Ванчето написа:Чери, правилно ли разбрах от един пост във фейсбук, че ще идваш в Гуадалахара...?
И ако "да", на коя дата?
Ха, добър вечер :lol: :lol: . Да, правилно си разбрала,
Ванче. Очаквам на 30 май късно вечерта да мина през Гуадалахарата и да нощувам на 20 км южно в едно градче, на което не мога да му запомня името. А от другия ден редовно в продължение на 3 дена ще съм в Гуадалахара....... и по-специално в спортната им зала
. Заедно с Бела, де. Стига да не стане издънка с билетите за Европейското, че разчитам на федерацията за тях. Колко близо е това до вас?!
Kleo написа:Да, студено е! Да, времето е ужасно, отвратително и потискащо! Да, температурите са под нулата, а под нулата е и нашето желание да е все още зима...
Ами баш такова си е....... Гледам замръзналите бели цветове на най-ранните джанки и ми се къса сърцето..... навън е студ, киша и пълна грозотия..... Не ме кефи. В края на март пък съвсем.
Kleo написа: Тоест научих се с времето да си пълня първо моята паничка и чак след това да споделям съдържанието й, ако ще с пълни шепи и безвъзмездно, но някакси първо да се чуя и видя себе си, първо аз.
Деска, че това не важи ли за всички нас?! Аз далеч не изповядвам идеята на чистия алтруизъм.... Дори си мисля, че той е непостижим - просто за определени нужди сме си създали кумири в тази посока, но нищо повече. Между другото, дори и по време на комунизма, българинът никога не е бил чист колективист. Дори и най-навитите фенове на марксизма и ленинизма. Всъщност под официалната повърхност на този период си течеше процес на язвителен индивидуализъм - имаше "силни на деня" и техните жертви. Не мисля, че нашето общество някога е живяло, водено от принципите на колективизма.
Kleo написа:Аз чак вчера научих за случая с Дивна и реакцията на Слави.
..............................................................................
А ти какво мислиш, щом питаш, значи сигурно имаш мнение и отношение по въпроса?
Какво да ти кажа?! Толкова много харесвам Дивна, че.... да превъртя мисленето си за нея и да я нарека престъпник, ми и е почти невъзможно. Но..... ако срещу нея в този фатален ден сме били аз и Бела в нашата кола и нещастието се беше стоварило върху моята глава..... Не може така. Не е редно, не е нормално. Неслучайно са тези ограничения на пътя. Аз карам от много години. Последните 11 от тях съм научила наизуст пътя София - Горна Оряховица. И да - често карам със 150 км и на отсечката след края на магистралата - знаеш я със сигурност, защото оттам минава пътя за Угърчин. И всеки път си мисля, че нямам право да си го позволявам независимо от големия опит, който имам вече зад волана. Мисля си (може би самонадеяно), че знам къде мога да си позволя 150 и къде ограничавам до 80-100..... Дали не приличам на Дивна?! Кой знае!? Фактите говорят обаче, че нямам нито едно произшествие дотук, както и точно в тази отсечка нямам нито една глоба за превишена скорост или пък спиране за проверка от КАТ...... Може би, все пак опитът помага за преценката и самочувствието ми и надменността не са чак толкова големи...... Случилото се е много, много тъжно...... и е време за поуки. Реални. И приведени в практика.