Силата на Позитивното Мислене

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
cchery
Завършена форумна мечка
Мнения: 7926
Регистриран на: 19 Авг 2010, 11:12

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от cchery »

За да спра да виждам дупките по улиците (примерно) трябва да си променя гледната точка или трябва да предприема нещо, следствие на което те да бъдат поправени?!
"Умният мислещият човек по правило се съмнява във възможностите си, когато е изправен пред неизвестното."

Радостина А. Ангелова - поетеса
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

cchery написа:За да спра да виждам дупките по улиците (примерно) трябва да си променя гледната точка или трябва да предприема нещо, следствие на което те да бъдат поправени?!
И двата подхода вършат чудесна работа за тази цел!
Затова частицата "или" може да бъде избегната според мен.

И да си кажем дружно: "За да спрем да виждаме дупките по улиците, трябва да си променим гледната точка / мисленето и трябва да предприемем някакво действие, следствие на което те ще бъдат запълнени!" :524
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

ПОЗИТИВНО ПРЕТЪЛКУВАНЕ. ЩО Е ТО?

автор: Ирина Янчева-Карагяур


[img]http://www.gnezdoto.net/media/k2/items/ ... 1e7e_L.jpg[/img]

За да направиш лимонада от лимон, първо трябва да признаеш, че лимонът е лимон.

Ако пък се опитваш (уж) позитивно да се лъжеш, че лимонът не е лимон, а е розов балон, то нито на лимонадата ще можеш да се насладиш, нито на балона.

Една от основните идеи, върху които се поставя важен акцент още при първите стъпки в изучаването на метода Позитивна психотерапия на Носрат Песешкиан, е идеята за разликата между позитивно претълкуване и "позитивно" изкривяване. Факт, че така пробутваното напоследък "позитивно мислене" представлява именно "позитивно" изкривяване. Кавичките не са случайни, защото такова "позитивно" не може да бъде позитивно в истинския смисъл на думата.

Да сравним претълкуването и изкривяването, ползвайки един простичък житейски пример.

Тийнейджърка се оплаква на своята майка:

- Лицето ми има квадратна форма! Какъв ужас! Не мога да се понасям така!
(Лицето на момичето е с по-оформена долна част и действително се вписва в критериите за лице с квадратна форма)
- Престани с този негативизъм! Мисли позитивно! Лицето ти изобщо не е квадратно!

Ето това е изкривяване. Тоест изкривяване на Позитума (лат.) - реалността, фактическото.

Как пък би звучало истински позитивното претълкуване в случая?
Един бегъл опит.

- Лицето ми има квадратна форма! Какъв ужас! Не мога да се понасям така!
- Какъв точно е ужаса? Какво, ако е квадратно?
- Е как! Нали правилното лице е овално!
- А нужно ли е да е правилно? Твоето си има такава форма, каквато си има. Казваш, квадратно? Ок! И е толкова хубаво! Нежно, чаровно с тези бузки! Скоро в едно списание четох, че обладателките на такова лице се намират под покровителството на планетата Венера, символизиращата любовта, красотата и изяществото. И виж само колко знаменитости имат същия тип лице: Деми Мур, Анджелина Джоли, Изабела Роселини. Все хубавици и индивидуалности! Искаш ли да видим какъв тип прически си правят, за да подчертаят своята хубост? Какъв грим си слагат, за да светят още по-ярко?

...

Последното дава възможност на момичето да приеме действителността такава каквато е. Да прегърне своята природа и да се насочи към идеи, които ще й помогнат да обработи тази действителност (природна даденост) така, че да може наистина да разцъфти.
Какво обаче ще се случи, ако хвърли усилия да отрича фактите (през "позитивното" изкривяване)? Ще се създадат много ненужни невротични клопки. Отричайки реалността, девойката все пак вътрешно ще си знае за нея. И всеки път, когато нещо или някой, волно или не, ще й напомня за това тревожещото знание, той ще придобива негативен оттенък - оттенъка на собственото й отношение към себе си - неприемащо и отричащо. А реално нито това, което тя определя като "лошо" във външността й е лошо, нито "негативното" отражение на отсрещния е наистина негативно.

Друг пример - терапевтична ситуация с позитивно претълкуване:
Млад мъж, отдаден на изкуството, активен творец на прилично ниво, споделя, че мрази една своя черта, която е: "да мисли и да реагира бавно". (Клиентът е сензитивен, интелигентен, схватлив, с чувство за хумор. Реално при него не се наблюдава изявено бавно мислене, но на моменти силно бие на очи неестествена прибързаност в реакциите и отговорите)

- Как живееш с тази своя черта?
- Как... Всъщност... Правя всичко възможно да реагирам бързо.
- Сякаш отричайки реалното си темпо?... Удава ли ти се?
- Хммм... Не знам... Всъщност, много често оставам с чувството, че казвам нещата не на място, освен това взимам бързи решения, за които впоследствие съжалявам.
- Всъщност, защо и за кого е нужно да мислиш и да реагираш бързо?
- Не знам.... Винаги са ме упреквали, че съм бавен. Завиждал съм на тези, които могат да бъдат бързи.
- Искал си да бъдеш като тях...
- Да.
- Кой те е упреквал?
- Учителите, родителите, бившата ми приятелка...
- Да.... "Внимавайте, какво казвате на децата. Някога вашият глас ще се превърне в техния вътрешен". Разбирам те. За съжаление това изискване "да мислиш бързо", "да реагираш на момента" е силно застъпено в училищната система, както и в съвременния начин на живот по принцип. Така на преден план излизат деца/хора от мисловния (рационалния) тип, бързите, бляскавите, докато чувствителните, интуитивните сякаш отиват в сянка.

Но природата ни е създала различни. И всяка различност носи своя смисъл и красота. Да мислиш по-бавно не е непременно равно на това да мислиш некачествено или че си глупав. Може да е и обратното. Например, да означава, че си способен да мислиш по-дълбоко и да реагираш по-тънко на маса от нюансите, които се нуждаят от по-продължителна обработка, преди да бъдат обърнати в думи или друг тип експресия.
....

Да не ви товаря тук с описанието на стъпките на целия процес. Само ще вметна, че в резултат на терапевтичната работа клиентът е започнал да си дава сметка, че когато не се натиска светкавично да блесне с остроумието си, а се оставя на спонтанността да реагира така, както му идва естествено в конкретен момент, даже и да замълчи, защото няма готов и бърз отговор, той се чувства значително по-уверен и на мястото си; и когато не се напъва непременно да даде мъдро мнение по текущ въпрос, всъщност съвсем непринудено споделя доста интересни идеи. Парадокс!

Приел е, че силата му е на друго място и й е дал да разцъфти, докато борбата с измисления "недостатък" е престанала да отнема енергията му и да му създава ненатурални маски в поведението.

"Лимонът" е признат, разбран и интегриран. В резултат имаме едно много по-добро самовъзприемане и функциониране на индивида - "лимонада".

Още един пример:
Родител-майка:
- Много се притеснявам от мисълта, че по някакъв начин мога да навредя на детето си, възпитавайки го не както трябва.

"Позитивно" изкривяване:
- Как ще му навредиш! Ти си най-добрата майка на света! Мисли позитивно и ще отгледаш най-прекрасното дете!

Позитивно претълкуване на консултация:
- Родителят е жив човек и не е застрахован от грешки. Нормално е да се чувства обезпокоен от мисълта, че ще допусне тази или онази. По-смущаващо би било да нямаш подобни съмнения, и да се мислиш за съвършен и безгрешен. Ето тогава вече би имало място за сериозни притеснения. Дай да видим, какви конкретно тревоги имаш...

...

Щом майката си поставя въпрос, значи има колебания относно своите подходи и търси начини да ги направи по-конструктивни. Нейното съмнение и признанието, че не е перфектна я вкарва в търсене и й дава тласък напред да продължи личностното си израстване заедно с детето. Докато почиването върху имагинерните лаври в някакъв момент може да се преобърне в един стряскащ сблъсък с реалността и сгромолясване долу от розовите облаци.

Заключение

Ползвайки математически символи, би могло да се заключи, че при изкривяването има изначална вътрешна установка - "Или минус, Или плюс", с насоката - "Само Плюс". Това от една страна ни дава някакво усещане за собствено всемогъщество, от друга страна ни вкарва в известна степен параноя, защото този начин на мислене е свързан с фрагментирано възприемане на реалността, съответно и с некачествена връзка със същата, в която "невидимите" части се превръщат в преследвачи. При тази установка се осъществява отричане, бягане или подмяна на условния минус (-), който в последствие вместо да се превърне в плюс, въпреки очакванията се превръща в удвоен минус (- -).

При позитивното претълкуване минусът (-) се приема като съществуващ (даден, действителен) и се търсят градивни пътища за интегрирането му. Вътрешната установка е по-различна от "Или..., Или....". Тя е - "И..., И..." с посоката "Към ЦЯЛОТО". Фокусът се насочва към силата, ресурсите (+), които също са дадени и действителни, и винаги съсъществуват редом с проблема или конфликта (-). Така рамо до рамо с минуса светва и плюса. Допълва се въпросното Цяло (- +). И самата цялостност допълнително носи знака плюс. Плюсът се удвоява (+ +). Именно това се явява същността на ТЕРАПИЯТА. И именно това я прави ПОЗИТИВНА.

Разбирате, че в случая е важна посоката на мислене, която се опитах да очертая в тези редове. Позитивното претълкуване може да бъде приложено към черта на характера, към ситуация, към социална роля, към съдбоносно събитие...

Основното отличие на позитивното претълкуване е в това, че то дава конструктивност. Без да обезценява и отрича "лошото" (лимона), открива функцията и смисъла му, както и възможностите и реалната ценност на твоите (или на ситуацията) ресурси и дадености (необходимата за лимонада "захар").

Позитивното претълкуване отваря врати и ти вдъхва кураж да развиваш своите естествени дарби и да твориш от тях, да градиш себе си цялостен и хармоничен.

А изкривяването... Но може би стига за последното! Схванали сте разликата, предполагам. Ако пък има нещо за доизясняване, пишете, задавайте въпроси! Може да доизясняваме заедно.

Ирина Янчева-Карагяур e консултант по позитивна динамична психотерапия
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

ПОЗИТИВНА ПСИХОТЕРАПИЯ - ИСТИНИ И ЗАБЛУДИ
автор: Ирина Янчева-Карагяуркатегория: Факти
Какво ни идва на ум с думата Позитивно, Позитивен?

Може би, радостен? Спокоен? Оптимистичен? Благ? Ведър? Щастлив? Положителен? Гледащият живота от към плюсовата страна? За когото чашата е полупълна, а не полупразна?

Да погледнем значението на думата в български тълковен речник:
"положителен, истински, основан на реално съществуващи факти"
Да се обърнем към значението на думата в смело навлязъл в ежедневието ни английски език:
"определен, категоричен, сигурен, уверен, същински, истински, кръгъл, стопроцентов, творчески, деен"
А сега към по-далечния латински:
"цялостен, действителен, фактически, реален, даден"

Доста голямо разминаване между ширещата се представа и истинското значение на думата, забелязвате ли? Откъде идва то? Защо в ежедневния ни език думата предполага "цветя и рози", докато реалното й тълкуване сочи нещо по-различно? Взаимоизключват ли се едното и другото или все пак имат някаква връзка?
Отговорът е и Да, и Не.

Представете си едно цвете, откъснато отнякъде и донесено вкъщи. Колко време ще оцелее то, колко дълго ще ни радва? Два-три дни, може би седмица? А после? После ще увехне и ще бъде изхвърлено като нещо не радващо окото, изсъхнало, непотребно... Защо ли ще загине толкова бързо и ще престане да ни върши работа (онази декоративната, украсяващата ежедневието, повдигащата настроението)? Ясно! Защото е откъснато от корените си. Защото е лишено от пръстта, която го храни и му дава опора.

И ето я разликата между широко разпространената представа за позитивно и действителното позитивно.

Първото е като откъснато цвете - една временна красота, непостоянна, неустойчива, бързо изчезваща. Второто е едно посадено цвете. Цвете, което има цялото си стъбло и корени, излизащи от пръстта. Пръстта, в която се поровихме старателно, преди да посадим растението, пръстта, която на моменти правихме на кал, поливайки и грижейки се за цветето.

Тоест, първото "позитивно" се явява просто някаква красива част, откъсната от цялото.
Докато същинското (второто) позитивно е и красивата част, и още много други части, не толкова красиви, че и грозни даже (като пръстта, станала на кал). Но пък е нещо сигурно, цялостно (стопроцентово) и най-вече дълговременно.

Позитивната психотерапия, основана от Носрат Песешкиан, стъпва именно на второто (истинско) значение на понятието, предполагащо опора върху фактическото, реалния опит, действителното, целостта; и като следствие водещо до смелостта към дейност и способността за творчество.
Чашата не е нито само полупълна, нито само полупразна. Тя е - просто и реално - една втора чаша. Въпросът на позитивната психотерапия не е да се види чашата, като полупълна. Задачата й е да констатира, че чашата е именно толкова, колкото е и да се помисли какво може да се сътвори от нея.

Предполага се връзка: цялата даденост (и плюсът, и минусът) - креативност. А не обръщането само към плюсовата част на дадеността и опитът за някакво задържане в същата, което напомня опита да стоиш само на един крак. Весело, забавно, предизвикателно, но докога? Позитивната терапия стъпва върху двата крака и именно това я прави позитивна, в смисъл реална, действителна, сигурна, същинска. Тя е и плюса, и минуса; и условният "морков", и "тоягата"; и сянката, и светлината; и цветето, и калта.

И сега разбираме, че когато някой ни казва: "само позитивни (плюсови) мисли!", "усмихвай се и всичко ще се оправи!", "не мисли за лоши неща", "забрави за лошото и хубавото ще дойде", "прощавай, забравяй, не се ядосвай, не тъгувай, горе главата, всичко ще се оправи...", "обичай всички!" и подобни, това не е нито позитивна нито психотерапия, а е заблуда за такава. Това са едни откъснати цветя, които макар и да радват за известни мигове, са обречени бързо да увяхнат и да бъдат изхвърлени, връщайки ни към недекорираната действителност.

Но когато някой ни казва "имаш право на чувствата си!", "това, което преживяваш, наистина е тежко", "да се опитаме да разберем смисъла на случващото се", "да изследваме каква ли е функцията на симптома?", "да помислим, кои ли са ползите от вредите?"; когато ни се конфронтират, разчупвайки затвърделите ни представи за нещата, разкривайки по този начин нови аспекти на действителността и личността ни; когато ни изправят пред тъмните ни страни и нашата болка, подкрепяйки ни с осветляването на ресурсите, с помощта на които можем да се справим. С други думи, когато някой цели да отгледа едно цвете, започвайки от ровенето в пръстта (най-тъмното и "мръсното"), тогава, вероятно, именно той ще успее.

Именно той е истински позитивен, гледащ реалността такава каквато е, без да бяга от неудобните и неприятните й страни. И цветята, които отглежда, ще дават и плодове, а стъблата на растението - нови цветя, защото те ще бъдат здраво свързани с корените в пръстта. Пръстта, която не е била изключена от градинаря, като нещо негативно, лошо и ужасно, а беше призната от него като необходима част от дадеността и именно обработката на която носи продуктивност, сигурност, увереност, хармония и баланс, а тоест истински позитивно съществуване и процъфтяване.

За основните положения на метода Позитивна динамична психотерапия четете в другите ми публикации или на сайта на Дружеството по позитивна психотерапия в България.

Ирина Янчева-Карагяур е консултант по позитивна психотерапия
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Силата на Позитивното Мислене

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор