РАЗЛИЧНИТЕ

Свобода на словото
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Посвещавам тази тема на РАЗЛИЧНИТЕ - всякакви различни хора - такива, които трудно могат да се сложат в рамка, които не подлежат на квалификация, които са толкова странни, че никакъв калъп не може да ги помести в себе си... Почвам с един разказ, който много ми допадна:

ПОЛЕТ КЪМ ДОМА

Елемент ВЪЗДУХ

Някога, преди много време, когато хората се страхували от различното и търсели дявола извън себе си, в един никому непознат и отдавна забравен град се родило странно момченце. Първите думи, които чуло били: „Боже, какъв изрод!“ и то не преставало да ги чува навсякъде и от всеки, защото било родено без крака, а на раменете му растели криле. Това, обаче, не били големи, красиви и мощни криле, а слаби, недоразвити и без пера – като дефектирали и обезобразени кокали. Те се подавали от гърба му и го правели да изглежда още по-злощастно и ужасяващо.

Майката на детето - заможна, набожна и уважавана дама, която обичала своя малък, ограничен, но съвършен свят, не могла да понесе гледката и уморено прошепнала: „Махнете го оттук! Не го искам! Просто го разкарайте някъде!“

Животът на „изрода“ трябвало да бъде безсмислено кратък, но съдбата решила друго и незнайно защо и при какви обстоятелства, бебето попаднало в колибата на грозна и съсухрена бабичка, която всички с омраза, но и със страхопочитание наричали „вещицата“.

„Вещицата“ била особена, корава и неграмотна женица, която разчитала тайните на звездите и разбирала езика на вятъра. Тя се препитавала от даровете на гората, хранела се с билки и корени и, понеже видът ѝ бил плашещ за останалите, живеела относително свободно и необезпокоявано. Тя отгледала детето. Научила го да ходи на ръце, за да може да се придвижва, показала му как го да краде яйца на сойки и да ѝ помага в домакинството, вечер му говорела за звездите от злато, които били най-голямото богатство на света, а нощем, когато той спял, мажела крилете му с миризливи мехлеми с надеждата, че някой ден там ще поникнат пера.

„Изродът“ растял като добър, безкрак човек. Освен „вещицата“ не познавал добре другите хора и мислел, че неговата различност не е толкова притеснителна. Бил научен да се крие от „злото“ и да се слива с корените на дърветата за да се предпазва от опасности. Кокалите-криле на гърба му ставали все по-големи, но не се покривали с пера – оставали неподвижни, ненужни, отблъскващи и зловещи.

През един слънчев ден, някъде около 18-годишнината на момчето, „вещицата“ умряла. Просто ей така - в съня си. Била стара като изсъхнал клон и моментът да се съедини отново в земята бил настъпил. „Изродът“ бил подготвен за това. Той погребал тялото на жената и точно тогава, за първи път, почувствал самота. Застанал пред колибата и заплакал. „Изродът“ бил чувал за сълзите, но за първи път усещал дупката в гърдите си, която се появява заедно с тях. И, макар че много му се искало тази дупка да изчезне, просто не можел да спре да плаче – силно и с глас.

Тъгата го направила непредпазлив и „злото“ не закъсняло. Вятърът поел звука на страданието и привлякъл пътуваща трупа циркови артисти. Те били гладни, а гладът прави хората безпощадни и опасни. Те видели „изрода“ и си представили кесиите с жълтици, които това „адско изчадие“ щяло да им донесе. Хвърлили чувал върл младия безкрак мъж, ударили го с камък по главата за да не мърда и го метнали в каруцата като ловен трофей.

„Изродът“ се събудил във вериги и в клетка. Нямал представа къде е, но около него се тълпели мръсни, агресивни и шумни деца. Те крещели и се смеели, докато го замеряли с огризки от ябълки: „Хайде, изрод, ходѝ на ръце! Хайде!“ Той ги наблюдавал с любопитство, защото виждал малки човеци за първи път. Те имали крака.

Всъщност, всички хора имали крака и докато бавно осъзнавал този елементарен факт, безкракия започнал да да трепери и да крие лицето си - този свят не бил за него. „В света на ходещите по земята няма място за хора с дефектни криле. Аз съм грешка.“ – мислел си той, а детския кикот и подигравки карали тялото му да се свива и прегъва на две, докато осъзнавал значението на думата „жестокост“.

Дните и сезоните се сменяли. Безкракият обикалял на ръце своя затвор за да забавлява младите си „почитатели“, а и защото иначе собственикът на цирка го биел с тояга. Небето било мътно и звездите вече не се виждали, но това нямало никакво значение – безкракият почти бил забравил цвета им. Безнадежден, той се превръщал в това, което хората очаквали от него - „изродът, който ходи на ръце“.

Един ден, по време на цъфтежа на маковете, към клетката се приближило момиче. То изглеждало диво, косите му били сухи като окосена трева, лицето му – луничаво и с пигментни петна, зъбите му - криви и жълти, ала очите – те били с цвят на злато, опръскано с капки есен.

То гледала втренчено „изрода“, докато бавно и предпазливо се приближавала към клетката.

- Какво си ти? – попитало момичето.

- Аз съм изрод. – отговорил „изродът“.

- Ти си изрод, който може да лети...-замечтано продължило то.

- Не мога да летя. Не знам как. Тези израстъци не помръдват, нямат и пера. Мога само да ходя на ръце. Искаш ли да ти покажа? – в отбранителна позиция, готов за бой изсумтял той.

Вместо да отговори момичето започнало да танцува около клетката като в транс. „Пак е дошла онази, Лудата“, шептели хората, а вятърът разнасял думите им като зараза.

„Лудата“ танцувала а „изродът“ ме можел да откъсне поглед от очите ѝ с цвят на звезди. „Танцувай с мен“, чул той и започнал да се поклаща и премята, да движи тялото си и люлее раменете се докато крилете му се размърдали. Нагоре - надолу, нагоре - надолу - силни, камшични махове. Въздухът започнал да свисти. Макар и без пера, крилете на младия мъж били пораснали масивни и мощни. Те разбили дървената клетка и продължавали да се движат някак страшно и заплашително.

Светът, за миг, станал тих. Дърветата онемели. Животните замрели.Чувало се единствено свистенето на пробудилите се криле – звук на закана, вик или предупреждение. „Лудата“ спряла да танцува. Приближила се до „изрода“ и докоснала го и го целунала. После тръгнали заедно – тя на крака, той на ръце. Хората мълчали. Никой не посмял да ги спре. Никой не посмял да ги последва.
„Лудата“ и „изродът“ станали едно. Слели се в задушаваща целувка. Целували се непрекъснато, прегръщали се безсрамно и се въргаляли по тревата пред очите на всички. Правели го всеки ден, всяка минута, всеки миг, в който били заедно. Приличали на озверели за любов диви животни. Ръцете на момичето жадно галели крилете на момчето, а те били станали огромни, здрави и пълни с енергия, покрити с ослепителни, бели пера.

- Ти си моят ангел! – един ден казала тя.

- Ти си моята звезда! – един ден отговорил той, притиснал я силно към себе си, разперил

криле и заедно полетели. Все по-нагоре – към дома.

Публикувано 1st June от Teodora Slavova




Интересни ще ми бъдат всякакви гледни точки за различността. Нека дискусията бъде напълно открита, отворена и свободна. Приветствам ви, приятелки :922
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от cchery »

Kleo написа:Интересни ще ми бъдат всякакви гледни точки за различността. Нека дискусията бъде напълно открита, отворена и свободна.
Деси, интересна тема си отворила. Но.... аз не мога да разбера какво всъщност, съвсем конкретно, искаш да дискутираме по отношение на различността. Ако ме насочиш към нещо, ще се опитам да дам мнение. Стига да го имам.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Всичко, Черита, което ти смяташ за различно от традиционно приетото в общността :524 Без ограничение.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Обичам хора пълни със смисъл.....

Автор: mikaela19 Категория: Тя и той
Прочетен: 3139 Коментари: 5 Гласове: 48
Последна промяна: 15.11.2014 06:13
Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Каквото и да става, лошите дни минават точно както и всички останали!
Уилям Шекспир

Обичам хора, пълни със смисъл! Такива, че когато ги погледнеш, не знаеш какво да очакваш. Ходещи загадки. Парадокси. Такива, които имат малки вселени в себе си и могат да накарат кръвта ти да кипне само с един поглед. ... Или да замръзне. Такива, в чиито очи се крият много истини, стига да можеш да ги видиш.Хора, мисълта за които не те оставя да спиш нощем. Които карат сърцето ти да бие светкавично, макар и да не знаеш защо точно. Обичам ги! Светът има нужда от повече като тях, защото, нека си признаем-няма по-отегчаващо и често срещано нещо от това да си просто скучен. И сив.

Кристина Батурова




[img]http://mikaela19.blog.bg/photos/70119/6 ... 340569.jpg[/img]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »





Последно промяна от Kleo на 13 Ное 2015, 12:08, променено общо 4 пъти.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Хората-еднакви и различни
Хората в Света са създадени напълно еднакви. Всеки човек се ражда,бива
отгледан и живее в различна страна, сред съответната среда и хора, без да прави личен
избор за това. Но всъщност в душата си всеки човек е различен. Носи своите добри и
лоши качества, силни и слаби страни, има собствена изградена личност-единствена и
неповторима. Тогава можем да кажем , че хората са колкото еднакви, толкова и
различни.
Откакто е създаден Светът, хората винаги са били различни. Делят ги страните,
националностите, езиците, интелектуалното развитие, социалното положение. Има
бедни и богати, здрави и болни, добри и лоши. Хората в Света са като цветна леха. В
нея има и червени, жълти, розови цветя, с ниски и високи стъбла, със силен и слаб
аромат. Всеки човек има своя красив вътрешен свят със своите най-висши ценности,
нещата които харесва, мрази и почита. Именно този свят ни кара да бъдем неповторими
и единствени.
В нашите дни различията на хората не са се променили по никакъв начин. Има
много държави, в които хората търпят бедността, глада и мизерията, докато други
живеят, заобиколени в охолство и удоволствия.Държави, които предоставят на хората
реализация за добро бъдеще и изграждане на усъвършенствани личности, но и такива
които не предлагат нищо. Въпреки това нещата, които обичат хората, ценностите,
които изпитват като любов, свобода, справедливост винаги ще правят хората еднакви.
Независимо дали живеят в богата или бедна страна, хората винаги ще бъдат
еднакви, защото всички имат цели и мечти, които чакат да бъдат осъществени.Това е
като един механизъм , чрез който държавите и хората в тях предприемат общи действия
в области, където е уместно те да се справят заедно, за по-добро и качествено развитие,
независимо от различията. А не е ли това механизмът на Европа и Европейския съюз?
Защото той е може би едно от нещата, които въпреки различията на
хората(националност,религия ,бит,традиции,обичаи) ,се опитва да ги обедини в името
на успеха. Той създава редица проекти, които да оставят на заден план всичко различно
в хората и ги предразполага към едно цяло, като един голям човек, в който се е
зародила толерантността, огряваща всички със своите лъчи.
Хората забравят всички видни различия и полагат усилия за осъществяването на
целите си. Осъзнават колко е важна толерантността като добродетел, осъзнават, че
преди всичко са хора.
На Света винаги ще се раждат еднакви и различни хора, винаги ще се създават
нови и нови проблеми, но начинът не е в това да разглеждаме различните неща и
проблеми, а да намерим решението за справянето с тях.
Кристина Димитрова Къркалова -10 клас
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Защо се страхувате да бъдете „много”?

Обичате ли хората, с които не можете да бъдете „много”? „Много” страстни, „много” мълчаливи, „много” открити, „много” ярки, „много” живи?
Обичате ли ситуациите, в които е нужно, именно нужно, да забравите себе си, да сдържате силата си и почти да престанете да дишате? Естествено, че не ги обичате, но ги създавате всеки ден или поне прекалено често… За да изградиш бизнес, да изкарваш пари, да поддържаш репутация, да не униваш, трябва да изглеждаш неуязвим...
Как ви се струва такъв живот с наполовина вдишване и издишване? Живот с хронически бронхит на самоизявата, с постоянна кашляща самореализация? Живот с мотивация, здраво заседнала в убежденията на рационалния ум. Как ви се струва?
Някога сте били дете. Помните ли? Детето все още не знае, че може да общува с половин глас или двусмислено. То просто живее, диша, прави муцунки, смее се, пъчи се. То не знае, че има общуване с ума и общуване със сърцето. То прекарва деня си по усет, а не по план. И ако с някого му е задушно, не затаява дъх, а бяга, бие се или плаче.
Когато сте били деца не сте се страхували да попадате в глупави ситуации, да падате, да грешите. Достигайки до върха, сте мечтали за друг, по-висок, и после за още по-висок. А сега икономисвате сили и свидливо пресмятате всяка инвестиция на чувствата.
Детето винаге е „много”. „Много” искрено, „много” шумно, „много” доверчиво, „много” игриво, „много” ЖИВО… Но сега вие вече сте забравили какво е да бъдеш „много”. Сега сте разбрали кое е правилно, кое е задължително, кое е необходимо. И си напомняте, че е опасно да бъдеш „много” жив. Защото няма да ви приемат насериозно. Няма да ви приемат за свои тези, които също отдавна не са „много”, но затова пък са с високо положение. Вие сте откъснати и от силата си, и от чувствата си. Не усещате вкуса на живота, който ви прави живи – именно вас. Отказали сте се да бъдете „много” самия себе си. Дресирали сте ума си виртуозно да ви скрива, а не да ви проявява. Защо?
Кое е това, заради което си струва да се живее наполовина, да се диша с един бял дроб и да се общува с половин усмивка? Кое е това, заради което си струва да спазвате дистанция, да имате много контакти, но толкова редки срещи, от които да ви е отвътре по-топло и по-широко. Наистина ли комфортното диванче на амбицията и престижният костюм на безопасността са всичко, за което сте достойни и което сте си позволили, пораствайки?

Из книгата на Алеcсандра Успенска „Витражи вечности”
Източник: http://sobiratelzvezd.ru/pochemu-vy-boites-byt-ochen/" onclick="window.open(this.href);return false;

Превод за My Veliko Turnovo: Ивелина Димитрова
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

За онези, които озаряват света...

Има хора, които се помнят, просто се помнят! Има хора, за които казваме, светят с особена светлина! Най-често ги наричаме специални - усмивката им, присъствието им, разговора с тях са просто леки, задушевни –иска ти се да разговаряш дълго дълго с тях. Заразителни са с присъствието си. От тях лъха позитивна енергия, излъчват и даряват пространството със спокойствие, топлина и уют.

Има хора, които нищо не са ти направили - но появят ли се, носят напрежение със себе си и някак си не ти се ще да останеш на едно място дълго с тях. Тях избягваме.

Всеки един от нас през различни периоди от живота си среща хора, които не забравя. Помни ги и всеки спомен за тях се превръща отново във вълнуващо преживяване. Понякога срещаме даден човек само веднъж, но някак си с появата си вече е завладял съзнанието ни, сърцето и става незабравим. Те са може би ангели, които ходят по Земята, те са може би онези учители, които преминават през живота ни и оставят светлина след себе си. Всяка среща с такъв човек е ново начало-прелом в съзнанието и поведението ни.

Всеки в един момент казва и си припомня – „Той или Тя направи невъзможното, ако не беше той или тя, едва ли щях да преодолея това или онова..”

Специалните хора, са най-големият дар за преоткриването ни, за развитието ни, за израстването ни. Те са обикновени, но докосват по специален начин – тяхната енергия е силна и дълбока, тяхното поведение е скромно но и аристократично, тяхната изповед е поучителна и мъдра. Колкото и време да ги познаваме, колкото и време да общуваме с тях –тяхното присъствието е винаги някак си по-ярко, по-извисено. Карат ни да се чувстваме по-щастливи, по-значими, променят ни….

За всеки човек има няколко, които приема по-чувствително, по-различно с идеята, че те стоят пред тях с една глава по-високо, защото са открили тяхната светлина, енергия и топлина, която ги променя по някакъв начин, озарява пътя им и ги кара тях самите да се чувстват специални.

Автор: Н. Карагьозова- Нади


[img]http://m4.netinfo.bg/media/images/22510 ... elstvo.jpg[/img]

[link2],http://www.edna.bg/svobodno-vreme/iz-ed ... ta-4641288[/link2]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Бъди каквото искаш. Бъди хетеро. Бъди хомо. Бъди би. Ако искаш се гримирай. Ако не искаш - недей. Боядисай си косата зелена. Синя. Лилава. Направи си татуировка. Две. Три. Целият се татуирай. Обръсни си главата.

Това е твоят живот. Твоят избор.

Стани прав и отстоявай себе си.

Всякак ще те обичам. Ще съдя за теб по това на какво се смееш. Как се държиш с хората. За какво мечтаеш. За какво говориш през цялото време. Какво четеш. Колко се усмихваш... и колко обичаш...

Защото това е от значение.

Всичко друго е просто опаковка...




Изображение

И още нещо по темата:

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1554252" onclick="window.open(this.href);return false;
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор