Есен Златна вече е навън - чухме и Училищния звън!

[ellis_stoyanova]

Привет и от мен,мили мецаки!
Днес в Горна беше прекрасен есенен ден,топъл,с много слънце и сякаш няма;е и следа от ноемврийски студ.Децата са навън от обяд.Наложи се да вадя колелото на Ивето от мазето,където беше вече зазимено,но се радвам,че успяха да се порадват на може би последните топли дни за тази година.
Не знам при вас как е,но аз напоследък трябва да напомням за всяко едно нещо,което трябва да бъде свършено,и то по 100 пъти.Анджи винаги ми е помагала,дори в домакинството-избърсва прах в тяхната стая,оправя.Виж Ивайла ако може да скатае ще е добре.Но напоследък дори Анджи с нищо не допринася за това,като я помоля.Да не говорим,че все по-често я хващам да пише насила.Обича математиката,но колкото по сложни стават задачите,толкова при нея виждам слаба мотивация.И това не е защото не може да ги решава,напротив,просто не и се занимава.А това ме побърква.За сега запазвам самообладание,само говоря и обяснявам защо трябва да е така,но мисля,че скоро ще избухна,а не искам.Искам да бъде малко по-организирана.

[Kleo]

Елисче,
Пишеш за неща и от моето ежедневие с Алекс.
Макар и по-голям /13 г./, знаеш ли колко рядко е мотивиран САМ да научи или прочете нещо?
Много добре помня, че като дете и подрастваща не бях такава.
Децата явно наистина са доста различни, цялото поколение имам предвид!
Хри също споделя, че не е бил такъв като тийнейджър.
Освен спокойствие, търпение, приемане, упоритост в преследването на целите и разговори с децата - не знам какво друго мога да препоръчам от личен опит... Във всеки случай знай, че се е случвало и да викам, и да крещя, и да тропам по масата, и да наказвам, и да шляпвам зад врата /рядко, но се е случвало/. Все пак не сме роботи, а живи същества, пък макар и майки, нали така?

[cchery]

Привет на всички .

Мога да кажа, че изкарах едни луди събота и неделя - излизане, прибиране, учене, писане........ Боже мили, дано това спре, че се уморих :lol: :lol: :lol: .

Изкарахме много готино РД-то на Коки... беше си поканил 10 приятеля - все тийнове на неговата възраст. Играха различни игри на едни симулатори на виртуална реалност в РИНГ мола - нещо тъкмо като за тях. А после седнахме в заведение, където предлагат бургери иииии всички бяха много доволни . След огромното ми разочарование и страх, които преживях от заплахите, които Коки получи от негови връстници преди 2 седмици, този петък бях много щастлива да видя и другото лице на поколението, което расте в България - пак буйни, пак непокорни юноши, но.... с достатъчно добра "подложка" от възпитание и обществени стопери, поради които се държаха изключително готино - без цинизми, без буйства, без викове и крясъци.... А едното момче (то е съотборник на Коко от футбола) дори специално ми донесе цвете!!!! А мога да кажа, че не се познаваме с него (почти) - или поне не толкова колкото със съучениците на Коко, които присъстваха. Т.е. семейството и възпитанието си казват думата.

Днес пък смених гумите на реното и минах с него преглед! Остана само да му направя реглаж на преден мост, да проверя фреона и светлините и съм готова поне с тази кола за зимата :lol: . Но... имаме още една, та следва и тя.

Иначе за момента спрях да работя по сайта, който правя, т.к. в неделя имаме защита на курсова работа за 3-ия семестър в ИТ Степ Академи, където уча. Темата на курсовата работа е - да пресъздам играта Блек Джек на уеб-страница, т.е. да напиша прост вариант на онлайн-игра . Смешното идва оттам, че.... и на мен тази задача ми звучи като да изпратя безпилотна совалка до орбитална станция "Мир" , но...... това е положението. Вчера успях да създам доста груба "рамка" на уеб-страницата, т.е. къде и как ще са разположени отделните елементи..., но има още много работа. Та си действам.

Елисче, искам да ти споделя една тайна........ "тайната" на ситуацията с Анджи, която си описала.... важи И за вкъщи . Едва ли ще те учудя - имам подобни драми. Повтарям като подивяла за всичко, което трябва да се свърши. И на единия, и на другия. И точно заради това и двамата са без безжичен интернет у дома. Защото като се заплеснат на телефона (особено Коко), и забравят и кои са, и къде са.. Ефектът дотук е около 35% подобрение на ситуацията при Бела. За Коко - не давам никакви проценти, т.к..... той може да е много, много ефективен и да си оправя всичко, но..... е на приливи и отливи. Слава Богу, в момента точно ученето е на прилив .

Аз, обаче, за разлика от Деси не се отнасям с приемане на тази ситуация. Даже обратното - непримирима съм. Защото смятам, че мързел, мишкуване, тарикатстване, неучене и тем подобни са състояния, които НЕ трябва да се допускат!!! Животът ни е е безкраен водовъртеж от отношения и взаимоотношения и формата и изявата, които приемат, техните граници и допустимости, правят ежедневието ни такова, каквото е. Ако приема да допусна неучене от страна на Коко и Бела, какво ще гледам след време?! Или.... да не си оправят стаята, дрехите, раниците?!....

Такива неща...... Сега почвам да уча

[Kleo]

Чери, приемането не е примиренчество.
И както виждаш след написването на думата приемане продължих с редуване на разговори и упорито преследване на целите. В дългосрочен план. И търпеливо. Отчитайки реалността такава, каквато Е в момента, а не такава, каквато смятаме, че е редно да бъде или такава, каквато ще бъде в бъдеще време.
Така че - да, приемам ситуацията, доколкото гледам да запазя вътрешното си спокойствие и нагласа на мир - но не, не съм примирена и гледам да предам своите ценности на Алекс, доколкото мога и доколкото той ми позволи това.

[cchery]

Чери, приемането не е примиренчество.
И както виждаш след написването на думата приемане продължих с редуване на разговори и упорито преследване на целите. В дългосрочен план. И търпеливо. Отчитайки реалността такава, каквато Е в момента, а не такава, каквато смятаме, че е редно да бъде или такава, каквато ще бъде в бъдеще време.
Така че - да, приемам ситуацията, доколкото гледам да запазя вътрешното си спокойствие и нагласа на мир - но не, не съм примирена и гледам да предам своите ценности на Алекс, доколкото мога и доколкото той ми позволи това.

Десита, има нещо, което НЕ разбирам. След като отчиташ реалността, такава каквато е, а не каквато смяташ, че трябва да бъде..... , т.е. приемаш я, разговорите, които водите би следвало да са на тема утвърждаване на настоящото статукво, а преследваните цели - как да го задържите... Правилно ли съм разбрала или нещо съвсем се (п)обърках?!

Защото...., ако не е това, което съм писала по-горе и вие си говорите за ценности и разбирания, които е добре Алекс да притежава в бъдеще, то.... тогава думата ПРИЕМАНЕ не е на място.

[ellis_stoyanova]

Момичета, знам,че темата не е изчерпана и всеки усеща и приема нещТа по различен начин.За мен е важно да виждам резултати-оправена стая,сгънати дрехи,оправени стаи и научени урожи.И аз като Чери ограничавам някои неща,които смятам че са важни за тях в дадения момент.Искам да разберат че в този живот ням нищо даром а поняког трябва да положиш наистина много усилия за да постигнеш нещо.Анджи след училище сяда и пише сама.Аз само проверявам вечер и обсъждаме наученото.Но до там.Купила съм сборници и помагала и очаквам,както не веднъж съм и казвала просто да отдели още 30 мин поне в които да се поупражнява по дадения предмет и всеки ден казвам че това са само ползи които може да извлече.Но тя си знае нейната.Написва и приключва.Неискам да пресирам и да изисквам прекалено защото зная и обртната страна на монетата.Но искам тя сама да разбере колко важно е старанието от нейна страна.Тя е много будно и умно дете и научава поне за сега всичко от раз но това може да и изиграе лоша шега в момента в който се отпусне.Аз самата подходих преди години така и до ден днешен не мога да си простя някои пропуски.Искам да я предпазя от тези грешки но нямам точна формула за момента към която да се придържам... Няма да съм многословна защото пиша през тела но се надявам да обменим опит и идеи как да стават нещата.От скоро изучавам метода на Монтесори.Интересно е,но е като че ли з по малките деца.Има разбира се и практики за по големи но тепърва започвам да извличам ползи от четенето на тези неща.

[cchery]

Добро утро!!! Аз се разсъних достатъчно до този час , а вие?!

След малко отивам да водя фордик на преглед и ще комбинирам да оставя и Коки на у-ще, т.к. първият им блок от 2 часа беше свободен тази сутрин. После ще си работя играта за курсовия проект - мога да кажа с огромна усмивка, че този проект много ме зариби..... нямам търпение да го правя и да се получава (когато се получава, де).

Така е, Елисче, темата за възпитанието на децата е необятна и пълна с доста препятствия както пред родителите, така и пред децата. Обратната страна на монетата е нещо, което неимоверно ме плаши и мен... И същевременно не мога да оставя нещата сами да си текат и да гледам до края на света неоправени легла, разхвърляни бюра, сакове от тренировки, пълни с потни и миризливи дрехи и т.н..... Ако Коко и Бела не си оправят стаята сами с двете си ръце, нито един разговор няма да я разтреби!!! Ето защо се налагам и казвам, че не приемам ситуацията. Поне както аз разбирам думата "приемам".

.....и очаквам,както не веднъж съм и казвала просто да отдели още 30 мин поне в които да се поупражнява по дадения предмет и всеки ден казвам че това са само ползи които може да извлече.

................................................

Аз самата подходих преди години така и до ден днешен не мога да си простя някои пропуски.Искам да я предпазя от тези грешки но нямам точна формула за момента към която да се придържам...

Под тези думи мога да се подпиша. И аз така подходих преди време и сега на 40 години ми се налага да уча като подивяла неща, които самият Коки (на 15 г.) учи в училище!!!! И виждам колко е сложно и колко е трудно и колко нямаше да успея, ако нямах "гърба" на Момчил, който ми осигурявя финансовото спокойствие да правя това, което не направих преди 20 години!!! В никакъв случай няма да се примиря Коко или Бела да минат точно по този път - нека правят собствените си грешки, но моите ...... по-добре не.

Момичета, отивам да се приготвям да излизаме с Коки. До после!

[Kleo]

Чери, приемането не е примиренчество.
И както виждаш след написването на думата приемане продължих с редуване на разговори и упорито преследване на целите. В дългосрочен план. И търпеливо. Отчитайки реалността такава, каквато Е в момента, а не такава, каквато смятаме, че е редно да бъде или такава, каквато ще бъде в бъдеще време.
Така че - да, приемам ситуацията, доколкото гледам да запазя вътрешното си спокойствие и нагласа на мир - но не, не съм примирена и гледам да предам своите ценности на Алекс, доколкото мога и доколкото той ми позволи това.

Десита, има нещо, което НЕ разбирам. След като отчиташ реалността, такава каквато е, а не каквато смяташ, че трябва да бъде..... , т.е. приемаш я, разговорите, които водите би следвало да са на тема утвърждаване на настоящото статукво, а преследваните цели - как да го задържите... Правилно ли съм разбрала или нещо съвсем се (п)обърках?!

Защото...., ако не е това, което съм писала по-горе и вие си говорите за ценности и разбирания, които е добре Алекс да притежава в бъдеще, то.... тогава думата ПРИЕМАНЕ не е на място.

Чери, за съжаление не ме разбираш правилно.
Продължавам да твърдя, че приемането на нещата каквито са, е правилното за МЕН нещо.
И въпреки че ги приемам, това не означава, че не се опитвам да ВЪЗДЕЙСТВАМ върху Алекс, така, щото реалността да стане ДРУГА. Но понеже в момента влизам в консултация, клиентката ми дойде и трябва да влизам в час наистина, после ще пиша повече, ако има нужда от това. Думата "приемане" според мен си е на място, но не и думата "примиренчество". Приемам нещата, за да щадя себе си и детето. А не съм примиренчески настроена, защото смятам, че може да последва подобрение.

[Kleo]

Как да срещнем другия? Лечителната сила на емпатията, безусловното приемане и автентичното присъствие - http://renaissanceart-ahf.blogspot.bg/2 ... st_22.html



Цвете без слънце, дете без обич

“Господи, дари ме със спокойствието да приема нещата, които не мога да променя, със смелостта да променя нещата, които мога и с мъдростта винаги да мога да разбера разликата между двете.”

― Kurt Vonnegut Jr., Slaughterhouse-Five

[Kleo]

Приемам, че:
- Алекс е различен от мен и от баща му на неговата възраст
- Алекс е от новото поколение деца, което расте различно
- Алекс е уникална индивидуалност и има лични права
- на Алекс, подобно на повечето връстници, не му е достатъчно просто родител или учител да му е казал да направи нещо, за да го направи наистина
- е необходимо да бъде информиран и убеден защо трябва или е добре да направи дадено нещо
- нашите взаимоотношения са много по-важни за мен, отколкото да наложа волята си върху него за всяко нещо
- ... ... и т.н.

Не приемам:
- тотален отказ да участва в домакинството /затова от малък е научен да се включва в общи битови дейности/
- тотален отказ да учи и да чете /макар че добре осъзнавам, че засега той наистина мрази да учи по стандартния начин, не спирам опитите си да му вдъхна любов към книгите и ученето/
- да изкарва само слаби оценки, при положение, че е способен да изкарва по-високи, ако се старае и упражнява повече
- да ходи без написани домашни
- да харчи повече, отколкото са му определените джобни на ден
- да се прибира по-късно, отколкото сме му казали с татко му

Съответно:
- въпреки че много му говоря, убеждавам го, внушавам му ценности и добродетели, показвам му с личното си поведение и пример как е добре да се правят някои неща, аз приемам ситуацията такава, каквато е в момента
- въпреки че я приемам и отчитам като реалност, се стремя да я променям към по-добро
- въпреки че се старая да я подобря, аз не губя самоуважение и уважение към неговото темпо и личност, принципно съм търпелива и спокойна, както и последователна в преследването на дългосрочните си цели
- гледам да не вдигам скандали, напротив - винаги се опитвам с мил подход да постигна това, което желая от него
- понякога му помагам за неща, за които виждам, че наистина се е постарал, но са му трудни

[Kleo]

Тийнейджърът е птица упорита, без да я ритнеш - не полита...

Това го знае всеки, който си има домашен любимец от тази порода. Не е като ние да не сме били на тази възраст, но на нас ни казваха „пубертети”. Пубертетът беше калпазанин, тийнейджърът е „зомби”. Пуберът играеше на фунийки, на стражари и апаши, риташе топка и целеше комшийските прозорци. Тийнът цъка денонощно на телефона, таблета или компа и нито те чува какво му говориш, нито те забелязва.

Не бива да ги съдим – такова им е времето. Постепенно свикваш да повтаряш всяко нещо по 28 пъти, после дърпаш слушалките от ушите и изврещяваш нужното. Той/Тя те поглежда като току-що завърнал се от бъдещето и измърморва едно „добре де”. И пак се отнася в своя си свят.

Излиза от транса едва когато огладнее. Вие, междувременно, трябва да бъдете подготвени със съответните хранителни запаси, защото в тази възраст децата набират енергия и им е нужно гориво. Много, често и по всяко време. И веднага. Да речем, че сте решили да купите сладолед в кутия. За цялото семейство. За подрастващия домашен любимец е добре да бъдат две /и само за него/. Ако пък си доведе и приятели, гответе се за опустошаване. Като ви опразнят хладилника с по пет-шест сандвича, ще ви погледнат с надежда: „Ще вечеряме ли вече?”.

В свободното си по някаква случайност време решавате да заведете подрастващото поколение на културно мероприятие. Обаче... Мероприятието го избирате вие, което е грешка, защото ще се окаже „егаси тъпото”. Ако е чужбинско /но Балканско, че е по-близко/, може да ви обяснят, че тая чужбина много прилича на нашата и искат в някоя друга. Тая е „егаси тъпата”. До края на почивката ще ви късат нервите с тапи в ушите, капризи колко е гнусна храната, никакъв интерес към историческите забележителности и всичкото това, докато продължават да цъкат на телефона.

Но вие не се отчайвайте. Продължавайте с тъпата упоритост на домашен досадник да ги влачите по музеи, театри, исторически обекти, концерти и само два пъти годишно отпускайте синджира, като отстъпите за някой концерт на подивял техен любимец. Повярвайте, всичко, което им предложите, се записва в резервната им памет и бавно и методично се отлага в хард диска им. Не позволявайте мозъчетата им да останат девствени откъм наука, изкуство и култура. Един ден това „егаси тъпото” ще изплува на повърхността, ще им влезе в употреба и ще ви бъдат благодарни.

Няма да ви го кажат, но ще го усетите, когато дойдат да ви се оплачат от собствените си подрастващи, за които всичко е „егаси тъпото”.

Тогава с отмъстителна усмивка може да им идете на гости, да изцапате с кални обувки по току-що измития под, да ядете бисквити и да говорите с пълна уста, като сеете навсякъде трохи, да си захвърлите палтото и чантата в различни стаи, после да преровите някой шкаф за нещо, което сте забравили при миналото си гостуване /и после да оставите всичко наопаки/.

Ще дърдорите безспир по телефона с някоя приятелка от по-досадните и ще крещите, защото недочувате. И когато порасналото ви дете се изнерви и ви вдигне скандал, спокойно отвърнете:

-Ти пък си егаси досадния! Кво пък толкова се нервиш?

И ще го прегърнете /него/нея/ - силно, майчински и със задоволството, че сте го ритнали в правилната посока, достатъчно силно, за да полети. Както казах – тинейджърът е птица упорита – без да я ритнеш, не полита...

Автор: Яна Стоянова