за създаване на истинска, неподправена връзка с източника, със себе си и с другите. И основна предпоставка за здраве - на всички нива. Тъгата, противоречията и тревогите, редом с радостта, съгласието и спокойствието са наши спътници, равноправни и пълноценни участници в емоционалния и мисловния ни свят. Опитът ни да отречем едните за сметка на другите, да се разграничим от своите „негативни”, нехаресвани, недолюбвани мисли и чувства, да ги скрием от себе си, от света и от светлината води до нарушаване на естественото (ни) равновесие, неминуемо засилва вътрешното ни напрежение, пречи на навременното разрешаване на актуални противоречия и постепенно ги задълбочава до състояние на нетърпимост.

Именно за подобни нагласа и поведение Едуард Бах създава есенцията от цветето Агримония: „За общителни, весели хора, с чувство за хумор, които обичат спокойствието – те страдат при спорове и кавги и за да ги избегнат, са готови да жертват много. Въпреки че като цяло имат проблеми, изпитват безпокойство и страдат умствено и физически, те скриват грижите си зад шеговита и хумористична маска и са считани за много добри приятели. Те често прибягват до алкохол и опиати, за да се стимулират и да си помогнат да носят тревогите си с веселост.”

Ключът, лекът за справяне с това предизвикателство отново е в стремежа към златната среда, в точната доза. Прекомерното себеразкриване и споделяне на онова, което преживяваме, може да ни направи уязвими, да ни лиши от важното и нужно ни усещане за интимност, за съкровено общуване със себе си и с Душата ни. Излишните сблъсъци могат да наранят както нас, така и другите.

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/18047 ... ia-bah.jpg[/img]

В другия проблемен полюс обаче са фалшът и лъжата (макар и „с най-добри намерения”), прикриването на онова, което е вътре в нас, и външната му подмяна с маска, с която постепенно се срастваме и която се превръща в сериозна бариера между нас и другите и същевременно между нас и същината ни, и ни отдалечава – постепенно и често опасно неусетно – от верния път. За това разкриване („излагане”) пред света са ни нужни честност и смелост. Честност към себе си и към другите, към своето и към чуждото усещане и гледна точка. Смелост, за да приемаме открито естествените разминавания и различия помежду ни, да не бягаме от актуални (и нужни, здравословни) конфликти и противоречия, да не се страхуваме от противоречията. Да помним, че в различието тупти единството и че най-естественото нещо е да можем смело и без страх да бъдем себе си, такива, каквито сме сътворени.

Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Цветята на д-р Бах

Мнение от Kleo »

[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/21595 ... cvetia.jpg[/img]

Не бързо, а навреме – за да не превръщаме времето в бреме

Статия от поредицата "Освободи себе си" представя Илиана Смилянова

Цветето слабонога

Живеем във все по-забързано време, в което хем „нямаме време за губене”, хем разполагаме все по-малко с времето си. И със себе си.

Възприемаме и прилагаме най-вече западната представа за времето – която е количествена. Колко е часът? Кога ще пристигна? Докога ще (те) чакам?! Колко време ми остава?! Тичаме през глава и често се налага да се връщаме обратно, да (се) догонваме. Закъсняваме, защото бързаме! Прибързването се превръща в причина за пропускане на точния момент.

Защото едновременно с количеството времето има и друга, по-източна, по-скрита и дълбока страна. То притежава качество. Какво е времето? За какво е подходящо? Накъде ме води? Заложено е в народната мъдрост: „Всяко нещо – с времето си.”

Бързата, понякога светкавична реакция е ценно умение. И като всяко качество се превръща в недостатък, когато напусне златната среда или стане самоцел. Страхът, че времето не достига, че „ще изпуснем влака” (забравяме кой кара „влака”), ни прави неспокойни, тревожни, раздразнителни, избухливи. И не на последно място – самотни (Бах включва тази есенция в групата Самота).

Бързайки, изоставяме другите зад гърба си. Пристигаме първи, но след това често трябва да изчакваме да ни настигнат. Защото всички ние сме свързани с невидими нишки и се нуждаем един от друг.

А „флотилията пътува със скоростта на най-бавния кораб”. Затова представата и усетът ни за време са свързани и с развиването на ценни качества като търпение и търпимост. Към себе си и към другите. Към собствените и чуждите слабости.

В целебната система Цветята на Бах цветето, свързано с тази енергия, е Impatiens, Слабонога. (Забелязали ли сте как, когато закъснявате и бързате, краката ви омаляват и не ви държат?) „За онези, които са бързи на мисъл и действие и които искат всичко да бъде свършено без колебание и бавене. Когато са болни, те силно желаят да оздравеят бързо. За тях е много трудно да бъдат търпеливи с хора, които са бавни, тъй като считат бавността за грешка и за загуба на време и се стремят по всякакъв начин да направят такива хора по-бързи. Често те предпочитат да работят и да мислят сами, тъй като така могат да правят всичко според своето собствено темпо.” Едуард Бах

Есенцията Impatiens, Слабонога (Недопирка) ни помага да се успокоим отвътре, да хармонизираме вътрешното си усещане за време. Свързва ни с усета ни за ритъм – личния и общия. Помага ни да се задълбочим в настоящето, да бъдем изцяло тук и сега. Да се наслаждаваме и на присъствието, и на отсъствието, на самия процес. На пътуването, не само на пристигането. На спътниците си.

Помага ни да мислим, да говорим и да действаме навреме и уместно. Учи ни на търпение, на споделяне и на сътрудничество. Пробужда ни за милостта ни. И ни дарява сила – защото силният умее да споделя силата си. Умее да изчака по-слабия, по-бавния, изоставащия. Предпочита да подкрепи, вместо да изпревари. Избира да върви редом, вместо да обърне гръб, знаейки, че никой не може да му отнеме онова, което истински му принадлежи.

А истински ни принадлежи само онова, което сме споделили.

*Сериозни остри и хронични проблеми и заболявания изискват консултиране със специалист.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор