Думите говорят сами за себе си
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 857a22.jpg[/img]
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... dc151e.jpg[/img]
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 92a5b2.jpg[/img]
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... c32651.jpg[/img]
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... e1cb4e.jpg[/img]
[img]http://www.highviewart.com/uploads/cach ... 8e3cdd.jpg[/img]
"По света и у нас" докато си пием кафето
Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм 
Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Писмо до бившата ми съпруга: "Защо продължавам да правя мили неща за теб"
Били Флин Гадбойс изненадал бившата си съпруга като ѝ донесъл картичка и цветя за рождения ѝ ден и помогнал на двете им деца да приготвят празнична закуска за майка им.
Макар и разведени, Били вярва, че трябва да поддържа добри отношения с бившата си половинка и е решил да обясни защо с писмо в социалните мрежи, което хиляди хора коментират и споделят.
Публикацията на Били добива светкавична популярност и е била споделена над 200 хиляди пъти.
Ето и какво точно пише той за връзката с бившата му съпруга:
"Бившата ми съпруга имаше рожден ден и аз помогнах на децата ни да ѝ направим хубава изненада, която ще я зарадва. Много хора ме попитаха защо правя всички тези неща, след като вече не сме заедно. Това ме подразни ужасно много и сега ще ви разясня как стоят нещата...
Отглеждам двама малки мъже. Аз им давам определен пример, когато виждат как се държа с майка им. Така и те ще оформят своя начин на държание спрямо останалите жени, които ще влязат в живота им. Още повече, че двамата сме разведени и е много важно да им даваме хубав пример.
Така че, ако не показвате какво са нормални отношения пред децата си, стегнете се! Опитайте да превъзмогнете себе си и да сте добър пример. Това е по-голямо от теб и от егото ти и така трябва да бъде.
Отгледайте добри хора, силни жени, смели мъже. Моля ви, светът в момента се нуждае от тях повече от всякога."
Били Флин Гадбойс изненадал бившата си съпруга като ѝ донесъл картичка и цветя за рождения ѝ ден и помогнал на двете им деца да приготвят празнична закуска за майка им.
Макар и разведени, Били вярва, че трябва да поддържа добри отношения с бившата си половинка и е решил да обясни защо с писмо в социалните мрежи, което хиляди хора коментират и споделят.
Публикацията на Били добива светкавична популярност и е била споделена над 200 хиляди пъти.
Ето и какво точно пише той за връзката с бившата му съпруга:
"Бившата ми съпруга имаше рожден ден и аз помогнах на децата ни да ѝ направим хубава изненада, която ще я зарадва. Много хора ме попитаха защо правя всички тези неща, след като вече не сме заедно. Това ме подразни ужасно много и сега ще ви разясня как стоят нещата...
Отглеждам двама малки мъже. Аз им давам определен пример, когато виждат как се държа с майка им. Така и те ще оформят своя начин на държание спрямо останалите жени, които ще влязат в живота им. Още повече, че двамата сме разведени и е много важно да им даваме хубав пример.
Така че, ако не показвате какво са нормални отношения пред децата си, стегнете се! Опитайте да превъзмогнете себе си и да сте добър пример. Това е по-голямо от теб и от егото ти и така трябва да бъде.
Отгледайте добри хора, силни жени, смели мъже. Моля ви, светът в момента се нуждае от тях повече от всякога."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Невероятната история на "радиоактивната" жена – Мария Кюри
Мария Склодовска, по-известна като Мари Кюри, се ражда във Варшава, днешна Полша на 7 ноември 1867 година. Тя е най-голямото от 5-те деца на родителите си, които били учители. Още от малка поема по стъпките на баща си Владислав, който е математик и физик.
Острият и любопитен ум проличал още когато е била малка, справяйки се отлично с училище. За съжаление първата трагедия в живота ѝ я настига, когато е едва на 10, тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберкулоза. Въпреки, че е най-добрият ученик в гимназията си, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее в нелепо време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Вместо това тя продължава образованието си в "свободния университет" на Варшава, който представлява поредица от неофициални събирания, които се пазели в тайна. Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат официално висше образование, но и двете нямали финансовата възможност да го направят. Двете сключили сделка - докато Броня още учи, Мария да я издържа, а пък след това, когато Броня завърши - тя да издържа Мария. В следващите четири година Мария хаби таланта си, работейки като частна учителка и прислужница, като единствено в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала, стигали за обучението и наема ѝ, а за храна почти не ѝ оставали. Често боледувала защото оцелявала само на хляб, масло и чай.
През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година. Мари и Пиер били изцяло отдадени един на друг и на науката, отначало работели по отделни проекти, но Пиер често ѝ помагал. Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел, френски физик, който открил, че уранът излъчва лъчи, различни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген открил. Кюри започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва са постоянни без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура, кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
На младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, през 1897 година, но Мари не позволила това да я отдалечи от работата. Докато другите бременни жени от периода се пенсионирали в първите месеци на бременността, тя продължила да работи, даже 2 седмици след раждането публикува втората си голяма теория. През 1902 Кюри, оповестява, че е открила нов елемент - радий и го доказва, като показва дециграм от него. През следващата година Мари Кюри става първата жена, получила Нобелова награда по физика. Печели я заедно със съпруга си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от наградата финансират изследванията си. А през 1904 година се ражда и втората им дъщеричка - Ева.
През 1906 година Мария страда от огромна загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета. 5 години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди. По това време Кюри се присъединява към кръг от други известни физици, включително Алберт Айнщайн и Макс Планк, за да обсъждат големите открития в сферата. На фона на нарастващата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, защото през 1911 година стават публични нейни лични писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва, чийто брак е разрушен от нея.
По време на първата световна война, Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи. За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.
За съжаление, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация. Мария Кюри прави много научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена учен на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди. През 1995 година нейните и останките на съпругът ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски умове.
Тя е първата и единствена жена, чиито останки са положени там. За огромна радост успява да предаде страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.
Мария Склодовска, по-известна като Мари Кюри, се ражда във Варшава, днешна Полша на 7 ноември 1867 година. Тя е най-голямото от 5-те деца на родителите си, които били учители. Още от малка поема по стъпките на баща си Владислав, който е математик и физик.
Острият и любопитен ум проличал още когато е била малка, справяйки се отлично с училище. За съжаление първата трагедия в живота ѝ я настига, когато е едва на 10, тогава Кюри губи майка си Блонислава, която умира от туберкулоза. Въпреки, че е най-добрият ученик в гимназията си, е невъзможно да запише висше образование във Варшава, защото живее в нелепо време, в което единствено мъжете са можели да го направят. Вместо това тя продължава образованието си в "свободния университет" на Варшава, който представлява поредица от неофициални събирания, които се пазели в тайна. Заедно със сестра си Броня мечтаели да заминат за чужбина, където можели да получат официално висше образование, но и двете нямали финансовата възможност да го направят. Двете сключили сделка - докато Броня още учи, Мария да я издържа, а пък след това, когато Броня завърши - тя да издържа Мария. В следващите четири година Мария хаби таланта си, работейки като частна учителка и прислужница, като единствено в свободното си време се занимава с физика, химия и математика. Чак през 1891 година успява да задели пари и заминава за Париж, където се записва да учи в Сорбоната. Малкото пари, които имала, стигали за обучението и наема ѝ, а за храна почти не ѝ оставали. Често боледувала защото оцелявала само на хляб, масло и чай.
През 1893 година завършва магистратурата си по физика, а година по-късно изкарва и магистратура по математика. По това време получава поръчка за изследвания в сферата на магнетизма. Нуждаела се от лаборатория, в която да върши работата и общ приятел я запознава с френският физик Пиер Кюри. Двамата се превърнали в страхотен научен тандем и се оженили на 26 юли 1895 година. Мари и Пиер били изцяло отдадени един на друг и на науката, отначало работели по отделни проекти, но Пиер често ѝ помагал. Мария пък била заинтригувана от откритието на Хенри Бакарел, френски физик, който открил, че уранът излъчва лъчи, различни от рентгеновите лъчи, които Вилхем Рьонтген открил. Кюри започва да провежда собствени експерименти с уран и открива, че лъчите, които излъчва са постоянни без значение от състоянието и формата на урана. Публикува теория, в която твърди, че лъчите идват от атомната структура, кръщава революционната идея радиоактивност, като с това дава начало на нова сфера във физиката.
На младата двойка се родила дъщеричка - Ирен, през 1897 година, но Мари не позволила това да я отдалечи от работата. Докато другите бременни жени от периода се пенсионирали в първите месеци на бременността, тя продължила да работи, даже 2 седмици след раждането публикува втората си голяма теория. През 1902 Кюри, оповестява, че е открила нов елемент - радий и го доказва, като показва дециграм от него. През следващата година Мари Кюри става първата жена, получила Нобелова награда по физика. Печели я заедно със съпруга си и Бакарел за работата им по радиоактивността. С парите от наградата финансират изследванията си. А през 1904 година се ражда и втората им дъщеричка - Ева.
През 1906 година Мария страда от огромна загуба. Съпругът ѝ Пиер е премазан от коне, след като се подхлъзва и пада под бързо движеща се карета. Въпреки загубата и огромното страдание, приема учителска позиция в Сорбоната, ставайки първата жена професор в историята на университета. 5 години по-късно получава писмо, което я уведомява, че за втори път печели Нобелова награда, но този път за химия, за откритието ѝ на радия и плутония. Става първият учен, получил две Нобелови награди. По това време Кюри се присъединява към кръг от други известни физици, включително Алберт Айнщайн и Макс Планк, за да обсъждат големите открития в сферата. На фона на нарастващата ксенофобия във Франция, тя изпитва омразата на пресата, защото през 1911 година стават публични нейни лични писма с бившия ученик на мъжът ѝ - Пол Льонжва, чийто брак е разрушен от нея.
По време на първата световна война, Кюри посвещава времето, усилията и ресурсите си, за да помага на ранените. Създава мобилни рентгенови машини, които се използват на бойното поле и по този начин спасява много животи. За съжаление, като пионер в сферата на радиоактивността, тя не е знаела, че радиацията може да бъде фатална. След всичките години, в които незащитена е работела с радиоактивни материали, започва да губи силите си. През 1934 година отива в санаториум, с надеждата да си почине и да възвърне силите си.
За съжаление, на 4 юли 1934 година умира в санаториума от апластична анемия. Рядко заболяване, при което костният мозък не произвежда достатъчно кръвни клетки, което получила от излагането си на радиация. Мария Кюри прави много научни пробиви в живота си. Превръща се в най-известната жена учен на всички времена и получава куп посмъртни почести и награди. През 1995 година нейните и останките на съпругът ѝ са преместени в известната парижка гробница Пантеонът, където почиват най-големите френски умове.
Тя е първата и единствена жена, чиито останки са положени там. За огромна радост успява да предаде страстта си към науката и на дъщерите си. През 1935 Ирен Кюри печели Нобеловата награда за химия за откритието и синтезирането на нови радиоактивни елементи.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
8 характеристики на високо интелигентните хора! Притежавате ли ги?
Как да познаем интелигентния човек? Какво отличава интелигентните хора и кои са техните най-често срещани общи черти? Ето осем характеристики, които най-често говорят за интелигентност на този, който ги притежава и най-често са посочвани от психолози и изследователи.
1. Интелигентните хора са силно приспособими. В много анализи е доказано, че интелигентните хора са гъвкави и съобразителни. Това им помага да се справят и да оцеляват в различни условия. Според психолозите интелигентните хора се адаптират към различни условия като показват какво трябва да се направи, без значение от ограниченията и усложненията. Анализи на психолози доказват, че интелигентността зависи от това, дали можеш да промениш поведението си за да се съчетаеш по-убедително със средата в която си и да я промениш при нужда.
2. Интелигентните хора разбират, че не знаят много. Умните хора могат да признаят, когато не разбират нещо и не се страхуват да кажат „аз не знам“. Класическият труд на Джъстин Кругер и Дейвид Дънинг доказва правотата на това съждение. Според тях колкото по-неинтелигентен е един човек, толкова повече надценява познанията си. При експеримент направен с ученици, които имат най-ниските оценки в теста SAT, те са прогнозирали с 50% по-високи резултати за себе си от реално постигнатите на теста. В същото време тези постигнали най-високи резултати са подценили броя на верните отговори, като са прогнозирали 40% по-малко познати отговори от реално постигнатите от тях.
3. Интелигентните хора са безкрайно любопитни. Айнщайн е обичал да казва „аз нямам специални таланти, просто съм пословично любопитен“. Изследване публикувано тази година доказва връзката между детското любопитство и възможността за възприемане на знание и способността за учене в по-висока възраст. В изследването са проследени хиляди хора родени във Великобритания през последните 50 години. Резултатите показват, че 11 годишните с висок коефициент на интелигентност, на 50 годишна възраст също са много по-отворени към експерименти и към натрупване на знания.
4. Интелигентните хора не са предубедени към чуждото мнение. Психолозите са доказали, че хората отворени към нови идеи и възможности, тези които търсят алтернативна гледна точка и преценяват нещата обективно, постигат по-високи резултати на тестове като SAT. В същото време умните хора не приемат чуждите идеи на доверие и предпочитат убедителни доказателства.
5. Интелигентните хора са индивидуалисти. Изследване показва, че интелигентните хора изпитват по-малко задоволство от общуването с други хора. Наред с това, те не се чувстват добре сред големи групи от хора и често предпочитат усамотението и уединението.
6. Интелигентните хора имат силен самоконтрол. Според психолозите, умните хора са способни да преодолеят импулсивността, като планират внимателно целите си, изследват алтернативни стратегии и предвиждат последиците от предприетите действия. Учените са открили пряка връзка между самоконтрола и интелигентността. При експеримент на група хора е предложено да изберат две финансови възможности – по-малко заплащане веднага или по-голямо, но на по-късна дата. Оказало се, че тези които са избрали по-късната дата, т.е. тези с по-висок самоконтрол, са постигнали по-високи резултати на тестовете за интелигентност. Според изследователите, предната част от главния мозък на човек е тази, която му позволява да демонстрира самоконтрол. Колкото по-развита е тя, толкова по-сложни задачи може да решава дадения човек.
7. Интелигентните хора имат силно чувство за хумор. Редица изследвания са доказали това. Включително и анализ на професионални комедианти, който е показал, че те постигат средно по-високи резултати от другите при тестове за интелигентност.
8. Интелигентните хора са чувствителни към преживяното от другите. Според някои изследователи прекалената чувствителност към случващото се на другите е част от така наречената „емоционална интелигентност“. Емоционално интелигентните са много съпричастни към другите хора. Това качество се нарича и емпатия.
Как да познаем интелигентния човек? Какво отличава интелигентните хора и кои са техните най-често срещани общи черти? Ето осем характеристики, които най-често говорят за интелигентност на този, който ги притежава и най-често са посочвани от психолози и изследователи.
1. Интелигентните хора са силно приспособими. В много анализи е доказано, че интелигентните хора са гъвкави и съобразителни. Това им помага да се справят и да оцеляват в различни условия. Според психолозите интелигентните хора се адаптират към различни условия като показват какво трябва да се направи, без значение от ограниченията и усложненията. Анализи на психолози доказват, че интелигентността зависи от това, дали можеш да промениш поведението си за да се съчетаеш по-убедително със средата в която си и да я промениш при нужда.
2. Интелигентните хора разбират, че не знаят много. Умните хора могат да признаят, когато не разбират нещо и не се страхуват да кажат „аз не знам“. Класическият труд на Джъстин Кругер и Дейвид Дънинг доказва правотата на това съждение. Според тях колкото по-неинтелигентен е един човек, толкова повече надценява познанията си. При експеримент направен с ученици, които имат най-ниските оценки в теста SAT, те са прогнозирали с 50% по-високи резултати за себе си от реално постигнатите на теста. В същото време тези постигнали най-високи резултати са подценили броя на верните отговори, като са прогнозирали 40% по-малко познати отговори от реално постигнатите от тях.
3. Интелигентните хора са безкрайно любопитни. Айнщайн е обичал да казва „аз нямам специални таланти, просто съм пословично любопитен“. Изследване публикувано тази година доказва връзката между детското любопитство и възможността за възприемане на знание и способността за учене в по-висока възраст. В изследването са проследени хиляди хора родени във Великобритания през последните 50 години. Резултатите показват, че 11 годишните с висок коефициент на интелигентност, на 50 годишна възраст също са много по-отворени към експерименти и към натрупване на знания.
4. Интелигентните хора не са предубедени към чуждото мнение. Психолозите са доказали, че хората отворени към нови идеи и възможности, тези които търсят алтернативна гледна точка и преценяват нещата обективно, постигат по-високи резултати на тестове като SAT. В същото време умните хора не приемат чуждите идеи на доверие и предпочитат убедителни доказателства.
5. Интелигентните хора са индивидуалисти. Изследване показва, че интелигентните хора изпитват по-малко задоволство от общуването с други хора. Наред с това, те не се чувстват добре сред големи групи от хора и често предпочитат усамотението и уединението.
6. Интелигентните хора имат силен самоконтрол. Според психолозите, умните хора са способни да преодолеят импулсивността, като планират внимателно целите си, изследват алтернативни стратегии и предвиждат последиците от предприетите действия. Учените са открили пряка връзка между самоконтрола и интелигентността. При експеримент на група хора е предложено да изберат две финансови възможности – по-малко заплащане веднага или по-голямо, но на по-късна дата. Оказало се, че тези които са избрали по-късната дата, т.е. тези с по-висок самоконтрол, са постигнали по-високи резултати на тестовете за интелигентност. Според изследователите, предната част от главния мозък на човек е тази, която му позволява да демонстрира самоконтрол. Колкото по-развита е тя, толкова по-сложни задачи може да решава дадения човек.
7. Интелигентните хора имат силно чувство за хумор. Редица изследвания са доказали това. Включително и анализ на професионални комедианти, който е показал, че те постигат средно по-високи резултати от другите при тестове за интелигентност.
8. Интелигентните хора са чувствителни към преживяното от другите. Според някои изследователи прекалената чувствителност към случващото се на другите е част от така наречената „емоционална интелигентност“. Емоционално интелигентните са много съпричастни към другите хора. Това качество се нарича и емпатия.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Днес е Катерининден. Честваме празника на Света Екатерина. Покровителка е на майките.
[youtube]Rwq5GHl6j_E[/youtube]
[youtube]Rwq5GHl6j_E[/youtube]
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Колко струва успехът в литературата и колко в спорта? - Калин Терзийски
Писателят смята, че господстващите кръгове искат да елементаризират масите от хора
С някои неща, казани от него по време на интервюто, съм съгласна, с други - не съм.
Писателят смята, че господстващите кръгове искат да елементаризират масите от хора
С някои неща, казани от него по време на интервюто, съм съгласна, с други - не съм.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Честит рожден ден на edna талантлива и чаровна актриса - Деси Бакърджиева!
Днес чаровната Деси Бакърджиева навършва 39 години, а ние искаме да ѝ пожелаем още безброй успехи на сцената и на екрана. Родена е на 4 декември 1978 г. в град София. В киното се е снимала в: „Пътуване до морето“ – реж. Станислав Дончев, „Огледалото на дявола“ – реж. Николай Волев, „Алеф“ – реж. Джани Лепре, Холивудския екшън „Хитман". Десислава Бакърджиева се отличава със завладяващ чар и естествена неподправена красота. Близките ѝ споделят, че е амбициозна и перфекционист; бързо се ядосва и бързо ѝ минава, изключително критична е към себе с, много доверчива и борбена. Приятелите ѝ я описват като талантлива, весела и изключително емоционална, но без чувство за хумор. Режисьорите, с които е работила, споделят, че е отговорна, коректна и отдадена на работата си. Проф. Енчо Халачев, който е направлявал талантливата актриса, докато е навлизала в актьорското изкуство, казва, че е интересен и изключително добър човек, а усмивката ѝ винаги е на лицето ѝ. Безкрайно работлива, отдадена и любознателна, тя е уверен партньор на сцената и верен приятел в живота. Десислава Бакърджиева е сред актрисите, които се отличават с висок професионализъм и никога не си позволява да недоволства, а се потапя в живота на образа, който трябва да представи. Любовта ѝ към сцената се заражда още на четиригодишна възраст, когато за първи път в „Зала 1“ на НДК ѝ е предоставена възможността да изпее детска песничка. След като свършва с изпълнението си, малката Десислава не желае да слезе от сцената. Роднините ѝ нямат афинитет към актьорското изкуство и пътят ѝ към професионалната сцена не е никак лесен, но тя не се отказва. Разбира се, нищо не ѝ идва даром, а напротив- работи усърдно и старателно, за да заслужи уважението на колегите си и възхищението на публиката. След прощъпулника си на сцената в НДК през 1988 се явява на изпитите в театралната студия на проф. Венцислав Кисьов в Нов Драматичен театър „Сълза и смях“, където е приета. Същата година започва да озвучава детски приказки към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио под ръководството на Минчо Събев.
През 1997 се явява на изпитите по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е приета в класа на проф. Енчо Халачев, за който актрисата винаги говори с много любов и уважение. От проф. Халачев споделя, че е научила да не се отказва; да не се самонаблюдава; да не изпада в състояния, защото действието е това, което помага на образа да се развива, да е интересен на зрителите и да не забравя, че винаги има партньор на сцената, дори когато е сама. Днес актрисата споделя, че продължава да се учи и от своите колеги актьори, с които работи на театралната сцена и пред камерата. През 1999 г. под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет.
Малко хора знаят, че на пръв поглед крехката актриса всъщност е носител на черен колан по карате, а след като се дипломира актьорско майсторство, отива в Берлин, Германия където в продължение на две години се обучава за стилист от самия Рене Кох и Kryolan. През 2013 година защитава дисертационен труд на тема: „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия“ и е отличена единодушно от комисията с докторска степен. Независимо от докторската си степен продължава да учи и през 2015 година завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков.
А днес познаваме Деси от така обичания от всички нас сериал "Откраднат живот" в образа на д-р Хинова.
Днес чаровната Деси Бакърджиева навършва 39 години, а ние искаме да ѝ пожелаем още безброй успехи на сцената и на екрана. Родена е на 4 декември 1978 г. в град София. В киното се е снимала в: „Пътуване до морето“ – реж. Станислав Дончев, „Огледалото на дявола“ – реж. Николай Волев, „Алеф“ – реж. Джани Лепре, Холивудския екшън „Хитман". Десислава Бакърджиева се отличава със завладяващ чар и естествена неподправена красота. Близките ѝ споделят, че е амбициозна и перфекционист; бързо се ядосва и бързо ѝ минава, изключително критична е към себе с, много доверчива и борбена. Приятелите ѝ я описват като талантлива, весела и изключително емоционална, но без чувство за хумор. Режисьорите, с които е работила, споделят, че е отговорна, коректна и отдадена на работата си. Проф. Енчо Халачев, който е направлявал талантливата актриса, докато е навлизала в актьорското изкуство, казва, че е интересен и изключително добър човек, а усмивката ѝ винаги е на лицето ѝ. Безкрайно работлива, отдадена и любознателна, тя е уверен партньор на сцената и верен приятел в живота. Десислава Бакърджиева е сред актрисите, които се отличават с висок професионализъм и никога не си позволява да недоволства, а се потапя в живота на образа, който трябва да представи. Любовта ѝ към сцената се заражда още на четиригодишна възраст, когато за първи път в „Зала 1“ на НДК ѝ е предоставена възможността да изпее детска песничка. След като свършва с изпълнението си, малката Десислава не желае да слезе от сцената. Роднините ѝ нямат афинитет към актьорското изкуство и пътят ѝ към професионалната сцена не е никак лесен, но тя не се отказва. Разбира се, нищо не ѝ идва даром, а напротив- работи усърдно и старателно, за да заслужи уважението на колегите си и възхищението на публиката. След прощъпулника си на сцената в НДК през 1988 се явява на изпитите в театралната студия на проф. Венцислав Кисьов в Нов Драматичен театър „Сълза и смях“, където е приета. Същата година започва да озвучава детски приказки към програма „Христо Ботев“ на Българското национално радио под ръководството на Минчо Събев.
През 1997 се явява на изпитите по актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и е приета в класа на проф. Енчо Халачев, за който актрисата винаги говори с много любов и уважение. От проф. Халачев споделя, че е научила да не се отказва; да не се самонаблюдава; да не изпада в състояния, защото действието е това, което помага на образа да се развива, да е интересен на зрителите и да не забравя, че винаги има партньор на сцената, дори когато е сама. Днес актрисата споделя, че продължава да се учи и от своите колеги актьори, с които работи на театралната сцена и пред камерата. През 1999 г. под режисурата на професор Иван Добчев и Григор Антонов излиза първият моноспектакъл „Не Аз“ от Самюел Бекет.
Малко хора знаят, че на пръв поглед крехката актриса всъщност е носител на черен колан по карате, а след като се дипломира актьорско майсторство, отива в Берлин, Германия където в продължение на две години се обучава за стилист от самия Рене Кох и Kryolan. През 2013 година защитава дисертационен труд на тема: „Филмовата индустрия в съвременната информационна среда. Трансформации и взаимодействия“ и е отличена единодушно от комисията с докторска степен. Независимо от докторската си степен продължава да учи и през 2015 година завършва кинорежисура при проф. Дочо Боджаков.
А днес познаваме Деси от така обичания от всички нас сериал "Откраднат живот" в образа на д-р Хинова.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
МОНОЛОГ НА ГЕОРГИ КАЛОЯНЧЕВ /КАЛАТА/:
“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали.
И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия.
Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче.
Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец.
А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.
А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.
Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.
Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!?
Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!
В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие.
Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!
Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин..."
“Безбройни са световните кръговратности, в които се вре человек из своя си живот. Докато е малък человек, стига да протегне ръчичка, да се усмихне или просто да каже „мама” и всички го трупат с похвали.
И колкото повече се източва человек, колкото по-голям става, толкова повече похвалите намаляват, за да се изгубят на края, кой знае къде по трудните друмища на голямата световна похвала, за да се разпилеят в глупашки битки, наивни победи и безплодни занятия.
Кога мравката срещне мравка, тя я докосне с краченце, за да й каже, къде има зрънце, тревичка или сладко коренче.
Кога се срещнат две пчели, те танцуват разни танцове, за да си съобщят, къде има повече цвете и прашец.
А ние, людете,твари уж умни и разумни, все тичаме нанякъде, все не ни остава време за человешка приказка, за крехката радост от окуражителния поглед, за един единствен лъч на взаимно разбирание и топлинка.
А колко разумно може да бъде, дами и господа, ако се поспрем за малко от тая непрекъсната гонитба на наивна слава, власт, богатства, ако проумеем пропилената на това неписано ръг насам, ръг натам, ако си спомним, че тичащият человек не само трудно диша, но и трудно се смее, че дори и влюбените, когато се целуват, се спират на място.
Лъжовен е тоя свят, господа, лъжовни са хората, но най-лъжовно е времето.
Чака то человека да се захласне в нещо красиво, във влюбени очи, румен залез и хоп, тури му бръчка на лицето, резка на душата, бяло му плисне в косите, залепи му печално устни.
Какво си викате, а? Калата какви ги приказва, колко е нещастен?!?
Нищо подобно, млади хора! У мене няма боязън!
В тялото на всеки един от нас има толкова много фосфор, че от него могат да се направят 2000 клечки кибрит. Представяте ли си, какъв огън ще бъде това? А ние какво? Тук драснем клечка, там драснем клечка и накрая последната догаряща клечка лекичко пада в премръзналите ръце на стария човек...
Мой беден български народ, в душата ти препускат хладни ветрове, в нивята ти кълнят бурени, в домовете ти кълне безверие.
Мой нежен и раним български народ, надарен и търпелив, лъган и ограбван, от светове и интереси, от чужди съветници и свои безбожници, мой нещастен български народ!
Ний, твоите чеда, където и да се намираме, граничим с България, и на тая граница митничари няма. На тая граница стои нашата съвест, нашата доблест, нашата толерантност, гробовете на тия, които са били преди нас и люлките на тия, които идват след нас.
Мой нещастен български народ, заради страданието ти – поклон!
Уважаеми дами и господа, когато няма хляб, има една стара приказка: „Имало едно време един дядо и една баба…”, когато няма сол, има сълзи и от тях ще добием, но когато няма вяра, тогава е страшно. И когато нямате хляб, аз ще ви обичам, и когато нямате работа, аз ще ви обичам, и когато се чудите, как да свържете двата края, аз ще ви обичам. Спомнете си, че някой някъде ви обича, че тази страна ви обича – слънцето, небето, цветята, горите, полята, морето. Че България ви обича. Млади хора, дано във вашите спомени звъни понякога и моят гласец. Дано във вашия път напред се гушне някъде и моя милост. Дано когато ви е доста тъжничко, или веселичко, си спомните за оня стар господин..."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.Re: "По света и у нас" докато си пием кафето
Пийте заедно, за да се обичате повече!
" ... „Ключът тук е в споделеното време заедно“, обяснява Аш Левит, ръководител на проекта. „Изборът на питие, целия ритуал по сервиране и времето, прекарано заедно в разговор, това сплотява семействата“, казва още тя. Внимавайте с количеството обаче. Ако прекалите с алкохола, има вероятност да подхванете тема, която да доведе до сериозен скандал. Определено е и количеството, което уврежда отношенията – над 4 питиета на човек. ..."
" ... „Ключът тук е в споделеното време заедно“, обяснява Аш Левит, ръководител на проекта. „Изборът на питие, целия ритуал по сервиране и времето, прекарано заедно в разговор, това сплотява семействата“, казва още тя. Внимавайте с количеството обаче. Ако прекалите с алкохола, има вероятност да подхванете тема, която да доведе до сериозен скандал. Определено е и количеството, което уврежда отношенията – над 4 питиета на човек. ..."
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм Виждам се отново майка.
Виждам се отново майка.