РАЗЛИЧНИТЕ

Свобода на словото
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

НЕ РАЗХИЩАВАЙ ЛЮБОВТА СИ, МОМИЧЕ!

„Не разхищавай любовта си, момиче!“, чух от устата на една непозната, възрастна жена на улицата. Спрях и я погледнах въпросително. „Очите ти – много дават, но и много искат. Хората нямат толкова любов за даване в наши дни. Такъв стана светът – събра се в себе си, прибра се, затвори се.“

Тушѐ! Понечих да отвърна нещо, но сякаш бях онемяла. Думите не идваха и аз безмълвна продължих по пътя си. Седнах в някакво бистрó и се замислих за хората, които обичат без да заграждат любовта в кошара, без да я държат изкъсо, на каишка.

Виждам такива човеци. Самата аз, като че ли съм такава – с приятелите си, в интимността. Когато обичаме, любовта ни е пълнокръвна, шумна е, смее се с глас, гушка се и много целува, сърди се, плаче, тропа с крак, търси, иска, раздава се цялата. „Ето ти на теб любов, приятелко! Ето и на теб, мили мой, вземи, обичам те!“

Не я крием, не се пестим, не я режем на порции, не я консервираме за „черни дни“. Грабим с грамадни шепи от бликащите ни сърчица и безразсъдно хвърляме по обичните ни, с желанието да уцелим онзи бутон, който ще превключи на режим „единение“. А обичните ни кръстосват отбранително ръце, за да не бъдат ударени от някой силен, любовен откос. „Единение“, колко хубава дума, когато говорим за лично общуване, нали?

Срещам много хора и от другия тип. Те обичат разумно и пестеливо. Тяхната любов е с „щадяща“ консистенция, опакована в здравословна, био опаковка. Добре възпитана, отлично тренирана, знае кога прати въздушна целувка с тънката си, изящна ръка и кога изчезне, без да върне обаждане със седмици, независимо, че главата ти (в някои случаи душата) „гори“ и имаш нужда да потушиш този пожар с няколко споделени чаши розе или с влажна, дълга целувка.

Тези, вторите, са абсолютно покоряващи - като сладолед Хаген Дас, който можеш да близваш само от време на време. А през останалото – любовта към тях прилича на улично куче, което смирено чака да бъде почесано зад ухото. Те са примерите от статиите: „Как да задържим мъжа до себе си“, „Как да изпъкнем“, „Как да бъдем неустоими“ и подобни. Те са отличниците във връзките, в приятелствата, в междучовешките отношения.

Факт е, така е. Светът трудно приема неподкастрената любов. Идва му в повече като гола жена на площада – за някои скандална, за други неуместна, за трети неразбираема. Любовта в днешно време е по-добре да бъде кастрирана, със симптоми на емоционална фригидност или импотентност. За да се впише, за да се побере в „рамките на допустимото“.

Многото, едностранна любов ражда изкуство, но не и продължителни лични връзки. Тя може да е вдъхновение с цветовете на съвършена картина, с мелодията на спираща дъха песен, с думите на литературен шедьовър, но авторите ѝ много често остават сами и самотни. Защото такъв е светът - събра се в себе си, прибра се, затвори се и предпочита да наблюдава „онази“ любов, вместо да я създава.

Все пак, някои хора не могат да обичат по друг начин. Те се научават да живеят с това. И, когато разочаровани или изоставени, си кажат: „Майната му, аз бях до тук, стига толкова, нямам повече ...“ в тях започва да зрее още любов от вида, които може да прекосява океани, да лекува, да променя времето, да изпотява и в най-зъзнещия студ.

Защото сърцата им нямат кранчета, които да затегнат, нямат любовен метър, с който да дозират, нямат шапка невидимка, с която да изчезват. Дано винаги да е така! И дано тези сърца никога да не пресъхват!

Публикувано 19th November 2015 от Teodora Slavova
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

[youtube]ITswHbJPHhQ[/youtube]

Каквото привличаш, с него можеш да се справиш. Ако не ти беше по силите, нямаше да дойде при теб. ОТТУК

Винаги, когато се сетя за твоята история, си мисля колко хубаво правиш, че живееш романтично.

Приятел ми го каза наскоро. Смях се много. Първо, защото не смятам себе си за романтик. Второ, защото въпросната история, която този приятел познава, е била възприемана по всякакви други начини от близкото ми обкръжение, но не и като романтична.

Изображение

За родителите ми беше напълно безразсъдна и безсрамно нагло наивна.

За мъжа, който участва в нея, си беше гръм от ясно небе, с чиито последствия още му е трудно да се справи.

През повечето време се държи все едно въобще не му се е случвало такова нещо. А когато му се налага да застане лице в лице с резултата, го играе готиния, хладнокръвен симпатяга. Както правят мъжете-пичове, когато са оставени без избор. Свършва там, каквото трябва съвсем отговорно и набързо изчезва там, където е избрал да си построи сигурен гръмоотвод.

За приятелките известно време историята беше пикантна клюка, която ги поставяше в любимата им ситуация да отсъждат кое е криво и кое е право. И чат-пат да се опитват да ми вменяват усещане за драма.

Не знам дали е романтична – казах, - но поне не позволих да бъде драма. Колкото и хора да се опитваха да ме убеждават, че това е правилното, човешкото, женското отношение към ситуацията. Колкото и да ми казваха, да сляза на земята. Колкото и да ме поучаваха, че не мисля за бъдещето.

Това е романтичното – не спираше да държи на своето, моят приятел.

Ей затова ви обичам поетите – ако превърнеш нещо, което всички мислят за драма, в поезия, то вече става романтично.

Това ни кара да обичаме живота. Обичаме го, нали?

Във всяка секунда.

Изображение

Ето, знаех си, че си непоправим романтик.

Такива разговори си водя понякога с моите приятели – поетите. И ми олеква. От най-различни гравитиращи човешки драми, дадени и недадени прошки.

Което пък ме отвежда към друг разговор, който проведох същия ден. Няколко часа преди да се окажа непоправим романтик.

Един мъж ми разказа как никога нямало да прости на жена си. До края на живота й. Не до края на неговия. На нейния. Без да е ясно кой пръв ще си замине от този наш объркан в понятията си свят. Мълчах дълго, защото не исках да му се бъркам. Потокът на думите за онзи, който си има болка в душата е по-ценен, отколкото някоя мъдрост, която имаш да му кажеш. Но все пак отговорих, когато ме попита: Ти това можеш ли да простиш?

Изображение

Аз всичко прощавам. Защото съм егоист.

Как така „защото си егоист“?

Когато не съм простила или нося обида, ми е тежко. Чувствам се тежка. Като простя, ставам лека. Обичам да ми е леко.

Ти си луда.

И това става. Стига да ми е леко.

Добре, хайде чао.

И друго съм забелязала в живота си. Че повечето хора капитулират, когато те виждат, че си добре, макар по техните мерки и теглилки да би трябвало да си много зле. Очевидно си луд. Няма друго обяснение.

Изображение

А те от лудите се държат на безопасно разстояние. Стряскат се много, когато им разкажеш като виц някаква история с драматични обрати. И успяват да произнесат само дума N 6 от речника на Людоедката Елочка от „Дванадесетте стола“ на Илф и Петров – а именно: „Ужас“. Може би помните, че от цялото богатство на руския език, тя употребяваше само 30 думи. Но много често, моите интелигентни, съвременни слушатели, не стигат дори до произнасянето на друга любима нейна фраза: „Ама, че го рече“ или поне последната дума от речника й: „Охо!“.

Не се обяснявам и на онези, които ще ми кажат: „Помисли си защо го привличаш“ и на бърза ръка ще ме пратят на поправителен в някой ашрам, на ритрийт, на лекция на известен гуру. Или поне на хомеопат. По тази тема с привличането мога да ви кажа само едно: каквото си привлякъл, с него можеш да се справиш. Ако не ти е по силите, нямаше да го привлечеш. Толкова по темата.

Да се върнем към романтиката. Докато си говорехме всякакви други неща с моя приятел – поет, на втори план ми течеше филм на различни мои истории и така, докато го слушах и говорех, хвърлях едно вътрешно око и на кадрите от прожекционната машина на любовния ми живот.

Изображение

И установих, че той е прав – изплуваха ми само романтични моменти.

Разни залези и онова магично притъмняване на небето преди буря в морето, розовото на изгрева, което поемаш с дъха си и докато си го издишал през целувка, е станало огнено жълто, созополски утрини с дъх на текила, вкуса на соленото по загоряла кожа, дъха на топлата прегръдка в мразовита зима, учестеният ритъм на сърцето му, който премина като ток през тялото ми, смеха заради потопен ръкав на яке в сос с гъби, докато потъваш в очите му, наситената със страст пара на минерален басейн под звездите, онзи sms: “Ich liebe dich auch”, който спря времето и го премести в друга паралелна Вселена. И така, от кадър в кадър, се изпълвах с неописуема вътрешна радост, че всички тези изживявания съм аз. Чистотата на моят аз. Извън всички персонализации и без никакво значение какво е станало или не е станало след това.

Изображение

Ето това искам да ви пожелая в месеца на любовта. Отдайте се докрай на всеки миг, в който я почувствате. Тогава истинската ваша същност започва да трепти във вас. И всяко преживяване става истински красиво. И непоправимо романтично. На колкото повече такива мигове се отдавате, толкова повече такива мигове ще изживявате. И никак няма да ви се занимава с разните му там драми и прошки. Те ще се въртят около вас, ще се опитват да ви привлекат вниманието, да ви въвлекат в своята сериозност, но накрая ще си подвият опашката и ще кажат онова „Добре, хайде чао“.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо: 184 години от рождението на Ван Гог

Изображение

Винсент ван Гoг се родил в Холандия през 1833 г. Всички членове на фамилията Ван Гог били или пастори, или търговци на произведения на изкуството. Самият Винсент първоначално се насочил именно към търговията с картини, но бил уволнен от работодателя си, понеже не се справял добре.

След това решил да се посвети на религиозното образование, но не успял да издържи изпитите. За кратко проповядвал в едно малко градче, но бил прогонен от местното паство, което не одобрявало аскетичния му начин на живот. Неуспелият проповедник се върнал при родителите си и тогава брат му Тео го посъветвал да започне да изучава изобразително изкуство.

Винсент се записал в художествената академия в Брюксел, а след като се дипломирал, и негов чичо му възложил да нарисува серия от картини, но не останал доволен от качеството им. Последвало и още едно огорчение - нещастната му любов към негова братовчедка, чието семейство не дало съгласието си за брак заради бедността му.

След това Винсент се преместил в Антверпен, а брат му Тео му помагал да се издържа, но художникът често гладувал, за да може да си купува бои и платна с парите, които му изпращал брат му... Постепенно гладът, несбъднатата любов и всички трудности започнали да разклащат здравето му.

През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл. Винсент се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си.

Холандският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо.

След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол", намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори. След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина...

Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Сякаш всичко се сгромолясвало... На 29 юли 1890 г., едва на трийсет и седем години, Ван Гог се прострелял с пистолет, оставяйки след себе си 2100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните аукциони.

Голяма част от тях представляват автопортрети, но Ван Гог не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение. А картината „Звездна нощ", която е една от най-красивите в историята на изкуството, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Ван Гог бил настанен...


КАРТИНАТА ЗВЕЗДНА НОЩ НА ВАН ГОГ:

Изображение

Цитати за живота от Ван Гог

„Какъв би бил животът, ако нямахме куража да променим нищо?"

„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.”

„Щастлив е онзи, който вярва в Бога, защото той ще надмогне накрая всички мъки в живота, макар и не без труд и страдание.”

„Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал”.

„Можеш да бъдеш учен с учените, но с художника трябва да бъдеш поет.”
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от cchery »

Никога не се бях докосвала до биографията на Ван Гог... Беше ми интересно и любопитно едновременно. Деска, благодаря, че сподели.

Две от мислите на гения ме впечатлиха най-силно:
Kleo написа:
„По-малката част от нашето недоволство произлиза от това, че не сме намерили в живота мечтаното; по-голямата от това, че сме го намерили.”

„Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прекрасното, ни повече, ни по-малко, и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувства спокоен, докато не го е постигнал”.
Първата отговаря изключително добре на абсурда, сред който живеем - вечно недоволни и мърморещи българи, чието недоволство се базира основно на битови неволи!!! Само че, докато сме в блатото на тези тревоги, не си даваме сметка, че дори и да ги решим, едва ли пак ще бъдем доволни и че всичко се корени някъде другаде!!!

А втората - е, тя си "проповядва" и моето верую - за вечното движение, за пътя, за неспокойството на духа, които те карат да се чувстваш жив! :)
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Да, и аз мислих много върху съдбата му днес.
Виж как докато е бил жив едвам е оцелявал, едва се е изхранвал.
А днес картините му струват огромни суми.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от cchery »

Kleo написа:Да, и аз мислих много върху съдбата му днес.
Виж как докато е бил жив едвам е оцелявал, едва се е изхранвал.
А днес картините му струват огромни суми.
Абсолютно!!!! Не е за вярване чак!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Доста хора остават непризнати и неоценени, докато са живи.
Пост фактум започват да ги уважават, но вече е късно, нали?
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от dexter »

Kleo написа:Доста хора остават непризнати и неоценени, докато са живи.
Пост фактум започват да ги уважават, но вече е късно, нали?
Късно, късно - колко да е късно :)? Мисля си, че хора като Ван Гог не се интересуват толкова от признанието на хората, нито от материалната страна на изкуството. До колкото съм запозната точно с неговата история, семейството му е било заможно, ако е искал, е можел да живее охолно. Само че той се е пекъл на собствения си огън, страдал е от собствените си демони, опитвал се е да се изрази по някакъв начин, да изкара на яве картините от главата си. И когато не е успявал, тъй като физическият свят не е отговарял на мисловния му, това точно му е причинявало болка. А такива проблеми трудно се лекуват с чуждо признание, още по-малко пари. Просто Ван Гог не е бил пригоден за света и не мисля, че проблемът е бил на света :).
Според мен различните не страдат от това, че другите хора ги намират за различни. А че просто не могат да се изразят, не могат да са като другите, понякога опитват, искат да се впишат, но наистина няма как да стане. Не че някой ги отхвърля, просто те си страдат от собствените си бесове.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Кърт Кобейн - един живот между лудостта и гениалността

Изображение

Казват, че всеки гений е малко луд. Казват, че всеки артист се нуждае от своето вдъхновение. Казват, че талантът е проклятие. Защо тогава не можем да разберем какво е разяждало отвътре един от най-великите музиканти на всички времена?

Кърт Кобейн си отива от този свят едва на 27 и завинаги остава в съзнанието ни онова младо момче с дълга руса коса, леко набола брада, скъсани стари кецове и тениски на непознати групи.

Казано е много за съдбата му, има и десетки теории за смъртта му, която настъпва на днешния ден преди 23 години. Ако беше жив, тази година легендарният Кобейн щеше да празнува своя 50-ти рожден ден. Но никой не може да си представи човек като Кърт да порасне, да остарее и да гледа внуци, защото именно там е разковничето в обаянието на Кобейн - той е роден, за да бъде безсмъртен и никога не би се примирил с обикновения живот.

Кърт Кобейн е роден на 20 февруари 1967 г. в Абърдийн, Вашингтон. Майка му е била на 19, а баща му на 21 години, когато Кърт се ражда. Той има щастливо детство до момента, в който родителите му се развеждат. Това оставя траен отпечатък върху съзнанието на Кърт. Той става много затворен и асоциален. Постоянно го местят да живее от един негов роднина при друг, живее при приятели, а накрая дори остава бездомен. Не е много популярен в гимназията и често го наричат странен заради музиката, която слуша.

Умее да пее, да свири, да рисува и да пише. Бил е хиперактивно, но изключително надарено дете, но често е оставал неразбран. Не успява да завърши гимназия, а животът му се превръща в спирала от гняв, лудост, наркотици и творене.

Обожава да рисува, макар и творбите му често да плашели хората - той обичал да рисува бебета без глави и крайници. Имал навика и да си води дневник, в който споделял всичко, което го тревожи. Там пише няколко пъти, че един ден ще стане много известен музикант и ще има куп пари. Кобейн се оказва много добър пророк...

През 1985 г. Кърт напуска Абърдийн и отива в Олимпия, където формира групата Nirvana през 1986 г. През 1989 г. записват дебютния си албум "Bleach". Стават много известни във Великобритания и до 1991 г. сключват първия си професионален договор. Следващият им албум "Nevermind" се превръща в истински шедьовър през 90-те и прави групата на Кърт една от най-успешните банди в света. Кърт Кобейн е направо премазан от успеха си и му е много трудно да свикне с този начин на живот.

Следващият албум на групата "Incesticide" излиза през 1992 г., а през 1993 г. издават "In Utero", който оглавява класациите.

През 1992 г. се жени за Къртни Лав, която по това време вече е бременна с дъщеря им Франсис Бийн Кобейн.

На 4 март 1994 г. Кърт е закаран в болница, тъй като изпада в кома. Официално е оповестено, че това е случайно, но има подозрения, че тогава прави неуспешен опит за самоубийство. Семейството му и приятелите го убеждават да се подложи на терапия. Според неизвестен свидетел, Кърт е напуснал клиниката по рехабилитация само няколко дни след постъпването си там.

На 8 април тялото му е намерено в дома му в Сиатъл. В ръцете си е държал оръжие, насочено към главата му. Оказва се, че преди да се застреля е взел огромна свръхдоза. До него намират прощално писмо, написано с червено мастило. Адресирано е до жена му Къртни Лав и дъщеря му Франсис.

Два дни след като е намерен мъртъв, много хора се събират в Сиатъл и започват да палят огньове, да ругаят и да се бият с полицията. Също така слушат запис на Къртни, която чете откъси от писмото, оставено от Кърт. Последните няколко думи са "Обичам те, обичам те".
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от Kleo »

Изображение

Нормалността е павиран път:
Удобен е за вървене,
но не растат цветя по него!

Ван Гог


Толкова да съм съгласна с горното...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: РАЗЛИЧНИТЕ

Мнение от cchery »

Деска, и съм съгласна, и мога да разсъждавам по написаното от него....

То първо трябва добре да си отговорим на въпроса "Какво значи нормалност?!"... За някои хора това е дребнавостта, с която съжителстват, правейки всичко възможно да я маскират зад лозунги. За други - това е стремежът към пари, известност.... За мен пък - добрите и приятелски взаимоотношения, живот, в който друг другиму не си пречим, не влизаме в личното пространство и т.н - това е нормалност. Примерно. И да ти кажа честно - копнея за тази нормалност, пък ако ще да не бера цветя.... Ама, уви...

Но, да - приемам и тезата, че да си различен, да си интересен, изненадващ, неочакван с поведение, характер, отношение, добронамереност.... е, да..... що да не избера калния наместо павиран път?! :)
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Публикувай отговор