Да отговоря и аз, че днес нещо не ми се занимава с рутинните задачи (което е само леко иронично, предвид отговора, който ще дам :lol: ). Моето е нещо по средата - свикнала съм и искам да работя, обичам денят ми да е запълнен с ако може смислени задачи, радвам се когато имам предизвикателства. Изпитвам щастие когато през деня съм се чувствала заета и полезна, въпреки че през това време може и да съм се поядосала за една или друга подробност/битовизъм. Не мога да се възпитам така, че малките неща да вземат превес в ежедневието ми. Понякога искрено се наслаждавам докато вървя през малкия парк в обедната си почивка, особено ако е ранна есен или късна пролет - в тези моменти си пожелавам времето да спре, нищо да не се променя, за да запазя чувството. Такива моменти са ми ценни, може би защото не е възможно да ги задържа за по-дълго от час, но това което ме прави спокойна и удовлетворена е да виждам, че от мен има полза, че вървя в някаква посока (дори да е само в главата ми), че намирам нови идеи за споделяне, нови неща за правене. Това е фокусът на живота ми - стремежът да се върви напред. Но не мога да се радвам на малките неща, ако големите ми са в безпорядък - ако има проблем, той ми е основен приоритет до отстраняването му.cchery написа: И в тази връзка искам да ви питам - кое е във фокуса на вашия живот?! Как сте възпитани да живеете: за вас е правилно да сте огрухани от работа и битово-ежедневни проблеми и да се радвате дори, когато имате повод, защото лошото след това предстои или за вас е правилно да изпитвате щастие от съвсем малки неща и те да вземат превес в ежедневието ви, без, разбира се, да неглижирате проблемите, за които търсите решение?!
Не съм възпитана конкретно в някаква философия, родителите ми реагираха според ситуацията . А и не съм сигурна, че точно този тип философия може да се възпита, но го казвам, базирайки се единствено на моя си опит.