Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Свобода на словото
Заключено
Аватар
dexter
Философска система
Мнения: 1363
Регистриран на: 19 Окт 2010, 12:14

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от dexter »

cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои или за вас е правилно да изпитвате щастие от съвсем малки неща и те да вземат превес в ежедневието ви, без, разбира се, да неглижирате проблемите, за които търсите решение?!
Да отговоря и аз, че днес нещо не ми се занимава с рутинните задачи (което е само леко иронично, предвид отговора, който ще дам :lol: ). Моето е нещо по средата - свикнала съм и искам да работя, обичам денят ми да е запълнен с ако може смислени задачи, радвам се когато имам предизвикателства. Изпитвам щастие когато през деня съм се чувствала заета и полезна, въпреки че през това време може и да съм се поядосала за една или друга подробност/битовизъм. Не мога да се възпитам така, че малките неща да вземат превес в ежедневието ми. Понякога искрено се наслаждавам докато вървя през малкия парк в обедната си почивка, особено ако е ранна есен или късна пролет - в тези моменти си пожелавам времето да спре, нищо да не се променя, за да запазя чувството. Такива моменти са ми ценни, може би защото не е възможно да ги задържа за по-дълго от час, но това което ме прави спокойна и удовлетворена е да виждам, че от мен има полза, че вървя в някаква посока (дори да е само в главата ми), че намирам нови идеи за споделяне, нови неща за правене. Това е фокусът на живота ми - стремежът да се върви напред. Но не мога да се радвам на малките неща, ако големите ми са в безпорядък - ако има проблем, той ми е основен приоритет до отстраняването му.
Не съм възпитана конкретно в някаква философия, родителите ми реагираха според ситуацията :). А и не съм сигурна, че точно този тип философия може да се възпита, но го казвам, базирайки се единствено на моя си опит.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Деска и Декс, сега видях че не съм написала едно много съществено "НО" в питането ми - вижте за какво иде реч:
dexter написа:
cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои...........
Правилното е:
cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете:[/size] за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се НЕ радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои...........
обаче виждам, че вие така или иначе сте се ориентирали какво съм имала предвид. :) Аз също ще пиша по въпроса, но засега, на прима виста се виждам като отговор нещо средно между вашите мнения. :)
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Добро утро!!! Дали можеше да има по-гадна изненада от късния мартенски сняг навън!? :1021 :1021 :1021 Няма да го коментирам, обаче. Толкова ме е яд на него, че няма да го правя звезда на поста си.

По повод моето питане за това кое е във фокуса на живота ми, аз определено мога да се определя, ползвайки думите на Деси и Декс:
Kleo написа:Във фокуса ми е второто - изпитвам щастие от малките неща, без да изпускам от поглед и задачите си за деня или седмицата.
dexter написа: ..... свикнала съм и искам да работя, обичам денят ми да е запълнен с ако може смислени задачи, радвам се когато имам предизвикателства. Изпитвам щастие когато през деня съм се чувствала заета и полезна, въпреки че през това време може и да съм се поядосала за една или друга подробност/битовизъм. Не мога да се възпитам така, че малките неща да вземат превес в ежедневието ми.
Та с 2 думи - възпитанието ми е дало натрапчивото усещане да не се чувствам щастлива дори когато предстои нещо радостно. Защото след това идва лошото. За съжаление. Доста дълго съм живяла така, за да кажа, че съм се измъкнала от тази дупка. Напротив - мисля, че ще си я нося с мен цял живот. Отделно от това - аз трябва непременно да съм свършила нещо значимо или значително през деня, за да се чувствам добре. Дори не и радостна, а добре. Научена съм, че трябва да работя, да се трудя, а почивка е "мръсна" дума. Също така - едва ли не е добре да съм и жертва на хора и обстоятелства, да имам постоянно от какво да се оплаквам, за да кажа, че и аз живея. До голяма степен това съм видяла у нас. И мисля, че ми е предадено несъзнателно. Или аз просто съм свърхчувствителна и доста преекспонирам нещата, но така съм живяла дълго време.

От друга страна, усещайки се че така не може да се продължава, инстинктивно почнах да се променям. Да анализирам кое е онова, което ме прави тревожна, напрегната, мнителна, нещастлива и т.н. И картинката взе да се "избистря". Взех да виждам ясно колко нереални са страховете и параноите ми. Липсата на щастие също нямаше основа... и всъщност в момента една мъничка цъфнала иглика може да ме развълнува толкова силно, че целият ми ден да се "обърне" :954 :954 .

Това, което съм в момента аз, е - ЗДРАВИ ли сме всички вкъщи, нямам проблем :954 . Имам задачи за решаване.

Отивам да си преинсталирам фотошопа - снощи в най-неподходящия момент даде бъг. И .... днес просто го изтрих. Моля се проблемът да е бил в старата инсталация, а не компютъра ми, защото, ако е второто, вече наистина имам проблем. :???: :???:
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Kleo »

Изкуството на "фар ниенте" - или радостта от неправенето на нищо специално :954
Смятам, че това е много важна част от промененото ми и зряло верую.
И колкото повече години живея на тази земя, толкова повече виждам, че когато съм добре отвътре, върша и външните си работи добре. И обратното. Затова акцентът все по-често пада върху това аз да съм окей. След което почвам да правя нещата окей. А не онова измъчено "трябва!" от детството и юношеството ми. Младостта ми беше най-натопорченото време в моя живот. Наистина след 33-тата ми година си наложих да променя коренно поведението и мисленето си спрямо ежедневието. И мисля, че е за доброто на всички ни.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Десита, аз вече добре познавам тезата, която и ти лансираш тук: промяната отвън идва от промяната вътре. Ала... на мен това ми се струва крайно неопределено и абсолютно недефинирано. Какво променяш? Колко променяш? За колко време ще променяш? А през това време как ще се отнасяш с нещата от заобикалящия те свят? Ще помагаш ли за тях? Ще ги ползваш ли? Ще чакаш другите да ги променят ли? Притеснява ме именно онзи момент в тезата за вътрешната промяна (която между другото считам за меродавна), в който от добра практика тя се превръща в оправдание. Може би и за цял живот.

Хубавото ѝ е че..... наистина когато човек се чувства вътрешно пречистен, наясно със себе си, с желанията си, с отношението и възгледите към околните и околния свят, то тогава той става много по-целенасочен и хладнокръвен. НО не бива да се забравя, че ние не живеем (по) сами.....

Момичета, какво мислите за казуса с катастрофата, която е предизвикала Дивна на 12 март и мнението по този въпрос на Слави Трифонов?!


Елисче, как си? :954 Почна ли да чувстваш подобрение?!

Декс, свърши ли АБ на Яна?!

Нелка, при вас как е?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Kleo »

Права си, Ани :524
Аз не абдикирам от дейностите, които е редно да бъдат извършени.
Но ПЪРВО гледам да удовлетворя личните си потребности и нужди. Например - от почивка, сън, от общуване с приятелка, от кино-вечер, от излизане със сина ми в парка, от книжка, от кафе и т.н. И чак след като усетя, че аз самата съм добре, започвам да действам по задачите и по казуси, свързани с други хора. Тогава откривам, че лично аз съм по-ефективна, по-заредена с ентусиазъм и далеч по-съпричастна и състрадателна към чужди неволи и болки. Тоест научих се с времето да си пълня първо моята паничка и чак след това да споделям съдържанието й, ако ще с пълни шепи и безвъзмездно, но някакси първо да се чуя и видя себе си, първо аз. Това беше труден и болезнен процес, именно защото съм възпитавана, че ДРУГИТЕ са важни и че за мен - накрая. Може би тогава и обществото беше такова. Колективното за сметка на индивидуалното.
Разбира се, всяка крайност и залитане в една от двете посоки е вредна. Така че и в това отношение се стремя към БАЛАНС.
Разбирам те напълно иначе. И съм против дълготрайното бездействие и непукизъм, обхванали толкова много хора.
Но аз говоря именно за друго. Че давам много по-качествено, когато аз съм добре, отколкото когато мотивацията ми е просто да давам, да давам до откат, и да бъда полезна за околните.

Аз чак вчера научих за случая с Дивна и реакцията на Слави. Какво да ти кажа? Кофти работа! Поредната катастрофа, причинена от човек, неспазващ правилника за движение по пътищата. И се чудя защо такива тежки телесни повреди или недай си убийства на пътя, не се наказват в повечето случаи! Ама наистина не се наказват! Независимо кой е извършителят, а особено пък ако е някой известен и/или много богат! Нечовешки гадна и нечестна история. Разбира се, че който извърши престъпление, независимо от битов, социален или какъвто и да било порядък, трябва да си понесе последствията. Но не става така. Не става така и по отношение на кражби и влизания с взлом, не става и по отношение на изнасилвания, и убийства, абе или няма истински закони, или те изобщо не се спазват в България. И вече наистина губя почва от КОГО точно зависи да се спазват. Коя институция изобщо НЕ си гледа работата. Съдебната власт? Изпълнителната? Законодателната? Не знам. :1044 А ти какво мислиш, щом питаш, значи сигурно имаш мнение и отношение по въпроса? :923

Честита ПРОЛЕТ на всички ни! Добре ни е дошла! Със зеленината навън нека почувстваме свежест и новост и вътре в нас! Да ни е топло, слънчево и усмихнато, животворно и новаторско! Радвам се, че продължаваме да си пишем тук, но ще бъде толкова хубаво и да се видим отново скоро! Нали? :922 :954
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Kleo »

Да, студено е! Да, времето е ужасно, отвратително и потискащо! Да, температурите са под нулата, а под нулата е и нашето желание да е все още зима...

Но няма как... Ако има нещо, което човечеството все още не се е научило да контролира, това са метеорологичните условия. И в моменти като този, освен да се съобразим с волята на климата, няма какво друго да направим.

Просто трябва да приемем фактите: че вали сняг, че пътуваме по 2 часа за работа (да, само в едната посока) и че е умопомрачително студено (и в следващите дни вероятно ще става още по-студено) и да помислим как бихме могли да преживеем последните дни от зимата за тази година...

Е, ние имаме няколко идеи, които със сигурност могат да ви усмихнат и да оправят настроението ви.

Не забравяйте и най-важното - ако не е наложително, помолете началника си или прекия си ръководител да работите от вкъщи. Ако пък имате отпуск за изчистване, възползвайте се от едни 2-3 дни - едва ли сутрин, когато се събудите, горите от желание да тръгнете за работа точно в това време.

Ще видите, че ако предприемете поне едно от тези предизвикателства за преодоляване на зимата, ще се почувствате много по-щастливи и заредени с усмивки, енергия и свежест. Напук на лошото ужасно време!

Да си направиш домашна спа терапия с приятелка.

Да си вземеш почивен ден и да се излежаваш цял ден в леглото съвсем сама.

А защо не и с цялото семейство?

Изображение

Или с книга и топъл чай... Нали?

Изображение

Или само с любимия човек?

Да пиеш редовно чай, без да ти е твърде горещо.

Да си направиш педикюр и приятна спа процедура у дома.

Да похапваш повече витамини под формата на вкусни плодове.

Да четеш прекрасна книга в леглото.

Да отлетиш към по-топло местенце от света, например - Малдивите.

Споменахме ли чая? Може и да се повтаряме, но знаете колко е полезен и колко е добре да го пием, когато температурите са минусови.

Легло, книга, зима и сладкото похъркване на кучето! Идилия!

Чай, чай, чай!

Да се поглезиш с вкусни домашно приготвени сладкиши с полезни продукти.

Изображение

Да си вземеш отпускаща вана.

А във ваната с чаша вино е просто разкош!

Да си направиш отпускаща спа процедура за топли и меки крачета...

Изображение

Да се гушкате с домашния любимец в леглото.

Да похапваш повече плодове, богати на витамин С.

Да си направиш полезни неща за хапване - от закуската, та чак до вечерята. Ще имаш целия ден на разположение, защото ще си вкъщи.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Ванчето
От писане глава не боли
Мнения: 941
Регистриран на: 06 Яну 2014, 17:26

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Ванчето »

Чери, правилно ли разбрах от един пост във фейсбук, че ще идваш в Гуадалахара...? :roll: И ако "да", на коя дата?
Никога не е късно за ново начало!
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от cchery »

Ванчето написа:Чери, правилно ли разбрах от един пост във фейсбук, че ще идваш в Гуадалахара...? :roll: И ако "да", на коя дата?
Ха, добър вечер :lol: :lol: . Да, правилно си разбрала, Ванче. Очаквам на 30 май късно вечерта да мина през Гуадалахарата и да нощувам на 20 км южно в едно градче, на което не мога да му запомня името. А от другия ден редовно в продължение на 3 дена ще съм в Гуадалахара....... и по-специално в спортната им зала :954 :954 . Заедно с Бела, де. Стига да не стане издънка с билетите за Европейското, че разчитам на федерацията за тях. Колко близо е това до вас?! :)
Kleo написа:Да, студено е! Да, времето е ужасно, отвратително и потискащо! Да, температурите са под нулата, а под нулата е и нашето желание да е все още зима...
Ами баш такова си е....... Гледам замръзналите бели цветове на най-ранните джанки и ми се къса сърцето..... навън е студ, киша и пълна грозотия..... Не ме кефи. В края на март пък съвсем.
Kleo написа: Тоест научих се с времето да си пълня първо моята паничка и чак след това да споделям съдържанието й, ако ще с пълни шепи и безвъзмездно, но някакси първо да се чуя и видя себе си, първо аз.


Деска, че това не важи ли за всички нас?! Аз далеч не изповядвам идеята на чистия алтруизъм.... Дори си мисля, че той е непостижим - просто за определени нужди сме си създали кумири в тази посока, но нищо повече. Между другото, дори и по време на комунизма, българинът никога не е бил чист колективист. Дори и най-навитите фенове на марксизма и ленинизма. Всъщност под официалната повърхност на този период си течеше процес на язвителен индивидуализъм - имаше "силни на деня" и техните жертви. Не мисля, че нашето общество някога е живяло, водено от принципите на колективизма.

Kleo написа:Аз чак вчера научих за случая с Дивна и реакцията на Слави.
..............................................................................
А ти какво мислиш, щом питаш, значи сигурно имаш мнение и отношение по въпроса? :923
Какво да ти кажа?! Толкова много харесвам Дивна, че.... да превъртя мисленето си за нея и да я нарека престъпник, ми и е почти невъзможно. Но..... ако срещу нея в този фатален ден сме били аз и Бела в нашата кола и нещастието се беше стоварило върху моята глава..... Не може така. Не е редно, не е нормално. Неслучайно са тези ограничения на пътя. Аз карам от много години. Последните 11 от тях съм научила наизуст пътя София - Горна Оряховица. И да - често карам със 150 км и на отсечката след края на магистралата - знаеш я със сигурност, защото оттам минава пътя за Угърчин. И всеки път си мисля, че нямам право да си го позволявам независимо от големия опит, който имам вече зад волана. Мисля си (може би самонадеяно), че знам къде мога да си позволя 150 и къде ограничавам до 80-100..... Дали не приличам на Дивна?! Кой знае!? Фактите говорят обаче, че нямам нито едно произшествие дотук, както и точно в тази отсечка нямам нито една глоба за превишена скорост или пък спиране за проверка от КАТ...... Може би, все пак опитът помага за преценката и самочувствието ми и надменността не са чак толкова големи...... Случилото се е много, много тъжно...... и е време за поуки. Реални. И приведени в практика.
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Нели
Философска система
Мнения: 1466
Регистриран на: 23 Авг 2010, 19:49

Re: Няма вече сняг, слънцето пече в очите пак

Мнение от Нели »

Здравейте, мецанки!

Да, и на мен вече ми се иска слънце, но честно казано студеното и мрачното не ме смущават кой знае колко. Просто вече е време за друго... :954 :954 :954 :954 :954

Новините при мен са свързани с дисертацията ми. Катедреното заседание, на което ще стане ясно всичко, е насрочено за 28 март от 9 ч. сутринта. Това е точно на рождения ден на Ани. Колкото и да не съм човек, който вижда във всичко знаците на съдбата, се надявам новината на тази дата да е добра. А датата явно е важна за мен житейски, миналата година съдебното решение за развода е излязло точно на 28 март, макар че научихме за това в началото на април. А това решение си беше добра новина! За раждането на Ани да не говорим! Тя си е подарък и благословия от Господа, Вселената, Природата, Съдбата или каквото там. :954

През април ще ме атестират, всъщнст до 12 април трябва да напиша отчета си за атестирането и до тогава трябва да е обявена процедура по защита на дисертацията ми. Т.е. нямам време за втори изстрел. Нещата ще се решат тази сряда. Един-двама колеги, на които беше възложено да ми прочетат дисертацията, дадоха добри отзиви в частен разговор, но катедрата е от около 30 човека. Да ви кажа "Стискайте ми палци!" е все едно нищо да не ви кажа, много ми е важно! :954
"Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно" Уолтър Липман
Заключено