Предизвикателството - открийте детето в себе си

[Ванчето]

Страхотни кадри, Нели!
Мога само да предполагам какво уникално преживяване е това...!

[cchery]

Леле, Нелка,....... ще бъда кратка, за да не отнемам от заряда на емоцията, с който ме заредиха снимките ти: ВЕЛИКО!!!

[Kleo]

Нели, аз просто съм УАУ !!!

[Ver]

До сега не се бях качвала на Витоша
в навечерието на Нова Година

Усещането на хрупкащ сняг в
светлата нощ, на взривяващ се
град под краката ми, на прегърналата ме
бяла планина зад мен .... ПРЕКРАСНО!

[cchery]

Снимката в средата ми е фаворит . Ама пък ти това го знаеш .

[Ver]

Знам
Просто отдавна не бях писала тук,
а толкова много обичам темата
Напоследък бях поизоставила
пионерските занимания...

[Kleo]

А на мен и трите снимки много ми харесват!
Извикват съвсем различни чувства!
Домилява ми от първата, третата ме настройва романтично-любовно, а втората - купонджийски!

[Нели]

Обичам тази тема и се радвам, че има живот в нея.
Не зная какво ново съм правила напоследък, освен тинейджърския новогодишен купон у дома, който си остана тинейджърски, въпреки моето присъствие.

[Нели]

Не зная дали "откривам" детето в себе си, но от три дена се радвам на зимата като малко дете. Тук във Варна разбира се зимата не е просто да вали сняг - не, тук сняг има три дена годишно, но затова пък вее и навява, а снегът идва с виелица. Като прибавм ниските температури и ето ти обявено бедствие. Аз се шегувам, че прекаляват с обявяването на бедствия, но снощи един познат ми показа снимки, които е правил от роторен снегорин, докато разчиства пъря Варна-Кичево. Пряспата е до стъклото на прозореца му и като се има предвид размера на самата машина, това са около 2 метра.
Та в тази зимна обстановка аз и Ани се наслаждаваме на зимата ето така:

Ден първи. Виелица, температура около -8 градуса, бурен вяртър, снегонавяване, затворени летище и пристанище:



Ден втори. Слаб вятър, температура около -10 градуса, слаб снеговалеж, затворени летище и пристанище:
Отидохме до магазина и си купихме... сладолед. На връщане поиграхме на площадката, а кутията със сладоледа оставихме на снега. След като се прибрахме ядохме сладолед, разбира се.



Ден трети. Силен вятър, температура около -12 до -10 градуса, слаб снеговалеж, затворени летище и пристанище, 7:00 часа, преди изгрев слънце:

Качване на стъпалата на Паметника на българо-съветската дружба (около 370 на брой), за мъжете - с по една или две гуми за тежест, слизане на бегом, повторно качване, посрещане на изгрева (зад облачна завеса), после бегом на йога.







И доволните ни физиономии накрая:

[Kleo]

Нели, усмихна ме.
Браво за всичко!
А Варна, любима моя Варна... зная точно къде сте били компанията

[cchery]

Нелкаааааааааа, много сте яки!!!! Много се кефя на вашата групичка за спортуването и сериозното "здрависване" със ЗДРАВЕТО с тези зимни тренировки! Бих била щастлива да направя и аз нещо подобно!!! Но от мен днес - само 6 пробягани километра...... исках да тичам на много минусови температури и го направих.

А за сладоледа...... знаеш ли колко рядко срещам (все още) родители, които позволяват на децата си сладолед през зимата...... и продължавам да не разбирам защо....... макар че.... си задавам риторични въпроси, защото онзи ден гледах едно невръстно нещастниче, изведено уж на разходка, но то милото грам не може да се мръдне от облеклото, с което го бяха извели!!!