Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Свобода на словото
Заключено
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Ванчето »

Нели, оздравявай бързо! :923 :923
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Нели »

Искам да споделя с вас едно много хубаво видео. Видеото е на английски, затова се извинявам на тези, за които това е затруднение.https://www.ted.com/talks/robert_waldin ... _happiness

И още малко разсъждения от мен по темата за това, кое и какво провокира разболяването ни.

Умното ни тяло

Всички сме чували за случаи, при които в семейство, в което дълго време няма дете и хората, отказали се най-сетне от надеждата да имат свое, си осиновяват дете, скоро след това жената успява да зебременее. Аз лично познавам такова семейство, което сега има две деца – осиновено и родено в семейството.
Традиционното обяснение е, че жената се е успокоила. Аз по принцип съм съгласна, но си мисля, че нещата са по-конкретни. Жената, грижейки се за осиновеното дете, вече Е майка, тя се чувства като майка и умното ѝ тяло отговаря на това нейно усещане с най-естествения отклик – става тяло на майка.

Когато преди около година и половина бившият ми съпруг, влюбен до уши в неговата Златка, започна да се държи по начин, показващ, че не се чувства част от семейството, Ани падна и си навехна крака. Наложи се няколко дена да остане у дома. Причината да падне и да се навехне си беше чисто емоционална – тя загуби чувството си за стабилност и опора. Умното ѝ тяло отговори на това усещане с най-естествения отклик – загуби стабилност и опора.

Преди около 2-3 месеца Ани се разболя без някаква очевидна причина. Направих всичко, което правя обикновено в такива случаи, а аз, повярвайте, зная какво да правя. Уж се оправи бързо, нямаше температура, гърлото ѝ беше спокойно, но остана някаква ужасно мъчителна хрема, която не ѝ даваше да диша. Една вечер буквално се ядосах на тъпата упорита хрема, която не минава, въпреки моите мерки, хванах Ани насаме и ѝ казах да помисли кое е това нещо, което я кара да се чувства така, сякаш не може да диша спокойно. Нещо, което я задушава. Казах ѝ, че ако иска, може да го сподели с мен. Тя се разплака и ми разказа как баща ѝ казал, че тя „ТРЯБВА“ да отиде следващата учебна година в Математическата гимназия „защото това е най-доброто училище“, а тя иска съвсем другаде – в Хуманитарната. Плака няколко минути, успокоих я, че ще отиде в това училище, в което решим с нея и че аз ще му го кажа (тя се притесняваше) и... хремата свърши. В ТОЗИ момент. Не в този ден, не следващия, не в рамките на няколко часа, а веднага. Очевидно Ани се е задушавала емоционално и умното ѝ тяло е отговорило по най-естествения начин – започнало е да се задушава.

Аз НЕ отричам нито начина на живот, нито храненето, нито движението, нито бактериите и вирусите. Разбира се всички емоционално-обусловени реакции на умното ни тяло трябва да се „захванат“ за някаква материална основа, а всички ние, колкото и да се движим и да се храним съобразено, предоставяме по един или друг начин таква.

Казвам само, че основата си я има, но конкретното ни разболяване е външен израз на емоционално състояние и то е... спасително. Представете си какво е да плачеш без глас – може да се пръснеш от напора на емоцията. В един момент започваш да викаш, да ридаеш, да виеш, да крещиш... Даваш отдушник и това всъщност помага. Същото е и с навехването на крака или хремата – това е отдушник на емоцията, външен израз, даване „глас“ на емоцията.

Като продължение на темата да кажа, че днес съм почти оздравяла вече. То е, защото пих много чай и т.н., но най-вече защото снощи проведох разговор с много важен за мен човек, давайки израз с думи на това как се чувствам и на емоцията, заради която така изцяло се бях сковала.
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
ellis_stoyanova
Със словото напред
Мнения: 1850
Регистриран на: 19 Авг 2010, 21:41

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от ellis_stoyanova »

Мили момичета....разплакахте ме.Сълзите сами се търкаляха от очите ми,но не онези сълзи,които те нараняват,а онези,които първо засядат на гърлото и след това бликват с онази сила,която те преражда,сълзите,които излизат дълбоко от сърцето,когато нещо те разтърсва...Безкрайно много ви благодаря...за думите,за минутките,отделени за мен,за всяко мило послание.Благодаря ви за прекрасното чувство,което ми подарихте :922 :922 :922
Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.-П.Куелю

[url=http://postimage.org/][img]http://s28.postimg.org/5aihn4da1/335730_priroda_zima_zakat_doroga_krasnyj_192.jpg[/img][/url]

Има само един път към щастието:

да престанеш да се безпокоиш за нещата, които не са подвластни на волята ти.



Епиктет
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

Нели, благодаря ти, че така хубаво описваш и моята вяра, че нещата са точно така и че се случват по този начин! Имах нужда и от конкретните ти лично преживени истории! :922 Повечето хора, с които общувам, са скептични по отношение на тези емоционални и/или духовни причини, стоящи зад нашите страдания и заболявания. И е приятно да видиш как един интелигентен и при това учен човек аргументира позицията си!

Колкото до клипа, мен английския не ме затруднява, но проверих и видях, че видеото разполага с вграден превод на цели 38 езика, от които един е българският! Така че можете да видите видеото със субтитри на български. Аз сега ще направя именно това, и отново благодаря! :922 Чери, с теб си приказвахме неотдавна, ти ми каза, че вече ме чувстваш отнесена и далечна, заради нещата, които цитирам и заради които се вълнувам. Сега, след като Нели ги написа на по-достъпен, по-земен, по-осезаем и по-свързан с ежедневието ни начин, дали ти ставам по-близка и разбираема? Моля се от сърце да е така! :329 Възможно е да се изразявам наистина твърде Рибешки и така да не стигам до теб... но никога не съм крила сърцевината си и съкровената си същност от теб, каквото и да си почувствала ти.

Ванчето, Честит Рожден Ден и на теб от мен :1211 Желая ти веселие и радост в твоя празник :1211 Да ти се обадят всички близки на сърцето ти хора да те чуят лично, да получиш най-прекрасните дарове и изненади :923 И разбира се - бъди жива, здрава и много, много щастлива и обичана жена!

Елисче, а за мен ти си нежна, чаровна, мила и жертвоготовна, всеотдайна за близките си хора, в същото време се стремиш непрекъснато към усъвършенстване и съвършенство, и държиш на качествено извършените дейности. Независимо с какво се занимаваш, влагаш частица от душата си, и това личи. Как изкара вчерашния ден? :923

Аз съм будна по това време в събота, защото след малко ще будя Алекс за урок по рисуване и исках да съм станала от по-рано да пия кафе, да пиша във форума :940 :940 :940 и да му приготвя нещо за закуска. Освен това Хри също стана рано-рано, за да закара майка си и мъжа й до Летището. Добро утро на всички ви!!! :954
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cchery »

Добро утро и от мен!!! И аз рано-рано тук :954 . Но то е защото днес с Бели ще се "покифлим" по женски на ето този фестивал: http://festival.zdravei.org/%D0%BF%D1%8 ... %BC%D0%B0/" onclick="window.open(this.href);return false;. Аз лично съм запланувала да посетя 3 от лекциите днес като първата е още от 10 часа и искам да стигнем навреме.... нещо, което с Бела е много трудно постижимо. Но ще се пробвам - още повече, че я убедих да идем пеш до Интер Ескпо Център-а, т.к. разстоянието е едва 3.5 км и една сутрешна разходка ще ни дойде екстра. Да видим дали накрая няма да паля колата и да бързам :1062 :1062 :1062 .

Елисче, всичко, което си прочела за себе си вчера, в "твоя" ден, дължиш само на самата теб. Това си ти в нашите очи и заслужаваш всеки ред. Аз съм щастлива, че сме успели да те накараме да се почувстваш по този дълбоко емоционален начин!!! :224

Нелка, радвам се да прочета, че вече си много по-добре. Може би именно това:
Нели написа:..... но най-вече защото снощи проведох разговор с много важен за мен човек, давайки израз с думи на това как се чувствам и на емоцията, заради която така изцяло се бях сковала.
е в основата. Без да се впускам в същите обяснение по темата за връзката между емоции и физика или поне без да го обяснявам и аргументирам по този начин, от опит мога да споделя за това колко е важен словесния израз на вътрешното ни "АЗ". Дори и за интровертите чрез тяхното...... мълчание.
Kleo написа: Чери, с теб си приказвахме неотдавна, ти ми каза, че вече ме чувстваш отнесена и далечна, заради нещата, които цитирам и заради които се вълнувам. Сега, след като Нели ги написа на по-достъпен, по-земен, по-осезаем и по-свързан с ежедневието ни начин, дали ти ставам по-близка и разбираема? Моля се от сърце да е така! :329 Възможно е да се изразявам наистина твърде Рибешки и така да не стигам до теб... но никога не съм крила сърцевината си и съкровената си същност от теб, каквото и да си почувствала ти.
Деси, ти упорито искаш да чуеш от мен - "Права си, аз сгреших!" :221 ......, но няма да стане :1069 :1069 . Не защото съм тъпо инатлива, а именно заради емоционалния план на нашето съществуване, изразяващ се и чрез т.нар. вътрешно чувство, интуиция. Моята интуиция е нещото, на което най-много се доверявам. И ако трябва да съм във връзка с обсъжданото тук, ще допълня, че..... след като "усетя" нещата или почна да ги чувствам по малко (без още картинката да е пълна), тялото ми реагира с външна изява.

Що се отнася до теб и Нелката и този паралел:
Kleo написа:........ти ми каза, че вече ме чувстваш отнесена и далечна, заради нещата, които цитирам и заради които се вълнувам. Сега, след като Нели ги написа на по-достъпен, по-земен, по-осезаем и по-свързан с ежедневието ни начин, дали ти ставам по-близка и разбираема?
за мен той е много труден. Дори невъзможен. Защото - Нелката съм я възприела такава, каквато Е още от първия миг, в който сме се "запознали" задочно из форумите. При нея няма отнесеност или нещо, което аз наричам "алтернативност" (да поясня - много хора имат претенциите да са "различни" от масата - да са духовни, да са свързани с природата, да правят нещата обратно само и само да са напук на общоприетото, дори и с цената на измъчени погледи, на изолация и на самовнушение). Е..... Нели е така далече от образа на алтернативните, че нямам метафора и сравнение за усещането си за нея (Нелка дано не ти е противно, че те обсъждам :oops: ). Тя говори с тон и с маниер на източен духовен учител - там няма нито назидание, нито поучение, нито опит за доказване на правотата на собствените думи, камо ли оценъчни изводи. Ти, за разлика от нея, се опитваш на всяка цена да ме докараш да вярвам в превъплащението ти. Но аз НЕ вярвам. И знаеш ли защо - защото на теб такаво не ти е необходимо!!! Въобще..... дълбоката ти, емоционална и интуитивна проницателност, умението да слушаш, но повече от това да РАЗБИРАШ, да вникваш, да търсиш истинските причини, да се изразяваш - колкото словесно, толкова и соматично, да не квалифицираш (особено това!!!!), да си критична и дори поучителна по начин, който най-малко дразни, за мен изключва всякаква необходимост от..... "преобличане" на твоето "аз".

Има и още много неща, които съм забелязала в теб и мога да допълня този списък, но часът напредна ужасно и вече съм на прага на закъснението за фестивала....., а не съм поздравила нашата рожденичка:

:1108 :1009 :1108

Ванче, честит рожден ден! Желая ти да си здрава, да следваш пътя, който сърцето ти подсказва. Да оставяш любовта, която носиш в себе си, там, където създаваш дома си. Да имаш възможност да бъдеш себе си и да бъдеш обичана заради всичко, което си! Весел, хубав и усмихнат ден!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

Ани, приятно изкарване на фестивала! :922 Сигурна съм, че ще бъде повече от хубаво изживяване и за двете ви с Бела! :1216 Колкото до другото, не съм искала да ми кажеш/напишеш, че аз съм права, а ти грешиш, а просто да разбереш, че лично аз усещам превъплъщение и промяна в себе си. Изобщо не държа ти да я усещаш, нито дори да я регистрираш, те вътрешните процеси трудно се обясняват априори :923 По-скоро заради някои вътрешни промени, които се случиха с мен според мен, е възможно като допълнителна външна изява да има известно отдръпване, мълчаливост, повишена интровертност, които ти си уловила безпогрешно заради високата си интуитивност... :923 Аз просто исках да ти кажа, че нещата, които си почувствала спрямо мен, не са на лична основа, а по-скоро странични ефекти от съвсем друго нещо, от дълбоки пластове, върху които в момента работя усилено. Тук, в тази ситуация, няма прав и крив. Има усещания и чувства. И единственото, което съм искала, е да ти разкажа как се чувствам аз и защо може би се държа така, както се държа. Наистина не искам да доказвам каквато и да било правота. За да не разводняваме пак общата тема с нашите си многословни разбирания :lol: и за да не си помисли някоя мецанка, че с теб се караме :lol: , предлагам да продължим на лични да се доизясняваме, а защо не и на по :1211 скоро? Епитетите, с които ме описа, и твърдението ти, че съм нямала нужда от превъплъщение, ме оставиха точно ето така и спирам да говоря вече :oops: Благодаря ти за положителната оценка! :oops: Старая се, но имам нужда от още доста подобрения, за да изградя в себе си желаната от мен личност. Да спра с някои вредни поведенчески навици. Но поне вече оставих като цяло хората на мира, например баща ми, вече изобщо не държа да разбере и да се съгласи с моята позиция относно живота след смъртта, ангелите, духовните причини за болестите, и т.н., може би сега вече трябва да оставя и теб на мира, нали? :1069 :923
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Нели »

cchery написа: (Нелка дано не ти е противно, че те обсъждам :oops: )
Хи-хи, неееее, такова "обсъждане" не може да е неприятно. :222
Kleo написа:за да не си помисли някоя мецанка, че с теб се караме :lol:
Деси, това вашето не са караници, това е ЛЮБОВ! :1216
Много сте ми сладки и двете! :954



Ванче, влязох тук най-вече, за да мога да ти кажа


Честит рожден ден! Пожелавам ти да запазиш всичко ценно за теб и да успееш да се отървеш от всичко, което ти пречи! Нека всяка промяна в живота ти бъде за добро! Бъди здрава!


[img]http://www.omda.bg/uploaded_files/image ... zuhari.jpg[/img]
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Аватар
cvety_rz
Влюбена във вятъра
Мнения: 2131
Регистриран на: 28 Окт 2010, 07:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от cvety_rz »

Чета ви и рева, защото се чувствам докосната и всичко е толкова истинско и преживяно.Върнах се назад във времето и се сетих за много пишещи тук, за нашето си местенце :940
Деси, няма да си помислим, че се карате.Хубаво е да се дискутират теми дори и да не сме съгласни една с друга.Нали знаете, когато всички мислят еднакво на какво е израз това.... :)
За болестите и аз мисля като вас.Защо съм с хашимото?! Защото не харесвам част от себе си и не я приеамам и ето ти физически "изказ" на случващото се на емоционално ниво.Работя по въпроса.
Нели, радвам се, че вече си по- добре и за този успешен разговор.
Тази година я започнах не по- най добрия начин с болест и разочарование.Бях подведена от човек, на който имах доверие и държах страшно много.Човек, пред когото оголих душата си.Сега остава само болката......Ще се справя.Така стават нещата.Продължавам да уважавам човека, но нямаме вече много общо.Всеки си пое по своя си път и така вече съм с приятел по- малко а те не са ми никак много.
Ани, пиши полсе как е минало всичко.Закъсняхте ли? Пеш ли отидохте? Какво те впечатли?
Ванче, Честит Рожден Ден и тук! Бъди изобилно благословена!
Елисче, радвай се на написаното и го повярвай, защото е истина!
Вярата не прави нещата лесни, прави ги възможни!
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Ванчето »

Момичета, БЛАГОДАРЯ ВИ...!
Благодаря на всяка от вас по отделно и на всички ви заедно едновременно!
Благодаря ви, че отделихте от времето си за мен... Благодаря ви, ЧЕ ВИ ИМА...!
:922 :922 :922

Утре ще разказвам повече, сега просто съм много уморена...
Лека нощ! :329
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Kleo »

Цвети, жива и здрава да ти е рожденичката Рая! Желая й много щастие, веселие, радост, успехи и вътрешна удовлетвореност от нещата, с които се занимава! Хубав празник на цялото ви семейство! :923 :923 :923

Линди, където и да е сега, каквото и да прави, с когото и да е - да й е мирен и светъл празничният рожден ден! Признавам си, че има моменти, в които се сещам за нея и ми липсва... Да е жива, здрава, щастлива и благословена!

Желая на всички мецанки, мечоци и мечета чудесна неделя, изпълнена с положителни емоции и чувства, изпъстрена с приятни занимания, вдъхновена от добри дела и любов в сърцата!!!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак!

Мнение от Нели »

Цвети, честит празник! Честита да ти е рожденичката! Нека расте честита!
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Заключено