Момичетата на 40

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

40 истини, които всяка жена разбира преди да стане на 40

[img]http://i.zajenata.bg/images/65/fb_fa0c0 ... f1ee60.jpg[/img]

Цял живот трупаме опит, който е по-ценен от всеки съвет, който можем да получим. Колкото и да се опитваш да убедиш някой в твоята истина, толкова по-обречен си на провал. Както се казва - докато не опиташ, няма как да разбереш. И все пак това са 40 изпитани неща, които всяка жена научава преди да навърши заветните 40 години.

1. Повечето кремове против бръчки всъщност не действат...

2. ...както и кремовете за отслабване и стягане.

3. За да си секси, вече не е достатъчно да си слаба. Трябва и да си стегната.

4. Ако не ти се обади, най-вероятно не е загубил телефона ти. Просто не се интересува от теб.

5. Когато те зарежат, предпочиташ да се облегнеш на рамото на приятелка, вместо да се напиеш.

6. Комплиментите вече не те карат да се изчервяваш.

7. Само салата на обяд не върши работа. Накрая пак ще ометеш хладилника за вечеря.

8. Домакинската работа не става по-привлекателна с времето.

9. Хубавият сутиен върши чудеса за самочувствието...

10. ...както и прическата при професионален фризьор.

11. Все по-рядко се караш с майка си и все по-често съжаляваш за някогашните ви спорове...

12. ...Усещаш, че се превръщаш в нея, без значение дали ти харесва или не.

13. Само защото още нямаш деца, не значи, че е твърде късно да имаш.

14. Вече не се притесняваш, когато мъжете те заглеждат.

15. Ефектът от истинската почивка е безценен, без значение дали става дума за спа масаж или просто хубава книга с чаша вино.

16. Всъщност луксът е хубаво нещо.

17. Предпочиташ книги за личностно развитие пред фентъзи.

18. Колкото и да разчистваш гардероба си, никога не изхвърляш онези дънки от студентските си години.

19. Дългата връзка може да е нещо наистина чудесно.

20. ...както и това да си свободна.

21. Вече можеш да се носиш официални костюми, без да изглеждаш твърде "изтупана".

22. Онези горещи вълни вероятно не се дължат на парното.

23. Обръщаш по-голямо внимание на личните си финанси.

24. Имаш поне един кредит.

25. Когато през уикенда се облечеш спортно, се чувстваш десет години по-млада.

26. Няма лошо да си мечтаеш за бившия, но следенето му във "Фейсбук" причинява твърде много главоболия.

27. Предпочиташ да се обадиш, вместо да пишеш смс-и.

28. В дамската си чанта носиш малка тубичка крем за ръце.

29. Когато не ти се излиза, просто си оставаш вкъщи.

30. Да се мъчиш да избегнеш бръчиците от смях е кауза пердута. А и всичките ти приятелки вече ги имат.

31. Призна си. Никога няма да спреш да си падаш по Брад Пит.

32. Купоните до сутринта ти се отразяват все по-зле.

33. Полицаите не се подмладяват. Просто ти остаряваш.

34. Все повече оценяваш магията на красивата дамска чанта и скъпия чифт обувки.

35. Нощ навън с приятелките ти е далеч по-забавна, отколкото нощ навън със съпруга ти.

36. Вече знаеш какво е истинската любов и че тя не се измерва с количеството подарени рози и кутиите шоколадови бонбони.

37. Прошарените мъже всъщност не изглеждат никак зле.

38. Използваш крем за лице с висок UV фактор, без значение дали си на море или в града.

39. Да излизаш с мъж с дете не те притеснява особено.

40. Разбираш напълно защо "40-те години са новите 20".

Източник: highviewart
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Остаряването като свобода

Елена Миланова

Снимки: Porter Magazine

Остаряването не предизвиква никаква паника у мен – може би защото младостта ми не беше безкраен празник. Прекарах години, държейки чантите на приятелките си пред пробните из цяла София. Функцията на душеприказчик никак не ми липсва и съм повече от щастлива, че това приключи.

Влюбвах се в неподходящи мъже, за които въобще не искам да си спомням, въртях на пръста си едни и същи драми. Сега, когато чуя някоя девойка, която се тресе от въпроса Той защо не ѝ се обажда, за нищо на света не искам да съм на нейно място! Нямах пари, работила съм какво ли не, а образованието ми ми отвори хоризонти колкото люк на подводница. От 20-те ми години ми липсва може би кожата на лицето ми – каквото и да си говорим, няма продукт, който да върне този тонус.

Днес съм доволна от това, което съм преживяла и научила, и постоянно мисля как да го впрегна в още и още нови неща за правене, преживяване, обогатяване. Вече никой не ме изпитва, аз сама искам да научавам и сама си поставям оценките.

Осъзнавам, че времето върви напред, и може би затова нямам желание да го губя с неща, които не определям като мои. Мога да си позволя този лукс, защото усещам, че мога и сама.

Не ми е важно нечие одобрение, прекрасно виждам жената в огледалото и нямам нужда от доброжелателни критики например. Боже! Аз самата мога да изнасям лекции по критика в Сорбоната. Това обаче вече не ме интересува. Интересува ме да разменяме мисли за това, какво сме прочели, видели, слушали – интересуват ме мнения за света, а не оплаквания от живота.

Днес се чувствам свободна и сигурно затова не се страхувам от остаряването. Празнувам свободата и остаряването си с портретите на Кейт Бланшет за списание Porter (2014 г.). Дело са на фотографа Раян Макгинли и изразяват по-добре от всичките ми думи начина, по който се чувствам на 42.


[img]http://www.momichetataotgrada.com/cache ... 2707a7.jpg[/img]

http://www.momichetataotgrada.com/artic ... 9JjYFgkrIU
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Не ме плаши с Терминал 2

Симеон Колев - Симо

Хайде да не ме плашиш с Терминал 2.

От време на време току излезе някоя статия или истеричен репортаж за това, как някой е решил да намери своя изход през Терминал 2. И край. Изтичането на мозъци започва или най-често продължава, започват оплакванията, мрънкането и обвиненията.

Не мога да разбера – това с Терминал 2 заплаха ли е?

Защото познавам много хора, които напускайки страната, ще ни направят голяма услуга.

Изборът да напуснеш или да останеш е личен. Той не е държавен или обществен въпрос.

Все едно да те държим отговорна, ако се влюбиш в някой италианец и решиш да отидеш при него, ама не може. Как така ще зарежеш нас, българските лъвове, и ще отидеш при италианото? Как нямаш капчица патриотизъм?! Пък и тия италианци са едни такива - трътлести, мургави, сигурно отиваш заради парите. Много си ни ясна. И да не си посмяла да се върнеш!

Но не мога да приема, че “напускането” трябва да бъде прието като заплаха. Ако аз реша да си потърся щастието другаде, нищо няма да ме задържи и ще си тръгна с триста, но не със злоба. Просто ще отида да направя нещо с живота си. Или поне да се опитам.

Истериите и заплахите около заминаването често пъти ми изглеждат като заплахата на псевдо-самоубиеца. Искам да кажа, че ако някой е решил да се самоубива – ще го направи. Тихо и ефективно. И обратното. Когато някой истерично подскача и заплашва, че иска да се самоубие – със сигурност иска да му обърнем внимание, да го умоляваме да не го прави и да му обясним как е толкова ценен, че без него светът ще спре.

Ако някой иска да отиде някъде – да го направи.

Нека обаче не обвинява другите за нещастието си и липсата на реализация. Много често ми обясняват, как България се изнася, как масово се обезлюдяват села и градове. Това най-често са тези, които никога не са ходили никъде и не са видели, че самолетите, които излитат от митичния Терминал 2 са също толкова пълни, колкото и тези, които кацат на него.

Защото животът е процес. Едни отиват, втори остават, трети се връщат, четвърти остават там.

И много често тези, които ми обясняват как държавата им е длъжна да ги задържи, са просто хора, които не искат да носят отговорност за собствения си живот. А това е по-голям проблем и от липсата на реализация.

Учат специалности, които много добре знаят, че няма да им гарантират кой знае колко висок доход, но въпреки това после мрънкат. Ами няма как това да събуди нашите съчувствия. Или поне моите.

И когато някой каже, че една медицинска сестра може да си намери работа в Англия за 1000 паунда – прекрасно! Да отива и да промени живота си! Нека не забравяме, че една медицинска сестра от Молдова, например, би дошла в България поради същата причина.

Нали ви казах – това е процес. Едни си отиват, други идват. Нека пожелаем успех на всички, които тръгват.

В края на краищата всеки трябва да търси щастието и реализацията си. Тук или където и да е. Но нека заминаването не се превръща в мъка или трагедия. Отиват да работят, не отиват на източния фронт, нали така?

И накрая: да живееш, означава да си свалиш помощните колела и да се оправяш сам. Да живееш с победите си и да не обвиняваш другите за загубите си.

Прочети още от Симо Колев в Edna.bg:

Хейт
Фейсбук за кукувици
Жената на 2015-та. И по принцип.

Пишете на Симеон Колев на edna@netinfocompany.bg
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Коментар от marina3 от 10.10.2016 13:35:

Точно на 40 смирението изчезва.
Спираш да храниш всички с парчета от себе си.
Отбиваш ги.
Сещаш се коя си била и се свързваш със себе си.
Жертвата в теб изчезва, идва личността. Който може да го приеме, остава в живота ти. Останалите са изтрити с лекотата на триене във Фейсбук.


В отговор на тази статия:

На 40 Любовта е Смирение

Аз съм съгласна с коментара, макар че статията е поетично написана. А вие :?:
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Момичетата на 40

Мнение от cchery »

И за мене коментарът е по-меродавен :) . Статията... не ме докосна.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Момичетата на 40

Мнение от cchery »

МИШЕЛ ПФАЙФЕР НА 50


[img]http://webstage.bg/attachments/ckeditor ... ffer-2.jpg[/img]

В един прекрасен ден напрежението изчезва. И разбираш, че можеш да изглеждаш великолепно на своята възраст. Не усещаш необходимостта да се стараеш да бъдеш млада. Гледам на годините си съвсем искрено - от позицията на моите 58 /а това са почти 60/ и мисля, че изглеждам чудесно.

Знаете ли, очакването да остарееш е много по-лошо от самото остаряване. Когато навърших 50, това истински ме освободи и някак разкрепости. Самата аз бях силно удивена от това. Защо? Защото това число престана да ме преследва! Навърших 50 и нищо не се случи, не се състарих за една нощ и видях в огледалото същото, което и преди. Промени се това, че започнах повече да ценя живота и здравето – своето и на близките си. Накратко – най-сетне видях, че каната е наполовина пълна. Това бе огромно облекчение за мен.

Имам повече време за себе си и смятам доста да поработя. Радвам се, че продуцентите и до днес са готови да работят с мен. Сега, когато минах 50-те, престанах да се вълнувам по темата за възрастта и бръчките. В живота си днес имам много повече радост, отколкото по времето, когато бях на 30 и участвах в мащабни кинопроекти.

Тайната на моята привлекателност – това е тайна, за която всички знаят, но никой не иска да говори, защото е скучно. Длъжен си да се грижиш добре за себе си. Длъжен си да внимаваш как се храниш, редовно да спортуваш, но без да прекаляваш. Това е тайната да останеш красива, въпреки възрастта.

И още – трябва да умееш да се наслаждаваш на живота. Да намериш хармония вътре в себе си. В живота ми е имало периоди, когато се измъчвах с въпроса коя съм аз. Днес животът за мен е съвършен и прост.

Настъпва онази възраст, когато разбираш, че животът не е вечен. Има хора, които са много болни, които умират. И се будиш с мисълта, че трябва да се радваш на всеки нов ден. Трябва да си благодарен за всичко, което имаш.

Най-приятното в остаряването – не трябва винаги да изглеждаш безупречно. Можеш да се забавляваш и да живееш с лекота. Лично аз, сега мога да играя персонажи, които се боях да играя, когато бях млада. Днес мога да напусна зоната си на комфорт и да получа от живота толкова удоволствие, колкото ми е нужно.

Източник
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

10-те закона на всяка 50-годишна жена

Жената на 50 знае и познава. Тя разбира от много неща, знае много неща и познава себе си достатъчно добре, за да се чувства спокойно в кожата си. Жената на 50 е силна, мъдра и смела. Тя вече е преминала през много битки и знае много добре какво иска от живота си.

Ето защо съветите на 50-годишната жена са ценни и мъдри. Тя има свои закони и правила, които е изградила и действа по тях като всяка истинска жена. Днес ще ви запознаем с десетте закона на 50-годишната жена, които са като наръчник за всяка дама, независимо от нейната възраст.

Ще ги откриете в галерията ни!


Изображение

Фото-галерията

1. Просто кажи “Не”. Не губи време в обяснения, не се извинявай за решенията си, научи се да отказваш.

2. Купи си онзи скъп крем/рокля/чанта - животът е твърде кратък и ти го заслужаваш.

3. Премахни всички токсични хора в живота ти, време е да си обградена само с онези, които те обичат и уважават.

4. Всички правим грешки. Прощавай на себе си.

5. Вярвай на вътрешния си глас, само ти знаеш най-добре какво е правилно за теб.

6. Обичай работата си, никога не е късно да превърнеш хобито си в професия.

7. Прегръщай хората около вас и им се усмихвайте - никой не е загубил от доброто си отношение.

8. Чети - чети всичко, което ти попадне. Губи се в измислени светове от време на време.

9. Децата ти ще разберат, че си била права за много неща.

10. Всеки ден е подарък, наслаждавай му се. Ти го заслужаваш!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

Годините като БИЖУ

Изображение

Да остаряваме красиво, когато ни дойде времето...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Момичетата на 40

Мнение от Kleo »

12-годишната ми дъщеря тази сутрин се загледа в мен, докато си сресвах косата и с типично детската си откровеност каза ужасено: „Мамо, имаш бял косъм. Аааа и още един, и още, и… Ти сигурно вече си стара. Мамо, ти на колко години си?”

„ На 35.”

„О, да, ти вече си стара.”-отсече.

Това което не отговорих на дъщеря си беше, че отдавна спрях да се притеснявам за годините и да се боря с тях. Станахме приятели с времето. Аз не се сърдя за белите коси и за бръчките. То ми подарява мъдростта и спокойствието, които идват с осъзнатия и натрупан опит. Всеки ден е все по-красив, защото е нов. И изпълнен с възможности. Отношенията ми с хората-познати и непознати, отношението към мен самата, светогледа ми, начина по който работя, способността ми да казвам или да премълча нещо, да откажа или да се съглася, секса, любовните връзки, приятелствата…всичко е толкова различно, отколкото на 20, много по-смислено, осъзнато и пълноценно. Книгите, които съм прочела на 20 и които чета сега отново, звучат много по-различно и имат друг смисъл. Днес виждам неща, които преди 15 години не съм забелязвала. Откривам, че майка ми е била права за много неща. Откривам, че повтарям същите думи, които тя ми е казвала някога, а аз съм се заклевала, че никога няма да кажа на дъщеря си. Откривам залеза, изгрева, аромата на кафето. Виждам старите грешки по нов начин. Смея се на страховете си от преди 15 години, 5 години, 5 месеца. Разбирам, че няма фатални неща, дори когато изглеждат фатални. Откривам избор там където съм си мислела, че няма избор. Виждам пътечки там където съм мислела, че има само трънаци. Пея фалшиво, без това да ме притеснява. Влизам в конфликти само ако се налага защото разбирам, че не е нужно да докажеш, че си прав, наричайки друг грешен, и че е възможно да има много истини.

Това, което не казах на дъщеря си, беше че белите коси не са страшни, защото всъщност това са дните, часовете и минутите, които съм изживяла. Тя ще го разбере, когато…започне да остарява.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор