"По света и у нас" докато си пием кафето

Свобода на словото
Публикувай отговор
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Вдъхновяващи цитати от легендата Опра Уинфри оттук - цък!

Тя е цяла институция в телевизията. Репортер, актриса, водеща, продуцент - занимавала се е с какво ли не. Да, говорим именно за Опра Уинфри, жената, който промени малкия екран отвъд океана. Дамата може да се похвали и с това, че е най-богатата чернокожа жена в света. Състоянието ѝ надхвърля 3 млрд.долара. Решихме днес да ви вдъхновим да преследвате мечтите си с някои от нейните най-запомнящите се цитати.

Напиши сам собствената си съдба! Никой не може да измисли твоя сценарий.

Злото, което някой ти е сторил в миналото, днес няма никаква стойност! Но ако ти му даваш сила, то ще властва.

Безпокойството е загуба на време. Вместо да се притесняваш, прави нещо смислено.

Това, в което вярваш, е по-силно от амбициите, мечтите и очакванията ти. В крайна сметка се превръщаш в това, в което вярваш.

Ако ще изричаш само една молитва, нека тя да бъде "Благодаря"!

Щастието ти е равно на любовта, която си дарил.

Пътят, който те насочва в друга посока, е даден знак.

Ако действаш противно на това, което всички казват, светът няма да се разруши.

Довери се на инстинктите си, те никога не лъжат!

Първо обичай себе си. След това се научи да разпростираш тази любов около себе си при всяка удобна възможност.

Страстта трябва да управлява работата ти.

Намери си работа, която ти доставя удоволствие. Така всяка получена заплата ще е допълнителен бонус.

Всеки ден ти дава възможност да поставиш ново начало.

Нито един проблем не трае вечно.

Expert.bg

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Невероятният живот на Опра Уинфри - от мизерията до върха

„Няма значение кой сте и откъде идвате. Способността ви да триумфирате започва от вас. Винаги".

Това са думи на Опра Уинфри - една от най-успелите и влиятелни жени, извървяла пътя от гетото до славата и богатството.

Животът на Опра Уинфри звучи като приказка, в която едно бедно чернокожо момиче се превръща в най-уважаваната и влиятелна телевизионна водеща в света.

Опра Гейл Уинфри е родена на 29 януари, 1954 година в щата Мисисипи като нежелано дете на двама тийнейджъри.

Детството на Опра е изпълнено с трудности. През първите ѝ шест години дрехите ѝ буквално били ушити от чували за картофи. Живее с майка си Вернитa, но бяга от нея, защото е била сексуално насилвана от роднини и приятели на майка си.

Едва 14-годишна Опра ражда бебе, което малко по-късно умира. Тя се мести да живее при баща си Върнан, който бил бръснар и бизнесмен. През 1971-ва с пълна стипендия успява да влезе в държавния университет на Тенеси.

Тогава започва нейният дълъг път към славата и успеха. През 1976-та се мести да живее в Балтимор, за да е водеща на токшоу. Продукцията се превръща в хит и Опра е негова водеща в продължение на 8 години, преди по-голяма телевизия да я привлече с нейно собствено сутрешно предаване. Едва за няколко месеца успява да изпревари цялата си конкуренция.

1986-та е ключова за кариерата й. Тогава започва свое собствено шоу - Шоуто на Опра Уинфри. То се излъчва по 120 различни канала, общата аудитория, която го следи е около 10 милиона човека. За първата година шоуто печели 125 милиона долара, от които 30 били за Уинфри.

Скоро придобива пълните права върху шоуто и основава своя продукционна къща и започва да печели все повече и повече пари.

Постиженията на Опра Уинфри като журналист и филантроп я нареждат сред най-уважаваните и харесвани обществени личности. В продължение на 25 години тя забавлява, просвещава и вдъхновява милиони зрители чрез Шоуто на Опра.

Основава собствена телевизионна мрежа, става първата жена милиардер от афроамерикански произход, получава почетна степен от Харвардския университет и бива удостоена с „Президентския медал на свободата".

Опра е блестящ пример за това, че успехът не е само за малцина избрани, че със своя труд, ентусиазъм и вяра можеш да постигнеш мечтите си.

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Стоянка Мутафова - госпожа Стихийно бедствие на 96 години

2 февруари 2018

Доайенът на българския театър голямата актрисата Стоянка Мутафова навършва на 2 февруари 96 година. Рожденото име на актриса е Стояна, но е объркано на един театрален афиш и така си остава – Стоянка.

През ноември 2017 година излезе биографичната книга "Добър вечер, столетие мое!", посветена на легендата на българския театър Стоянка Мутафова. Автор на книгата е дъщеря й - Мария Грубешлиева-Муки.

Изображение

В свое откровение в края на книгата Муки казва, че според нея "всяка поява на Стоянка е едно насърчение за хората. Тя е човек със страшно силен дух".

След 95 години Стоянка Мутафова казва: "Добър вечер, столетие мое!"

А Стоянка Мутафова признава: "Не усетих кога се изтърколи моето столетие… Шарено и цветно беше то, наситено с големи събития, с мащабни личности около мен. Винаги го приветствам с "Добър вечер", но е рано да му кажа "Лека нощ"… Имах един кюнец като дете, криех го под леглото, и вечер гледах през него като през телескоп. Бях си набелязала няколко небесни тела и си фантазирах какво ли е там. Баща ми на шега ме наричаше "Пътник между звездите".

Все пак, нещо е останало непостигнато и за Стоянка Мутафова: "Как исках да съм руса и да се нося като пеперуда…", споделя със самоирония актрисата.

И на 96-ия си рожден ден голямата българска актриса ще бъде на сцената на Сатиричния театър. Тя ще играе отново в представлението „Столетие мое”.

Стоянка Мутафова - една фурия без възраст

„Иска ми се да се срещнем и на стогодишнината ми!“ – с тези думи Стоянка Мутафова се обърна към публиката, която беше изпълнила до краен предел голямата зала на Сатиричния театър в навечерието на рождения й ден през 2017 г., когато легендарната актриса навърши 95 години.

ARD направи репортаж за Стоянка Мутафова - БГ кралицата на комедията

В спектакъла „Столетие мое” актрисата играе възрастна дама, която празнува 100-годишния си рожден ден заедно с дъщеря си, внучката и правнучката си.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Айнд Ранд - жената, която бе пристрастена към думите и любовта

Изображение

"Въпросът е не кой ще ме накара, а кой ще ме спре."

На днешната дата е родена Айн Ранд, знаково име за философията и литературата през XX в. Тя става световноизвестна с рационална философия, наречена от нея "обективизъм".

Романът й „Изворът” е една от най-обичаните книги в Америка, втора по продажби след Библията и високо оценена по света. Шедьовърът й „Атлас изправи рамене" обаче е това, което и днес води търсачите на свободата към един свят, в който разума, честността и красотата ще са най-висши приоритети.

Айн Ранд е и една от най-интересните жени писатели. Тя е имала своите странности, а сякаш най-големият ѝ порок е бил способността ѝ да обича твърде много, до лудост.

Тя е имала много мъже в живота си, въпреки че цял живот е била омъжена само за един. А великото ѝ творчество е провокирано точно от една голяма и несподелена любов, която сякаш отключва стихията в нея и под перото ѝ се раждат шедьоври и велики мисли, които всички четем и ценим високо и до днес.

Айн Ранд с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум е родена на 2 феверуари 1905 в Русия. Тя израства запленена от книгите и киното и още на 9 решава, че иска да стане писателка.

Години по-късно, в университета, тя среща красавеца Лео, който я пленява на мига със сините си очи и осанката си. Следват няколко срещи между двамата, но отношенията им така и не потръгват. Алиса е съкрушена и взима най-съдбовното решение в живота си - заминава за Америка.

Там среща посредствения актьор Франсис О'Конър, с който нямат голяма химия, но се оказва, че си пасват страхотно в леглото и така се стига до сватба. Бракът ѝ с него продължава до края на живота ѝ, но това далеч не е последният мъж, с който тя има отношения.

След публикуването на супер успешния ѝ роман "Изворът", почитателите и последователите на възгледите ѝ стават все повече, а тя постоянно кани някои от тях в имението, в което живее с Франсис.

В крайна сметка се влюбва в един от тях - 19-годишен младеж на име Брандън, който идва при нея заедно с приятелката си. Тогава Айн е на 45 години, обиграна дама, която знае какво иска и как да го получи. Тя склонява Брандън да бъде с нея и "сключват сделка" да спят заедно два пъти седмично, но да останат с половинките си.

Незнайно как съпругът ѝ се съгласява на тази дръзка игра, която продължава няколко години. В крайна сметка младият Брандън осъзнава, че не е привлечен сексуално от вече 50-годишната Айн и започва да излиза с 23-годишен модел.

Писателката е съкрушена и изживява останалата част от живота си до своя съпруг. Двамата са погребани един до друг. Айн Ранд умира на 6 март 1982 година на 77-годишна възраст.

Прочетете и някои от най-великите цитати на вечната Айн Ранд:

"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите…"

"Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване."

"Това беше най-великото чувство в живота: не да вярваш, а да знаеш."

"Няма по-голяма самоизмама от това да си въобразяваме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разум и на друга – тези, които изискват вяра. Вярата не може да бъде очертана или ограничена; да й се предаде дори и сантиметър от нечие съзнание, означава това съзнание да й се подчини изцяло."

"Човек е свободен да избира дали да осъзнава или да не осъзнава, но не е свободен да избяга от наказанието на неосъзнаването: унищожението. Човекът е единственото живо същество, което има властта да действа като унищожител на самото себе си – и той е действал именно така през по-голямата част от своята история."

"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно." /личи си, че е Водолей, нали?! - бел. моя - Деси/

"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят. Инстинктивно те чувстват, че трябва да го правят и това ги кара да се чувстват виновни. Така че ще благославят и следват всеки, който им даде оправдание да не мислят."


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

KitKat пръв представя новооткрития четвърти вид розов шоколад

Изображение

В България ще можем да го опитаме през месец май

След успешния му дебют през януари в Япония и Корея, компанията Nestlé представи в Европа иновативния KitKat Ruby, направен от новооткрития четвърти вид шоколад с розов цвят.

Той е покрит с розов шоколад, получен от какаови зърна Ruby, придаващи интензивния вкус на червени горски плодове и уникалния за шоколад цвят, получен естествено и без добавянето на оцветители.

Изображение

Демонстрирайки гъвкавост и иновативност, брандът първи произвежда и пуска на пазара четвърти вид шоколад.

След черен, млечен и бял, компанията представи розовия шоколад чрез своята марка KitKat.

"След откритието на новия вид шоколад Ruby, на нашите екипи от цял свят отне само четири месеца, за да развият и произведат първия продукт. Изключително сме горди от скоростта и иновативността, която демонстрираха нашите екипи чрез KitKat Ruby и сме развълнувани да го представим пред повече потребители в Европа.“, заяви Александър фон Майло, Глобален мениджър на шоколадови и захарни изделия на компанията.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Ако пушачите пушат на работа, защо четящите да не можем да четем?

Велина Томова

Пушачите (сред които бях и аз допреди 7 години) са си извоювали правото да пушат по време на работа. Преди го правеха на бюрата си, докато работеха (помните ли колко неприятно миришеше всичко тогава), сега се събират на весели, смърдящи на цигари групички, и прекарват поне един час от работното време в пушене пред офиса. Вчера, неимоверно привлечена от новата книга на Лоренцо Мароне „Изкушението да бъдеш щастлив“, разгърнах кориците и се зачетох. Вероятно съм прочела не повече от 2 страници, когато ме загриза съвестта.

„Какво правиш, момиче, четеш книга в работно време!“.
„Но тя е толкова интересна, не мога да се откъсна“, каза другото ми „аз“.
И заспорихме – аз и всички в мен.

Не е честно страстите на едни да могат да се удовлетворяват на работното място, а на други – да не може.

Да, знам, че веднага си помислихте за секс на работното място. Ами и той – толкова първична наша страст, със сигурност се случва по-често на работното място, отколкото четенето на книга. Някакси сме приели, че да пушиш, да ядеш и да флиртуваш на работното място е ок, но да седнеш за 10 минути и да си почетеш, не е приемливо.

Но нали пък четенето, също като съня, се свързва с почивка, леност и мързелуване. Как така искаш да мързелуваш в офиса, каза другото ми аз. "Тя и музиката е за развлечение, но всички работим със слушалки на ушите" - измислих още един довод в полза на четенето на работа. Колко хубаво би било толкова хубаво да си проветриш главата с няколко страници от хубав роман, да се разсееш, да се отпуснеш и после отново да се заемеш със служебните си задължения. Та една колежка току-що получи цветя! Ето, дори букетите са разрешени, само книжките не са.

Тъжна история. Добре че я пиша в Интернет, а не на книжка. Защото иначе никога нямаше да я прочетете, ако сте на работа.

И понеже е модерно да се завършва с послание за действие, споделете тази статия във Фейсбук с хаштаг #azchetanarabota. Или се снимайте за Инстраграм с любимата си книга и същия хаштаг.

Току виж на 24 май се поздравим с повече прочетени книги, отколкото изпушени цигари на работното място.


Изображение
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Свалки „На кафе“ и айран

Александър Петров

Беше поредната самотна сутрин и вече бях толкова отчаян, че да ви кажа честно, започнах да обмислям по какъв начин да подкрепя истанбулската конвенция. Бях готов да сменя социалния си пол и да се превърна в дъб и никой да не ме занимава. То, пък, като се бяха скъсали да ме занимават… Поне нямаше да имам очаквания към себе си, освен да си раста в някоя гора. И, тъй като доказано нямаше как да се превърна в по-голямо дърво след срамния крах снощи, си пуснах „На кафе“, за да се запозная актуалните новини.

„ ………… събеседничката ни била толкова впечатлена от този нестандартен метод за флирт, че изпаднала в предлюбовен неподвижен транс. Момчето, обаче, явно решило, че е сгафило, виждайки сащисания поглед на дамата в заведението, побягнал през глава, несъзнавайки, че странният опит за свалка, който използвал само преди секунди, бил революционно успешен. Припомняме, че момичето от бара се свърза с нас рано тази сутрин с цел да разкаже пред цяла България за този находчив момък и неговия остър ум и усет за любовна игра и се надява чрез предаването ни тайнственият мъж от снощи да я потърси. Това е засега от нас. Гала и Стефан, към вас...“

Да, бе! Тия бяха пред заведението, в което снощи бях аз. Събеседничката беше мацката, която уж неуспешно заговорих пак аз, а истерично побягналият тип, който сега цяла България най-вероятно обсъждаше, беше познайте #кой. Не той. Аз. Едновременно горд и засрамен хукнах към Нови хан, за да направя всичко възможно да се включа на живо в предаването и да се опитам да довърша започнатото.

Изображение

Трийсет минути по-късно вече бях пред охраната на студиото, който се оказа вуйчо на един мой колега от университета. „Краси, пусни ме, бе, човек, трябва да обясня на Гала и Стефан и на цяла България за бара снощи, за момичето, дето свалях, дето сега по телевизията ме търси, за революцията, която ще направя…“ Всичко звучеше толкова нелепо и само защото бях приятел на племенника му, Краси не ми извъртя шамар. Явно беше обикалял по етажите и не беше чул живото включване пред дискотеката в Студентски. Някак успях да му обясня и след 10 минути вече стоях на високата масичка пред плазмата между Гала и Стефан и чаках да свършат рекламите, за да започне предаването.

„ – Уважаеми зрители, неочаквано ни потърси най-издирваният човек в България тази сутрин – момчето, което снощи в столично заведение по един нестандартен начин запленило красива девойка, която хлътнала до такава степен по него, че останала безмълвна. Разбрал погрешно реакцията ѝ, непознатият побягнал. Въпросното момиче пък се свърза с нас с надеждата да го намерим. Е, той намери нас, за което му благодарим! За мен е удоволствие, че при нас на кафе е Александър. Здравей, разкажи ни сега, как успя да оставиш това момиче безмълвно?

Добро утро, Гала. Останах наистина изненадан от това, което видях по телевизията тази сутрин. Момичето наистина не даваше вид, че е запленено от действията ми – очите ѝ се напълниха с кръв, веждите ѝ се събраха, усмивката ѝ се изкриви – всички признаци, че или получава инсулт, или ще последва позорно отблъскване. Сега чак осъзнавам, че тя просто е щяла да се разплаче от умиление.

Стефан също се включи:

Точно това ни каза и тя. И не само се е разплакала, а цяла нощ е ревала, защото най-после срещнала принца на белия кон, а той така бързо изчезнал от живота ѝ… Всички мъже в момента, включително и аз, се питаме как успя?! Какво ѝ направи?

Брех, тия водещи верно са страшен тандем, как се допълват само… ще ги гледам по-често. И започнах да разказвам. Всъщност рицар на бял кон не беше точното описание за мен в случая. Бях по-скоро рицарят под бялата крава. Защо ли? Цяла вечер наблюдавах въпросното момиче – много красива, непринудена, с хубава усмивка. Изглеждаше толкова невинна – точно обратното на нерезите дето през пет минути се изреждаха на масата ѝ, за да я черпят и да опитват да изкопчат от нея нищо друго, освен секс. Тя ги режеше и режеше, а в един момент на масата ѝ имаше 5 малки уискита, 3 големи водки, 1 бутилка сухо мартини и 4 пакета салфетки. Ако не исках да съм поредния отпратен с презрителен поглед, трябваше да измисля нещо оригинално. Нещо, което да не ѝ даде време за реакция. И тогава изневиделица се сетих за българския лекар и микробиолог Стамен Григоров, който през далечната 1905 година успява да изолира бактерията, отговорна за превръщането на прясното мляко в кисело.

„ – Лактобацилус булгарикус! Ето, това й направих на дамата. Реших да заложа всичко и я почерпих с един обикновен айран. Избягах от срам, защото помислих, че съм сгрешил и сега горчиво съжалявам и искам да кажа…“

Тук Гала и Стефан ме прекъснаха:

"Преди да си казал каквото и да е, ще помоля в студиото да влезе…“

Тогава я поканиха… Тя беше все тъй хубава, със снощните дрехи, леко размазан грим и чаша айран в ръка. Тръгна към мен и ме целуна. „Егати и айрана, и чудото“ си помислих аз с леко кисел вкус в устата. Водещите я попитаха какво я е впечатлило толкова в една обикновена чаша айран. Тя каза, че са я сваляли по всякакъв начин – черпили са я питиета, подарявали са й ваучери за автомивка, за полиране на фарове, дори са я водили с влак в Дългопол, но този жест с айрана ѝ се сторил толкова мил и непринуден, че не знаела как да реагира и затова просто млъкнала и ме изгледала странно. Докато слушах блажения й глас, с изненада видях как започнаха да й поникват бели криле, а ореол засвети над главата й…

Някъде тук се събудих.

На нощното шкафче стоеше полупълна кофичка с кисело мляко, а до мен, полузаспала и по-едра отвсякога, лежеше тя. Само измуча нещо, зави рогата с вимето си и откърти пак.

Събудих се втори път. Прошепнах ѝ: „Сънувах първата ни среща“.

***

Уважаеми дами, толкова глупост изписах, че не знам усетихте ли накъде искам да наклоня вниманието ви. На мен винаги ми е било неудобно да свалям момичета, особено такива, които не познавам. Ами, че вие вече всичко сте видели – и мили думи, и грубо отношение, и скъпи почерпки. Твърде лесно звучи – също като тези от вас, които все още кълват на това. А лично аз установих следното – айранът е чудесно сито.

Коя е най-шантавата свалка, която са ви прилагали?

Изпращайте ми своите мнения, съвети и смахнати истории на имейл petrov.edinbg@gmail.com, както и в Инстаграм @alexdimpetrov

Александър Петров
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Аватар
Kleo
Вятър в косите...
Мнения: 15467
Регистриран на: 20 Авг 2010, 10:00
Местоположение: София

Re: "По света и у нас" докато си пием кафето

Мнение от Kleo »

Колко беден мислиш, че си?

[img]http://www.stefibozhilova.com/wp-conten ... ndance.jpg[/img]

Статията потвърждава това, което отдавна си мисля лично аз. Че в България сме много по-добре всъщност, отколкото си мислим ние, че сме. Особено в сравнение с голяма част от планетата Земя. Затова избирам наистина да бъда БЛАГОДАРНА за райското кътче, в което съм се родила и отрасла, и в което живея.
Синът ми е на 18. Изживявам мечтите си. Центрирана и щастлива съм :) Виждам се отново майка.
Публикувай отговор