Момичетата на 40

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Може би на около 40 вече сме дозрели да схванем и обхванем смисъла на следния текст?

Maя Анджелоу: “Научих, че хората ще забравят какво си казал, хората ще забравят какво си направил, но хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.”

Мая Анджелоу е всъщност псевдоним на Маргарит Джонсън – американска писателка, поетеса и актриса с ясно изразена гражданска позиция срещу расовата дискриминация и незачитането на човешките права и свободи.

Мая Анджелоу е родена в Сейнт Луис, САЩ, през 1926 г. Когато е на 7 години приятелят на майка й я изнасилва. По-късно е убит, вероятно от нейни близки. Вследствие от травмата, Мая спира да говори. Мълчи до 13-годишната си възраст. Нейн приятел я съветва да започне да пише. През 1969 г. е издадена първата й автобиографична книга I Know Why The Caged Bird Sings (“Знам защо птицата в клетка пее”). В нея Мая говори за живота си като тийнейджър. Днес книгата е част от учебната програма на много училища в САЩ. Междувременно бъдещата световноизвестна писателка вече живее в Сан Франциско. Издържа се с танци и работа като ватман (за първи път жена афроамериканка заема такава позиция). На 17-годишна възраст става майка. Синът й се кава Гая. Обикаля Европа с операта „Порги и Бес“. Жени се за Тош Ангелос и сменя фамилията си.

По-късно Мая работи в Африка като журналист. Животът я среща с Малкъм Екс – афроамерикански радетел за правата на чернокожите. Под негово влияние Мая се връща в Щатите и се включва в борбата за граждански права. Работи с Екс и с Мартин Лутър Кинг. Скоро обаче и двамата са убити. Жени се за Пол ду Фю, но и с него се развежда. Интересното е, че Мая никога не разкрива колко точно брака има?!
Мая пише песни, пиеси, филми и сценарии за телевизионни предавания. Работи и като лектор. Не е завършила университет, но е получила над 30 почетни звания от престижни университети.

Анджелоу е първият поет, който след 40 години прекъсване, чете своя поема при встъпването в длъжност на американския президент Бил Клинтън. Годината е 1993-та. През 2011 г. Барак Обама я удостоява с най-престижното гражданско отличие в Америка: Президентския медал на свободата. През 2013 г. Мая Анджеу издаде последната си книга – Mom & Me & Mom, в която говори за отношенията си с майка си.

Тази забележителна жена ни напусна миналата година, на 86-годишна възраст. Ето какви съвети ни остави след себе си…
Бъди дъгата в нечие облачно небе.

Научих, че хората ще забравят какво си казал, хората ще забравят какво си направил, но хората никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.

Човек не се ражда задължително с кураж, но се ражда с потенциал. Без кураж не бихме могли да бъдем постоянни в стремежа си да се усъвършенстваме. Не бихме могли да бъдем мили, истински, милостиви, щедри и честни.
Вярвам в това – дори и най-малкият жест на доброта, е жест на доброта към целия свят. Докато си жив, никога не е твърде късно да направиш нещо добро.

Какво е да се страхуваш от живота? Това значи постоянно да се страхуваш от смъртта. Това значи да не правиш това, за което си дошъл на тази земя, защото си твърде зает да се тревожиш какво ще се случи утре. Лекът срещу това е да се осмелиш да поемеш пълна отговорност за живота си – за времето, през което си тук и за мястото, на което се намираш. А ако не знаеш за какво си дошъл на тази земя, тогава просто направи нещо добро.
Всички големи постижения изискват време.

Нищо няма да сработи, ако самият ти не работиш по въпроса.

Няма по-голяма агония от това да държиш в себе си своята неразказана история.
Ако нещо не ти харесва, промени го. Ако не можеш да го промениш, промени отношението си към него. Не се оплаквай.

Може да не е по силите ти да контролираш нещата, които ти се случват, но можеш да решиш, че няма да позволиш на тези неща да те смачкат.

Миналото ти и болката, която носи, не може да бъде изтрито. Но ако имаш достатъчно кураж може да не бъде изживяно отново.

Може да преживяваш много поражения, но това не значи, че си победен!
Един от най-големите дарове, който можеш да дадеш на себе си, е да простиш. Да простиш на всички.

Не можеш да простиш, ако в сърцето си не носиш любов. Но не говоря за сантиментална любов. Говоря за любов дълбока, осъзната, идваща от сърцето, от душата. Говоря за куража да се изправиш и да кажеш: „Аз прощавам. Приключих с това.“
Любовта е като вирус. Може да се случи на всекиго и по всяко време.

Любовта не познава граници. Тя прескача огради, събаря стени и пристига там, където е нужна, цялата изпълнена с надежда.
Има огромна разлика между истината и фактите. Фактите могат да изопачат истината.

Любовта на семейството, любовта на един човек може да те излекува. Да излекува раните, оставени от обществото. Това огромно, могъщо общество.
Ако в себе си имаш само една усмивка, дай я на човек, когото обичаш.

В момента, в който изгубим любовта и уважението си един към друг, умираме.

Знам със сигурност, че любовта ме спаси и че е тук, за да спаси всички ни.
На 50 започнах да се разбирам. Сякаш се събуждах, за да видя самата себе си.

Да обичаш някого освобождава душата ти, както и душата на този, когото обичаш. Този вид любов идва с възрастта.

Ще ви кажа едно нещо за възрастта: ако ви се иска да облечете блуза с голи рамене и къса пола, и сандали на висок ток, и да закичите магнолия в косата си, направете го. Дори лицето ви да е покрито с бръчки.

Всеки път, когато една жена защити себе си и правата си, без непременно да знае, без да го заявява, тя защитава правата на всички жени.

Обичам, когато някое момиче сграбчи света за рогата. Животът е кучка. Трябва да излезеш и да сриташ нечий задник.
Мъдрата жена не иска да е враг на никого. Мъдрата жена отказва и да е нечия жертва.

Време е родителите да започнат да учат децата си, че в различието се крие красота и сила.

Можем да се научим да се виждаме един друг и да виждаме себе си в другия.

Отдавна научих, че най-доброто, което можеш да направиш, е да защитаваш себе си и собствената си позиция. Тогава ще се харесваш. Тогава и хората ще те харесват.

Моята голяма надежда е да се смея толкова, колкото плача. Да свърша това, за което съм дошла. Да се опитам да обичам някого и да имам куража да приема любовта, която този някой ще ми даде в замяна.

Работя много, но и се забавлявам много. Благодарна съм на живота. И го живея – вярвам, че животът обича тези, които го живеят пълноценно. И аз се опитвам да го правя. Непрекъснато опитвам нови неща. Някои от тях те карат да се разтрепериш. Но именно това ги прави толкова смели…
Събуди се, разбери кой си, какво правиш и какво можеш да направиш, за да защитиш близките си и самия себе си.

Животът обича да го хванеш за ръка и да му кажеш: „С теб съм, хлапе! Да вървим!“

Отнасям се с уважение към миналото. Ако не знаеш откъде си дошъл, няма да знаеш и накъде отиваш. Отнасям се с уважение към миналото, но живея в настоящето. Аз съм тук и правя всичко възможно да бъда напълно фокусирана върху мястото, на което съм, след което правя стъпка към следващото.

Повечето хора не порастват. Твърде сложно е. Повечето хора просто остаряват. Това е истината. Те взимат кредитни карти, намират си парко място, женят се, раждат си деца. Но не порастват.

Не остарявай, защото ще помъдрееш. Ще помъдрееш, когато остарееш, само ако го искаш. Остарявай, защото е забавно!
Каквото и да искаш да правиш, в каквото и да искаш да си наистина добър, трябва да го обичаш и да си готов да направиш жертви заради него.

Не позволявай на проблемите, които се появяват в живота ти, да те съборят. И определено не се оплаквай. Може би сега си в ниското? Това е напълно ОК. Просто не позволявай на ситуацията да те смачка. Кажи си: „Ами, такъв е животът.“

Вярвам, че всеки се е родил с талант. Само че разбираме таланта точно толкова, колкото разбираме електричеството. Щом веднъж се научиш да бъдеш благодарен за едно свое сетиво (например за това, че виждаш, или ходиш, или чуваш), тогава ще се научиш да бъдеш благодарен за това.
Тъжно е, когато хората не развиват своя потенциал. Повечето от нас гледат на себе си през призмата, с която гледат останалите. Искат да бъдат като останалите. Но това може да се промени. Нужен е само кураж…

Това, което се опитвам да кажа, е следното: Може би животът ти е поднесъл дузина кисели лимони? Тогава защо не се опиташ да направиш дузина лимонени пайове?

А уважавам себе си и изисквам останалите да ме уважават. Ето защо аз също уважавам останалите.

Не позволявам на илюзорните различия помежду ни, измислени от хората, да ме отдалечават от останалите човешки същества… Мисля, че всички ние притежаваме състрадание. Само че не притежаваме достатъчно кураж да го покажем.

Позволяваме на нашето невежество да вземе връх над нас и да ни кара да си мислим, че можем да оцелеем сами. Сами като кръпка върху дреха. Сами с групи. Само с раси. Дори сами с пола си.

Ти си събирателен образ от всичко, което си видял, чул, ял, помирисал, научил, забравил – всичко е там. Всичко ти влияе. Ето защо аз се опитвам да се уверя, че моите преживявания са позитивни.

Ако не посеем правилните неща, ще пожънем грешните неща. Не е нужно да си гений, за да го разбереш. Нужно е само да слушаш вътрешния си глас, който ти казва да бъдеш мил.
Всички велики творци черпят вдъхновение от едно място – сърцето на човек, което ни казва, че общото между нас е много повече от различията помежду ни.

Съществува тънка граница между това да обичаш живота и да си алчен за него.

Трябва да имаме смелостта да конфронтираме самите себе си. Харесва ли ни това, което виждаме в огледалото? Ако отговорим с НЕ, трябва да имаме куража да започнем промяната. Така че следващия път отговорът ни да е положителен.

Развиваш куража в себе си стъпка по стъпка, като правиш малки неща. Това е същото, както когато не искаш да вдигнеш огромна тежест във фитнеса, без да си тренирал предварително.
Знам, че когато се моля, се случва нещо прекрасно. Не само с човека или с хората, за които се моля, но и с мен самата. Благодарна съм за това, че молитвите ми се чуват.

Намери за себе си едно красиво произведение на изкуството. Няма значение дали харесваш картините на Ван Гог или музиката на Арета Франклин, открий за себе си нещо красиво. Отдели време да му се наслаждаваш. Отдай му възхищението си. И осъзнай, че това красиво произведение е било създадено от човек като теб, ни повече, ни по-малко.

Открих, че освен всички други преимущества, актът на даването освобождава душата на даващия.

Благодарна съм, че съм жена. Сигурно съм направила нещо велико в някой предишен живот.
След като възприемам себе си като творение на Бог, трябва да осъзная, че и останалите също са творения на Бог.

Мечтая за времето, когато всички хора ще учим една и съща история. Защото историята е именно такава.

В някакъв момент стигнахме дотам, че започнахме да се възприемаме като нищо повече от плът, кръв и кости. И затова насочихме нашите ценности към материалните неща.

И аз, като всеки човек, мечтая да се чувствам у дома, където и да се намирам.
Птицата не пее, защото има отговор, а защото има песен.

Способността на децата да минават през всяка ситуация идва от това, че игнорират самата идея за алтернатива.

Истината е, че никой от нас няма да е свободен, когато всички не сме свободни.

Стеснителността кара хората да се чувстват скромни. Кара него или нея да си каже: „Не заслужавам това“. Просто се осмелете да кажете: „Напротив, заслужавам го.“

Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен ден, загубен багаж и оплетени коледни лампички.
Всички мъже са готови да постигнат и невъзможното, стига идеите им да бъдат чути.

Никога не съм имала лошо отношение към мъжете. Някои от тях ме третираха много лошо. Но други ме обичаха истински…

Аз съм жена. Феноменално. Феноменална жена съм аз. (от поемата й „Феноменална жена“)

Успехът, това е да се харесваш, да харесваш това, което правиш и да харесваш начина, по който го правиш.

Ако получиш, давай.
Ако научиш, учи.
В това е смисълът на живота.


[youtube]VPzY62WpOQs[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Скъпа, не ме чакай за вечеря

Тя отново получи sms: „Скъпа, не ме чакай за вечеря. Имам много работа. Ще се прибера късно. Целувки.“

Това беше вече вторият такъв sms за тази седмица. Тя стоеше на кухненската маса, въртеше между пръстите си чашата с коняк и размишляваше... Децата пораснаха и се изнесоха от вкъщи, за работата й е все едно, техническият преглед на колата мина, зимните гуми са сложени, има много време до финала на любимия сериал, а ипотечният кредит е почти изцяло погасен... Просто да живееш и да се радваш... Но не е така.

Всъщност за последния месец sms-те са шест. Ето ги, всичките са в телефона... Макар и с различно съдържание, смисълът е все същият. Тя не е глупачка! Какво се случваше? Нима това се случи и на нея? Какво не правеше както трябва? Да, вярно е, сексът е съвсем нарядко, но кой има чак толкова нужда от него? За толкова години се беше превърнал в рутина и не носеше никакви емоции... Просто секс. Не, не е проблемът в секса...

ТЯ... Коя е ТЯ !??

А ТЯ е свободна и разведена. Работи в съседния кабинет. Строга и мила. Има всичко: жилище, кола, огърлица от Tiffany и комплект бельо от Victoria’s Secret. Заплатата й е достатъчна, за да си позволява луксозни почивки на планински и Spa курорти. Тя не изисква нищо, но е готова с усърдие да подари на чуждите мъже радостта от общуването... не само в офиса. Ухажвана, красива, нищо не иска и никого не измъчва със среднощни разговори и любовни sms-и. Походила е достатъчно. Тя не се опитва да се омъжи. И не изпитва необходимост да скрепва отношенията си с подпис. Красива и ухажвана... Тя просто се наслаждава на живота и секса. А и защо не? Тя знае, че рано или късно ще започнат проблемите и скандалите и претенциите за отдадените години. Не че й е все едно, но тя смята, че това удоволствие се заплаща и е готова да понесе цената – дори и да се наложи да понесе разговор с жена му (ако тя успее да се добере до нея). Нека тогава да си го прибира обратно...

Но съпругата постъпи по-мъдро. Тя смени имиджа, гардероба си и цялото си отношение към ситуацията. Записа се на курс по аржентинско танго, рисуване, фотография... Направи се, че нищо не забелязва и започна да живее за себе си. Започна да стои по няколко часа в салона за красота и въобще спря да се вълнува от това дали той ще се прибере за вечеря. И започна да обръща внимание на мъжете около себе си. А те пък започнаха да й отвръщат със същото.

Докато един ден срещна друг мъж, за когото тя стана ухажваната и красивата, а ненужният й досега секс придоби съвсем ново качество. И ето, мина почти година...

Мъжът й получи втори sms за една седмица: „Скъпи, не ме чакай за вечеря. Имам много работа. Ще се прибера късно. Целувки.“

А той стои на кухненската маса, върти между пръстите си чашата с коняк и размишлява...

Автор: Виктор Малахов
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Скъпа, не бих откъснал тези цветя за теб...

Винаги е трудно да вземеш решение за развод с човек, когото си смятал за любовта на живота си. За съжаление хората понякога се разделят просто защото се отчуждават или съвместният им живот не съответства на очакванията. Има и случаи когато забравяме за всички малки неща, които прави другият за нас, спираме да ги забелязваме и дори сме готови да ги захвърлим с лека ръка.

Вижте една история, която ще ви накара да се замислите и да погледнете отново човека до вас... Може би по по-различен начин.

Съпругът ми е инженер по професия. Обичам го заради неговата стабилност и сдържаност. Обичам топлината и усещането за сигурност, които ми дава.

Но сега, след три години връзка и две години брак, като че ли започнах да се изморявам от него. Всичко, заради което го обичах, постепенно се превърна в обект на недоволството ми.

Аз съм изключително сантиментална и чувствителна жена и се нуждая от романтика и емоции в живота си така както децата се нуждаят от сладки лакомства. А мъжът ми е всичко друго, но не и романтичен. Неговата сдържаност и невъзможност да украси живота ни с малко романтика ме доведе до пълно униние и скука в брака ни.

И един ден просто реших, че не мога повече така и че трябва да се разделим. Когато му го съобщих, той ме погледна шокирано и просто попита: „Но защо!?"
„Изморих се... – отговорих му. - За всичко в този свят ли трябва да има някаква причина?"

Той мълча през цялата вечер, потънал в собствените си мисли. От което разочарованието и раздразнението ми само се усилиха. Пред мен стоеше мъж, който не можеше да изрази емоция дори в момент като този.

В края на вечерта той ме попита: „Какво да направя, за да промениш мнението си?"
Прави са хората като казват, че човек трудно се променя. А по отношение на него, аз бях напълно изгубила надежда, че може да се промени. Погледнах го в очите и казах: „Ще ти задам един въпрос и ако отговорът ти успее да ме убеди, ще променя решението си. Представи си, че ми се иска да получа цветя, които растат единствено на стръмна и непристъпна скала, до която и двамата знаем, че ако се опиташ да стигнеш, ще загинеш. Какво ще направиш?"

„Ще ти отговоря утре." – беше лаконичният му отговор.
Ако до момента имах някакви надежди, те съвсем се изпариха след този отговор.

На другата сутрин след като станах, видях, че съпругът ми не е вкъщи. На масата открих бележка. Още първото изречение ме довърши – „Скъпа, не бих откъснал тези цветя за теб. Но нека ти обясня причината за този мой отговор..."

Все пак продължих да чета...
„... Знаеш колко трудно се справяш с програмите на компютъра си и колко често се изнервяш, когато изгубиш някой файл. Мисля, че трябва да запазя пръстите си, за да мога да отново да ти помагам с компютъра. Знаеш, че постоянно забравяш ключовете си, затова мисля, че е по-добре да запазя краката си, за да мога отново бързо да стигам до теб и да ти отварям дома ни. Спомни си колко обожаваш пътешествията и как винаги се губиш в непознат град. Затова трябва да съхраня очите си, за да ти показвам пътя. Ти обичаш да си стоиш вкъщи, но аз се тревожа, че може да ти е скучно и самотно, затова трябва да запазя устата си, за да ти разказвам забавни истории. Искам да имам ръце и крака, за да мога, когато остареем, да ти помагам да правиш своя маникюр и да подреждаш побелялата си коса... да те държа за ръка докато се разхождаме край брега на морето и да виждам лицето ти, озарено от залязващото слънце...
Затова скъпа моя. Не мога да откъсна онези цветя за теб и да загубя живота си. Освен ако не съм сигурен, че на света има някой, който те обича повече от мен..."

Сълзите се стичаха по бузите ми и започнаха да капят върху листа хартия. Продължих да чета.

„... а сега, след като си стигнала до края на моята бележка, в случай, че отговорът ми те удовлетворява, можеш да отвориш входната врата. Аз съм отпред и нося мляко и любимите ти кифлички."

Втурнах се към вратата и когато я отворих, той стоеше пред нея с разтревожено лице, здраво стискайки в ръце плика с кифличките.

Сега знам, че никой никога няма да ме обича така, както той. И не искам никакви цветя от никаква стръмна скала!

Такъв е животът. Такава е любовта. Когато си обграден от любов и грижа, ти преставаш да ги забелязваш и да ги цениш, искрата на вълнението угасва и ти започваш да игнорираш истинската любов, която се спотайва в спокойствието и в ежедневните неща.

Не забравяйте, че любовта се проявява в най-различни неща, и в най-обикновените и дребни неща, а цветята и романтиката са само на повърхността на отношенията.

Източник: elitereaders Превод: Gnezdoto
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »



Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »





Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

8 основни психологични кризи в живота на човека

Криза № 1

Първият важен етап в поредицата кризисни периоди в живота на човека е от 3 до 7 години. Тази криза се нарича още „укрепване на корените“. През това време се формира глобалното отношение към света: безопасен ли е той или враждебен. И то израства от това как се чувства малчуганът в семейството, любим ли е, приемат ли го или по едни или други причини е принуден да „оцелява“.

Както разбирате, има се предвид не физическо оцеляване (макар че семействата са различни, в това число и такива, където детето се бори за оцеляване в буквален смисъл), а психологическо: доколко малкият човек се чувства защитен сред близките си, пазен от всякакъв стрес.

Това е много важен период, тъй като от чувството че околния свят е доброжелателен, зависи самооценката, отношението на човека към самия себе си. От тук нормално се развиват любознателността и желанието да бъде по-добър и още много други.

Такова дете пораства с чувството за значимост на собствените му усилия. „Аз ще се старая, а целия свят около мен ще ме подкрепя“. Такива деца стават оптимисти, не се страхуват да бъдат самостоятелни и да вземат решение. Недоверието към света на възрастните (а това означава към света въобще) формира човек вечно съмняващ се, неинициативен, апатичен. Такива хора, пораснали вече, не са способни да приемат не само себе си с всичките си недостатъци и достойнства, но и не познават чувството на доверие към друг човек.

Криза № 2

Следващата криза с най-голяма острота се появява в периода от 10 до 16 години. Това е преход от детството към зрелостта, когато собствените сили се оценяват през призмата на достойнствата на другите хора, постоянно се сравнява: „по-добър ли съм аз или по-лош, отличавам ли се от другите – ако да, с какво по-точно и това за мен добре ли или не?“. И най-важното: „Как изглеждам в очите на другите хора, как ме оценяват, какво означава да си индивидуалност?“. Задачата, която стои през този период на човека е да определи степента на своята независимост, своя психологически статус, границите на своя Аз сред другите.

Именно тук идва разбирането за това, че съществува огромен възрастен свят със своите норми и правила, които трябва да приеме. Затова е толкова важен опита, получен извън дома, затова всички наставления на родителите са излишни и само дразнят: главният опит е във света на възрастните и сред връстниците. И иска сам да си троши главата, без загрижеността на мама.

Позитивното разрешаване на тази криза води до още по-голямо укрепване на самооценката, укрепва увереността в собствените сили – „аз мога всичко сам“. Ако кризата не е разрешена по този начин, то зависимостта от родителите се сменя със зависимост от по-силните и уверени в себе си връстници, от всички, дори от наложените „норми и правила“ на средата, от обстоятелствата. „Защо да се старая, да гоня нещо – така и така нищо няма да се получи! Аз съм по-лош от другите!“

Неувереността в собствените сили, завистта към чуждите успехи, зависимостта от чуждото мнение, от чуждите оценки са всички тези качества, които човек не преодолял втората криза, носи в целия си по-нататъшен живот.

Криза № 3

Третият кризисен период (от 18 до 22 години) е свързан с търсенето на своето място под слънцето. Идва разбирането, че черно-белите красни от предния период не са достатъчни, за да се разбере палитрата на външния свят, който се оказва много по-сложен и нееднозначен, отколкото досега.

На този етап отново може да се появи неудовлетвореност от себе си, страх, че „аз не съм подходящ, няма да мога….“. А става дума за търсене на собствения път в този нелек свят, самоидентификация, както казват психолозите.

При неудачно преминаване през тази криза има опасност да се попадне в капана на самозалъгването, вместо на собствения път, да се търси обект на подражание или „широк гръб“, зад който може да се скриеш през останалия живот, или обратното, да се започне отрицание на всякакви авторитети, без да се предлага нищо свое насреща, ограничаване само с протести, без конструктивни решения и пътища.

Именно през този период се формира „навика“ да се увеличава собствената значимост по пътя на унижението, принизяването на другите – нещо, което доста често срещаме в живота. За удачно преминаване през тази криза свидетелства умението спокойно и с пълна отговорност да се приеме собствената личност такава, каквато е, с всички недостатъци и достойнства, знаейки, че най-важна е собствената индивидуалност.

Криза № 4

Следващата криза (22-27 години), ако се премине благополучно, носи умението без страх да променяме някои неща в собствения си живот, в зависимост от това как се променяме ние самите. Затова трябва да преодолеем в себе си някои „абсолютизми“, заставящи ни да вярваме в това, че всичко направено в живота до този момент е завинаги и нищо ново няма да има.

Глобалният житейски курс, по който сме се движили до този момент, престава да ни удовлетворява. Появява се непонятно чувство за безпокойство, неудовлетвореност от това, което е, смътно усещане, че всичко може да бъде по друг начин, че са изпуснати някакви възможности и че вече не може да се промени нищо.

При успешно преминаване през тази криза изчезва страхът от промени, човек разбира, че никакъв житейски курс не може да претендира за „абсолютен“, глобален, даден веднъж и завинаги, че може да се променя и е необходимо да се променя в зависимост от това как се променяме самите ние, без страх от експериментиране и започване всичко от нулата. Само при такъв подход може успешно да се премине следващата криза, която наричат „корекция на житейския план“, „преоценка на обстановката“.

Криза № 5

Тази криза настъпва някъде към 32-37 година, когато вече е натрупан опит във взаимоотношенията с околните, в кариерата, в семейството, когато вече има сериозни житейски резултати.

Резултатите започват да се оценяват не от гледна точка на постиженията като такива, а от гледна точка на личната удовлетвореност. „За какво ми е това? Струваше ли си усилията?“ Много осъзнати грешки ни се струват много болезнени, стараем се да ги избягваме по някакъв начин, опирайки се на минал опит, но и на илюзорните си идеали.

Вместо спокойно да коригира плановете си, човек си казва: „Няма да изменя на идеалите си, ще се придържам веднъж и завинаги към избрания курс, трябва да докажа, че съм прав на всяка цена“. Ако ви стига мъжеството да признаете грешките си и да коригирате живота си и плановете си, то изходът от тази криза ще донесе нов приток от свежи сили, нови перспективи и възможности. Ако е невъзможно да започнете отначало, то периодът по-скоро ще бъде разрушителен отколкото конструктивен.

Криза № 6

Един от най-сложните етапи е периодът 37-45 години. За първи път ясно осъзнаваме, че животът не е безкраен, че е все по-трудно да мъкнем на гърба си „излишен товар“, че е необходимо да се концентрираме върху главното.

Кариерата, семейството, връзките – всичко това не е само едно и също, но е и обрасло с много ненужни, досадни условности и задължения, които трябва да се съблюдават, защото „така трябва“. През този етап протича борба между желанието за израстване, развиване и състоянието на „блато“, застой. Налага се да се вземе решение какво да се мъкне и понататък, какво може да се изхвърли, от какво може да се избави.

Например част от задълженията, научавайки се на правилно разпределяне на времето и силите, от задълженията към близките, разделяйки ги на първични, действително необходими и вторични, тези, които правим по навик, от ненужни социални връзки, разделяйки ги на желателни и обременителни.

Криза № 7

След 45 години започва периодът на втората младост не само при жените, но и при мъжете. По думите на един западен психолог, ние най-накрая преставаме да измерваме възрастта си с броя на годините и започваме да мислим за времето, което ни остава да изживеем.

Ето как психоложката А. Либина описва този кризисен период:

„Мъжете и жените от тази възраст може да се сравнят с подрастващите. От една страна организма им бурно се променя от закономерните физиологически процеси. Заради хормоналните изменения през периода на климакса те, подобно на подрастващите, стават плачливи, обидчиви, лесно се дразнят от глупости. От друга страна, в тях се изостря чувството за самота, те отново са готови да се борят за своето Аз, дори и при най-малката опасност за тяхната независимост. В семейството се борят с децата, които вече са напуснали или се канят да напуснат семейното гнездо, на работа се чувстват много неудобно и неустойчиво в ролята на „пенсии“, които ги „гонят по петите“ по-младите.

Мъжете в тази възраст се сблъскват с отдавна забравените въпроси от младостта: „Кой съм аз?“ и „Накъде отивам?“. Това е валидно и за жените, макар че при тях тази криза протича доста по-сложно.

Много изследвания показват, че най-незащитените през тази криза се оказват жените, смятащи себе си изключително за домакини. Те се отчайват от мислите за „пустото гнездо“, в което според тях се превръща дома им, напуснат от порасналите деца. Тогава те започват да разместват мебелите и да купуват нови щори.

Много възприемат тази криза като загуба на смисъла на живота, други, обратното, виждат в този неизбежен обрат на събитията възможност за по-нататъшно израстване. Много зависи от това как са преминати предишните кризи.

В този период може да се открият скрити ресурси и неизявени до този момент таланти. Тяхната реализация става възможна благодарение на преимуществата на тази възраст – възможност да се мисли вече не само за семейството, но и за нови направления в работата и дори за начало на нова кариера“.

Криза № 8

След 50 години започва възрастта на „осмислената зрелост“. Започваме да действаме, ръководейки се от собствените си приоритети и интереси повече откогато и да било. Обаче, личната свобода не винаги е подарък от съдбата, много започват остро да усещат собствената си самота, липсата на важни дейности, неща и интереси. От тук и тъга и разочарование от изминалия живот, от неговата безполезност и пустота. Но най-страшното е самотата. Това се случва при негативно развитие на кризата и за това че предишните кризи са преминали „с грешки“.

В позитивния вариант на развитие човек започва да вижда нови перспективи пред себе си, обезценявайки предишните си заслуги, търси нови сфери на приложение на житейския си опит, мъдрост, любов и творчески сили. Тогава понятието „старост“ има само биологически смисъл, без да ограничава житейските интереси, без да носи пасивност и застой.

Многобройните изследвания показват, че понятието „старост“ и „пасивност“ абсолютно не зависят едно от друго, това е просто разпространен стереотип! Във възрастовата група след 60 отчетливо се проследява разликата между „млади“ и „стари“. Всичко зависи от това как човек възприема собственото си състояние: като тормоз или като стимул за по-нататъшно развитие на личността си, за интересен и пълноценен живот.

Всички тези кризисни периоди, с които е пълен нашия живот плавно преминават от един в друг, като стълба, „през живота“, където не можеш да попаднеш на следващото стъпало, без да си бил на предното и от него плавно и правилно да пристъпиш към следващото. И още повече: не става да прескочиш няколко стъпала: все едно някога ще се наложи да се върнеш и да си довършиш „работата над грешките“.

P.S. И помнете, само променяйки съзнанието си можем заедно да променим света!

Източник: http://econet.ru/articles/91034-8-osnov ... -cheloveka" onclick="window.open(this.href);return false;

Превод от руски Таня Темелкова
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Навиците, които ни състаряват преждевременно

Храните, които консумирате, и дори начинът, по който спите, може да добави години към лицето ви и да съкрати живота ви

Източник: Thinkstock/Guliver

Остарявате видимо по-бързо отколкото летят годините? Ако не харесвате това, което виждате в огледалото, може би е време да промените някои от навиците си. Храните, които консумирате и дори начинът, по който спите може да добави години към лицето ви и да съкрати живота ви.

Ето някои от навиците, които без да осъзнавате ви състаряват:

Вие сте мултифункционални

Ако списъкът ви със задачи изглежда, че никога няма да стане по-кратък, Хроничният стрес провокира освобождаването на свободни радикали, нестабилните молекули, които увреждат клетките и са отговорни за стареенето. Вместо да захващате много неща наведнъж, концентрирайте се върху една задача и преминете на следващата чак, след като сте я завършили.

Рядко пропускате десерта

Освен добавянето на килограми, похапването на сладки изкушения може да добави и години на лицето ви. Захарните молекули се прикрепят към протеиновите влакна във всяка една наша клетка. Този вреден процес, известен като гликиране, може да доведе до загуба на блясък, тъмни кръгове под очите, загуба на тонус, подпухналост, увеличаване на фините линии и бръчките на лицето, увеличаване на размера на порите. Пропуснете сладките лакомства, ако искате да запазите младежкия си блясък.

Спите по-малко от пет часа на нощ

[img]http://m3.netinfo.bg/media/images/15135 ... -spane.jpg[/img]

Лишаването от сън води не само до тъмни кръгове и торбички под очите, но също така и съкращава живота. Лягайте си рано и спете поне по седем часа, ако усещате липса на енергия, умствена ленивост, проблеми с концентрацията.

Не използвате околоочен крем

Дори рутинната грижа за кожата трябва да включва един добър околоочен крем, за да се предпазим за по-дълго време от бръчките. Кожата около очите е по-тънка от кожата в останалата част от лицето, затова видимо остарява по-бързо. Поддържаната и хидратирана кожа около очите може да свали години външния ви вид.

Използвате слънцезащитни продукти само по време на почивка

Изпълняването на ежедневните задачи в града под слънчевите лъчи може да нанесе повече щети на кожата ви, отколкото ако цял ден се печете на плажа. Продължителното излагане на ултравиолетовите лъчи кара човешкото лице да старее преждевременно, ето защо трябва да защитаваме кожата си със слънцезащитни продукти всеки ден.

Прекалявате с грима

Излишният грим може да ви състари по не толкова очевидни причини, както например неправилното му нанасяне. Прекомерната употреба на продукти с аромати, дразнещи химикали, както и алкохолни агенти, могат да изсушат кожата чрез премахване на естествените ѝ масла и да предизвикат появата на бръчки.

Спите с лице, заровено във възглавницата

Спането по корем или на една страна с лице върху възглавницата може да предизвика появата на бръчки и да ускори процеса на стареене. Спете по гръб или инвестирайте в сатенена калъфка за възглавница, за да поддържате кожата си гладка.

Ако се поддържа, една жена може да запази красотата си, независимо на колко години е.


[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/23149 ... rasota.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

[img]http://assets.bg-damma.com/content/_ori ... 033846.jpg[/img]

Как да посрещнем безболезнено 40-те

Дона Делова

Като състояние на духа Дона е повече дискретна пънкарка, отколкото дама. Обича книги, бензин, парфюми и да прави …

Както казва една приятелка, щом жените станат на 40, се отдават или на секс, или на езотерика. За беда, аз съм се отдавала усърдно и на двете още на 20, така че отпадат като варианти. Освен това, не съм особено сръчна и разни ръкоделни хобита не ме влекат. Очевидно трябва да си измисля други утешителни дейности, които да омекотят предстоящия удар от идващите със стремителна скорост 40. В случай че и вас ви грози същото, ето моите съвети:

1. Ако сте била далновидна навремето, то сте родила първото си дете над 30. Така, докато приятелките ви оглеждат кандидат-снахи с недоволно присвити устни, вие безгрижно подрънквате в джоба си бакугани и минавате за “младо майче”. Освен това детето ви все още е във възраст, в която смята, че сте изумително красива, а това е голяма утеха в този критичен за вас момент.

2. Пускайте си редовно снимки във Фейсбук. Етикетът изисква те да бъдат коментирани минимум с “Unikalna si!”, но по възможност с нещо по-засукано като “Престъпно красива си!”, ” Убийствено излъчване!”, “Приличаш на... (холивудска/чалга звезда по избор)” и т.н. След петия коментар ще се убедите, че от огледалото наистина ви гледа Грейс Кели.

3. Намерете във Фейсбук бившите си гаджета. Много вероятно е да установите, че а) са оплешивели; б) имат шкембета; в) пускат тъпашки статуси. От това има две ползи. Първо, давате си сметка, че все още сте суперяка мацка, защото а) имате коса; б) нямате шкембе; в) не пускате тъпашки статуси. Второ, поглеждате с други очи мъжа до себе си, защото... е, поне не пуска тъпашки статуси.

4. В никакъв случай не се захващайте тепърва със спорт или драстични разкрасителни процедури – това са отчаяните мерки на застаряващите жени. Вие, както вече се разбрахме, сте си суперяка мацка.

5. Разхождайте се някъде, където се събират тийнейджърки, например близо до гимназия. Винаги е приятно да видите някого с повече паласки от вашите.

6. Откажете се от имиджа на “страшна купонджийка”. Така или иначе на сутринта ще сте само “страшна”. Видът на добре наспала се, розова и свежа некупонджийка е за предпочитане.

7. Позиционирайте огледалото правилно – така, че да сте с гръб към светлината. От това положение виждате едно гладко, загадъчно затъмнено лице, без досадни подробности като бръчки, петна и торбички. Тъй като слабото осветление крие някои рискове, купете си по-слабо пигментиран руж, ако не искате да се докарате като дон Домат.

8. Не позволявайте да ви снимат срещу слънцето/в профил/в гръб или в каквато и да било друга кофти позиция. Снимките не ви трябват, за да се упражнявате в самоирония, а за да ги употребявате по т. 2.

9. Ако някое детенце ви подвикне “леличко!”, не реагирайте. Вероятно се отнася за жената зад вас (виж т. 3 и 4).

10. Дарявайте с ослепителна усмивка всеки дядо, който ви нарече “девойче”. Мъжете от старата генерация ги разбират тези неща.

11. Запомнете, че ако продавачките ви се усмихват мило, то не е защото вече не ви смятат за конкуренция, а защото сте обезоръжаващо лъчезарна.

12. Забравете всякакви суеверия, че 40-ти рожден ден не се празнувал. Вероятно са измислени от някоя скръндза, а ние скръндзи не сме, нали? Ние сме суперяки мацки, добре подготвени за 40-те, така че – да заповядат!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Момичетата на 40

Мнение от cchery »

Kleo написа:
Как да посрещнем безболезнено 40-те

Дона Делова

Като състояние на духа Дона е повече дискретна пънкарка, отколкото дама. Обича книги, бензин, парфюми и да прави …

Както казва една приятелка, щом жените станат на 40, се отдават или на секс, или на езотерика. За беда, аз съм се отдавала усърдно и на двете още на 20, така че отпадат като варианти. Освен това, не съм особено сръчна и разни ръкоделни хобита не ме влекат. Очевидно трябва да си измисля други утешителни дейности, които да омекотят предстоящия удар от идващите със стремителна скорост 40. В случай че и вас ви грози същото, ето моите съвети:

1. Ако сте била далновидна навремето, то сте родила първото си дете над 30. Така, докато приятелките ви оглеждат кандидат-снахи с недоволно присвити устни, вие безгрижно подрънквате в джоба си бакугани и минавате за “младо майче”. Освен това детето ви все още е във възраст, в която смята, че сте изумително красива, а това е голяма утеха в този критичен за вас момент.

2. Пускайте си редовно снимки във Фейсбук. Етикетът изисква те да бъдат коментирани минимум с “Unikalna si!”, но по възможност с нещо по-засукано като “Престъпно красива си!”, ” Убийствено излъчване!”, “Приличаш на... (холивудска/чалга звезда по избор)” и т.н. След петия коментар ще се убедите, че от огледалото наистина ви гледа Грейс Кели.

3. Намерете във Фейсбук бившите си гаджета. Много вероятно е да установите, че а) са оплешивели; б) имат шкембета; в) пускат тъпашки статуси. От това има две ползи. Първо, давате си сметка, че все още сте суперяка мацка, защото а) имате коса; б) нямате шкембе; в) не пускате тъпашки статуси. Второ, поглеждате с други очи мъжа до себе си, защото... е, поне не пуска тъпашки статуси.

4. В никакъв случай не се захващайте тепърва със спорт или драстични разкрасителни процедури – това са отчаяните мерки на застаряващите жени. Вие, както вече се разбрахме, сте си суперяка мацка.

7. Позиционирайте огледалото правилно – така, че да сте с гръб към светлината. От това положение виждате едно гладко, загадъчно затъмнено лице, без досадни подробности като бръчки, петна и торбички. Тъй като слабото осветление крие някои рискове, купете си по-слабо пигментиран руж, ако не искате да се докарате като дон Домат.

8. Не позволявайте да ви снимат срещу слънцето/в профил/в гръб или в каквато и да било друга кофти позиция. Снимките не ви трябват, за да се упражнявате в самоирония, а за да ги употребявате по т. 2.

9. Ако някое детенце ви подвикне “леличко!”, не реагирайте. Вероятно се отнася за жената зад вас (виж т. 3 и 4).
Тези горните са напълно в разрез с моите виждания по въпроса за приближаващите 40 години.Чак ми става смешно от това, че трябва да търся "подкрепление" за самочувствието и за личността си в статуси от фейсбук, подходящо заставане пред огледалото и кълчене пред фотото.... За подхвърленото "леличко"..... баси - да не съм му набор на 5-годишното дето се е обърнало така към мен. Леля съм му и съм щастлива, че то самото създава преграда помежду ни, защото така е редно от гледна точка на годините, които ни делят...... и не само. А за спорта - не го и коментирам... ако някой може с лека ръка да плюе на здравето си, нека се успокоява от написаното в т. 4.
Kleo написа:

5. Разхождайте се някъде, където се събират тийнейджърки, например близо до гимназия. Винаги е приятно да видите някого с повече паласки от вашите.

6. Откажете се от имиджа на “страшна купонджийка”. Така или иначе на сутринта ще сте само “страшна”. Видът на добре наспала се, розова и свежа некупонджийка е за предпочитане.


10. Дарявайте с ослепителна усмивка всеки дядо, който ви нарече “девойче”. Мъжете от старата генерация ги разбират тези неща.

11. Запомнете, че ако продавачките ви се усмихват мило, то не е защото вече не ви смятат за конкуренция, а защото сте обезоръжаващо лъчезарна.

12. Забравете всякакви суеверия, че 40-ти рожден ден не се празнувал. Вероятно са измислени от някоя скръндза, а ние скръндзи не сме, нали? Ние сме суперяки мацки, добре подготвени за 40-те, така че – да заповядат!
Тези обаче - 5, 6, 10, 11 и 12 са все едно писани от мен. Може би без това за разходката в близост до тийнове. Но е факт, че когато видя някое адски нашишкано момиче иии определено се успокоявам. Разбирам се прекрасно с по-възрастните хора. О да, това го правя и дори не знам как. :954 Рядко ми се случва в магазин продавачка да не ми окаже исканото от мен внимание именно заради подхода с усмивката и самочувствието. И да - ще си празнувам 40-ия РД, пък ако ще да настъпи второто сътворение на света! :1062 :1062
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Публикувай отговор