Страница 3 от 29

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 22 Яну 2019, 16:17
от Ванчето
Привет, дружина!
Нели написа:Момичета, пак съм аз. Не мога да се въздържа да не споделя нещо с вас, защото истински се развълнувах.
Тази вечер, докато се разхождахме с Ани на Морска гара по тъмно и аз се опитвах да правя снимки на отражението на светлините в една локва с телефона (Няма ли кой да ми каже да си нося фотоапарат?), докато просто си говорехме, тя изведнъж каза "Мамо, ние сме едно много щастливо семейство!".
След всички неща, които преживя това дете покрай развода ни с баща ѝ, сега тя усеща, че живее в щастливо семейство! Идеше ми да ревна и то от щастие! Значи, все пак се справям, детето е спокойно, хубаво му е, чувства се прието и разбрано, споделя мисли, чувства и преживявания с мен... Тя, без да знае, ме окрили. :954 :954 :954
Нели, това, което ти е казала Ани е много мило...! И в същото време някак успокояващо сигурна съм за теб! Аз си мисля следното : щастлива и спокойна мама = щастливо и спокойно дете! Справяш се на 120%, ти си една силна майка и страхотен човек! :923
Kleo написа:Ванчето, за твоя Гого си мисля сега, понеже и моят Алекс ходи на тренировки и на мачове. Само че той е еднакво спокоен и по време на реалните двубои и срещи, и пред публика. Някак мислено си налага да забрави, че не е на кварталния си стадион и дори казва точно това на съотборниците си - вчера лично го чух да извика на свой приятел: "Ехо, на стадиона при 153-то сме, не сме на турнира! Ти можеш! Справяш се отлично!". Много важна е екипната работа и задружността в самия отбор. Успех на футболиста ти! :524
Благодаря ти, Деси, за споделения опит! Разбира се, че е така, подкрепата е много важна! От наша страна той има цялата подкрепа на света и го знае и сигурна съм, че го и усеща, защото винаги напастваме ежедневните планове спрямо неговите тренировки и футболни срещи. Но това притеснение, което има в него явно си е нещо, с което той самия трябва да се справи. Може би с практиката ще добива все повече самоувереност и в даден момент ще го преодолее. А аз искам само да му помогна с каквото мога това да се случи по-бързо. Надявам се, че докато стане на годините, на които е Алекс сега вече ще го е преодолял. Още веднъж - благодаря! :923

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 28 Яну 2019, 10:13
от cchery
Здравейте, момичета. Нова седмица - първо включване от Анелия :lol: :lol: . Прочетох всичко назад - доста неща сте разказали, интересни начала се открояват, животът е и стар, и нов. За всички ни. :954

Но първо да коментирам какво-що около мен.... Ами... всичко и нищо :plezya se :plezya se . Всеки ден е напълно различен, разнообразен и същевременно един и същ и скучен в някои отношения. Все така не работя и все така не си и търся работа. Желанието да работя на 4 часа е по-силно от всичко. Може би го превъзхожда единствено нежеланието да се затворя някъде за 8 часа..... Последната година и половина, която прекарах, лишена от строги графици, мракобесни правила, смехотворна бизнес атмосфера, липса на контакти с колеги и колежки, ми помогна да се "свия" в известна степен и да се обърна към себе си. За да разбера, че аз съм дете на слънцето и стихиите. Че затворена в помещение за 8 часа, крея и се залъгвам, че живея..... Слава Богу - само за това се залъгвам. Защото, че не съм щастлива от този начин на живот, отдавна знам и го показвам.....

Все още не знам накъде да поема и какво да правя. Спокойствието от това, че заради Момчил и неговата работа, не ми се налага да работя и да съм притеснена, е най-важното условие и възможност в този момент. НЕЩО, което няма да изпусна за нищо на света - особено да плувам в мътните и опасни води на измислена и доукрасена гузна съвест... Писах вече - за година и половина успях да се обърна към себе си и да открия загубеното: обществените норми, наложени гласно и негласно в България, са натикали свободата в измерение, което мога да сравня със стая с огледала.... илюзорно и измамно, хлъзгаво и коварно до степен никой да не се чувтсва добре, бидейки свободен....

Другото ново е, че от ИТ академията, където учих компютърна графика и дизайн най-сетне са готови с програмата по дипломирането ни: ще правя дипломна работа, която трябва да защитя през май. За съжаление вчера не успях да присъствам на организационната среща, на която разясняваха подробностите, но ще наваксам тази седмица. Аз се насочих да правя проект за корпоративен дизайн на фирма. Предстои да уточня подробностите.

За огромен късмет щамът на грипния вирус посети София във възможно най-добрия момент - съчета се прекрасно с безумно определената междусрочна "ваканция" - 5 февруари, вторник :1210 :1210 :1210 . На децата им се събират 11 дена почивка. Отсега чувам (а и вече) прочетох тюхкането на някои мои приятелки как тази ваканция била измислена, ненавременна и как децата щели да умрат от скука. Признавам си - не само, че не го разбирам, ами и не искам даг о разбера. Просто не желая. За мен такива хора отдавна са заровили детето в себе си и вече не си спомням мястото на гроба му. Най-голямата, най-изконната радост на всеки ученик е била ваканцията... аз съпрежевявам радостта на Коко и Бела с тях, подскачам като малко дете при новините за тези извънредни почивки в живота им...... и най-вече, защото знам, че... те са голямото изключение от колелото на живота им, което увеличава оборотите си с всяка изминала година...., така че малко след като са навършили 20+ да ги изхвърли в полето с много такива колела и зъбчатки, които да ги захапят и да не ги допускат до илюзорното измерение, за което писах по-горе: онова на свободата.....

Апропо - на Коко и Бела няма да им остане никакво време за скука.... В този момент Коки приключва тренировката си по футбол, а след 5 минути трябва да събуждам Бела, защото на нея ѝ предстои такава: 5 часова тренировка в залата. И това ще е през цялата седмица, вкл. и събота. Имам и обещанието им да прочетат поне по 1 книга през тези свободни дни и нямам никакво съмнение, че това ще се случи.

Най-интересното при нас: в петък летим за Ливърпул. Ще ходим на мач на любимя на Коко и Момчил футболен отбор - Евертън. Ще пътуваме полуорганизирано с част от българската фен група, на която те двамата са членове. Събота, 2 часа преди мача на Евертън с Уулвърхямптън, ще бъдем допуснати на терена на Гудисън (така се казва стадиона на Евертън), ще се снимаме и ще предадем знамето на българския фен клуб, което ще бъде закачено на стадиона до знамена на други фенклубове. Дизайнът на знамето е изработен от мен (по идея на Момчил), две момчета от Пловдив се ангажираха и го поръчаха за ушиване във фирма в града и съм развълнувана да го пипна и подръжа.

И долу-горе това е от мен. Продължавам много упорито да тичам все повече и повече. Предстои ми да навърша 42 години, като тази цифра съвпада почни на 100% с дължината на един маратон.... Може би ми предстои да избягам такава дистанция - кой знае. :)

Нелка, много се радвам за предложението за втора работа, което ти е било отправено. Мисля, че не е случайно. А повече от това съм убедена, че е нещо, което ти би работила с удоволствие. И че ще го направиш. Пожелавам ти, въпреки че звучи много строго тази длъжност, да наместиш и творчество.... :954 То си е вътре в тебе, все пак.

Ванче, прочетох какво те тревожи в поведението на Гого, когато се появи на терена. Нямам някакъв особен съвет. Когато моят Коки почна да тренира футбол (беше във втори клас), бях категорична - от него футболист няма да стане, но поне щеше да поддържа форма. Но това, което е предопределено, се случва. Сега е най-добрият в своя отбор и страхът, който изпитваше от съприкосновението с топката, когато имат официален мач, много отдавна е .... ами почти буквално убит :) . В първите си шампионатни срещи той се държеше точно така, както описваш Гого. Ако случайно топката го намереше (защото той се пазеше да не я получи), Коки я третираше като горещ въглен - от страх да не му я отнеме някой от противниковите играчи или пък да не подаде изключително грешен пас, той просто я изритваше наняъкъде.... без цел, без да търси съотборник с видим ужас в очите.... С годините това се промени. Той тренираше доста упорито и опитът на многобройните мачове, в които участва (около 70% от тях загубени от неговия отбор), си оказа влияние - Коки ставаше все по-добър, все по-ценен за тима си, а притеснението от евентуалния срам от загуба на мача или нещо грешно, което е направил на терена, стана постоянен, но досаден спътник - от този тим, който в един момент просто ти писва и го изхвърляш. С две думи - при Коки нещата се получиха естествено, с годините практика...... :954 Единственото нещо, което бих те посъветвала, е да поговорите с треньора на Гого - много е вероятно да чуеш, че той не е забелязал нищо от това, което вие виждате у Гого :954 . Не защото вие с баща му се самозалъгвате, а защото е вероятно футболистите да израстват точно по този начин. :954
Нели написа:
dexter написа:
cchery написа:Декс, Не знам защо се хващаш за това, че Яна не е идеална в оценките си......, т.е. все не е пълна шестица. Нужно ли е? По това, което пишеш, съдя, че тя е много щастлива от новото си училище и новия си клас, а си мисля, че това е най-важното. Предвид и че успехът ѝ не е паднал - ами какво повече? :)
Не се хващам за успеха, дори съм оставила Яна сама да се справя с ученето. По математика не мога да й помогна, изпитвам я от време на време по разказвателните предмети и до там. Просто ми е някак напрегнато с тези тестове по простата причина, че аз самата никога не съм перфектна и винаги допускам някоя дребна, елементарна грешка. А ето че петокласниците нямат този лукс, не им се разрешава дори една единствена грешка, която де не се накаже. Не знам как да го обясня - няма общо с някаква амбиция детето да е пълен отличник, а просто мои си демони :). Разбира се, гледам да не ги споделям с нея, няма защо да я натоварвам с моята си тиха лудост :lol: .
Декс, според мен грешиш в едно - гледаш на оценяването като на "наказване", а не като на обръщане на внимание на пропуските в стил "обърни повече внимание тук". :1062 Идеята според мен е да се покаже на детето къде има пропуск, за да бъде той забелязан навреме и изгладен, а не да се натрупва неразбиране и след време то да се превърне в дълбоко и трудно поправимо незнание и изоставане. Има също така и идея да се изгради у него реална представа за възможностите му. Аз "страдам" напоследък от последствията от обратния подход - безкритично писане на оценки за нищо. Моите студенти на практика очакват точно това от мен, явно така са свикнали още от средното образование.
Доколкото разбирам Яна е мноооооого далеч от натрупването на незнание и от каквото и да било изоставане.
Да - съгласявам се с Нелката. Аз също съм продукт на безкритичното писане на оценки. В някаква степен. Която обаче се оказа достатъчна да ме направи немърлива за перфектността...., защото има моменти, в които компромиси не бива да се правят.

Деска, честит ти нов телефон - да направиш най-хубавите снимки с него. И дано повишенията, които очакваш в двете ти работи, са удовлетворяващи. :) Успя ли да провериш всички контролни :1062 :1062 ?

Елисче, какво се случва покрай вас?!? Я, мини разкажи нещо интересно. :954

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 28 Яну 2019, 12:47
от Kleo
Благодаря ти, Ани, наистина много му се кефя на новия ми телефон, и то главно заради бързината му и далеч по-хубавите снимки, които прави! :1028 Прочетох те отново много внимателно, пишеш толкова увлекателно, че моето непоискано скромно честно лично приятелско мнение е, че ти просто трябва да ПИШЕШ, Черко. Да пишеш... да бъдеш писател. То е в теб, в кръвта ти, във вените ти. Ако искаш, разбира се! Иначе разбира се, че и амплоато на общински съветник ти подхожда, както и IT-сферата, дизайна, програмирането или каквото там се учиш в Академията си /не разбирам от тези неща никак/. Но писателското поприще също си е като за теб. А колкото до СВОБОДАТА - радвай й се на макс и я ПРАЗНУВАЙ ежедневно, наслаждавай й се. Обожавам да ми е свободно около врата. Моята свобода се състои главно в това, да работя любимите си неща, и да печеля пари.

Благодаря ти за пожеланието за увеличаващи се доходи, очаквам ги с нетърпение вече наистина. Щото е важно да се работи, приятно е да се работи това, което ти е на сърце, но също толкова важно е и доходът ти да удовлетворява потребностите и нуждите ти, на теб и близките ти! :1216

Не съм проверила още всички контролни, но имам време. В нашата гимназия само учениците и учителите, които са си свършили документалната работа, реално са в грипна ваканция. Училището си е отворено и днес, и през цялата седмица, и аз ще ходя на работа, ще проверявам контролни и ще нанасям оценките в дневниците. Така че съм здрава и на бачкане, и това ме радва! :lol:

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 28 Яну 2019, 16:05
от ellis_stoyanova
Привет,привет!Ако не е Чери да ме сръчка,само ще чета и ще въздишам :1062 .Напълно споделям мнението ти за тази ваканция.Толкова силно исках са си починат децата,на моменти виждам тотално отчаяние в детските им очички от толкова много уроци,домашни,включително и по физическо,както и по домашен бит(разбирайте трудово).Ами честно да ви кажа и на 2 дни се кефя,какво остава за цяла седмица.Много ви е хубаво и хич не искам да слушам подсмъркащи мами,на които децата им нямало какво да правят.Ние,тъй като излязохме съвсем ненадейно в почивен режим,госпожите не са давали купища домашни.Разбрали сме се сутрин от 10 до 12 да се упражняват в купищата сборници,които насъбрахме от едно комшийско дете.През останалото време да си играят и почиват.И пак да кажа....много ми е хубаво :mrgreen: .
Иначе и при нас имат да се случват разни нища,много от които се надявам да са за добро,но за тях друг път.
Чери,беше споменала нещо за политическа заинтересованост от твоя страна.Знаеш ли,че винаги съм си мечтала да стана президент :1062 съвсем по детски исках да отида в парламента ,да уволня всички тикви там и да върна "крумовите закони",примерно.Политиката е мръсна игра и има хиляди примери за това как влизаш с най-добри намерения,но там...вътре те заливат тонове л...на и ако успееш да устоиш добре,ако ли не се научаваш да дишаш тази смрад.Знам,че България има нужда от млади хора,с високи идеали и чисти сърца.Ама не знам всички 240 маймуни в кой зоопарк да ги ,сврем".Ако имаш сили да се бориш с всички помии...от цяло сърце ти желая успех.
Друго какво...за РД получих ваучер за книги.Ей Бога ми толкова се изкефих...веднаги си взех 2 книги,които си бях харесала отдавна.После от 1 сайт си поръчах 3-та-Победа на ума над болестите.Другите са пак за личностно самоусъвършенстване.Чувствам,че точно в този момент имам нужда,силна такява ,именно от тези книги.
Хайде стига толкова.. :1139

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 28 Яну 2019, 16:14
от Kleo
Елисче, и аз се кефя на ваканцията за Алекс!
Той ще ходи на много футболни мачове, но и ще прочете една книга - "Принцът и просякът" :1216
А днес като му се обадих преди обяд останах искрено втрещена и изумена, защото ми каза, че учи по английски език, преговаря времената, и то без да съм го карала или да съм му се молила!
И за да стане още по-хубаво всичко, и Хри е във ваканция. И сега двамата си се гледат вкъщи. По мъжки. Казвам ваканция, защото той нали работи като техническа поддръжка във Френската гимназия и директорката го е пуснала в отпуск.

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 29 Яну 2019, 09:48
от cchery
Добро утро :954 :954 . Днес пак съм първа тук. Ама още със ставането ми се щеше да мина точно в мецата и да напиша нещо. Дори..., понеже нямам никакво време, в момента правя нещо, което съм си забранила - пия си кафето пред компа - само и само ей така да драсна 2 реда.

Искам да изляза да бягам след малко. Днес ще е по-кратичко тичането, защото трябва да оставя Бела на тренировка в 11 часа, а Коки на контрола от 12 часа в другия край на София. За съжаление се събудих в 9 часа чак и доста ми окъся времето. Но каквото - такова. Кефи ме опитът на слънчо отвън да си пробие път през облаците и ми се излиза на всяка цена.
Kleo написа: Прочетох те отново много внимателно, пишеш толкова увлекателно, че моето непоискано скромно честно лично приятелско мнение е, че ти просто трябва да ПИШЕШ, Черко. Да пишеш... да бъдеш писател. То е в теб, в кръвта ти, във вените ти. Ако искаш, разбира се! Иначе разбира се, че и амплоато на общински съветник ти подхожда, както и IT-сферата, дизайна, програмирането или каквото там се учиш в Академията си /не разбирам от тези неща никак/. Но писателското поприще също си е като за теб. А колкото до СВОБОДАТА - радвай й се на макс и я ПРАЗНУВАЙ ежедневно, наслаждавай й се. Обожавам да ми е свободно около врата. Моята свобода се състои главно в това, да работя любимите си неща, и да печеля пари.
Деска, благодаря ти..... Искрено се надявам да дойде денят (а той наближава), когато да правя онова, в което съм най-добра. И наистина да си попиша на воля. :329 :329

За свободата съм напълно съгласна - тя е многоизмерна. Аз също намирам свобода в това да печеля пари. И смятам отново да го направя. :) В момента имам една изключителна мечта - бих искала да работя в екипа на някой от големите ни бегачи. Искам да пътувам с тях. Да организирам събитията, които те правят. И всякакви такива неща - с такова нещо ми се занимава. Напоследък познанствотов ни с ултрамаратонеца Краси Георгиев например се задълбочава и колкото повече общувам с него, толкова по-добре разбирам мотивацията му и онова, което го дърпа напред да прави нещата, които прави. Днес например ще присъствам на едно друго събитие - представяне на невероятното приключение на Филип Лхамсурен в Амазония - 5 месеца напълно сам там. Филип е много особен човек и съм любопитна колко от него днес ще усетя и разбера.

Елисче, много се радвам, че мина и писа :) . Знам, че през тела ти е трудно, и затова го оценявам :923 . Щастлива съм, че си получила много свой подарък за РД - ваучер за книги - явно някой те познава много добре. Съгласна съм с теб за това, че децата имаха нужда да си починат малко от училище. И Коко и Бела првят точно това. Много искам те да си останат деца възможно най-дълго... а не побъркани възрастни, несправящи се с графиците си.

Пишеш, че ще има някаква промяна около вас :954 - е, признавам любопитна съм, но.. когато му дойде времето съм сигурна, че ще споделиш.

Деска, оставам с впечатление, че новото училище на Алекс му е голям мотиватор - щом по време на ваканцията учи по английски и не отказва упорито да чете книга....... От опит знам, че промяната на средата играе огромна роля за развитието на децата в една или друга посока.

Момичета, хубав ден ви желая - аз отивам да потичам малко. :)

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 29 Яну 2019, 15:47
от Kleo
С правилно впечатление си останала, Черитко.
За първи път чак тази учебна година виждам моя Алекс мотивиран да учи и да чете.
Чак го гледам и не вярвам на очите си - моят тийн сам желае да полага усилия да се справя в училище.

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 09 Фев 2019, 23:01
от Нели
Тук напоследък позамря. Да го раздвижим, а?

Аз съм заета, че заета, макар да съм в отпуска по време на междусеместриалната ни ваканция. :1062
Уча италиански, остана още един месец от това ниво. За моя радост започвам да разбирам доста неща като чета или слушам. Много харесвам този език!
Ходя на курс по художествена фотография. Друга моя страст. (Оказа се, че имам поне още една - ветроходството, но ще почакам да се стопли времето.)
Ходя на народни танци. Да, това е ново. Никога не съм имала усет към тях, винаги ми е било някак чуждо да се хващам на хорото. По-точно винаги съм имала някаква вътрешн съпротива срещу тях. Харесват ми, когато ги гледам в сценичен вариант, но не и като попадна в някаква кръчмарско-сватбарска обстановка, където винаги имам усещането за нещо... с привкус на долнопробност (дано не ви прозвучи снобарско). Може би защото съм виждала в годините доста полупияни хора, които са се държали вулгарно в такава обстановка и това, кой знае защо, се е сляло с впечатлението ми от музиката. Да не говорим, че в такава обстановка музиката често прелива в чалга, което е ужасно! Обаче реших, че не може така! Нито народните танци са кръчмарски по своята същност, нито имат нещо общо с чалгата, нито аз искам да се боя от тях и да ги избягвам. В истинската си същност българските народни танци са нещо чисто и магическо. И се записах на народни танци, и вече един месец ходя, и понаучихме десет хора, и... се оказа, че съм доста добра. Схващам бързо, имам чувство за ритъм и усет за музиката, получава ми се.
Уча се как да си върша новата работа.
Търся материали, чета и мисля по темите на две-три публикации, които (Дано!) да направя тази година.
Чета международно публично право и дипломатически протокол, защото ще имам часове по "Дипломатически отношения", което до голяма степен е непозната и (отново!) нова територия за мен.

Как сте вие, момичета?

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 10 Фев 2019, 17:10
от Kleo
Нели, ти си истинска фурия! :329

Италиански език, художествена фотография, ветроходство, народни танци, на фона на сериозни професионални предизвикателства /международно публично право и дипломатически протокол/ :plezya se БРАВО НА ТЕБ :326 Уникална си, честно, много ти се възхищавам!

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 10 Фев 2019, 23:00
от Нели
Kleo написа:Нели, ти си истинска фурия! :329

Италиански език, художествена фотография, ветроходство, народни танци, на фона на сериозни професионални предизвикателства /международно публично право и дипломатически протокол/ :plezya se БРАВО НА ТЕБ :326 Уникална си, честно, много ти се възхищавам!
Деси, донякъде се наслаждавам на живота и свободата, но... донякъде запълвам празнотата от липсата на човек до мен. Но засега повече се наслаждавам. :954

Re: Разговори за малцина през новата година (2019)

Публикувано на: 12 Фев 2019, 15:55
от ellis_stoyanova
Нелка,с годините,през които Боби все отсъства си създадох ужасен навик-вечно да съм заета,все правя нещо,защотото така по малко ме боли.Сега,дори когато е вкъщи,не успявам да се отпусна.Знам че това е мой проблем,с който трябва да се преборя,но е трудно.Докато четях теб просто по някакъв начин го свързах.
Иначе имаш чудесни хоби-занимания,ако мога така дя ги нарека.А италианския....ооо,толкова прекрасун е,все си мисля,че в предишен живот съм живяла в италия,испания.....
Хайде ДЕ сте мили дами????Цвети и тя от кога не е писаля,а онзи ден се сутих за Верката,как е тя,някой има ли информация?Никога няма да забравя 1 нейн жест и ако чете това"Верка,всеки път щом отворя нова книга се сещам за теб,винагииии.
Чери пак се вихри на всевъзможни фронтове,браво.Само снимки от софия оупън май не видях,ама щО си мисля че и там е огряла.
Деси,как си ти?
Ванче,не се скатавай :lol: