Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляването й

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

14 изумително дълбоки цитати от пациенти с психично разстройство оттук - цък!

[img]http://static.framar.bg/filestore/s-d8d ... 593211.gif[/img]

Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите.

1. "Аз не искам да убия себе си. Искам да убия тази част от мен, която иска да се самоубие."

2. "Хората не вземат наркотици, за да се чувстват добре. Хората взимат наркотици, за да се чувстват по-малко зле."

3. "Представете си да чувствате всяко малко решение, сякаш води до последствия на живот и смърт." - Пациент, описващ как е да се живее с тревожно разстройство.

4. "Липсваш на ръцете ми." От десет годишно момче с аутизъм, което иска прегръдка. Може би едни от най-дълбоките думи, изричани някога.

5. "Да чувствам болка е по-добре, отколкото да не чувствам нищо".

6. "Няма проблем, че нямам никакви приятели. Да имаш приятели те прави щастлив, но това не те прави добър човек. Знаеш ли кой е бил наистина популярен? Хитлер." - От дете с аутизъм, което има трудности с печеленето на приятели.

7. "Чувствам се като призрак, бродейки невидимо в декорите на тези други щастливи животи." - От 56-годишен алкохолик.

8. "Сякаш се спъвате и се намирате в момента, когато не знаете дали ще се хванете или не. Така се чувствам по цял ден."

9. "Ние прекарваме целия си живот, опитвайки се да достигнем до определено място или да придобием някакви неща, за да можем да бъдем щастливи. Но истинското щастие е, когато разбереш, че никога няма да стигнеш до това място или, че дори когато го направиш, все още ще мечтаеш за ново място или нови неща. Щастието трябва да започне сега, с това, което имаме." - От пациент, който се възстановява от проблеми с тялото.

10. "Аз те харесвам Джейс, не ми пука какво казват гласовете ми за теб." - От клиент с шизоафективно разстройство.

11. "Аз не си взимам лекарствата, за да ме поправят, защото няма нищо лошо в мен. Взимам ги, защото всички останали са луди и аз трябва да се впиша." - От пациент с биполярно разстройство в старчески дом.

12. "Предполагам, че съм пропуснал прехода от времето, когато земята беше лава и въображаемите приятели са се превърнали в шизофрения."

13. "Алтруистичен любител на истината и красотата." След това го попитах как другите биха го описали: "Като женчо, вероятно."Това е отговорът, който лекар получава, след като е попитал пациент с биполярно разстройство как би се описал. След което лекарят го пита как другите биха го описали. Пациентът отговаря: "Като женчо, вероятно."

14. "Лекарството накара гласовете да си отидат. Сега съм самотен."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Как да продължим след диагнозата?

Да научите, че сте болен от хронично или животозастрашаващо заболяване е неочакван и тежък удар, който разтърсва всекиго из основи. Целият досегашен живот, всички мечти и планове рухват. Сякаш не сте този, който сте били до вчера, а бъдещето изглежда несигурно и страшно. Да се борите ли? Да бягате? Или просто да заровите главата си в пясъка и да чакате всичко да се оправи?

Болестта променя виждането за живота изцяло, а това е огромно натоварване за психиката. Повечето хора реагират на диагнозата, като изпадат в шок и за известно време са почти безчувствени. Това е естествена и полезна реакция. Необходимо е време и търпение, за да се приеме такава новина.

Бъдете нежни със себе си и не се ядосвайте, ако установите, че са ви били нужни месеци, за да приемете фактите. С толкова голяма промяна се свиква ден след ден, на малки порции и няма правилен или грешен начин да се направи.

През този период вероятно ще преживеете силни негативни емоции като страх, гняв, тъга, вина, отричане, надежда, усещане за самота и изолираност. Дайте си време да ги изживеете – те са част от процеса на приемане и постепенно ще намалеят. “Защо на мен? С какво заслужих това? Кой е виновен?” са въпроси, които всеки си задава. Може да ви се иска да обвините някой от близките, познатите или лекарите за състоянието си. Възможно е да ви се струва, че никой не ви разбира и сякаш сте съвсем сами на света със своята болка и ужас.

Не сте сами, има много хора, които могат да ви разберат и подкрепят. Има много хора, които искат да помогнат. Предизвикателството, пред което сте изправени е голямо и е добре да се възползвате от помощта и подкрепата на другите.

Вашите близки и приятели също се нуждаят от време, за да осмислят новината, да научат повече за диагнозата и да изживеят своите собствени емоции. Някои ще са готови от ден първи да окажат подкрепа, да изслушват и помагат. На други ще им е нужно повече време насаме, докато се почувстват способни на това. А трети може никога да не намерят сили.
Това не означава, че не ви обичат. Това показва само, че не смеят да се изправят пред тази диагноза. Вероятно ще ви заболи и ще се почувствате предадени. Не се отчайвайте, скоро ще намерите подкрепа от неочаквани места.

Може да откриете, че не искате да говорите за болестта си. Или искате да я обсъждате само с определени хора. Затварянето в себе си е естествена реакция, но тя пречи на околните да разберат какво чувствате и с какво могат да ви бъдат полезни. Опитайте да поговорите с някого, на когото вярвате, че ще слуша внимателно, без да се паникьоса, натъжи или ядоса. Когато изразите емоциите си, ще ви олекне. Ако никой от близките ви не може да ги понесе, е добре да се обърнете към професионалист – психолог, свещеник, съветник – хора, които умеят да изслушват и подкрепят в трудни моменти.

Имайте предвид, че близките ви успяват да запомнят само това, което могат да понесат емоционално. Затова е възможно да забравят някои детайли относно вашето състояние и лечение. Може да се наложи да им повтаряте по няколко пъти неща, свързани с диагнозата, факти за текущото ви състояние или прогнозите за развитие на заболяването. Няма смисъл да им се сърдите за това.

Особено полезни за справянето с шока от диагнозата са хората, които вече са минали по този път – други пациенти със същото заболяване, техни близки, представители на съответната пациентска организация. Те знаят пред какво сте изправени, чувствали са се по сходен начин, търсили са отговори на същите въпроси. Могат да помогнат както с разбиране и съчувствие, така и със знания и опит, свързани с болестта. Могат да препоръчат специалисти и източници на информация. Много е възможно сред тях да намерите нови приятели, които да почувствате по-близки от предишните.

Децата ви също заслужават да научат какво става с вас. Обяснете им го с прости думи, без прекалени подробности. И те, като възрастните, ще намерят свои начини да се справят с новината. Ако не знаят какво става, започват да измислят невероятни, страшни обяснения, може да обвиняват себе си за болестта ви и излишно да страдат.

Обикновено не е лесно да промените живота си из основи, но хроничното и тежко заболяване го налага. Намалелите сили и физически възможности, болката и неразположението изискват нова организация на ежедневието, усвояването на нови знания и умения и измислянето на нови начини за справяне.

Хората, преживели подобен житейски поврат, споделят какво им е помогнало да преодолеят депресията и загубата на бъдеще:
•Научете повече за заболяването си – ако това ви натоварва психически, може да помолите някой от близките да проучи по-задълбочено възможностите за терапия и по-добър живот с болестта;
•Образовайте близките и приятелите си за заболяването – добре е да знаят какво можете, какво не можете, кога е добре да се намесят и да помогнат;
•Организирайте ежедневието си – постарайте се да облекчите ежедневните си дейности и да ви е удобно да ги извършвате – разместете мебелите, за по-лесно придвижване; подредете медикаментите в кутия; направете график на лечебните дейности за деня и седмицата; направете график за близките и приятелите, които искат да помагат с пазаруване или нещо друго;
•Поставяйте си достижими цели и се стремете към тях – стремежът към цел има свойството да намалява физическата и душевна болка и носи удовлетворение, когато бъде постигната. Планирайте целите си за деня, като взимате предвид променените си възможности и умората;
•Не се срамувайте да поискате помощ – много хора биха искали да помогнат, стига да знаят как. Научете ги с какво могат да бъдат полезни и как бихте могли да прекарвате приятно времето си заедно, без да се чувствате виновни;
•Създавайте си положителни преживявания – макар и по-труден, животът със заболяването не спира да носи и радости. Забелязвайте ги и им се наслаждавайте.
•Участвайте и споделяйте живота на общността – когато помагате на други хора в нужда, се чувствате нужни и ценни и виждате, че не само вие сте изправени пред трудности и предизвикателства. Можете да се включите в дейността на пациентска организация и да помагате на новодиагностицирани пациенти да свикнат с новия си начин на живот или да действате за получаване на по-добро лечение;
•Проявявайте чувство за хумор – понякога хуморът е единствения начин да понесете трудната ситуация и привлича хората към вас;
•Опитайте да развиете нови умения – те ще ви дадат усещането, че можете, че се справяте и че сте полезни и за другите;
•Търсете своя вътрешен мир – опитайте да избягвате негативните емоции като срам, вина или завист. Животът ви ще е по-добър и ще се чувствате по-добре, ако забелязвате нещата, за които сте благодарни и какво хубаво ви се случва.

За да се справите с живота с тежка диагноза е полезно да се съсредоточите върху настоящето и да не се отдавате на съжаления по миналото или на страх от бъдещето. Никой не знае какво ще му се случи след 5 минути, след час или утре, независимо дали е здрав или болен. Не се опитвайте да планирате прекалено напред. Понякога това означава да мислите не по-далеч от следващите 2 часа или 2 дни. Опитайте да забележите хубавото, което светът ви поднася в момента – храната, присъствието на близки хора, прегръдките, красивия залез – усещането на хубавото в момента намалява страха от бъдещето.

И колкото и да е трудно – не се затваряйте в себе си. Споделяйте. Хората ще откликнат и ще ви подкрепят. А с тяхната подкрепа ще ви е много по-лесно да преживеете трудните моменти.

Елена Енева, психолог и психотерапевт
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Запознах се с още една биполярна жена. Тя е малко по-малка от мен. С две деца. Не живее в София. Завършила е висше Биологическо образование, специалност Генетика. Има работа. Но сега иска да смени местоработата си. На новото място са й поискали документ от психиатър. И сега тя страда точно от стигмата. Ако кандидатства, бъдещият й потенциален работодател ще разбере за заболяването й. Тъжно ми е, че живеем в такъв свят. Който лепи етикети и диагнози на килограм. И чието общество е рестриктивно и наказващо.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Темата в бг-мамма за психично болните и знаем ли как да се държим с тях, много е показателна между другото, за обществените нагласи, които царят у нас и по света като цяло.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Стигмата си е факт. Все още. В нашето общество поне - със сигурност.
През последните месеци и Хри, и аз насочихме наши близки да потърсят помощ от психиатър, за техните интимни партньори.
Не е лесно на самите болни, но не е лесно и на техните семейства.
Винаги е добре да видим нещата и от другата страна. Поне за мен беше полезно да се докосна до болката на близкия човек.
Зная какво е да си страдащ от психично разстройство.
Но досега не се бях замисляла кой знае какво е да се живее заедно с човек, страдащ от подобно разстройство.
Тези два случая ми отвориха очите да разбера и отсрещната страна. Важно е да се говори за тези проблеми. Важно е. И затова аз няма да спра да го правя. На един човек да помогна, едно семейство да бъде спасено и подкрепено, когато има нужда от това - все е по-добре от нула.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

ТРЯБВА ЛИ ДА НИ ХЛОПА ДЪСКАТА, ЗА ДА ПОСЕТИМ ПСИХОЛОГ? - оттук - цък! :plezya se

Изображение

Всеки от нас е изричал поне една от тези следните фрази: "За какво ми е психолог?!", "Не съм луд!, Нямам нужда от психотерапия!", "Защо да посетя психолог?"

Не ходим при специалист психолог, защото сме изгубили здравия си разум или пък защото не знаем какво да правим, а напротив:

Отиваме защото, въпреки че знаем какво е правилно да направим, не знаем как или не ни достига смелост да направим първата крачка...

И тогава е редно да се доверим на специалист по "невидимото здраве", подобно на ситуация, в която ни боли зъб и отиваме на стоматолог.

Психологът няма да реши проблема ни вместо нас, нито ще ни посъветва какво точно да направим, а ще ни подкрепи и с помощта на целия си професионален опит, ще ни насърчи да реализираме знанието, с което сме дошли. Терапевтът ще ни помогне да разберем: защо сме объркани, въпреки знанието на правилното за нас решение на проблема. Ще дискутира с нас всеки аспект и след изясняването на всички възможни сценарии, ще ни доведе до равновесието, от което се нуждаем, за да вземем оптимално за нас решение.

Разбира се, винаги може да изберем да "ползваме услугите" на някой близък, роднина или приятел... Всеки от нас има в обкръжението си поне една особа, отличаваща се със "завидна мъдрост", която въздава с охота. Но редно ли е да "изсипваме товара си на плещите" на някой друг? Дали това е безопасно за неговото здраве? Дали той има уменията да се справи с "тежестта", която ще му прехвърлим и дали ще има обективния поглед на специалист психолог, за да ни подкрепи и посъветва?

За съжаление отговорите на всички тези въпроси са в наш и ущърб и във вреда на "доброволеца" слушател!

Избирайки този "способ за споделяне", има шанс да ни олекне временно или да получим лаически насърчения от вида: "Всяко зло за добро!", "Много ги мислиш нещата...", "Не го приемай толкова лично!" или пък опустошителното "Абе я се стегни! Какво си се разциврил!?"... В тези, за жалост познати на всички ни ситуации, травмата ни се затвърждава и проблема се задълбочава, защото освен текущият конфликт, вече сме добавили и наранено от липса на емпатия его. В колекцията от неволи може да прибавим и амбиция да последваме съветите на авторитарния за нас събеседник, въпреки че те са в пълно противоречие на нашето знание как да излезем от критичната ситуация. Като резултат от тази "битова терапия" задачите на специалиста психолог са се умножили и съответно и наложителния брой на посещенията при него е нараснал, понякога в пъти... Защото неглижирайки проблема се оказваме в капана на максимата: Евтиното винаги излиза по-скъпо!

Навярно мнозина от нас си спомнят поне един случай, в който са взели нещата в свои ръце и са се опитали да поправят сами някоя джаджа - я някой електроуред, я някоя кола, пък защо не и да надникнат в съдържанието под капака на компютър, който не работи добре... И хоп: има шанс и за успех, но ако никога преди това не сме ремонтирали подобно нещо и нямаме знанието как, дори успеха на начинаещият не се оказва на наша страна и се проваляме... А майстора, при когото отиваме после, ни пита закачливо: "И ти как реши, че знаеш какво е и можеш да го оправиш?!", "Какво работиш и колко пъти си ремонтирал подобни неща!?", "Я виж сега какво си доразвалил, когато си се опитал да "спестиш" време и пари от сервизи и майстори!?"... И точно в този момент се сещаме за болките в зъба, които ако имаме е най-добре да отидем на специалист, наместо да се надяваме да се самоизлекува от пиене на болкоуспокоителни!

Може би написаното до тук, внася яснотата, че не всяко състояние е подходящо за "самостоятелно лечение". Щом ни е необходима подкрепата някого извън нас, то нека поне да се доверим на правилният човек - специалист психолог и терапевт. Свободата ни дава право на избор. Изборът пък ни прави свободни, а правилният избор ни определя като отговорни за нашето здраве и ни подготвя да понасяме с лекота последствията от своите осъзнати избори и действия.

Ние, специалистите от Боуен център, чрез Позитивна психология и психотерапия възстановяваме психичния ви баланс, като ви освобождаваме от бремето на негативните мисли и емоции, за да се стабилизира психиката ви в състояние, такова че да функционира по най-оптималния за вас начин. Още след първите ни срещи, вие ще усетите положителната промяна в себе си: ще имате по-добро самочувствие, и ще започнете да постигате целите си с лекота и увереност, ще се радвате на нови успехи и ще придобиете контрол над живота си, ще спре да ви тежи реалността в България, защото ще осъзнаете, че всичко зависи от вас и вашите нагласи.

За да ускорим резултатите и с цел да се избегне медикаментозно лечение, съчетаваме Психотерапията с Боуен терапия, доказана холистична методика, която се прилага за възстановяване от химичен и хормонален дисбаланс. Съчетаването на двата метода на терапии позволява още по-голямо прецизиране на лечението и гарантира успеха му (това е особено важно при лечението на хронични и „труднолечими и нелечими“ заболявания).

ЗА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ: Как Позитивната психотерапия и Боуен терапията могат да помогнат във вашият конкретен случай и защо Позитивната психология и Боуен техниката са толкова успешни в лечението на много сложни състояния и редица психични проблеми? - се свържете се с Ина Антонова - Позитивен психолог и психотерапевт, специалист в лечението с "Цветята на Д-р Бах" и дългогодишен член на „Международната асоциация по позитивна психология”, или използвайте Формата за запитвания от страницата ни с КОНТАКТИ.

Позитивен психолог и психотерапевт: Ина Антонова
телефон за връзка: +359 882 416 567
електронен адрес: ina@bowencenter.bg


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Вирджиния Улф - феминизмът, който не познаваше литературни граници

Вирджиния Улф, родена като Аделайн Вирджиния Стивън, е родена в Лондон в семейството на сър Лесли Стивън, считан за основател на Кръга Блумсбъри, и Джулия Принсъп Стивън. Майка ѝ е известна красавица, която била родена в Индия в семейството на д-р Джин и Мария Патъл Джаксън и по-късно се премества в Англия със своята майка, където служи за модел на художниците прерафаелити, като Едуард Бърн-Джоунс.

Бащата на Вирджиния, Сър Лесли Стивън, е известен писател, критик и планинар. Вирджиния израства в дома на 22 Хайд парк гейт, Кенсингтън, в средата на образовано и сплотено семейство с либерален дух. Майка ѝ е била женена преди това, но съпругът ѝ умира не след дълго. Същото се случва и с бащата на Вирждиния.

Затова семейство Стивънс е съставено от деца от три различни брака. Децата на Джулия от първия ѝ съпруг — Херберт Дъкуърт са три: Джордж , Стела и Джералд Лесли има дъщеря от първата си съпруга Мини Текери – Лаура, но тя страдала от психическо разстройство и живяла с тях до 1891, след което прекарва остатъка от живота си в клиника. Джулия и Лесли имат четири деца: Ванеса, Тоби, Вирджиния и Ейдриан.

Успехите на сър Лесли Стивън като редактор, критик и биограф, както и родствената му връзка с Уилям Текери (баща на първата му съпруга) оказват влияние върху средата, в която Улф израства. Сред редовните посетители на къщата са Хенри Джеймс, Джордж Елиът, Джордж Хенри Луис, Джулия Маргарет Камерън (леля на Джулия Стивън) и Джеймс Ръсел Лоуел, който е кръстник на Вирджиния.

Джулия Стивън има също добро положение в обществото – една от прабабите ѝ е била придворна дама на Мария Антоанета. Тя произлиза от семейство на прочути красавици, които са оставили своя отпечатък във викторианското общество като модели на различни художници и фотографи. Като допълнение към тези факти идва и огромната домашна библиотека, където Вирджиния и Ванеса учат като частни ученички класическа и английска литература за разлика от братята си, които получават публично образование.

Според Вирджиния най-ярките ѝ детски спомени обаче са свързани не с Лондон, а със Сейнт Айвс, в Корнуол, където семейството ѝ прекарва всяко лято до 1895 г. Семейството отсяда в къща, наречена Таланд Хаус, с изглед към залива Портминстър. Спомените за семейните ваканции и впечатленията от природата, особено от Годреви Лайтхаус (известен фар), играят голяма роля в творчеството ѝ в следващите години, особено в романа "Към фара".

Вирджиния е едва на 13 години, когато майка ѝ внезапно умира през 1895. Вирджиния страда много, а две години по-късно, когато умира и сестра ѝ Стела, започват нейните нервни кризи. Смъртта на баща ѝ през 1904 е причина за най-страшната ѝ от тях и Вирджиния дори прекарва известно време в клиника.

През целия си живот Улф е съпровождана от резки смени на настроенията. Въпреки че тези редовни психически сривове повлияват силно на социалните ѝ контакти, творческите ѝ способности остават непокътнати. Смята се, че Вирджиния е страдала от биполярно разстройство – болест, оставила отпечатък върху работата ѝ, във връзките ѝ с хората, в живота ѝ и е най-вероятната основна причина за самоубийството ѝ.

След смъртта на баща им през 1904 г. Вирджиния, Ванеса и Ейдриан продават жилището на Хайд парк гейт 22 и купуват къща на Гордън скуеър 46 в Блумсбъри. Домът на младите Стивън става център на прогресивната мисъл, където се обсъждат горещите проблеми на обществото. Ванеса и Вирджиния са много близки и дори си дават клетва никога да не се женят и да не се разделят.

Вирджиния Стивън се омъжва за писателя Ленард Улф през 1912, наричайки го по време на годежа на шега „беден евреин“. Двамата са съмишленици, имат невероятно силна връзка помежду си и си сътрудничат в професионално отношение, основавайки през 1917 издателството „Хогарт прес“ (на английски: Hogarth Press). Там се отпечатват повечето творби на Улф. През 1922 г. Вирджиния среща Виктория Саквил-Уест (по-известна като Вита).

След малко несигурно начало двете започват любовна връзка, която продължава почти 10 години. Улф описва Вита в „Орландо“, фантастичен биографичен очерк, в който животът на главния герой протича в рамките на три века. Любопитното е, че въпросният главен герой е ту мъж, ту жена.

След завършването на последния си роман „Между действията“ (Between the Acts), Улф изпада в депресия, подобна на тези, които е имала по-рано. Войната, разрушаването на дома ѝ в Лондон по време на немските въздушни атаки, както и хладният прием на написаната от нея биография на нейния приятел Роджър Фрай влошават състоянието ѝ до такава степен, че тя не е в състояние да пише повече.

На 28 март 1941, на 59 години, Вирджиния слага край на живота си, като пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, която тече близо до дома ѝ. Тялото ѝ е намерено едва на 18 април. Ленард я погребва под едно дърво в градината на къщата им в Родмел, Съсекс.

В предсмъртната бележка до съпруга си Вирджиния пише:

„Сигурна съм, че полудявам отново. Усещам, че вече няма да можем да издържим подобен ужасяващ момент. И този път едва ли ще се оправя. Започвам да чувам гласове, не мога да се концентрирам. Така че правя това, което ми се струва най-правилно. Ти ми подари възможно най-голямото щастие. Беше всичко, което някой някога би могъл да бъде. Никои други двама души не биха могли да бъдат по-щастливи от нас, стига да не беше тази ужасна болест. Повече не мога да се боря. Знам, че разрушавам живота ти, че без мен ще можеш да работиш спокойно. И ще работиш, аз знам. Сам виждаш, не мога дори това да напиша както трябва. Не мога да чета. Това, което искам да кажа е, че на теб дължа цялото щастие в живота си. Беше безкрайно търпелив и невероятно добър с мен. Искам да го кажа – всеки го знае. Ако някой можеше да ме спаси, то това със сигурност щеше да си ти. Всичко в мен се разруши освен вярата в твоето чистосърдечие. Не мога да си позволя да продължа да съсипвам живота ти повече. Никои други двама души не биха могли да познаят щастие, по-голямо от нашето. В.“

Вирджиния започва да пише през 1905 г., отначало като дописник за литературното приложение на вестник „Таймс“. Първият ѝ роман The Voyage Out е публикуван през 1915 г. Тя е винаги много самокритична към текстовете си и ги преработва многократно, докато ги одобри. Всичките ѝ романи са издадени от „Хогарт прес“, като в някои случаи тя участва дори в набора.

Вирджиния Улф е една от първите модерни писателки, показала света през женските очи. Тя доказва, че няма мъжки и женски интелект и бунтът ѝ срещу света на мъжете не е престанал да впечатлява и днес.


Изображение

Изображение

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляване

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор