Благодаря ти за обратната връзка.
Но нали знаеш? - понякога нещата изглеждат по един начин, а всъщност отвътре са други.
Совите не са това, което са :lol:
Темата за 40-годишните ме вълнува доста главно по две причини:
- навърших 40 наскоро
- преди години считах хората на 40+ за възрастни, някак дали обществените нагласи бяха/са такива или това е илюзията на зелената младост... а сега не считам себе си за възрастна.
Е, за зряла - определено да. И това ми харесва. С теб сме си говорили вече. НЕ желая изобщо да се връщам в годините между 20 и 30! Дори бих казала по-точно - не искам да се върна отново на възрастта ми между 23 и 33 години. Лично аз едва след тази възраст разгърнах потенциала си и почувствах нещата да ми се получават с радост и с лекота, преди това съм изстрадвала много неща и ги чувствах доста тежки. Сега, с опита, а в същото време и със силата, която придобих, се усещам в много по-добра кондиция /умствена, духовна и психо-емоционална/ и с по-добро самочувствие като цяло. По-самоуверена съм. Умея да върша доста неща, които в младостта си не можех. Вярвам си повече. По-способна съм да оцелея и да се правя щастлива. Повече оценявам всеки миг и съм по-благодарна за всичко. Говоря пред публика, без да треперя цялата... и т.н., и т.н. Разбра ми мисълта. Някак сега съм повече АЗ, отколкото когато бях на 25. Тогава бях пъпка, сега съм разтвореният цвят
Имам много повече свобода също така, в сравнение с преди. Единственото, от което не съм доволна в личен план, е наднорменото ми тегло и нуждата да се движа повече и да ям по-малко. Излъгах. И от още едно нещо не съм доволна и вървя в посока да го променя - парите, които печеля. Това е. Дори бих казала, че ако в момента печелех повече пари и имах нормално тегло, бих била напълно удовлетворена от живота си, много щастлива и ... щях да се втурна да пиша книга. От много години отлагам това свое желание. Така че това ми е една дългосрочна цел - да напиша своята си книга. Ани, още веднъж ти благодаря, че всеки път ме предизвикваш и провокираш, така изваждаш най-доброто от мен, и не ме оставяш по течението, благодаря ти, приятелко!