Здравейте, момичета!
Малко филмови впечатления от мен.
Преди няколко дни в 19:10 ч. се обади един приятел с въпрос дали искам два билета за кинопрожекция от 20 ч. същата вечер за филм, представян на фестивала "Любовта е лудост", който сега се провежда във Варна. Филмът беше български, "Извън пътя", а българското кино е добре да се познава според мен. Приятелят ми трябвало да е другаде с приятелката си тази вечер, а имал билети. Аз бях сама с Виолета и нямахме планове за вечерта, така че отидохме. Срещнахме се с него 5 минути преди 20 ч. пред Фестивалния комплекс, но се оказа, че билетите не са у него, а са запазени на негово име на касата. Оттам ни препратиха към някакви други служители, у които стояли такива запазени билети, те започнаха да ги търсят в една голяма кутия, пълна с пликове с написани имена върху тях, но името на моя приятел така и не се появи. Той самият замина, защото бързаше за другото място. Само си ни спредставете - стоим ние с Виолета в някаква служебна стая, някаква жена търси плик с името на приятеля ми, който замина, не го намира, а филмът вече трябва да започне всеки момент. Жената усеща нервното напрежение, влиза някакъв мъж, който казва, че пликът с това име го била взела друга тяхна колежка, за да го даде на човека, но тя излязла... Тогава жената каза "Ей сега ще ви дам два билета!" и излезе. Върна се след малко, даде ни два билета и хукнахме към залата.
На входа на залата разпоредителите късаха билетите на последните двама закъснели преди нас, погледнаха нашите билети и ни казаха да влизаме. Седнахме бързичко някъде, на билетите ни нямаше точни места. Някакъв човек гоореше на микрофона в залата и, тъй като това е филмов фестивал, реших, че представя с няколко думи филма и не го слушах какво казва, защото исках да изпратя съобщение на приятеля си, че сме в залата и всичко е наред и да спра телефона си преди филма. Тъкмо свърших с това, когато чух последните думи на говорещия: "И затова тази вечер няма да бъде излъчен моят филм. Аз, като режисьор, имам право на това, тъй като от фестивала се отнесоха некоректно." С изненада погледнах и чак сега видях, че говорещият е Николай Волев, който е режисьор на филма. И така, зрителите получихме обещание за връщане на парите и че филмът ще бъде представен на фестивала "Златна роза", който също е провежда във Варна. Подробности около мотивите на Николай Волев има
тук, ако са ви интересни.
Нямаше да ходя да искам връщане на пари за билет, който получих като подарък, но... чак тогава погледнах какви са ни билетите всъщност. Оказа се, че имаме два пропуска за всичко, което е в програмата на "Любовта е лудост". Можехме да ходим на всички фоилми до края на фестивала и дори да ги заемаме на приятели за филми, които не искаме да гледаме! Е, възползвахме се.
Едната вечер гледахме странен унгарски филм от съпътстващата програма със заглавие "Лиза, феята-лисица", който представлява нещо като флегматична сюрреалистична приказка-комедия. Забавен беше.
Следващата вечер отново гледахме унгарски филм, този път от конкурсната програма. Наистина хубав филм, направен от талантлив, сравнително млад режисьор с чудесна игра на артистите. Много хубаво заснет, с кадри създаващи усещане за документалност. Обаче...
Филмът беше на тема бежанци. Самите бежанци бяха, умишлено или не, от Нигерия и Иран. Сирия или Афганистан не се споменха нито веднъж във филма. Нито веднъж нямаше и намек за ислям, дори косвен. Единственото предателство беше извършено от унгарка. Бежанците бяха изключително социализирани, говорещи унгарски. Нигериецът - възрастен мъж с миловидна, почти бебешка физиономия, баща на две дъщери, изчезнали във войната, работещ в супермаркет и учещ унгарска история, за да вземе унгарско гражданство. Иранката - млада жена, дошла бременна в Унгария и родила бебето си там, през целия филм се грижеше за детето и никому нищо не правеше.
Филмът беше прожектиран в зала 1 на Фестивалния комплекс (голямата зала), пред около 30 човека. Вярно, сред тях, освен нас с Виолета и вечения Кирил Аспарухов (или, както беше известен още преди 30 години, Киро Културта), бяха Хайгашот Агасян, Христо Гърбов, Татяна Лолова. Но все пак - голямата зала за около 30 човека публика. В същия час в зала Европа (значително по-малка зала) имаше безплатна прожекция на нов руски филм, от 2017 г., "Ледоразбивач". Залата беше препълнена, имаше правостоящи и вече не пускаха дори такива. Всъщност ние отидохме заради този филм, но като не можахме да влезем, се възползвахме от специалните си билети и гледахме унгарския. В момента, в който видях наплива в едната зала и празните места в другата, се зачудих защо просто не размениха местата на двете прожекции, започващи в един и същи час. Очевидно е, че публиката е гладна и жадна за ново руско кино. В Холивуд правят прекрасни придукции, но понякога просто искаме нещо друго, нали? А ново руско кино има и то хубаво.
Защото така ми прозвуча мотото ти.
:1211
Говоря колко е важно семейството и точно него объркано и то не веднъж.Наистина ме хвана голям срам