Стигмата, тегнеща над психичните проблеми и преодоляването й

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Какво влошава депресията?
  • Недоспиване

    Стрес

    Храна

    Липса на физическа активност

    Недостатъчна слънчева експозиция

    Алкохол

    Избягване на приятели и близки
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Какво ще кажете за това?

Изображение

Питам се... кой всъщност е болният и кой - здравият...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Тази вечер темата ще е за мястото на вярата в Бог и/или религията в нашия живот.
Мисля, че ще се заформи интересна дискусия, предвид присъстващите хора, които очаквам да дойдат на сбирката.
И така, отивам да си свърша работата като организатор на моята група.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »


Искам да споделя с вас следната притча, която прочетох преди малко в новия брой на вестник "Лична драма":

ЧЕК ЗА ПОЛОВИН МИЛИОН ДОЛАРА
Един предприемач затънал в огромни дългове и вече не виждал изход от създалата се ситуация. Човекът излязъл в парка, за да се поразсее, но го залял поток от тежки мисли. Мъжът отпуснал глава в ръцете си, мислено търсейки възможности, които могат да го спасят от фалит. Изневиделица пред него се появил непознат старец.
- Струва ми се, че нещо много Ви тревожи. - казал той. - Споделете.
Предприемачът му разказал за проблемите си, за липсата на пари и отказите на банките да му дадат какъвто и да е кредит за съживяване на бизнеса. Старецът слушал безмълвно, без да го прекъсва и след това проговорил:
- Мисля, че съм в състояние да помогна.
Той попитал бизнесмена за името му, написал бързо чек и го сложил в ръката на учудения човек.
- Вземете тези пари. Уговаряме се да се срещнем точно тук след една година, за да ми ги върнете обратно.
Мъжът нямал време и дума да каже, тъй като старецът изчезнал бързо в тълпата. Предприемачът погледнал чека. В полето за сумата било акуратно изписано числото 500 000 долара. А по-долу името: Джон Рокфелер.
"Мога да се разделя с всичките си проблеми само за един миг!" - размислил се мъжът. Но вместо това решил да прибере чека в сейфа си. Дори самата мисъл за съществуването на подобна хартийка му давала увереност да търси начин да запази своя бизнес. Изпълнен с оптимизъм, той сключил нови сделки и разширил възможностите си за доходи. Успял да реализира редица големи продажби. За няколко месеца стъпил на крака и започнал пак да печели пари, като се отървал и от дълговете си.
Една година по-късно мъжът се върнал в парка, на същото това място, със същия този чек в ръка. Старецът също се появил в уговореното време. Предприемачът понечил да му подаде чека и да му разкаже за своите успехи, когато изведнъж отнякъде дотичала медицинска сестра и подхванала стария човек.
- Ах, толкова съм радостна, че най-накрая успях да го намеря! - извикала тя. - Извинете, надявам се, че не Ви е обезпокоил. Той често бяга от вкъщи и разправя на хората, че е Рокфелер.
Предприемачът останал втрещен. Цяла година въртял бизнес и работил усилено, продавал и купувал с цялата си увереност, че ако се наложи на помощ всеки един момент могат да му дойдат половин милион долара. Изведнъж разбрал, че не парите - реалните или въображаемите - преобърнали изцяло живота му. А именно неговата нова увереност и вяра му дали сили да постигне всичко това, което имал в момента.
Затова не се страхувайте да поемете инициативата в свои ръце! В решителен момент главна роля винаги изиграва вярата в собствените ви сили!

Моят допълнителен извод от тази притча е, че и от лудите хора може да има полза!
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

В четвъртък вечерта се сблъсках челно със стигмата, която тегне над психично болните хора. Трябваше да посетя приятелка в психиатричната клиника, която се намира близо до кв. Курило, гр. Нови Искър, на 20 км от София е. Качихме се ние в маршрутката /бяхме трима човека от групата, които бяхме решили, че ще й ходим на свиждане/, обаче не знаехме къде точно да слезем. Доближавам се до шофьора да го питам къде е, той само сви рамене. В този момент един мъж се обади - "Ама Вие лудницата ли търсите бе? Така кажете де!". Последва бурен смях. Нервни погледи. Е, упътиха ни, но не това ми беше мисълта. А в общото отношение, а в цялата нагласа на пътуващите. Сякаш отиваме на Луната... Споделих. Олекна ми малко.

И за да не е толкова мрачен и потискащ постът ми, пускам ви едно парче - "Луд" на Аеросмит:

[youtube]NMNgbISmF4I[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Как да разпознаеш самоубиец

Някои от най-веселите хора убиват себе си... пример? Роуън Аткинсън, Робин Уилямс...

В края на седмицата за превенция на самоубийствата, ето основните неща, които трябва да знаеш, за да прецениш дали човек около теб е на път да направи самоубийство. Веселото лице не е гаранция за щастие, а шегите с г-жа Смърт може да не са никак несериозни за този, който ги казва. Неочакваните намерения за плащане на гробищни места и подобни начини на разчистване или необичайни като време желание за "подреждане", може да се окажат сигнал за самоубийство, който да не бъде изтълкуван от близките бързо.

Висока степен на риск

споделя, че ще убие себе си или говори за желанието си да го направи;
говори и търси начини да се сдобие с огнестрелно оръжие, лекарства и/или
говори за смъртта, умирането или самоубийство, просто така, дори в други разговори

Винаги има някой, който се включва с думите: "а пък аз знам за един случай, където никой не знаел, че еди кой си ще се самоубие...". Макар че има случаи, когато самоубийствата са изненадващи, но повечето хора преди да предприемат последната крачка говорят, споделят, дават сигнали, че са решили да сложат край на живота си.

В по-широки граници предупредителните сигнали са

Повишена употреба на алкохол и наркотици
Усещане за липса на смисъл в живота
Тревожност, безсъние
Усещане, че е "в капан"
Безнадежност
Отдръпване от приятели, семейството и обществото
Ярост, неконтролируем гняв, желание за отмъщение
Безразсъдни действия в рискови дейности, очевидно без да се замислят
Драматични смени на настроението

Ако опасността е голяма и е пред теб, телефонът, който ти трябва е ясен - 112, но ако усещаш предупредителни сигнали и не знаеш какво да предприемеш без замисляне отиди с човека на психиатър или психолог, или бързо потърси съдействие в някоя от психиатричните клиники в България.

Миналата година в България умишлено са се самонаранили и починали от това 722 човека според НСИ, сред които и 20 деца (за такива се смятат хората до 19 години), но в данните на Националния център за обществено здраве и анализи се чете, че средно едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от тези 365 случаи завършват трагично. Опитът за самоубийство е вик за помощ, а за съжаление както всички знаем дори и след една единствена разходка по улицата, психиатричната помощ е занемарена. През 2011 година е правено изследване на деца 7-12 години и се е оказало, че всяко второ дете, разбирай половината деца имат нужда от една или друга консултация с психолог по различни причини. Още по темата виж в информацията на сайта на Национална мрежа за децата

Миналият месец ми обърнаха внимание на романа Всички наши места, която е за самоубийства при тийнейджърите, а препоръчвам отново и Аз бях тук, която разказва за едно момиче, което се свързва с анонимен кръг, който дава съвети на хора в отчаяние, а най-добрата й приятелка постепенно разкрива причините зад нейния отказ от живот. И двете книги дават поглед върху особеното състояние на тези хора, в частност тийнейджъри и затова биха могли в определен момент да са подходяща тема за разговор, замисляне със сигурност.

Публикувано от Detelina Stamenova

И нещо по-весело, вече от мен самата: на 30 декември вечерта ще празнувам Нова година с групата ми за взаимна подкрепа. Ще имаме безалкохолни напитки и сладки. Аз ще направя банички с късмети. Ще си спомним с благодарност за отминаващата година, за това, че сме били плътно един до друг, че сме си помагали в нужда, че сме посвещавали времето и сърцата си едни на други, че сме ходили на свиждания в клиники, че сме признателни за факта, че вече никога не се усещаме сами в страданието си, когато то се появи отново в живота ни...
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

И това ще мине… – Хорхе Букай

септември 8, 2015

Имало някога един могъщ цар, който управлявал в далечна страна. Бил добър владетел, но имал един проблем: в него сякаш живеели две личности.

Понякога се събуждал възторжен, ликуващ и щастлив. И тези дни били прекрасни още от сутринта. Градините на двореца изглеждали по- красиви. Слугите ставали като по чудо любезни и усърдни. На закуска му се струвало, че в царството му се добива най- доброто брашно и се берат най- хубавите плодове. В такива дни царят намалявал данъците, раздавал богатства, правел добрини и законотворствал за мира и за благото на старите хора, изпълнявал всички молби на поданиците и приятелите си.

Но имало и други дни. Черни дни. Сутрин се събуждал и се чудел дали да не поспи още малко. Но когато осъзнавал, че му се иска, било вече твърде късно, защото съвсем се разсънвал. Колкото и да се мъчел, не можел да разбере защо слугите му са начумерени и дори не обслужват добре. Слънцето му пречело повече и от дъжда. Храната била гореща, а кафето – твърде студено. При мисълта, че трябва да приеме някого в кабинета си, го заболявала глава. В такива дни царят се сещал за задълженията, които е поемал преди, и го обземал страх, като се замислял как ще ги изпълни. Тогава повишавал данъците, конфискувал земи, хвърлял в затвора противниците си…

Със страх от настоящето и бъдещето, с натрапчивата мисъл за грешките, допуснати в миналото, той законотворствал против своя народ и думата, която изричал най- често, била „не“…

Съзнавайки трудностите, които му създавали тези промени в настроението, царят свикал всички мъдреци, вълшебници и съветници в царството при себе си.

– Господа – рекъл им той. – Всички знаете за промените в настроението ми. Всички сте имали полза от въодушевлението ми и сте патили от гнева ми. Но най- много от всички страдам аз, защото всеки ден трябва да руша това, което съм направил преди, когато съм виждал нещата по друг начин. Вие, господа, трябва да се потрудите заедно и да откриете някакъв лек, било то отвара или заклинание, който ще ми помогне да не бъда толкова безразсъден оптимист, че да не съзнавам поетите рискове, и такъв невероятен песимист, че да потискам и наранявам тези, които обичам.

Мъдреците приели това предизвикателство и посветили няколко седмици само на царския проблем. Но не открили лек за страданието му нито в алхимията, нито във вълшебствата, нито в билките.

Накрая съветниците се явили пред него и признали своя провал. Същата нощ царят плакал.

На другата сутрин при него пожелал да се яви някакъв чуждоземец. това бил странен тъмнокож мъж, облечен в дрипава, някога бяла туника.

– Царю честити – рекъл мъжът, покланяйки се. – Там, където живея, се говори за болката и за мъката ти. Аз дойдох да ти предложа лек.

И свеждайки глава, подал на царя една кожена кутийка. Изненадан, но и обнадежден, царят отворил кутийката и погледнал вътре. Там имало само един посребрен пръстен.

– Благодаря – казал царят, въодушевен. – Това вълшебен пръстен ли е?

– Наистина е такъв – отвърнал странникът, – но магическата му сила не действа просто като го носиш на пръста… Всяка сутрин, щом станеш от сън, трябва да четеш надписа върху него и да се сещаш за тези думи винаги, когато го погледнеш.

Царят взел пръстена и прочел на глас:

„ЗНАЙ, ЧЕ И ТОВА ЩЕ МИНЕ“.

Из „Нека ти разкажа“, Хорхе Букай

Напомня ли ви някого този цар..? Това сте ВИЕ! А царството – вашият живот. Независимо днес къде сте и как се чувствате – И ТОВА ЩЕ МИНЕ…
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: Стигмата, тегнеща над психичните разстройства и болести

Мнение от Kleo »

От местоработата ми възложиха едно обучение, касаещо депресията, тревожността и суицидността. Ето част от онлайн модула:

[youtube]THFln3TWWIQ[/youtube]

Обучението е организирано от БЛС и е много добре организирано. Теоретично, но и обогатено с реални казуси и видеа като горното.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор