Почти година от последното писане в тази, позабравена вече, но любима за мен тема.
Записах се на кратък фотографски курс! Толкова е хубавоооо! Имам чувството, че преживявам момент на "проглеждане" - както по филмите, когато героят има нарушено зрение и накрая се опрявя и чак тогава успява да види ясно това, което преди е виждал като в мъгла.
Не, още не мога да снимам. Не и така, както искам. Но вече започвам да "виждам" контурите на това, което стои пред мен. Надявам се след време да се очертаят по-ясно и наистина да "прогледна". Определено много, ама много ми се снима!
Всъщност да снимаш е да виждаш и да показваш светлината.