Да си влюбен или обичан?
[img]http://m.netinfo.bg/media/images/23529/ ... -syrce.jpg[/img]
Из edna@netinfocompany.bg
След неочаквана и прекарана наскоро, почти четиримесечна любовна драма, си зададох въпроса кое е по-добре за мен – да съм влюбена или да съм обичана?
Опитах се да изследвам и двете състояния, които са много различни и като интензивност на емоциите и като времетраене и като риск.
Случайно срещнах доста способни иначе мъже в последната една година, които по една или друга причина бяха в зациклен момент от живота си и твърдяха, че ето едно “истинско” влюбване, една искра, според тях ще ги измъкне от това не особено атрактивно емоционално състояние и ще ги тласне към ново изкусително обещаващо по своето развитие и значение бъдеще.
Те искрено вярваха във влюбването като изход, само че се мъчеха да го осъществят по различен начин. Единият гледаше на това като на моментно средство за презареждане на системата си, а другият от самото начало изразяваше копнеж по дългосрочна връзка със секси сродна душа, с която да осмисли втората част от живота си, след като по негово твърдение предимно се е раздавал за другите в първата.
А какво исках аз? В дадения момент нищо.
Да, аз не исках и не търсех абсолютно нищо, когато съдбата кръстоса случайно пътя ми с тези мъже. Не казвам, че не ми е било нужно нещо на самата мен в емоционален или друг план, а просто че не съм била на мисия за нещо такова. Даже не си давах сметка, че за последен път съм била истински разтърсващо влюбена преди 13 години.
Сега бях въоръжена с много мъдрост и опит къде за своя, къде за чужда сметка, знания, аналитични способности и прочие... Мислех се за непробиваема.
Да, но в този свят нещата не винаги, да не кажа почти никога не са логични. Този, който така искаше да преживее едва ли не рестартиращ токов удар от влюбване, много бързо загуби интереса ми и аз неговия... обаче другият, ах другият... Той се оказа много опасно екзотичен и мощен тайфун, помитащ за три-четири месеца всичко по пътя си.
Той искаше на всяка цена да се възкачи категорично и завинаги на трона на моето сърце. И така, сега си мисля какво всъщност се случи с мен. Освен че за цялото това време се чувствах като в пералня, която те върти наляво и надясно, нагоре и надолу, та чак нямаш време да видиш ден ли е нощ ли е...
Oставих се един човек, чаровен и можещ, почти безапелационно да наложи 100% от себе си в моя всекидневен живот. Но не само това.Той имаше претенции да наложи себе си и в моя бъдещ живот или поне така твърдеше през два-три дни. И много други неща твърдеше, някои от които вътрешният ми глас подлагаше на съмнение, други оставях да минат покрай ушите ми, за трети си казвах: “е, какво пък, защо не..” и т.н.
Така или иначе цялото това “изобилие” преплетено със супер интензивно лично присъствие във всякакъв план и аспект 25 часа от денонощието ме вкара практически в един прекрасен делириум тременс, постоянно опиянение и чувство, че си на 7-то или 107-то небе, за което впрочем не ти пука, само това да не свършва, макар че като един мъдър вече човек знаех, че няма нещо хубаво на този свят, което да не свършва.
И така емоционална и физическа буря, торнадо и цунами в едно ме изтурбулираха... Докато в един момент аз се предадох и отпуснах и си казах – да става каквото ще, един път се живее, все някак си ще се оправя после. Най-гадното пак повтарям беше, че това “после” ужким беше със заявка за прекрасен съвместен живот, така че, ако човек не иска доброволно да се предаде на скептицизма, ще не ще допуска лъч оптимизъм в тази постановка, ей така най-малко заради спортното любопитство.
Но всичко си има цена. И аз бях позабравила каква. Все пак 13 години са минали от предишната ми турбулентна връзка. Мили хора, казвам ви, че няма спасение после от това, което ви чака. Може да се мислите за много рационални, умни, начетени, помъдрели, духовно извисени и какво ли не още... Една е истината тук: оставите ли се да ви се пропука защитата и ви се излеят допамините, ендорфините и други - ини в мозъка, в края на трите месеца къпане в техния любовен дъжд идва болезненото приземяване от 107-то небе до кота 0 и животът ви започва да изглежда прекалено сложен и безкрайно гравитационен.
Никога не съм взимала екстази, но по това което съм чела за тях, изглежда ефектът е подобен. И така, след много анализи, стигнах до извода, че влюбването е една тежка болест и за нея няма ваксина. Влюбването няма нищо общо с хармоничното чувство, че си обичан или обожаван от някого в дългосрочен план, което е градивно и балансирано усещане.
Влюбването е революция на душата, тялото и цялото същество, след което никога няма да си вече същият. Няма описание на болката когато усетиш, че е дошъл краят му и неизбежно трябва да се преобразува в нещо друго, различно от по-спокойната обич. Само плавният преход от влюбеност към любов гарантира липсата на драма.
Всичко друго е траен и ярък спомен, за който си платил твърде висока цена. И все пак, не съжалявам за това, че на 80+ години ще си спомням как съм оцеляла от любовно цунами стига да не се повтаря по-често от 13 години.
Автор: Албена Иванова
Прочетете още:
В Тоскана с фенерче под юргана
Не, честно, не искаш жена като мен...
Ти ще решиш кога да вдишам
Жена: начин на употреба
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
[youtube]4b2f0VRGJT0[/youtube]
За изначалната самота
Re: За изначалната самота
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Ошо: Любовта започва, съзрява, остарява, умира...
Тази любов няма да трае дълго, защото след като дни наред си гледал това лице по 24 часа, ще се отегчиш. Едно и също тяло… вече си изследвал цялата топография… Сега няма какво да изследваш. Ако отново и отново изследваш една и съща география, ще се почувстваш като идиот. Какъв е смисълът?
Тази любовна връзка, този брак по любов се проваля, вече се е провалил. Причината е, че не знаете как да чакате, за да се случи любовта.
Трябва да усвоите медитативно състояние на чакане. Тогава любовта не е страст, не е желание. Тогава любовта не е сексуална. Тогава любовта е чувство на две сърца, които туптят в един ритъм. Не става въпрос за красиви лица или красиви тела. Става въпрос за нещо много дълбоко – за хармония.
Ако любовта възникне от хармония, само тогава ще познаем успеха в живота, пълнотата, в която любовта става все по-дълбока, защото не зависи от нищо външно.
Тя зависи от нещо вътрешно. Не зависи от носа и неговата дължина. Зависи от вътрешното чувство, че двете сърца бият в един и същ ритъм. Този ритъм може да се засилва, може да има нови дълбини, нови пространства.
Сексът може да е част от тази любов, но тя не е сексуална. Сексът може да се появи, може да изчезне. Тази Любов е много по-голяма от секса. Така че дали човекът, когото обичаш, е млад или стар, няма значение.
Всичко се променя – и любовта не е изключение. Може би аз съм първият човек, който иска да накара всички да разберат, че любовта се променя – тя започва, съзрява, остарява, умира. И мисля, че това е добре.
Дава ти много повече възможности да обичаш други хора, да направиш живота си по-богат – защото всеки човек внася нещо специално.
Колкото повече обичаш, толкова си по-богат, толкова по-любящ ставаш.
И ако погрешната представа за неизменността на любовта бъде изоставена, с нея автоматично отпада и ревността. Тогава ревността е безсмислена. Точно както се влюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса, така един ден разлюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса.
В живота ти е повял вятър и е отминал. Донесъл е нещо прекрасно, благоуханно и освежаващо и би ти се искало то да остане завинаги.
Затова правиш всичко възможно да задържиш ароматния, свеж бриз, като затвориш всички прозорци и врати, но така го убиваш, унищожаваш неговата свежест, благоуханието му… той застоява.
Ошо
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 676466.jpg[/img]
Сърце. Снимка: pixabay.com/TheUjulala
Тази любов няма да трае дълго, защото след като дни наред си гледал това лице по 24 часа, ще се отегчиш. Едно и също тяло… вече си изследвал цялата топография… Сега няма какво да изследваш. Ако отново и отново изследваш една и съща география, ще се почувстваш като идиот. Какъв е смисълът?
Тази любовна връзка, този брак по любов се проваля, вече се е провалил. Причината е, че не знаете как да чакате, за да се случи любовта.
Трябва да усвоите медитативно състояние на чакане. Тогава любовта не е страст, не е желание. Тогава любовта не е сексуална. Тогава любовта е чувство на две сърца, които туптят в един ритъм. Не става въпрос за красиви лица или красиви тела. Става въпрос за нещо много дълбоко – за хармония.
Ако любовта възникне от хармония, само тогава ще познаем успеха в живота, пълнотата, в която любовта става все по-дълбока, защото не зависи от нищо външно.
Тя зависи от нещо вътрешно. Не зависи от носа и неговата дължина. Зависи от вътрешното чувство, че двете сърца бият в един и същ ритъм. Този ритъм може да се засилва, може да има нови дълбини, нови пространства.
Сексът може да е част от тази любов, но тя не е сексуална. Сексът може да се появи, може да изчезне. Тази Любов е много по-голяма от секса. Така че дали човекът, когото обичаш, е млад или стар, няма значение.
Всичко се променя – и любовта не е изключение. Може би аз съм първият човек, който иска да накара всички да разберат, че любовта се променя – тя започва, съзрява, остарява, умира. И мисля, че това е добре.
Дава ти много повече възможности да обичаш други хора, да направиш живота си по-богат – защото всеки човек внася нещо специално.
Колкото повече обичаш, толкова си по-богат, толкова по-любящ ставаш.
И ако погрешната представа за неизменността на любовта бъде изоставена, с нея автоматично отпада и ревността. Тогава ревността е безсмислена. Точно както се влюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса, така един ден разлюбваш и не можеш да направиш нищо по въпроса.
В живота ти е повял вятър и е отминал. Донесъл е нещо прекрасно, благоуханно и освежаващо и би ти се искало то да остане завинаги.
Затова правиш всичко възможно да задържиш ароматния, свеж бриз, като затвориш всички прозорци и врати, но така го убиваш, унищожаваш неговата свежест, благоуханието му… той застоява.
Ошо
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 676466.jpg[/img]
Сърце. Снимка: pixabay.com/TheUjulala
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
След като прочетох последните няколко постове на Нели и на Елито,
си дадох сметка за пореден път, че в крайна сметка
в живота сме сами.
Сами се раждаме,
сами умираме,
а и периодите, в които се чувстваме наистина част от двойка,
по правило са кратки или поне временни.
Или илюзорни...
Във всеки случай в голяма част от времето ни на тази Земя сме САМИ.
Преди време това ме потискаше,
сега ми дава усещане за пълна СВОБОДА.
Сега се чувствам окрилена от този факт.
И се уча ден след ден да се НАСЛАЖДАВАМ на това.
си дадох сметка за пореден път, че в крайна сметка
в живота сме сами.
Сами се раждаме,
сами умираме,
а и периодите, в които се чувстваме наистина част от двойка,
по правило са кратки или поне временни.
Или илюзорни...
Във всеки случай в голяма част от времето ни на тази Земя сме САМИ.
Преди време това ме потискаше,
сега ми дава усещане за пълна СВОБОДА.
Сега се чувствам окрилена от този факт.
И се уча ден след ден да се НАСЛАЖДАВАМ на това.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Да бъдеш САМА. Споделено от известни жени. С техни снимки и с цитати.
Сюзън Сарандън - Да бъдеш сама означава толкова различни неща. Може да е травматично и вълнуващо. Онова, което стана пределно ясно за мен бе, че трябва да мислиш за своя собствен живот и за отношенията в него като за един жив организъм. Той постоянно се променя, движи се, расте. Мисля, че дългосрочните отношения имат нужда от постоянно преразглеждане, от чести разговори.
Катрин Хепбърн - Обух панталони преди 50 години и избрах един различен път. Не живях като жена. Живях като мъж. Направих всичко, което дяволски исках да направя, и спечелих достатъчно пари, за да се погрижа за себе си. Не се страхувам да бъда сама. /New York Times, May 1981/
Даян Кийтън - Спомням си, че когато бях млада, искрено вярвах в този абсурден сюжет, че ще намеря човек, с когото ще живея докато смъртта ни раздели. Това, че не съм женена, не прави живота ми по-малко стойностен. Този старовремски мит не струва пукната пара./Wenn, July 2001/
Жули Делпи - Много жени се хвърлят в любовта, защото се страхуват да бъдат сами. А после започват да правят различни компромиси и загубват своето истинско лице. Аз не желая това. /San Jose Mercury News, December 1997/
Джоан Ривърс - Сега съм толкова свободна… Мразя, когато се прибера от пътуване и няма на кого да се обадя. Липсват ми неделите на нищоправене заедно… Но аз харесвам своята свобода… Няма да отида на ресторант сама, защото хората навярно ще си кажат: „Ооооо, горкичката Джоан Ривърс!” Аз съм твърде срамежлива, не познавам много хора. Трябваше да отида на сватбата на принц Чарлз и Камила и мога да кажа едно – хубаво е да те поканят, трудно е да отидеш сама. /The Guardian, August 2005/
Одри Хепбърн - Харесва ми да бъда сама. Бих се радвала, ако мога да оставам сама в апартамента си от събота вечер до понеделник сутрин. Така си почивам и се зареждам със сили. / LIFE, December 1953/
Йоко Оно - Най-скъпоценните мигове от деня ми – когато съм сама. Когато всички са се прибрали вкъщи и синът ми Шон вече спи, а аз просто наблюдавам светлините на нощта през прозорците. Обичам тишината. Всъщност, стигнах до убеждението, че аз се чувствам добре и сама. /Ocala Star Banner, June 1983/
Джейн Фонда - Доста често съм сама. Чета много. Медитирам. Обичам това уединение. То не е самота. Аз невинаги съм заобиколена от вълнуващи неща. И в това няма нищо лошо. / site, July 2010/
Гертруд Щайн - В крайна сметка всички човешки същества са еднакви. Когато са сами, искат да бъдат с останалите, а когато са с тях, искат да бъдат сами. /Paris France, 1940/
Грейс Джоунс - Аз избирам собствената си компания, защото няма гаранция, че дори да живееш с някого, това ще продължи вечно. Харесвам се. Тайната е да бъдеш приятел със самия себе си. Децата си създават въображаеми приятели. Ако това ще ми помогне, аз ще го направя също. Ще кажат, че съм луда, но аз ще съм щастлива. /I’ll Never Write My Memoirs, September 2015/
Сюзън Сарандън - Да бъдеш сама означава толкова различни неща. Може да е травматично и вълнуващо. Онова, което стана пределно ясно за мен бе, че трябва да мислиш за своя собствен живот и за отношенията в него като за един жив организъм. Той постоянно се променя, движи се, расте. Мисля, че дългосрочните отношения имат нужда от постоянно преразглеждане, от чести разговори.
Катрин Хепбърн - Обух панталони преди 50 години и избрах един различен път. Не живях като жена. Живях като мъж. Направих всичко, което дяволски исках да направя, и спечелих достатъчно пари, за да се погрижа за себе си. Не се страхувам да бъда сама. /New York Times, May 1981/
Даян Кийтън - Спомням си, че когато бях млада, искрено вярвах в този абсурден сюжет, че ще намеря човек, с когото ще живея докато смъртта ни раздели. Това, че не съм женена, не прави живота ми по-малко стойностен. Този старовремски мит не струва пукната пара./Wenn, July 2001/
Жули Делпи - Много жени се хвърлят в любовта, защото се страхуват да бъдат сами. А после започват да правят различни компромиси и загубват своето истинско лице. Аз не желая това. /San Jose Mercury News, December 1997/
Джоан Ривърс - Сега съм толкова свободна… Мразя, когато се прибера от пътуване и няма на кого да се обадя. Липсват ми неделите на нищоправене заедно… Но аз харесвам своята свобода… Няма да отида на ресторант сама, защото хората навярно ще си кажат: „Ооооо, горкичката Джоан Ривърс!” Аз съм твърде срамежлива, не познавам много хора. Трябваше да отида на сватбата на принц Чарлз и Камила и мога да кажа едно – хубаво е да те поканят, трудно е да отидеш сама. /The Guardian, August 2005/
Одри Хепбърн - Харесва ми да бъда сама. Бих се радвала, ако мога да оставам сама в апартамента си от събота вечер до понеделник сутрин. Така си почивам и се зареждам със сили. / LIFE, December 1953/
Йоко Оно - Най-скъпоценните мигове от деня ми – когато съм сама. Когато всички са се прибрали вкъщи и синът ми Шон вече спи, а аз просто наблюдавам светлините на нощта през прозорците. Обичам тишината. Всъщност, стигнах до убеждението, че аз се чувствам добре и сама. /Ocala Star Banner, June 1983/
Джейн Фонда - Доста често съм сама. Чета много. Медитирам. Обичам това уединение. То не е самота. Аз невинаги съм заобиколена от вълнуващи неща. И в това няма нищо лошо. / site, July 2010/
Гертруд Щайн - В крайна сметка всички човешки същества са еднакви. Когато са сами, искат да бъдат с останалите, а когато са с тях, искат да бъдат сами. /Paris France, 1940/
Грейс Джоунс - Аз избирам собствената си компания, защото няма гаранция, че дори да живееш с някого, това ще продължи вечно. Харесвам се. Тайната е да бъдеш приятел със самия себе си. Децата си създават въображаеми приятели. Ако това ще ми помогне, аз ще го направя също. Ще кажат, че съм луда, но аз ще съм щастлива. /I’ll Never Write My Memoirs, September 2015/
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Тайната на деня
Сега е времето да осмислиш какво е ценното в живота ти. Дори и да се чувстваш самотна, това е за добро. Не се влияй от чужди мнения и виждания за света. Послушай вътрешния си глас.
Сега е времето да осмислиш какво е ценното в живота ти. Дори и да се чувстваш самотна, това е за добро. Не се влияй от чужди мнения и виждания за света. Послушай вътрешния си глас.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Самота, вино и едно дяволче
1. Самотата е като вирус.
2. Усеща се най-силно вечер, по лунно време и по празниците. Тогава душата вдига температура, очите се възпаляват и задължително вали.
3. Традиционата медицина е безсилна, няма конвенционални лекарства. Самотата се лекува само с най-силната бяла магия – любовта. Медитирам с чаша вино, докато до мен дими пръчица с аромат на ванилия, и, като същински мъдрец, записвам мислите, които се търкалят в главата ми. Темата за самотата ме занимава от известно време. Сигурно откакто си признах, че и аз, успялата в професията си жена, поетесата с няколко книги зад гърба, с много приятели, с достатъчно материално имане, понякога се чувствам самотна. Самотата изскочи като дяволче от дълбокия кладенец на моите липси и се настани до мен.
4. Самотата има аромат на ванилия и вкус на червено вино.
5. Самотата не е етикет, обаче ние доста често сами си изрязваме такъв, украсяваме си го с носталгични рисунки и си го лепваме на челото. После умираме от срам. Така си е. Имам приятелка, която ми е казвала, че понякога си измисля истории, за да не отговаря на въпроси от рода на: „Защо си сама?” или пък „Кога най-после ще се задомиш?”. Аз също съм се улавяла да си съчинявам отговори, за да се спася от последващите констатации: „Няма нищо, де. Я се виж каква си хубава и умна. Нали знаеш, за всеки влак си има пътници. Ще ти излезе и на теб късметът”.
6. Харесва ми самотата да е влак. Значи мога да сляза от него и да се кача на друг.
7. Самотата изобщо не е тема за всеки, особено за страхливците. Доливам си вино. Разклащам леко чашата. Подушвам. Чувала съм, че доброто вино е тъмно на цвят и има аромат на мед, ябълка, дървесина, пипер… Е, моето не мирише на това, но аз продължавам да му се кефя. Отпивам. Задържам глъдката върху езика си и си представям, че улавям нотки на череши, малини, къпини, цитрус, пъпеш, праскова. Някъде бях чела, че ако мисля, че виното е лошо, то е лошо. Затова си мисля, че моето е добро и вкусно. Но няма с кого да го споделя… Добре де, минута за самосъжаление. Какво пък толкова. Няма с кого да разделя това черешово вино. Няма на кого да сготвя нещо вкусно. Няма с кого да споделя деня си. Няма пред кого да се разплача. Няма с кого да отида на кино. Няма кой да ми каже „обичам те”. И какво? Мога да се удавя в оня кладенец или: Да се насладя на виното докрай. Да сготвя за приятелите си. А ако и те са заети, да сготвя за себе си. И, когато всичко е готово, да си пусна най-любимия си филм. Нищо, че е вредно да правиш и нещо друго докато се храниш. После да споделя деня си със себе си. Нали си е мой, кой по-добре от мен ще разбере неговите аромати и вкусове, топлото и студеното в него? Като се замисля, най-дълго и утешително съм плакала, когато съм сама. Тогава, какво ми пречи отново да го направя? А това за киното е толкова глупаво. Няма да умра, ако отида сама, а може пък и да ми хареса. Ето, че си се обичам. Много и наистина, щом мога да направя всичко това за себе си.
8. Самотата не е само нямане. Тя е мощна сила и, ако я приемеш, с нея за другар, можеш да сътвориш чудеса.
9. Самотата не е присъда, а време за събиране на улики и доказателства, които те оправдават и освобождават.
10. Самотата не е причина, нито повод да тръгнеш на война със себе си. Всъщност тя е точно обратното – причина да се помириш със себе си, да се видиш, ама наистина да се видиш, и да си кажеш: „Обичам се”… Най-силната бяла магия.
Сашка Александрова
1. Самотата е като вирус.
2. Усеща се най-силно вечер, по лунно време и по празниците. Тогава душата вдига температура, очите се възпаляват и задължително вали.
3. Традиционата медицина е безсилна, няма конвенционални лекарства. Самотата се лекува само с най-силната бяла магия – любовта. Медитирам с чаша вино, докато до мен дими пръчица с аромат на ванилия, и, като същински мъдрец, записвам мислите, които се търкалят в главата ми. Темата за самотата ме занимава от известно време. Сигурно откакто си признах, че и аз, успялата в професията си жена, поетесата с няколко книги зад гърба, с много приятели, с достатъчно материално имане, понякога се чувствам самотна. Самотата изскочи като дяволче от дълбокия кладенец на моите липси и се настани до мен.
4. Самотата има аромат на ванилия и вкус на червено вино.
5. Самотата не е етикет, обаче ние доста често сами си изрязваме такъв, украсяваме си го с носталгични рисунки и си го лепваме на челото. После умираме от срам. Така си е. Имам приятелка, която ми е казвала, че понякога си измисля истории, за да не отговаря на въпроси от рода на: „Защо си сама?” или пък „Кога най-после ще се задомиш?”. Аз също съм се улавяла да си съчинявам отговори, за да се спася от последващите констатации: „Няма нищо, де. Я се виж каква си хубава и умна. Нали знаеш, за всеки влак си има пътници. Ще ти излезе и на теб късметът”.
6. Харесва ми самотата да е влак. Значи мога да сляза от него и да се кача на друг.
7. Самотата изобщо не е тема за всеки, особено за страхливците. Доливам си вино. Разклащам леко чашата. Подушвам. Чувала съм, че доброто вино е тъмно на цвят и има аромат на мед, ябълка, дървесина, пипер… Е, моето не мирише на това, но аз продължавам да му се кефя. Отпивам. Задържам глъдката върху езика си и си представям, че улавям нотки на череши, малини, къпини, цитрус, пъпеш, праскова. Някъде бях чела, че ако мисля, че виното е лошо, то е лошо. Затова си мисля, че моето е добро и вкусно. Но няма с кого да го споделя… Добре де, минута за самосъжаление. Какво пък толкова. Няма с кого да разделя това черешово вино. Няма на кого да сготвя нещо вкусно. Няма с кого да споделя деня си. Няма пред кого да се разплача. Няма с кого да отида на кино. Няма кой да ми каже „обичам те”. И какво? Мога да се удавя в оня кладенец или: Да се насладя на виното докрай. Да сготвя за приятелите си. А ако и те са заети, да сготвя за себе си. И, когато всичко е готово, да си пусна най-любимия си филм. Нищо, че е вредно да правиш и нещо друго докато се храниш. После да споделя деня си със себе си. Нали си е мой, кой по-добре от мен ще разбере неговите аромати и вкусове, топлото и студеното в него? Като се замисля, най-дълго и утешително съм плакала, когато съм сама. Тогава, какво ми пречи отново да го направя? А това за киното е толкова глупаво. Няма да умра, ако отида сама, а може пък и да ми хареса. Ето, че си се обичам. Много и наистина, щом мога да направя всичко това за себе си.
8. Самотата не е само нямане. Тя е мощна сила и, ако я приемеш, с нея за другар, можеш да сътвориш чудеса.
9. Самотата не е присъда, а време за събиране на улики и доказателства, които те оправдават и освобождават.
10. Самотата не е причина, нито повод да тръгнеш на война със себе си. Всъщност тя е точно обратното – причина да се помириш със себе си, да се видиш, ама наистина да се видиш, и да си кажеш: „Обичам се”… Най-силната бяла магия.
Сашка Александрова
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
[youtube]u9Dg-g7t2l4[/youtube]
Да си сам - благословия или проклятие е?
И главното: защо е така и за кого?
Писателският блог на Тишо
Ненормално е да си сам?
„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами” - Мишел Уелбек, Платформата
След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…
На жените им се лепва етикет „стара мома“ или „шафрантия“, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите „коцкар“ и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…
Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.
Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…
А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.
Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.
Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?
Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив. /за патериците - прочети по-долу тук - заб. моя/
Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…
Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.
Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти го върнат е заем, а не точно любов.
Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.
Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?
Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:
Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.
Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на „нормалните хора“, за да е „оправдана“ твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…
При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.
Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.
Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.
Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…
Тоест, халтави са ни патериците.
Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш „половинка“, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното „цяло“, съшито от две „половинки“.
Две е повече от едно.
Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.
Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо „като хората“.
Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.
Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…
Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.
Тихомир Димитров
Удобни ли са ти патериците?
Доста рано се научаваме да ходим изправени, но почти никога не излизаме от проходилката в духовно отношение. Или пък „си стъпваме на краката” за малко, преживяваме силна болка и после избираме „патериците” за цял живот.
Патериците – това са хората, обстоятелствата, събитията, на които разчиташ да те направят щастлив. Патерици са мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност – все необходими неща. Защо да изграждаме самоуважение, като можем да се подпрем на нечие чуждо уважение? Защо да изградим вярва в себе си, като има кой друг да ни вярва? Защо да обичаме себе си, като има кой друг да ни обича?
Всичко това превръща живота ни в мизерия. И, за да не бъда голословен, ще дам примери:
Ако сутрин се събуждаш до някой, който те обича, ти си щастлив, но ако този човек си тръгне – Дантевият „Ад” става по-приятно място за живеене от скапания ти дом! Ако в училище, в офиса, на спортната площадка или на сцената те поощряват, значи си окей. Всичко е наред, когато ти дават бонуси, печалби, похвали, медали, награди. Когато получаваш комплименти. Ако някой не забележи новата ти прическа, обаче, настъпва голяма трагедия. Защото си кифла! Не дай Боже да направят паралел между теб и някоя, която получава много повече комплименти. И ти би искала да имаш нейните патерици, нали?
Изобщо, можеш ли да бъдеш мъж (жена), без задължително да получаваш одобрението на жените (мъжете)? Можеш ли да харесваш тялото си, ако непрекъснато ти казват колко си надебелял(а)? Ще изпитваш ли удовлетворение от работата си, ако никой не забелязва резултатите от труда ти? Има ли значение какво си постигнал(а), ако няма кой да те похвали? Изобщо, съществуваш ли, ако няма кой да регистрира този факт?
Удобни ли са ти патериците?
Хората били социални животни. Проблемът е, че са по-скоро социални, отколкото животни. Вълкът-единак не се нуждае от одобрение, за да убие, когато е гладен. Нито пък самотният лъв. Нито самотният гарван.
Как животните не си развалят фигурата – хранят се толкова рядко и нездравословно, хм? Как си поддържат ноктите без козметик? Как пигментират без солариум? Защо имат по-здрави зъби, а никога не ходят на стоматолог? Колко време можеш да издържиш без четката си за зъби? Да, сигурно е за сметка на продължителността на човешкия живот, но гарваните живеят два пъти по-дълго от хората, а някои костенурки – десет пъти по-дълго. Те също нямат четка за зъби. Нямат личен лекар и не внасят здравни осигуровки.
Удобни ли са ти патериците?
Харесват ли ти всичките условности, от които зависи самочувствието, любовта, дори здравето и животът ти? Ако отговорът на този въпрос е „да”, тогава се чудя какво изобщо правиш тук? Сигурно се надяваш да разбереш мнението ми за мрачния ти начин на живот? Сигурно очакваш да ти дам някакъв съвет или, защо не, да ти ритна патериците?
Истината е, че ми пука за теб, но не ме интересува твоето оправдание. Не искам да знам колко удобни патерици носиш. Интересува ме само защо го правиш?
Тихомир Димитров
Да си сам - благословия или проклятие е?
И главното: защо е така и за кого?
Писателският блог на Тишо
Ненормално е да си сам?
„Хората са недоверчиви към мъже, които от определена възраст нагоре ходят на почивка сами” - Мишел Уелбек, Платформата
След определена възраст на хората, които са сами, започва да се гледа с лошо око. Или по-точно – с подозрение. Да не кажа: с презрение. Подозрително и „ненормално” е да си сам, да ходиш на почивка сам, да се забавляваш самостоятелно, да не те чака никой у дома (с точилка в ръка)…
На жените им се лепва етикет „стара мома“ или „шафрантия“, а на мъжете се гледа като на обществено опасни сексуални маниаци. Или им се приписват титлите „коцкар“ и „стар ерген”, които също не са точно комплимент…
Има нещо нередно в това да си сам, поне в очите на зомбираната, лишена от самостоятелност в мисленето, приспана от заблуди тълпа.
Нищо, че самотата може да НЕ е избор на тези мъже и жени. Нищо, че може да са загубили любимия си човек в катастрофа, примерно, може да не са прежалили старата си любов все още и в сърцата им да няма място за друг, може да не са готови за нова връзка, може да имат съвсем адекватно основание за своята самота…
А може просто и така да са решили. Да им е по-добре в момента така. Самотата може да е резултат от техния осъзнат избор – избор, който човек прави, когато отхвърли неприятната заблуда, че когато си сам, ти по някакъв начин си „половинка”, а не „цял”. И само друг човек, също толкова несъвършен като теб, може да те направи „цял”.
Когато се събереш с друг, също толкова несъвършен като теб, вие ставате две половинки, а не едно цяло.
Но защо несъвършен? Защото несъвършен е човекът, който прави глупостта да постави щастието си в ръцете на друг. Да търси доказателства, че е обичан. Той, него да го обичат, забелязвате ли егоизма?
Несъвършенство е да се подпираш на „патерицата” на чуждото одобрение, за да можеш да си позволиш да бъдеш щастлив. /за патериците - прочети по-долу тук - заб. моя/
Несъвършенство е да не можеш да съществуваш без чуждото одобрение, признание, разрешение…
Глупаво е да подаряваш любовта си на друг, преди да заобичаш себе си.
Ами този друг, нали той / тя също има свободна воля? Какво ще стане, ако реши да задържи подареното за себе си и да не ти го върне обратно? Несподелена любов. Защото това, което подаряваш с намерение да ти го върнат е заем, а не точно любов.
Какво ще стане, ако другият реши да подари подареното на трети човек? Изневяра. Защото това, което подаряваш с инструкции за употреба е експлоатация, а не точно любов. Корпорацията ще ви „подари” лаптоп и мобилен телефон с инструкции за употреба. Не и човекът, който ви обича.
Все мъка, несправедливост и прочие страдания за хората, които не са се научили да ходят на два крака, а се подпират върху „патериците” на общественото или, въобще, на чуждото одобрение / признание. За какво ми е вашето признание, ако то ме прави нещастен?
Има, разбира се, много варианти, които оправдават самотата в очите на другите, на обществото. Но те не са за завиждане:
Например, да си затрупан с работа и да нямаш време за семейство. Tова е оправдана самота. Службата ти да не го позволява. Тогава е нормално да си сам. Да си болен, сакат, ранен или да имаш някакъв недъг. Тогава може. Приемливо е да си сам.
Общото между всички тези варианти е, че задължително трябва да си принуден, трябва да страдаш, да си лишен от някаква възможност, присъща на „нормалните хора“, за да е „оправдана“ твоята самота. И, макар обществото да я оправдава, това не значи, че ще спре да гледа на теб със съжаление, дори бих казал – с прикрито отвращение…
При младите хора самотата не е проблем, но при жените и мъжете над определена възраст обществото превръща самотата им (волна или неволна) в истински ад. Самите им семейства, най-близките им хора превръщат самотата им в ад.
Според мен, трябва да прекарваш по-малко време с хора, които по документи са ти близки, но по дела и думи те изпращат в ада. И да посветиш това време на хора, които те приемат такъв, какъвто си, какъвто си решил да бъдеш или по стечение на обстоятелствата си станал. В момента.
Тъпо е да си недоволен от изборите или от съдбата на някой друг, не мислите ли? Тъпо е да не ги одобряваш. Тогава ти не заслужаваш нито времето, нито уважението, нито любовта, нито признателността на този някой друг…И не можеш да ги очакваш от него.
Всъщност, човек може да бъде щастлив и абсолютно сам – по собствен избор или не. Човек се ражда и умира сам. Той винаги е самостоятелен, самодостатъчен, завършен, съвършен, напълно цял. Проблемът е, че не го знае. Проблемът е, че не вярва в това. Не вярват и другите, на чието одобрение разчитаме, за да бъдем щастливи…
Тоест, халтави са ни патериците.
Можеш да бъдеш щастлив без някой друг да потвърждава / да одобрява това. Проблемът е, че не го знаеш. Проблемът е, че докато се чувстваш „половинка“, когато си сам, никога няма да станеш „цял”, когато си с някой друг. Ако си самостоятелен и завършен сега, с друг човек ще станете двама, а не грозното „цяло“, съшито от две „половинки“.
Две е повече от едно.
Има разлика между самотата и уединението. Самотата е принуда, която обществото ужким одобрява, но всъщност презира, защото се страхува от нея, докато уединението е резултат от свободния избор на индивида.
Човек има потребност от лично пространство и от самота. Вкопчването в другия, опитите да го променим, приемането му за даденост, това са резултатите от повечето връзки между двата пола, независимо дали ще бъдат облечени в договор като брак или не. Това е ключът към страданието. Страдаш, когато не правиш нещо „като хората“.
Има разлика между обичането на някого и неговото притежаване, между това да обичаш и да искаш да променяш обекта на своята егоистична „любов”, да се нуждаеш от него / нея, за да се почувстваш ти по-добре: по-цялостен, по-завършен, доволен, съвършен – ти, а не той / тя, когото / която ужким обичаш. Това не е любов, това е подчертан ЕГОЦЕНТРИЗЪМ.
Да обичаш значи да приемаш, значи да подаряваш всичко, включително и свобода. Значи чуждото щастие да е по-важно за теб от твоето собствено…
Ненормално е да си сам? Помислете пак. Не-цивилизовано е да вярваш в тази заблуда, поне според мен. Следват още заблуди. Stay tuned.
Тихомир Димитров
Удобни ли са ти патериците?
Доста рано се научаваме да ходим изправени, но почти никога не излизаме от проходилката в духовно отношение. Или пък „си стъпваме на краката” за малко, преживяваме силна болка и после избираме „патериците” за цял живот.
Патериците – това са хората, обстоятелствата, събитията, на които разчиташ да те направят щастлив. Патерици са мнението и подкрепата на другите, тяхната любов, съпричастност – все необходими неща. Защо да изграждаме самоуважение, като можем да се подпрем на нечие чуждо уважение? Защо да изградим вярва в себе си, като има кой друг да ни вярва? Защо да обичаме себе си, като има кой друг да ни обича?
Всичко това превръща живота ни в мизерия. И, за да не бъда голословен, ще дам примери:
Ако сутрин се събуждаш до някой, който те обича, ти си щастлив, но ако този човек си тръгне – Дантевият „Ад” става по-приятно място за живеене от скапания ти дом! Ако в училище, в офиса, на спортната площадка или на сцената те поощряват, значи си окей. Всичко е наред, когато ти дават бонуси, печалби, похвали, медали, награди. Когато получаваш комплименти. Ако някой не забележи новата ти прическа, обаче, настъпва голяма трагедия. Защото си кифла! Не дай Боже да направят паралел между теб и някоя, която получава много повече комплименти. И ти би искала да имаш нейните патерици, нали?
Изобщо, можеш ли да бъдеш мъж (жена), без задължително да получаваш одобрението на жените (мъжете)? Можеш ли да харесваш тялото си, ако непрекъснато ти казват колко си надебелял(а)? Ще изпитваш ли удовлетворение от работата си, ако никой не забелязва резултатите от труда ти? Има ли значение какво си постигнал(а), ако няма кой да те похвали? Изобщо, съществуваш ли, ако няма кой да регистрира този факт?
Удобни ли са ти патериците?
Хората били социални животни. Проблемът е, че са по-скоро социални, отколкото животни. Вълкът-единак не се нуждае от одобрение, за да убие, когато е гладен. Нито пък самотният лъв. Нито самотният гарван.
Как животните не си развалят фигурата – хранят се толкова рядко и нездравословно, хм? Как си поддържат ноктите без козметик? Как пигментират без солариум? Защо имат по-здрави зъби, а никога не ходят на стоматолог? Колко време можеш да издържиш без четката си за зъби? Да, сигурно е за сметка на продължителността на човешкия живот, но гарваните живеят два пъти по-дълго от хората, а някои костенурки – десет пъти по-дълго. Те също нямат четка за зъби. Нямат личен лекар и не внасят здравни осигуровки.
Удобни ли са ти патериците?
Харесват ли ти всичките условности, от които зависи самочувствието, любовта, дори здравето и животът ти? Ако отговорът на този въпрос е „да”, тогава се чудя какво изобщо правиш тук? Сигурно се надяваш да разбереш мнението ми за мрачния ти начин на живот? Сигурно очакваш да ти дам някакъв съвет или, защо не, да ти ритна патериците?
Истината е, че ми пука за теб, но не ме интересува твоето оправдание. Не искам да знам колко удобни патерици носиш. Интересува ме само защо го правиш?
Тихомир Димитров
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота
Вяра Иванова
Прохладна лятна вечер, планина, нощно небе с ярки звезди и много тишина. Няма романтика, защото една жена седи сама под звездния небосклон и мисли за живота. До нея няма никой, тя има само себе си. Тъжно ли е това?
Ако я бяхте попитали преди време, най-вероятно щеше да ви каже, че това звучи адски тъжно, самотно и депресиращо, но сега тази жена ще отвърне, че това е всичко, от което има нужда - малко здравословна самота и лечебна тишина.
Искало ли ви се е от време на време хората да можеха да мълчат повече? Да можеха да мълчат и да успяваха да разбират правилно вашето собствено мълчание? На мен ми се е искало толкова много пъти, защото понякога изреченията са излишни, думите само натоварват и дори сричките и тихите звуци могат да докарат до лудост.
Всичко, от което се нуждаем, за да открием кои сме и какво точно искаме, е да останем за малко насаме. Насаме със себе си, насаме с природата, насаме с Вселената. Никога няма да намерим правилните отговори, ако не намерим първо себе си.
Никой няма да ни допълни и да ни направи съвършени и цели. Никой, освен самите нас. Е, искам да ви кажа от личен опит, че тази задача не е никак лека и няма да лъжа, че да бъдеш насаме със себе си е песен, но е нещо, за което душата ни копнее поне веднъж в живота.
Случвало ли ви се е просто да искате да останете сами? Във всеки един смисъл на тази дума. Сами в стаята, сами в сградата, без партньор, без най-добрия си приятел, без подкрепа, без нещо, което да ви разсейва. Просто вие и плътната тишина около вас. Без някой значим в живота ви, без любов и фойерверки, без непрестанни тревожни мисли.
Когато човек остане толкова сам, че да се чувства оголен до болка, тогава разбира, че в него има нещо повече от тяло, нещо повече от его, нещо повече от желания. Тогава откриваш онзи личен копнеж на душата към щастие, онова малко огънче, което си е лично твое и ще бъде само твое до самия край.
И се научаваш да обичаш и слушаш това малко огънче, защото то сякаш е способно да сгрее целия ти живот. То е в самата сърцевина на съществото ти, то може да пали пожари - надълбоко под кожата, костите, тъканите, клетките, чувствата и мислите. И то се открива едва, когато останеш сам и това усещане ти хареса.
Това огънче си ти - човекът, който не се опитва да впечатли никого, човекът, който си, когато си сам с мислите си или просто лежиш и се радваш на звездите и тишината.
Трябва да се научим да се наслаждаваме на самотата, за да можем да се научим как да не бъдем сами след време и да ценим истински хората, които са до нас. Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.
Вяра Иванова
Прохладна лятна вечер, планина, нощно небе с ярки звезди и много тишина. Няма романтика, защото една жена седи сама под звездния небосклон и мисли за живота. До нея няма никой, тя има само себе си. Тъжно ли е това?
Ако я бяхте попитали преди време, най-вероятно щеше да ви каже, че това звучи адски тъжно, самотно и депресиращо, но сега тази жена ще отвърне, че това е всичко, от което има нужда - малко здравословна самота и лечебна тишина.
Искало ли ви се е от време на време хората да можеха да мълчат повече? Да можеха да мълчат и да успяваха да разбират правилно вашето собствено мълчание? На мен ми се е искало толкова много пъти, защото понякога изреченията са излишни, думите само натоварват и дори сричките и тихите звуци могат да докарат до лудост.
Всичко, от което се нуждаем, за да открием кои сме и какво точно искаме, е да останем за малко насаме. Насаме със себе си, насаме с природата, насаме с Вселената. Никога няма да намерим правилните отговори, ако не намерим първо себе си.
Никой няма да ни допълни и да ни направи съвършени и цели. Никой, освен самите нас. Е, искам да ви кажа от личен опит, че тази задача не е никак лека и няма да лъжа, че да бъдеш насаме със себе си е песен, но е нещо, за което душата ни копнее поне веднъж в живота.
Случвало ли ви се е просто да искате да останете сами? Във всеки един смисъл на тази дума. Сами в стаята, сами в сградата, без партньор, без най-добрия си приятел, без подкрепа, без нещо, което да ви разсейва. Просто вие и плътната тишина около вас. Без някой значим в живота ви, без любов и фойерверки, без непрестанни тревожни мисли.
Когато човек остане толкова сам, че да се чувства оголен до болка, тогава разбира, че в него има нещо повече от тяло, нещо повече от его, нещо повече от желания. Тогава откриваш онзи личен копнеж на душата към щастие, онова малко огънче, което си е лично твое и ще бъде само твое до самия край.
И се научаваш да обичаш и слушаш това малко огънче, защото то сякаш е способно да сгрее целия ти живот. То е в самата сърцевина на съществото ти, то може да пали пожари - надълбоко под кожата, костите, тъканите, клетките, чувствата и мислите. И то се открива едва, когато останеш сам и това усещане ти хареса.
Това огънче си ти - човекът, който не се опитва да впечатли никого, човекът, който си, когато си сам с мислите си или просто лежиш и се радваш на звездите и тишината.
Трябва да се научим да се наслаждаваме на самотата, за да можем да се научим как да не бъдем сами след време и да ценим истински хората, които са до нас. Самотата, спокойствието и тишината не са наказание, те са подарък, който получаваме много, много рядко в този толкова луд свят.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Сами или самотни, това е въпросът :?:
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
Все по-хубаво ми е да съм сама за няколко часа. Сама в стаята. Сама вкъщи. Сама поне в някой кът, ъгъл или кьоше.
Или на пейка в парка. Сама. С чай или капучино. С чаша червено вино или тъмна бира. Няма значение. Сама. С книга в ръка. И телефона до мен. Интернет, форуми, фейсбук - също. Може и таблет. Или на театър, на кино, на изложба. Сама...
[youtube]hP5lCabNIBo[/youtube]
Сама. След уморителен ден в гимназията или в Центъра. В компанията на тиха или силна музика. Класическа или дива. Бавна или бърза. Качествена. Музика. Да има и танц. Танцът на Живота. На Любовта също. Сама. Рядко ми се случва.
Тези мигове си ги създавам съзнателно. Сутрин много рано. Към 5. Или вечер много късно. След 23 часа. Към полунощ. Светът е тих. Тъмно е. Идеалното време за човека, който копнее да остане сам.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: За изначалната самота
... И тази година любимата ни Нощ на театрите няма да пропусне да изпълни цялата съботна вечер с нови и стари постановки, пърформанси, изложби, отворени врати, събития за деца и още цял куп чудеса. Списъкът с възможности е много дълъг, затова оставяме на вас да изберете събитията, които да посетите в събота вечер: всичко е на theatresnight.org....
Из Една.бг
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.